№ 802
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:К.а Т. Донева
при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от К.а Т. Донева Административно наказателно
дело № 20242120203306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД – гр. С., чрез управителя Д.И.И.,
против Наказателно постановление № 777276-F776178/10.07.2024 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с
което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата са релевирани оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва се липса на
пълно фактическо описание кога и къде е извършено нарушението, създаваща
объркване в представата какво е обвинението и затрудняваща правилната
организация на защитата, а освен това препятстваща преценката за местната
подсъдност на делото и дали административно-наказателната отговорност е
реализирана в срок. Възразено е, че макар и формално да е осъществено
нарушението, не са налице предпоставки да се търси административно-
наказателна отговорност предвид обстоятелството, че в случая е била
1
постановена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от
ЗДДС, представляваща пречка за налагане на повторно наказание с НП, без
значение дали е било допуснато предварително изпълнение на заповедта за
налагането й, дали същата е била оспорена и евентуално отменена. Счита се,
че наложеното наказание е репресивно. При условията на евентуалност се
излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай поради
несъщественост на деянието, като е счетено, че са налице предпоставки за
приложение на този институт. С тези аргументи се претендира отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност –
изменението му със санкция към минимално предвидения в закона размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява,
вместо което е депозирано писмено становище от процесуалния представител,
с което поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и издадено съобразно
националното законодателство. Изтъква, че издадената заповед за запечатване
на търговския обект поради обжалването й не е изпълнена и жалбоподателят
не е понесъл негативните последици от нея. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект
– бистро „С.“, находящ се в гр. С., ****. На 29.06.2024 г. свидетелите Д. У. и Г.
Ж. – инспектори по приходите в НАП, са извършили контролна покупка,
заплатена в брой, на напитки и храна на стойност 19,40 лева, като при
плащането от проверяващия У. и приемането на сумата от Д.И.И. /управител
на дружеството и на обекта/ не е издадена и не е предоставена фискална
касова бележка за цената на покупката от работещото фискалното устройство
в търговския обект – модел DATECS DP-25 с индивидуален № на фискалното
устройство DT521378 и на фискалната памет 02840798. От изисканата от
органа контролна лента за деня на проверката не се установява маркиране на
2
извършената продажба в търговския обект на стойност 19,40 лева.
Нарушението е констатирано и документирано с Протокол сер. АА №
0142342/29.06.2024 г.
На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия AN № F776178/30.06.2024 г.
Актосъставителят Д. У. е квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
АУАН е връчен на управителя на дружеството със забележка, че няма
възражения. Такива не са депозирани и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в
административно-наказателната преписка.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и на 10.07.2024 г. е издал обжалваното Наказателно
постановление, с което е наложил имуществена санкция на дружеството-
търговец, стопанисващо проверения обект. При определяне размера на
наказанието фактически е отразил в мотивната част повторност на
нарушението, но не е приложил съответната санкционна разпоредба на чл.
185, ал. 4 от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател на 19.07.2024 г. Жалбата е депозирана на 01.08.2024 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и издадено
при спазване на процедурните изисквания на Закона за административните
нарушения и наказания. Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр.
с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., са издадени
от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и
правилата за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е пълно
съответствие между описаните в АУАН и НП факти, а те са правилно отразени
и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е
3
разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. Фактите, които са
съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното
нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и
достатъчен начин.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения.
С жалбата пред съда задълженото лице не оспорва факта на
извършеното нарушение. Съдът приема, че визираното в НП деяние е
осъществено от търговеца, като този извод се подкрепя напълно от
доказателствата по делото – писмени и събраните пред съда гласни. В
обжалвания акт правилно е приложен и материалният закон по отношение на
нарушените разпоредби. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано
по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното
устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите
издава наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови
бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е
издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 25,
ал. 1, т. 1 от същата наредба, фискална касова бележка от фискално устройство
задължително се издава за всяко плащане в брой при покупка. По настоящото
дело се установява, че жалбоподателят при приемане на пари в брой в
търговския си обект не е издал фискален бон по контролната покупка,
извършена от органите по приходите. Липсващата информация за
извършената продажба в електронната контролна лента за деня на проверката
от ФУ в обекта на жалбоподателя затвърждава неиздаването на касова
бележка, респективно осъществен състав на вмененото нарушение по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
ЕООД е санкционирано на основание чл. 83 от ЗАНН, а отговорността
по този текст е безвиновна. В случая субектът е наказан поради факта, че в
стопанисван от него обект е извършено деяние, с което е нарушена Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на юридически лица и
еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е необходимо
4
наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или непредпазливост. С
имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения, уреждащи
фискалната политика на държавата. А тази категория обществени отношения
са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез
неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като такова
следва да се санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената
опасност на деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици,
тъй като нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е
без значение дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не
са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законът за ДДС и
Наредбата са нормативни актове, които дават закрила на обществените
отношения, свързани с отчитането и регистрирането на извършени продажби
и облагането с данък добавена стойност. Неиздаването на фискален бон при
контролната покупка индицира начин на организация на търговската дейност
на жалбоподателя, а по този начин се възпрепятства възможността за контрол
върху тази дейност, чрез изключване на законовите гаранции, които
фискалното устройство предлага.
По възражението на жалбоподателя за недопустимост на
административно-наказателното производство поради наложена
принудителна административна мярка, съдът намира следното:
Видно от съдържащия се в административно-наказателната преписка
Протокол серия АА № 0173878/19.07.2024 г., е издадена Заповед за налагане
на принудителна административно мярка /запечатване на обект/ № ФХ-155-
0142342/10.07.2024 г., връчена на жалбоподателя на 19.07.2024 г. Посочено е,
че предвиденият в нея срок за запечатване на обекта е 30 дни и ЗНПАМ влиза
в сила на 05.08.2024 г. в 11,00 ч., в случай, че не бъде обжалвана, т. е. органът
не е разпоредил предварително изпълнение до влизането й в сила. В с. з.
процесуалният представител на въззиваемата страна изнесе данни, че
издадената заповед за запечатване на търговския обект – поради обжалването
й, не е изпълнена и жалбоподателят не е понесъл негативните последици от
нея. Въпросната заповед не е представена по делото от страните, макар че
жалбоподателят на основание чл. 60, ал. 1 от ЗАНН се е позовал на нея,
възразявайки още с жалбата си, че постановената принудителна
5
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС представлява пречка за
налагане на наказание с НП, независимо дали е било допуснато предварително
изпълнение на заповедта за налагането й и дали същата е била оспорена, и
евентуално отменена. Съдържащите се във възражението му аргументи,
основаващи се на решение на СЕС по преюдициално запитване, обаче касаят
изхода на другото производство – по АПК с предмет обжалването на
заповедта, с което решаващият оспорването съд следва да се съобрази.
Възражението за липса на условности при едновременното санкциониране и
налагане на ПАМ, направено в настоящото производство, е неоснователно,
тъй като само в случай на влязла в сила и приложена ЗНПАМ наказателното
постановление би подлежало на отмяна. В тежест на жалбоподателя бе да
докаже такова релевантно обстоятелство, изключващо административно-
наказателната му отговорност, а по настоящото дело той не ангажира
доказателства, поради което и следва да понесе последиците от бездействието
си. Всяко нарушение по ЗДДС и издадените във връзка с него подзаконови
нормативни актове е противоправно деяние, което внася отрицателна промяна
в обществените отношения, свързани с отчитането и регистрирането на
извършени продажби и облагането с данък добавена стойност и влече след
себе си административно-наказателна отговорност.
Наказващият орган неправилно е определил наказанието на посоченото
основание по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – с оглед на фактическата формулировка в
НП за хипотеза на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС – в
едногодишен срок от наказването с НП № 717402-F718742/14.08.2023 г. за
същото по вид нарушение, който факт не се отрича от жалбоподателя и е
потвърден в жалбата му. Приложимо е наказанието имуществена санкция,
предвидено за юридическите лица в чл. 185, ал. 4 от ЗДДС – в размер от 2 000
до 8 000 лева. Административно-наказващият орган в нарушение на чл. 27, ал.
1 от ЗАНН е наложил имуществена санкция 1 500 лева под минималния
размер на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съдът обаче
съобразно чл. 63, ал. 7 от ЗАНН няма право да утежнява положението на
наказания, нито да намали размера на наложената имуществена санкция,
защото е под минимално предвидения. Искането на жалбоподателя за
изменение на НП в санкционната част е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
6
постановление е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното искане от въззиваемата страна за
присъждане на разноски в полза на АНО, който е бил представляван от
юрисконсулт, то такива следва да му бъдат присъдени. Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
В тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените от
свидетелката по АУАН и изплатени от сметката на съда пътни разноски в
размер на 109,48 лева. Същата беше разпитана по негово искане.
Мотивиран от изложеното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление №
777276-F776178/10.07.2024 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на
Национална агенция за приходите, с което на „М.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ****, с ЕИК ****, представлявано от управителя
Д.И.И., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН „М.“ ЕООД, с ЕИК ****,
да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати по сметката на Районен
съд – Бургас направените по делото разноски в размер на 109,48 лева.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8