№ 1016
гр. ., 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110141340
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. Н. М. против „.“ АД с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 736,09 лева,
представляваща цена на предоставени В и К услуги за периода от месец ноември 2012
година до месец юни 2018 година по партида с абонатен номер . за имот – гараж и сервизно
помещение, находящ се на адрес: гр. ., ж. к. „.“, ул. „.“ № 12, поради изтекла погасителна
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца, в качеството на
наемодател и ЕТ „.“, в качеството на наемател, е съществувал договор за наем, във връзка с
който наемателят на 28.07.2005 г. подал заявление до В и К оператора, въз основа на което
за процесния имот е открита партида с клиентски номер . с титуляр ЕТ „.“. Страната
поддържа, че на 24.02.2021 г., въз основа на подадено от ищеца заявление, титулярят на
партидата е променен, както и, че поради вътрешни правила на ответното дружество, е
променен и номера на партидата, като новооткритата такава е с клиентски номер .. Ищецът
поддържа, че при промяна на задълженото лице по партидата на имота установил, че са
натрупани задължения за потребени В и К услуги на стойност 736,09 лева, заплащането на
които се претендира от „.“ АД от К. Н. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че на
10.05.2021 г. ищецът депозирал заявление до ответното дружество, в което изразил
готовност да заплати дължимите суми за периода от месец май 2018 г. до подаване на
исковата молба, като изрично направил възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията касаещи периода от 03.11.2012 г. до 31.05.2018 г. Страната поддържа, че
ответното дружество отказало да заличи погасените по давност вземания, което обуславя
правния интерес на страната да отнесе спора относно дължимостта им пред съда. В исковата
молба са изложени подробни съображения, че задължението за заплащане на цена на
потребени В и К услуги представлява задължение за периодично плащане, което се погасява
с изтичане на тригодишен давностен срок. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника поддържа, че
дружеството не оспорва исковата претенция, като в действителност вземането за
незаплатена цена на потребени В и К услуги за процесния имот и период е погасено по
1
давност. В подадения отговор са изложени подробни съображения, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което разноските
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по клиентски номер ./. ответникът
за периода от месец ноември 2012 година до месец юни 2018 година е начислил процесната
сума за цена на потребени В и К услуги за процесния имот, както и че с поведението си
ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в
периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и
срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на
консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При съобразяване на становището на страните с доклада на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от по делото, че за процесния имот,
представляващ гараж и сервизно помещение, находящ се на адрес: гр. ., ж. к. „.“, ул. „.“ № 12
при ответното дружество е открита партида с титуляр ищеца, по която за периода от
ноември 2012 година до месец юни 2018 година е начислено задължение в размер на 736, 09
лева, представляващо незаплатена цена на потребени за имота и периода В и К услуги, както
и че процесните суми са погасени по давност. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното
дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер на
350 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора и сумата в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че разноските
по делото следва да бъдат разпределени по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са
предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура. В действителност право на
кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, а на
преценката на длъжника е дали да плати тези съществуващи вземания. Фактът, че
кредиторът кани длъжника да плати погасени по давност вземания, не означава, че
кредиторът оспорва те да не са погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно
наясно, че тези вземания са погасени по давност, но продължава да се надява да получи
плащане от длъжника – което е негово право. Бездействието обаче по повод на поискано и
дължимо изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за длъжника да потърси
защита пред съда, а следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от
това и поведение разноски, в подкрепа на което е и практиката на въззивната инстанция
намерила израз в Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС,
Определение № 11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, Определение №
2
794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение № 3081/06.02.2017 г. по
ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС и Определение № 3294/07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1512/2016
г. на СГС.
Видно от ангажираната по делото кореспонденция между страните ищецът
многократно е отправял извънсъдебно искане до ответното дружество сумите, начислени за
процесния имот, които са погасени по давност да бъдат заличени и е изразил готовност да
заплати сумите начислени по партидата след месец май 2018 г. С писма с изх. № О/Ж-
393/09.04.2021 г. и № О/Ж-393/18.05.2021 г. представител на ответното дружество е отказал
да заличи натрупаните задължения по партидата на ищеца независимо, че сумите са
погасени по давност, и е оправил покана за заплащане на вземанията. Предвид изложеното
съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на делото и
разноските в производството по него не следва да бъдат възлагани на ищеца по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК. Ищецът е оспорил процесните вземания като погасени по давност преди
завеждането на исковата молба, но ответникът не е съобразил това оспорване. Повод за
завеждане на делото, с което се иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че
процесните вземания са погасени по давност, за да бъдат същите отписани и извършваните
от длъжника плащания да не бъдат отнасяни в тяхно погашение, e дал ответникът.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от К. Н. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“ . против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., бул. „. .” . отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 736,09 лева, представляваща цена на предоставени
В и К услуги за периода от месец ноември 2012 година до месец юни 2018 година по
партида с абонатен номер . за имот – гараж и сервизно помещение, находящ се на адрес: гр.
., ж. к. „.“, ул. „.“ № 12.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. .” . да
заплати на К. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“ ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3