№ 21740
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110154225 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
"Н. Б. Т. ЕООД е предявило осъдителен иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ
срещу Б. Н. Д. за сумата 18714,78 лева представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие от работника за периода от 15.08.2023г. - 13.10.2023г. поради едностранно
прекратяване на Трудов договор № 19/27.04.2023г. от работника, ведно със законна лихва от
03.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №
19 (наричан за краткост „Договора"), с който ответникът е бил назначен на длъжност
„Директор човешки ресурси", като съгласно уговореното, служителят е постъпил на работа
на 02.05.2023г. Договорът бил сключен с 6-месечен (шестмесечен) срок за изпитване в полза
на работодателя-ищец в настоящото производство. Условията за прекратяването му от
страна на служителя-ответник били уредени в чл. 8, вр. с чл. 8.1. от Договора, съгласно
които последният се прекратява с писмено предизвестие от 3 /три/ месеца от страна на
служителя. В съответствие с тази разпоредба, на 13.07.2023г. от страна на служителя било
подадено заявление до работодателя, с което било отправено 3-месечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ. Същото било
отправено при условията на евентуалност, в случай че работодателят не даде своето
съгласие трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от
01.08.2023г. Твърди, че впоследствие трудовото правоотношение било прекратено
едностранно от страна на служителя с писмено заявление с вх. № HR-31 с дата 15.08.2023г.,
с което последният уведомил работодателя, че считано от датата на получаване на
заявлението, трудовото правоотношение се прекратява едностранно и без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради твърдяно неплащане/забава на плащането на
трудовото възнаграждение. Счита, че предпоставките за едностранно прекратяване на
трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - неплащане или забава на плащането на
дължимото трудово възнаграждение, не са били налице нито към момента на прекратяване
на договора, нито в който и да било момент от възникването на трудовоправното
правоотношение до датата на прекратяването му, поради което извършеното прекратяване
на трудовия договор от ищеца било незаконосъобразно. Твърди, че ответникът дължи
заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения
срок на предизвестието - периода 15.08.2023г. - 13.10.2023г., а именно - обезщетение в
размер на сумата от 18714,78 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Ответникът не оспорва, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор
№ 19, с който ответникът е бил назначен на длъжност „Директор човешки ресурси", като
договорът бил сключен с 6-месечен (шестмесечен) срок за изпитване в полза на
работодателя-ищец в настоящото производство. Посочва, че на 13.07.2023 г. ответникът
отправил заявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор с предложение за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, а при отказ да се счита за предизвестие.
Твърди, че на 14.08.2023 г. по банковата му сметка е постъпила сума, равняваща се на
половината от нетното му трудово възнаграждение за месец юли, поради което на 15.08.2023
г. е депозирал заявление с вх. № HR-31 с дата 15.08.2023г., с което последният уведомил
работодателя, че считано от датата на получаване на заявлението, трудовото
правоотношение се прекратява едностранно и без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ. Твърди, че падежът на плащане на трудовото възнаграждение бил 14-то число на
месеца. Твърди, че по отношение на възнаграждението за месец юли половината е било
платено преди 15-то число, но другата половина е била заплатена на 15.08.2023 г., което
било след депозираното заявление с вх. № HR-31 с дата 15.08.2023г. Твърди, че била
извършена злоупотреба с право от ответника, който през месец юли е възложил задача на
отдела, ръководен от ищеца, да изготви допълнителни споразумения за по-голямата част от
служителите, с които нетните им възнаграждения да бъдат намалени с до 50%, както и било
издадено устно нареждане възнагражденията да бъдат изплатени в този размер. Поради това
е счел, че с получаването на половината дължимо възнаграждение на 14.08.2023 г. е
изпълнена заповедта на работодателя, поради което в знак на несъгласие подал заявлението
за напускане. Твърди, че останалите служители, чието възнаграждение е било редуцирано,
не са получили доплащане. Оспорва размера на вредите, претърпени от работодателя.
Оспорва правилото на чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ да е приложимо в настоящия случай. Оспорва
размера на претърпените от ищеца вреди и доколкото на неговата позиция бил назначен
друг служител. Прави възражение за прихващане, като твърди да е положил извънреден
труд през целия период от 02.05.2023 г. – 15.08.2023 г., който не му бил заплатен, който
възлизал на 17 550 лв.
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ е
да установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез
отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Ответникът носи тежестта да докаже направените в отговора на исковата молба
възражения, а именно, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение без
предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забава в плащане на трудовото
възнаграждение. По направеното възражение за прихващане носи тежестта да докаже, че е
полагал извънреден труд, количеството положен извънреден труд и дължимото се трудово
възнаграждение за положения извънреден труд.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да
бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 27.04.2023
г. между страните бил сключен трудов договор № 19, с който ответникът е бил назначен на
длъжност „Директор човешки ресурси", като договорът бил сключен с 6-месечен
(шестмесечен) срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото производство,
както и че на 13.07.2023 г. ответникът е отправил заявление до работодателя за
прекратяване на трудовия договор с предложение за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, а при отказ същото да се счита за предизвестие.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и относимо,
като вещото лице следва да отговори на посочените в исковата молба и отговора на исковата
2
молба въпроси.
Искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим на довеждане е
относимо и допустимо и следва да бъде допуснато.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй
като същото е неотносимо и не е необходимо за правилното разрешаване на повдигнатия
пред съда правен спор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. от
15.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на ответника за
доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на общо 400 лв., от
които 200 лв. вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, и 200 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да бъде уведомена за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит от ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3