Решение по дело №1693/2023 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 210
Дата: 25 април 2024 г.
Съдия: Мариана Гунчева
Дело: 20235140101693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Кърджали, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140101693 по описа за 2023 година
Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц. И. П. от гр.С. твърди, че на 08.11.2023 год. около 15.10-15.15 часа в гр.К.
преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № *, след като паркирал
собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”. Вървейки към
офиса на „***.” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено куче без ушна
марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при което ищецът се
развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се насочил и Х. С. Л.,
който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел нападението. След
инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на тротоара срещу
ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Сочи, че непосредствено след
нападението успял да се обади на ЕЕН *** в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след
ухапване от безстопанствено куче, като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски
патрул. След разговор с отзовалите се полицейски служители, със силни болки и
кръвотечение от десния си долен крайник, успял да се придвижи до спешното отделение на
МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била оказана медицинска помощ, спешните медици
обработили раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на
09.11.2023 год. бил освидетелстван и от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от
него съдебномедицинско удостоверение №***/09.11.2023 год. констатирал, че са му били
причинени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на
средна-долна трета с размери 7/5 см. В централната й част се установява косо разположена
1
цепковидна рана с неправилни ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см., както и
поради силните му болки и затрудненото му придвижване, посетил и личния си лекар д-р Л.
К.. След извършения преглед, било констатирано, че ищецът е временно неработоспособен,
поради което му е бил издаден болничен лист, като му бил предписан 14-дневен домашен
амбулаторен режим за времето от 09.11.2023 год. до 22.11.2023 год. Излага съображения, че
от преживения стрес изпаднал и в шок, получил и получава и до днес психически и нервни
кризи, което наложило да потърси специализирана психиатрична помощ и на 10.11.2023 год.
посетил и бил прегледан от д-р Д. П., която установила, че след ухапването от куче, ищецът
се чувства страхово- напрегнат, тревожен и напрегнат, страхува се да излиза на улицата,
непрекъснато се оглежда, нарушен му е съня, не се храни, повишава стойностите на
кръвното налягане и му било предписано лечение със „З.”, и „Р.” 30 мг., но предвид на
всичко той все още не можел да се отърси от кошмара и се наложило отново да посети
кабинета на д-р Д. П. на 27.11.2023 год., която констатирала, че въпреки приема на
изписаните от предходния преглед медикаменти, оплакванията му продължавали. Той все
още не можел да се концентрира и пълноценно да изпълнява задълженията си, тъй като
непрекъснато интерпретирал психотравмата. Поради това д-р П. му предписала терапия с
още едно допълнително лекарство Ф. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 8 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените му на 08.11.2023 год. от ухапване от безстопанствено куче на територията на
Общ. К. неимуществени вреди и сумата от размер на 94.20 лева с ДДС, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на
лекарствени средства и медицински консумативи, а именно : таблетки “А.”, “В.”, „З.” табл.;
„Р.” табл.; „С. Д.”; „И. у.”, „С. к. м. с.”, и др., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на увреждането 08.11.2023 год. до окончателното им изплащане, както и
да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител адв. М. поддържа исковата молба.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск при
възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба
са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на
причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Общ. К. не носи отговорност за
обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима
грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което
излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен
договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните
свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени
вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне
на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:
2
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица
и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на Общ. - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора
и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така
организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50
т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да
осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче
3
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Л. и А. М., както и от
неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в
обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 08.11.2023 год. около 15.10-
15.15 часа в гр.К. преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № *, след
като паркирал собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”.
Вървейки към офиса на „***” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено
куче без ушна марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при
което ищецът се развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се
насочил и Х. С. Л., който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел
нападението. След инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на
тротоара срещу ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Успял да се обади на
ЕЕН *** в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след ухапване от безстопанствено куче,
като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски патрул. След разговор с отзовалите
се полицейски служители, със силни болки и кръвотечение от десния си долен крайник,
успял да се придвижи до спешното отделение на МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била
оказана медицинска помощ, спешните медици обработили раните му и му направили
стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 09.11.2023 год. бил освидетелстван и от
съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение
№***/09.11.2023 год. констатирал, че са му били причинени разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на средна-долна трета с размери 7/5 см.
В централната й част се установява косо разположена цепковидна рана с неправилни
ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см.. Същите констатации се установяват от
приетата СМЕ и разпита на вещото лице в о.с.з.. Установи се, че оздравителния период
продължил три месеца, получил започнал да сънува кошмари, бил блед , страхувал се да
излиза, престанал да ходи на лов. От заключението на вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза се установи , че вследствие ухапването в ищеца се развил
посттравматичен стрес, изразяващ се в повишена тревожност, подтиснато настроение,
страхови изживявявания, нарушен сън, вегетативни симптоми – сърцебиене, завишаване
стойността на кръвното налягане, което състояние наложило провеждане на атидепресивно
лечение в продължение на около три месеца. Във връзка с преживяването и понастоящем
при ищеца била налице тревожна, фобийна и поведенческа симптоматика в рамките на
Специфична фобия/т.н. Страхова невроза/. Това състояние било временно и неопасно за
живота, на този етап показвал подобрение и не се налагало медикаментозно лечение.
От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е
4
безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което
съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК,
ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице
се намира животното. Такива доказателства Общ. К. не представи по делото. Фактът, че
ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е
имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че
кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори
чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае
се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Общ. К. във връзка с изолирането
на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт
съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на
животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху
кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът
се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са
обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи
отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Общ. К..
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да
го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 8 000.00 лева. Този размер
би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян
стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на около три месеца. Сумата
следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
08.11.2023г. до окончателното й изплащане. Прочие, искът за имуществени вреди е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 94,20 лева.
При този изход на делото , следва ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски от които: 370.00 лева – платена държавна такса, 700.00 лева –
възнаграждение на вещи лица и 1 320.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от изложеното, съдът
5

РЕШИ:
ОСЪЖДА Общ. К. с Булстат ********* , гр.К., бул.“Б.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. И. П. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“С. Р.“№*, ет.* сумата от 8 000.00 лева- главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на територията на Общ. К. , осъществено на 08.11.2023 год. около
15.10-15.15 часа в гр.К. покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № *, на
кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”, както и сумата от 94.20 лева
обезщетение на причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на непозволеното увреждане - 08.11.2023г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски от които: 370.00 лева – платена
държавна такса, 700.00 лева – възнаграждение на вещи лица и 1 320.00 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС.


Банкова сметка , по която могат да се платят присъдените суми:
******************** на името на адв.Н. М.


Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6