Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 328
гр.Русе, 02.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 3973 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Ищецът К.С.К. твърди,
че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с влязло
в сила на 18.06.2012 г. решение по гр.дело № 2196/2012 г. по описа на
РРС.Родителските права по отношение на малолетните им деца В. и С.К.били
предоставени на майката, като при нея било определено и местоживеенето им в
гр.Русе, ул. ...№ 35.Ищецът бил осъден да заплаща за низходящите издръжки в
месечен размер на 100 лв., считано от 18.07.2012 г., ведно със законната лихва,
до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задълженията.
Твърди,че от началото на м.юли 2012 г. и до
05.04.2017 г. с ответницата заживели отново на съпружески начала заедно с двете
им деца в жилище, негова собственост, находящо се в гр.Русе, ул. ..., бл. ...,
вх.А, ет.8, ап.4.Веднага след окончателната раздяла, въз основа на издаден в
полза на правоимащите изпълнителен лист от 28.06.2012 г., било образувано
изп.дело № 20178330400281 по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ.На 13.04.2017 г. на
ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, като бил и уведомен за
насочени срещу него принудителни мерки за удовлетворяване на взискателите.
Твърди, че по
време на съвместното съжителство с ответницата и децата им, той е участвал
равностойно с пари и с грижи в издръжката на последните, както и на семейството
като цяло.В тази връзка счита, че не дължи търсената от насрещната страна
издръжка за времето 18.07.2012 г.-05.04.2017 г.
Сочи, че за
процесния период участието си в издръжката и възпитанието на децата реализирал,
чрез влагане на всичките си лични средства, получени от трудови възнаграждения
и от обезщетения за командировка като шофьор на международни превози, чрез
лични спестявания, а така и чрез полагане на грижи.С парите се заплащали
консумираните от семейството ел.енергия, вода. интернет, кабелна телевизия,
телефони и храна, за дрехи, такси за детска градина и за учебници на децата,
отвеждането и връщането на последните до и от детска градина и училище с неговия
автомобил, както и за почивки.Твърди, че през същия период, в продължение на
три години, ответницата се обучавала в Земеделския колеж-Русе.Той заплатил
дължимите за това такси-по 600 лв. за семестър.
Иска да се признае
за установено по отношение на ответницата, действаща като майка и законен
представител на В. К. и на С.К., че не дължи присъдените издръжки с решение по
гр.дело № 2196/2012 г. по описа на РРС за периода 18.07.2012 г.-05.04.2017 г. в общ размер на 5 950 лв. за всеки от
правоимащите, с лихви за забава за времето 18.07.2012 г.-12.04.2017 г. от по
1 339,65 лв., предмет на изп.дело № 20178330400281 по описа на ЧСИ рег.№
833 на КЧСИ.Търсят се разноски за производството.
Ответната
страна оспорва исковете.Признава, че след развода съпрузите са живели съвместно
през периода м.юни-м.декември 2013 г.Силно
агресивното поведение на мъжа принудило И.К.М. да се върне заедно с децата отново
в дома на нейната майка.Твърди, че сама еднолично е осигурявала издръжката на
семейството, включително подпомагала финансово мъжа и след окончателната им
раздяла.Сочи, че до този момент не е ограничавала контактите на децата с баща
им.Те му гостували и след развода.До м.април 2017 г., когато заживели при
настоящия й съпруг, ищецът редовно ги посещавал и в дома на майка й, хранил се при
тях.Водил и връщал децата от учебните им
заведения.Тя обаче поемала разходите за гориво.Продължила да почиства жилището на
бившия си съпруг, плащала сметките му, давала му пари, за да започне работа.Претендира
се отхвърляне на исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязло в
сила на 18.06.2012 г. решение по гр.дело № 2196/ 2012 г. по описа на РРС е
прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между К.С.К. и И.М.К.
(понастоящем Симеонова), като родителските права по отношение на малолетните деца В. К., родена на ***
г., и С.К., роден на *** г., били предоставени на майката, при нея било
определено и местоживеенето им в гр.Русе, ул. ...№ 35.Бащата бил осъден да
заплаща за низходящите издръжки в месечен размер на 100 лв., считано от
18.06.2012 г. (а не 18.07.2012 г., както се твърди по исковата молба), ведно
със законната лихва, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задълженията.На 28.06.2012 г. в полза на правоимащите бил
издаден и изпълнителен лист.
Представена е ПДИ от 12.04.2017
г. по изп.дело № 20178330400281 по описа
на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ с район на действие-ОС-гр.Русе, с която ищецът бил
приканен да плати на ответницата, в качеството й на майка и законна
представителка на двете малолетни деца следващите им се издръжки до него момент
в общ размер на 16 102,11 лв., включваща главници от по 100 лв. месечно за
периода 18.06.2012 г.-18.04.2017 г. (58 вноски – по 5 800 лв. за дете), лихва
за забава за времето 18.07.2012 г.-12.04.2017 г. ( по 1 489,65 лв. за всеки),
1 522,81 лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ.На 28.04.2017 г. ЧСИ наложил запор
върху МПС, собственост на ищеца (л.10, л.15).
Преди връчване на препис от
исковата молба, И.М.К. подала жалба относно неплатените от страна на бащата издръжки за периода м.юли 2012 г.-м.юни 2017
г.В тази връзка била образувана преписка № 2725/2017 г. по описа на РРП.На
14.11.2017 г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно наказателно
производство.В мотивите на акта е прието, че в продължение на пет години бащата е бил регистриран като безработен.По
обективни причини, поради липса на трудови доходи, той не е изплащал издръжките
на децата си (в този смисъл са обясненията на лицето).В хода на него
производство били представени доказателства, че междувременно тъжителката е
била удовлетворена със сумата от 8 265 лв., получена от продажба на МПС и
вещи, собственост на длъжника по изпълнителното дело.
ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ е
удостоверил, че към 15.01.2018 г. размерът
на задълженията по изпълнителното дело са главници по 2 557,38 лева на
дете и лихви от по 1 863,05 лв.Очевидно последната стойност обхваща и
период извън процеса.
Ответницата
признава, че в периода м.юни-м.декември 2013 г. с ищеца са живели съвместно в
имот, негова лична собственост, находящ се в гр.Русе по ул. ...№ 52, бл. ...,
вх.А, ет.8 (л.9).Уточнява, че децата били заедно с тях до м.октомври 2013
г.Впоследствие ищецът започнал работа като международен шофьор, което налагало
да отсъства със седмици и до два месеца ( 2015 г.).Когато се връщал в страната,
тя го посещавала в жилището, чистила, плащала консумативи.Децата обаче останали
да живеят при майка й.Там окончателно се установила и жената през м.март 2016
г.Тъй като ищецът непрекъснато се оплаквал, че не му изплащат трудовите
възнаграждения, всички разходи по домакинството и децата се поемали от И.М..Тя
заплатила разходи на К.К., включително и за месеци, когато вече го била уведомила,
че с децата ще живеят при настоящия й
съпруг.
Тези факти се
признават от ищеца.Същият обаче твърди, че парите за всекидневните нужди на
семейството са били общи на двамата бивши съпрузи.
Приложени са
доказателства за заплатени консумативи по партиди с титуляр К.К.-ел.енергия (м.май
2014 г.-м.март 2017 г.) и вода (м.февруари 2011 г.-м.април 2017 г.)-л.21-24.Касовите
бележки на ”ВиК” ООД-Русе за м.юни 2015 г., за м.май и за м.ноември 2016 г.,
както и на ”Енерго-Про Продажби”
АД-Варна за м.май и за м.декември 2016 г. са представени от ответницата (л.74 и
л.75).
Видно от
справката на л.17-л.23 от дело, ищецът е работил по трудови правоотношения,
както следва: 2014
г.-за
времето 10.06.-30.06.-”Прима-91-Желязко Панов”-с.Ветрино, с основна заплата от
420 лв. и с 1 отработен ден,
при ”Бризгруп Транс”-с.Йоаким Груево за времето 07.08.-01.09. с 16 отработени дни, и 07.11.-11.12. с 24 отработени дни-основна заплата
от 340 лв., от 16.06.2015 г. до 22.01.2016 г.-”П.А.БГ”-Пловдив, с основна заплата от 431 лв., като за м.юни
отработените дни са 11, м.юли-м.октомври има пълни работни месеци, м.ноември-11 дни, м.декември-10 дни и м.януари-4 дни, за времето
09.05.-02.09.-”Дев-Европа”-Разград, с основна заплата от 463 лв., като за м.май
има 15 работни дни
(преведена сума 305,63 лв.), м.юни (305,63 лв.) и м.юли (362,93 лв.) са пълни работни
месеци, през м.август и м.септември няма отработени дни (176,07 лв.-обезщетения, 33,02
лв.-заплата), и за времето 10.10.-14.11.-”Витоша Евро Транс”-София, при основна
заплата от 463 лв. с по 12 (207,40 лв.) и 9 работни дни (168,32 лв.).
За времето 22.11.2012 г.-15.06.2014 г. ищецът
е бил регистриран в БТ.За периода м.декември 2016 г.-м.април 2017 г. лицето е получило обезщетения и добавки по
КСО в размери съответно на 153,53 лв., два месеца по 248,01 лв., 236,20 лв. и
259,82 лв.Сумите са видни и представените извлечения от банкови сметки.
Съгласно
справката на л.63, И.М. през периода м.юни 2012 г.-м.април 2017 г. е работила
по трудово правоотношение с деклариран облагаем доход от 1 201,50 лв. до
1 666,88 лв.Същата не оспорва твърдението на ищеца, че е теглила
потребителски кредит през 2012 г., но сочи, че пет години сама е погасявала месечните вноски от
по 50 лв.
В съдебно
заседание К.К. твърди, че е получавал трудови възнаграждения в размер на
3 000 лв.
Липсват
ангажирани доказателства в тази насока.
Лицето сочи,
че по времето, когато не работило, се издържал от свои спестявания в банка и от
изплатени му обезщетения за командировки-по 50 евро на ден за 3-4 месеца.
Първоначално
лицето е твърдяло, че родителите му също имали спестявания на влог и при нужда
му давали от тези пари.
Впоследствие е
казано, че се касае за сума от 6 000 лв. наследство от майка му, починала
през 2010 г., които получил през 2014 г. от сестра си (според бащата на ищеца-св.Ст.М.,
парите се отпускали от него).
По-късно К.К. е
казал, че искал от сестра си пари през
2013 г., 2014 г. и 2015 г. Св.Ст.М.установява, че сумата от наследството започнала
да се харчи 2012 г. и свършила през 2014 г.
Впоследствие
пък твърденията на ищеца са, че през 2012 г. от наследствените пари (които
получил през 2014 г.) изхарчил за семейството 1 000 лв., а до юни 2013 г.-около
1 800 лв. Признава, че не е уведомявал бившата си съпруга, че разполага с тези средства.
Ищецът твърди,
че след 2015 г. се издържал от вземания по трудово правоотношение-работни
заплати и пари за командировка.
Липсват
наведени твърдения, че лицето е получавало доходи от рента (данни за каквито се
съдържат в банковите извлечения), респективно да ги е влагало в издръжка на
децата.Такива доводи са развити след даден ход по същество на спора в
депозираната по дело писмена защита.
Няма твърдения
получената сума на 09.01.2017 г. по щета при ПТП в размер на 356,17 лв.
(л.105), да е била използвана за нуждите на децата.
Представени са
извлечения от банкови сметки на ищеца в ”Сосиетеженерал Експресбанк” и в
”Райфайзенбанк България” ЕАД, касаещи времето 04.06.2015 г.-05.04.2017 г.
Видно от
документа на л.87, на 10.07.2016 г. лицето е изтеглило в чужбина сумата от 200
евро.Крайното салдо за този ден е 268,48 лв.Има начислени такси за банкови
операции.До него момент титулярът на сметката не е ползвал преведените му
работни заплати за м.май и м.юни 2016 г.На 01.08.2016 г. от наличната сума от
631,41 лв. са изтеглени 250 лв., а на 05.08.2016 г.-още 380 лв.Общо за времето
02.06.-05.08.2016 г. на територията на страната е била получена сумата от 630 лв.
На 04.10.2016
г. от сметката на ищеца е изтеглена натрупаната сума от обезщетение (преведено
на 01.09.) и от заплата (преведена на 02.09.) до в размер на 200 лв.Крайното
салдо за този ден е 185,93 лв.На 10.10.2016 г. били изтеглени още 180 лв.След
начислени банкови такси по сметка
останали налични 4,94 лв.На 24.03.2017 г. крайното салдо е нулево.На тази дата
сметката е закрита.
В обобщение,
за период от 10 месеца, ищецът е ползвал нерегулярно на територията на страната
сумата от 1 010 лв. ( по 101 лв. за месец).
За времето
27.05.2016 г.-27.03.2017 г. К.К. е разполагал в същата банка и със сметка в
евро (л.88-л.90).По нея има постъпили плащания от ”Дев Европа” ООД, като
посочените основания са за командировки.До 01.08.2016 г. преведените от
работодателя суми са били използвани в чужбина.Към 01.08.2016 г. салдото по
сметката е 1 161,85 евро.За времето 02.08.-18.08.2016 г. са изтеглени на 4
пъти по 400 лв. (едната сума е от гр.Приморско) или общо 1 600 лв.Към
29.08.2016 г., след начислени банкови такси, салдото е 341,89 евро.
На 09.09.2016
г. има превод за командировка от 1 109 евро, а на 10.10.2016 г.-още 699
евро.За времето от 12.09.-17.10.16 г. са изтеглени на два пъти по 204,52 евро и
четири пъти по 205,02 евро.Салдото към 17.10.2016 г. е 919,39 евро.На
18.10.2016 г. има 100 евро дистанционно теглена валута.На 19.10.2016 г. ищецът
е ползвал 205,02 евро.На 15.11.2016 г. има направено разплащане от 10,25 евро
на Централна автогара в София.Крайното салдо, след приспаднати банкови такси, е
601,73 евро.До 17.11.2016 г. разплащанията от сметката са от чужбина.Към тази
дата налични са 586,69 евро.Следват четири
тегления на територията на страната от общо 574,06 евро.Към 30.11.2016
г. салдото е 3,03 евро.По сметката няма други постъпления.Тя е закрита на 27.03.2017
г.
За периода 06.01.2015 г.-31.03.2017 г. ищецът
е разполагал със сметка в лева в ”Райфайзенбанк България” (л.91-л.107).По нея
има преведени ренти, обезщетения и помощи от НОИ, заплати от ”Витоша Евро
Транс”, щета при ПТП, всички посочени по-горе.
На 29.11.2016
г. има преведена сума за командировка от 980 лв.
От тази сметка
ищецът е правил разплащания и в магазини.
За времето
16.06.-30.11.2015 г. К.К. е разполагал в същата банка и със сметка в евро.
На 14.07.2015
г. от страна на работодателя ”П.А.БГ” има извършен превод от 300 евро,
разходван в чужбина до 144,10 евро.На 03.08.2015 г. в страната били изтеглени
120 евро.Налични останали 3,70 евро.Следващото захранване на сметката от
работодателя е на 14.08.2015 г. и на 09.09.2015 г. със сумите от 800 евро и от
100 евро.С тях са правени разплащания в чужбина, както и в полза на лицето Л.И..За
последния има извършени преводи още и на 12.09.2015 г.-700 евро, на 14.10.2015
г.-500 евро.На последната дата ищецът
също е получил за командировка 500 евро.Отново има разходване на парите в
чужбина.
На 30.10.2015
г. работодателят е извършил превод от 2 164,45 евро.На 02.11.2015 г.
крайното салдо е 2 318,06 евро.На 08.11., 10.11. и на 19.11.2015 г. ищецът
изтеглил общо 2 313,83 евро.
На 18.08.2015
г., на 16.09.2015 г. и на 12.10.2015 г. ответницата е изтеглила от сметката на
бившия си съпруг съответно сумите от 200,51 евро, от 385,32 евро и от 51,82
евро, общо 637,65 евро или
приблизително 1 247 лв. (липсват данни за курс продава на банката към тези
дати).За това време заплатената ел.енергията в жилището на ищеца е от 72,73
лв., а водата-73,99 лв. или общо консумативи 146,72 лв.
Ответницата
признава, че всички съвместно ходили на почивка пет дни през лятото на 2016
г.Тя обаче заплатила разходите им в гр.Приморско.
От разпита
на ищцовите свидетели Ив.Ц., касиер на входа, и П.Х., познат на страните, става
ясно, че същите разбрали за развода на съпрузите през пролетта на 2017 г.
Според първия от тях, само два месеца в този период,когато ищецът бил
командировка, децата живеели при своята баба.Голяма част от последващите
отговори при разпита на лицето, от значение за спора, са дадени след подадени
отговори от страната, в чиято полза свидетелства.Установява, че такси за входа
вземал само за родителите.От показанията на свидетеля става ясно, че не е
събирал тези суми регулярно.
П.Х.
установява, че през последните пет години контактите му със семейството се
свеждали до случайни срещи в супермаркета.Понякога децата също били с тях.Свидетелят
уточнява, че след 2012 г. няма други впечатления за взаимоотношенията между
ищеца и децата му.
По въпроса
къде след развода са живели децата, в друг аспект са показанията на Ст.М..Същият
сочи, че винаги когато синът му отсъствал от страната, внуците били при майката
на ответницата.От там ги водили и връщали от
учебните заведения.Бившата снаха ползвала самостоятелно жилището на ищеца.Според свидетеля, ответницата и децата
се върнали при сина му в края на 2012 г.Впоследствие уточнява, че няма ясен
спомен, кога точно се е случило това.Според него страните се разделили
окончателно през м.юли 2017 г.До него момент децата се отглеждали в дома на
бащата.
Според
св.Св.Й., съседка, след развода и до м.март 2017 г. жената и децата се установили
в дома на родителите й.Имало някакъв период (2015 г.), в който се върнали при
ищеца.Децата обаче станали изнервени и сприхави.Това мотивирало майката отново
да ги върне при родителите й.От И. свидетелката знае, че основно тя издържала
семейството.Ищецът често бил безработен.
В.И., майка
на жената, установява, че два-три месеца 2015 г. или 2016 г. страните се
събрали да живеят отново.Тогава ходили и на почивка.Свидетелката сочи, че
винаги когато ищецът бил на път, дъщеря й и внуците се връщали при
нея.Независимо от развода, ищецът често ходил да се храни в дома й.Той работил
инцидентно и не давал средства за издръжка на децата.Когато се приготвял за
път, дъщеря й му давала пари за храна.Тя му плащала консумативите, включително
и таксите, събирани за входа.Ходила да чисти и жилището му.Ищецът после не й
връщал парите.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя, когато актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е
влязло в сила съдебно решение, само при условие, че възраженията му се основат
на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
В настоящия случай, исковете са предявени от длъжника срещу
взискателката по изпълнително производство, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение, с което са присъдени издръжки
за малолетни деца, като длъжникът /ищец в настоящото производство/ се позовава
на правопогасяващи факти, настъпили след съдебното решение–извършени плащания.
След завеждане на настоящото дело, в резултат на получени
суми от публична продан, в полза на ответницата била преведена сумата от 8 265
лв.Дължими останали главници от 2 557,38
лв. и лихви от 1 863,05 лв. за всяко от децата.
Ищецът твърди, че за процесния период, заедно с майката, е участвал равностойно в издръжката и
отглеждането на децата.
Съдът намира,
че събраните по делото доказателства не могат да обосноват такъв извод.На първо
място нито една от страните не успя безспорно да докаже соченото от нея време
на съвместния им живот след развода, извън направените в тази връзка
признания-от м.юни до м.декември 2013 г. и до 23.03.2017 г., когато ищецът
получил от жената ключа от жилището си.Показанията на роднините се обединяват
около факта, че когато бащата, шофьор международни превози, бил командировка,
децата се отглеждали в дома на баба си. Безспорно може да се възприеме и
обстоятелството, че до окончателната раздяла на страните, правоимащите са
контактували често с баща си, включително са отсядали в жилището му.Бившата
съпруга от своя страна е ползвала самостоятелно апартамента на мъжа и след 2013
г.В случая обаче от значение е обстоятелството дали докато са живели съвместно
или след това, независимо, че са се отглеждали в дома на баба им, децата са
получавали следващата им се издръжка от ищеца.Съдът намира, че последният не
успя да ангажира убедителни доказателства в тази насока.
На първо място
лицето е твърдяло изгодно за него обстоятелство в хода на наказателното
производство-че не е плащало присъдените суми по обективни причини, тъй като през
петте години от спорния период било регистрирано в БТ.В тази връзка, съдът
намира, че не може по настоящото дело вече да се оборва изложената теза и да се
навеждат доводи, че бащата е давал издръжките, тъй като е получавал значителни
доходи от работни заплати и обезщетения за командировка.Данните по делото
опровергават тези твърдения.Ищецът е работил епизодично и при ниски трудови
възнаграждения.По никакъв начин не се доказа, че сумите, превеждани от
работодателите във връзка с командировките, са били ползвани по друго
предназначение, респ. липсват данни конкретно те да са влагани в издръжки на
децата.Съдът е изложил по-горе доводи относно получените суми по щета и от
ренти.Няма ангажирани доказателства за налични банкови спестявания на лицето.
По повод
твърденията за получено наследство през 2010 г. от 6 000 лв., се събраха
противоречиви данни от кога и до кога са били разходван тези средства.Изобщо не
се установи те да са вложени в
издръжката на децата.Самият ищец признава, че бившата му съпруга не знаела за
тези пари.
Според
свидетелите, бащата често водил и вземал децата от училище.Всички били на
почивка за една седмица през 2016 г., за когато има безспорни данни, че ищецът
е изтеглил 400 лв., без обаче да се доказва разходването им, както и че
епизодично са ги срещали съвместно да пазаруват в хранителни
магазини.Настоящият състав намира, че тези факти не са достатъчни да обосноват
извод, че бащата е престирал присъдените
в негова тежест издръжки за процесния период.
В тази връзка
не може да се приеме, че лицето е платило недължимо по изпълнителното дело
сумата от 8 265 лв.
Съдът счита
обаче, че сумата от 1 100 лв., която ответницата е изтеглила от банкова
сметка *** (след спадане на консумативите за жилището му за него период), при
липса на други доказателства, които да оправдават разхода, е използвана именно за
нуждите на правоимащите.На всеки от тях се припадат по 550 лв.При спазване
правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, със стойностите следва да се намалят дължимите
лихви по изпълнителното дело.
Претенциите за
главници се явяват основателни над 2 257,38 лв. до 5 950 лв., поради
извършени плащания в хода на процеса, а за лихви-над 789,65 лв. до
1 339,65 лв.-колкото се претендират, поради плащане преди завеждане на
делото от 550 лева за всяко от децата, както и в хода на изпълнителното дело,
след публична продан на вещи на длъжника.
Съобразно
изхода на спора, в полза на адвоката на ищеца трябва да се присъди сумата от 73,26
лв., съразмерно с уважената част от исковете, съобразно само платеното преди
завеждане на делото.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Н.П. ***, не дължи на В. К.К., ЕГН **********,
и С.К.С., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законна представителка И.М.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. ***, сумите от по 3 692,62 лв., представляваща
издръжка за всяко от децата (по 100 лв. месечно), присъдени с влязло в сила
решение по гр.дело № 2196/2012 г. по описа на РРС, начиная от 18.07.2012 г.,
както и 789,65 лв. лихва за
забава за периода 18.07.12 г.-12.04.2017 г., предмет на изпълнение по ИД № 20178330400281
на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ с район на действие-ОС-гр.Русе, поради извършени
плащания, и
ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница над 3 692,62 лв. до 5 950 лева, а за лихва-над 789,65 лв. до
1 339,65 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. ***, да
заплати на адв.Н.П. *** сумата от 73,26 лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/