Р Е Ш Е Н И Е
№
............./……......08.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Маркова,
в.т.д.
№ 776/2020 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 23326/25.03.2020 г. от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от К.Ч.и Б.В.срещу Решение №
814/20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 9670/2019 г., на ВРС, XXIX
с., с което е осъдено да заплати на Н.Щ.В.,
ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 1880.61 лв., представляваща обезщетение за
претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв фар, предна
броня, задна броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак
на резервоар, заден десен подкалник, греда на заден мост, десен тампон на заден
мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на резервоар,
декоративна решетка, заден десен амортисьор, лява лайсна за предна броня, цяла
лайсна за задна броня, рамка на дясна врата, преден капак, преден ляв калник,
вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен калник, на
собственият й л.а. „***“, с ДК № ***, настъпили на 23.11.2018 г., в резултат на
ПТП, в гр. Варна, по вина на водача на тов.а. „***“, ДК № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.06.2019
г., до окончателното изплащане и
сумата 107.62 лв., обезщетение за
забава за периода 26.11.2018 г. – 20.06.2019 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че ищцата е собственик на процесното МПС,
поради което въззивникът й дължал застрахователно обезщетение. Счита, че по
делото безспорно се установило наличието на наложен запор върху лекия автомобил
по изп.д. № 20167120402199. С налагането на запор счита, че се отнема
възможността на длъжника да се разпорежда със запорираната вещ. Сочи,
разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК, прогласява непротивопоставимост на
извършените разпореждания с вещта спрямо взискателя. Счита, че ищцата не може
да са позове на придобито право на собственост на валидно правно основание, тъй
като сключената от нея сделка се явява недействителна, а застрахователят дължи
заплащане на обезщетение само на собственика на вещта. По същество отправя
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски за две инстанции. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа въззивната жалба.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Н.В., депозира писмен отговор, в
който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че последиците от наложения
запор върху вещта, посочени от въззивника настъпват единствено след съответното
известяване на длъжника. Твърди, че С.Д. се е легитимирал пред въззиваемата и
Нотариуса като собственик на превозното средство и след сключване на договора е
предал ключовете и документите за него, с което въззивницата е влязла във
владение. От своя страна сочи разпоредбата на чл. 452, ал. 3 ГПК и заявява, че
дали съдебния изпълнител, кредитор или трето лице би предявило претенции спрямо
въззиваемата, не е обстоятелство, което освобождава въззивника от изпълнение на
задълженията му като застраховател при наличие на настъпило застрахователно
събитие. По същество отравя искане за оставяне без уважение на въззивната
жалба. Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
отговора на въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Н.В. за осъждането на "ДЗИ - Общо
застраховане“" АД, да заплати сумата 1880.61 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв
фар, предна броня, задна броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на
калник, капак на резервоар, заден десен подкалник, греда на заден мост, десен
тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на
резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор, лява лайсна за предна
броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата, преден капак, преден ляв
калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен
калник, на собственият й л.а. „***“, с ДК № ***, настъпили на 23.11.2018 г., в
резултат на ПТП, в гр. Варна, по вина на водача на тов.а. „***“, ДК № ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
20.06.2019 г., до окончателното изплащане и сумата 107.62 лв., обезщетение за
забава за периода 26.11.2018 г. – 20.06.2019 г.
Ищцата твърди, че на 23.11.2018 г., около 16.00
часа, в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Хр. Смирненски“ и бул. „Цар
Освободител“, като водач на собственият й л.а. „***“, изчаквала да премине
направо в посока бул. „Сливница“. Била последна кола в колоната и усетила удар
в задна дясна част на автомобила. От удара автомобила бил изместен напред и се ударил в предния чакаш автомобил.
Установила, че била ударена от водача на тов. Автомобил „***“, ДК № ***, който
се опитвал да влезе в лентата за завой на дясно. За настъпилото произшествие
бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2825. За ангажиране на
административната отговорност на водача на товарния автомобил бил съставен АУАН
№ 744945/23.11.2018 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на застраховка
„Гражданска отговорност", обективирана в полица № BG/06/118000474087, със
срок на действие до 04.02.2019 г. Ищцата твърди, че на 26.11.2018 г. уведомила ответника
за настъпилото събитие, била заведена щета № 440100311801105. На същата дата
бил извършен и оглед на автомобила и бил съставен Опис-заключение по щетата,
където били описани увредените детайли. На 28.11.2018 г. бил извършен повторен
оглед на автомобила, като допълнително били включени детайли за подмяна, ремонт
и боядисване. Излага, че щетите били остойностени в размер на 1880.61 лв.
Въпреки това обаче, ответникът отказал изплащането му с мотива, че върху
автомобила бил наложен запор от ЧСИ за задължения на предходния му собственик С.Д.,
който извършил разпореждане със запорираната вещ, поради което договорът за
прехвърляне на автомобила бил недействителен и не пораждал правно действие
спрямо третите лица. Във връзка с това ищцата излага, че автомобила придобила
от лицето С.Д., с Договор за покупко-продажба от 15.09.2017 г., в който
продавачът декларирал, че вещта не е обременена с вещни тежести, запори и
възбрани. За наложения запор ищцата узнала при регистрирането на закупения
автомобил в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна. Сочи, че придобиването на
автомобила е извършено от нея добросъвестно и същия и бил предаден след
сключването на договора. Счита постановения отказ за неоснователен. Счита, че
застрахователя дължи освен застрахователно обезщетение и обезщетение за забава,
предмет на втората искова претенция, както и законна лихва, считано от
предявяването на иска.
В срока
по чл. 131 ГПК,
ответникът „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва
наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на тов. Автомобил „***“,
ДК № ***. Не оспорва настъпването на ПТП при посочените от ищцата
обстоятелства, както и че е бил уведомен за същото, заведена е щета и са
извършени огледи на управлявания от ищцата лек автомобил, при които са
констатирани посочените в съставените описи, щети. Не оспорва размера на
исковата претенция като сочи, че същият съответства на определения размер на
застрахователното обезщетение за отстраняване на щетите. Оспорва легитимацията
на ищцата да получи застрахователното обезщетение, предвид това, че то се дължи
на собственика на увредения автомобил, какъвто ищцата не е, предвид установения
запор върху автомобила.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна – ответник, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, както разпорежда цитираната норма.
В обхвата на така посочените предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Исковете черпят правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първият от исковете е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, а с втория се претендира обезщетение за забава.
По отношение на предпоставките за допустимост на
предявения иск, установени в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ: Не е предмет на
спор между страните, че на 26.11.2018 г. ищцата е отправил застрахователна
претенция към ответника, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на виновното за произшествието лице. От страна на ответника е било
определено обезщетение, но е отказано изплащането му на ищцата. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че предявения иск е допустим.
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер.
Между страните не са били предмет на спор, а
и се установяват от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства и кореспондиращите си твърдения на
страните, следните релевантни за спора факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за тов. Автомобил „***“, ДК №
***, обективиран в полица полица № BG/06/118000474087, със срок на действие до
04.02.2019 г.; 2. Настъпване на
застрахователно събитие на 23.11.2018 г., около 16.00 часа, в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Хр. Смирненски“ и бул. „Цар Освободител“, при което на управлявания от ищцата, л.а.
„***“, с ДК № ***, били нанесени материални щети, в границите на срока на
действие на застраховката, представляващо покрит за застрахователя риск; 3. Уведомяване на 26.11.2018 г.
ответника за настъпилото събитие; 4.
Завеждане на щета № 43080311801105 и извършване на огледи по щетата на
26.11.2018 г. и 28.11.2018 г.; 5. Определено
от застрахователя обезщетение в размер на 1880.61 лв. по щета № 43080311801105;
6. Постановяване на отказ от
изплащане на определеното обезщетение; 7.
Сключване на 15.09.2017 г. на Договор за покупко-продажба на лек автомобил,
рег. № 11404, на Нотариус № 549, по силата на който ищцата е закупила от лицето
С.Д., л.а.
„***“, с ДК № ***; 8. Наличие на
вписан запор върху автомобила от ЧСИ № 712 по изп.д. №
20167120402199/17.11.2016 г.
В съответствие с оплакванията на
въззивника, пред въззивната инстанция спорът се концентрира върху отговора на
въпроса налице ли е основание за застрахователя да откаже изплащане на
определеното застрахователно обезщетение по причини, наличието на вписан запор
върху увредената вещ за задължения на предходния собственик, каквато е
поддържаната теза.
Безспорно е, че съобразно разпоредбата
на чл. 451 ГПК, уреждаща последиците за длъжника от момента на налагане на
запора, последния се лишава от правото да се разпорежда със запорираната вещ
ако са налице предпоставките на ал. 2 от нормата. Безспорно е и, че съобразно
разпоредбата на чл. 452 ГПК, уреждаща пък последиците за взискателя и
присъединилите се кредитори. Според последната, извършените от длъжника
разпореждания със запорираната вещ или вземане, след запора са недействителни
спрямо взискателя и присъединилия се кредитор, освен ако третото лице –
приобретател, може да се позове на чл. 78
ЗС. Цитираната разпоредба брани правата на взискателя и присъединилите
си кредитори. В случая, въззивника – ответник по делото не твърди да е
взискател или присъединен кредитор по изпълнителното дело, по което и наложен
запор, поради което и не може да противопоставя подобни възражения. След като
това е така, то застрахователя не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение на лице, което към настоящият момент се легитимира като собственик
на увредения автомобил, въз основа на валидно сключен договор за
покупко-продажба на автомобила и са налице останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността му като застраховател на гражданската отговорност
на виновния за настъпването на произшествието, водач.
Както бе посочено по-горе размерът на
определеното обезщетение не е бил предмет на спор между страните, поради което
и сумата 1880.61 лв. се явява дължима и следва да бъде заплатена на ищцата.
По отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава във въззивната жалба оплаквания не са
изложени, поради което същата следва да бъде възприета като бланкетна. В този
случай, въззивния съд извършва проверка за противоречие с императивни правни
норми и не установи такива. Дължима се явява и сумата 107.62 лв., претендирана
като обезщетение за забава, за периода 26.11.2018 г. – 20.06.2019 г.
На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, дължима се явява и законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Постановеният първоинстанционен
съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
По
разноските. Предвид
изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноските за настоящата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, възлизащи на 300.00 лв., адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на
въззивия съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 814/20.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 9670/2019 г., на ВРС, XXIX с.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б,
представлявано от К.Ч.и Б.В.да заплати на
Н.Щ.В., ЕГН **********, с местожителство *** сумата 300.00 лв. (триста
лева), разноски за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е окончателно, по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.