РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Горна Оряховица, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Х. Г. останал недоволен и обжалва Наказателно
постановление № 35-0001335/09.12.2021 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с което на
основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 8, ал. 1 от Наредба №
36 от 15.05.2006 г. на МТ. Поддържа, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ (РД „АА“) – ПЛЕВЕН не се явява и не се представлява.
Счита че атакуваното наказателно постановление е съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му (съпроводителното
1
писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 10 от делото).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2021 г. на ГП I-5 Русе – Габрово жалбоподателят В. Х. Г.
управлявал състав от ППС с влекач „Скания“ кат. N3 рег. № Е2178МП и
прикачено полуремарке кат. О4 рег. № *****, като извършвал обществен
превоз на товари /празен/ като част от международен превоз на товари, видно
от CMR по маршрут гр. Русе до Келеменово, обл. Пазарджик. Около 13:30
часа, при км. 91+200 в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица водачът бил
спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен. В хода на проверката инспекторите от РД „АА“ –
Плевен констатирали, че Г. извършва превоза с МПС рег. № Е2178МХ,
оборудвано с дигитален тахограф, в който е използвал дигиталната си карта
№ 0000000153489000 с работен период от 04,58 ч. до 08,37 ч. на 01.12.2021 г.
по UTC време +2 часа за локално време в Република България, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност до момента на
проверката, което се потвърдило и от направена справка от информационната
система на ИА „АА“. При извършената проверка водачът представил УПГ №
490477/26.06.2018 г. /л. 14-15/, с валиден срок до 26.06.2021 г., като заявил, че
е забравил да го поднови.
За констатираното нарушение инспектор Й. Д. Й. в присъствието на
свидетеля В. А. М. съставил против В.Г. Акт за установяване на
административно нарушение № 296887/01.12.2021 г., в който посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 4 от
Наредба № 36/2006 г. на МТ. Актът е връчен на Г. същия ден за запознаване
със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П. В. К. – Директор на РД „АА“ – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН /л.19/, издал против ВЛ. ХР. Г. Наказателно
2
постановление № 35-0001335/09.12.2021 г., с което на основание чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП му наложиладминистративно наказание – глоба в размер на 500
лева, за това, че е нарушил чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ.
НП е връчено на Г. на 04.01.2022 г. На 11.01.2022 г. Г. депозирал жалба
против постановлението до РС - Плевен. Образуваното АНД № 5282022 г. по
описа на РС – Плевен е изпратено по компетентност на РС – Горна
Оряховица.
В хода на съдебното следствие свидетелят В.М. А. М. повърждава
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Актосъставителят Й.Й. е
напуснал РД „АА“ – Плевен, а по данни от М. е починал.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитания свидетел и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля М. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от
останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посоченият
свидетел не са е намирал в никакви особени отношения с Г., от които да
извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за
заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган (чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП), отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На
жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си
против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 19) преди изтичането на
3
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че АУАН и НП са
издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП са посочени конкретно и ясно подробно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, които
отговарят на изискванията на закона и дават възможност на жалбоподателя да
разбере същността на административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него.
Твърдяното от жалбоподателя несъответствие между фактическото
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
нормата, посочена като нарушена касае правната квалификация на деянието и
съответстващата на същата санкционна норма.
Предвид изложеното са неоснователни развитите оплаквания за
нарушаване на процесуалните правила за установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание.
Настоящата инстанция счита, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на
материалния закон.
Административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал
деянието и неправилно е приложил съответстващата санкционна норма.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършвал обществен международен автомобилен превоз
на товари от Република Гърция за република България към момента на
извършената от контролните органи проверка – 01.12.2021 г., при която е
установено, че водачът не притежава удостоверение за психологическа
годност, тъй като УПГ № 490477/26.06.2018 г. /л. 14-15/ е с валиден срок до
26.06.2021 г.
Описаните установени факти представляват елементи от състава на
административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС
за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съответно,
квалификация на деянието като нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е
4
неправилна. Съществен разграничителен критерий, относим към правната
квалификация на деянието е видът на осъществявания без удостоверение за
психологическа годност превоз. Същият има определящо значение за
установяване на нормативния акт, който съдържа правилото за
поведение и административната санкция при нарушаването му.
В случая АНО непрецизно е приел, че правилото за поведение се
съдържа в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на канадидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, приета на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ, при извършване на дейността, водачите на
таксиметрови автомобили или на автомобили за обществен превоз на
пътници и товари, представят удостоверение за психологическа годност, а
срока на валидност на същото е определен в ал. 2 на чл. 8. Съответно
липсата на такова удостоверение е прието от АНО за административно
нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция
за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
АНО е допуснал нарушение при квалификацията на деянието като
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, вместо на
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която норма съдържа едновременно и правилото за
поведение.
От събраните по делото доказателства е установено, че
жалбоподателят е извършвал международен автомобилен обществен
превоз. Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа
годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата
на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, според която
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за
5
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Неизпълнението на предвиденото изискване представлява нарушение
на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което се
налага административното наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП. Разпоредбата, в относимата й редакция, предвижда, че водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Видно е, че
регламентацията на задълженията при осъществяване на международен
превоз на товари, както е в случая, се съдържа в Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС. Последната е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП,
а не – на ЗДвП, и неизпълнението на предвидените в нея изисквания за
снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните
наказания, предвидени в ЗАвтП.
Изложените съображения обуславят извод, че надлежната правна
квалификация на деянието е като нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което се налага административното
наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Поради това неправилно АНО с издаване на НП е приел за
приложима санкционна норма разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от
ЗДвП. Както се посочи, тази разпоредба предвижда административно
наказание за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на
международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, която е подзаконов акт по
приложение на ЗАвтП и за нарушенията на същата се налагат санкциите в
ЗАвтП.
Като неправилно е квалифицирал деянието и е наложил санкция по
неприложим закон, АНО неправилно е приложил материалния закон. В този
6
смисъл и Решение № 4 от 09.02.2021 г. на АдвС – Перник по КАНД № 3/2021
г., Решение № 78 от 16.02.2021 г. на АдмС – Монтана по КАНД № 17/2021 г.,
Решение № 48 от 01.03.2022 г. на АдмС – Стара Загора по КАНД № 16/2022 г.
и др.
Следва да се отбележи, че не са налице основания за преквалифициране
на нарушението по състава на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, тъй като същият
предвижда налагане на по-високо по размер наказание „глоба“, което би
било в нарушение на правилата на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
което е основание за отмяната му по чл. 63, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от
ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001335/09.12.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Плевен, с което на В. Х. Г. от гр. *******, с ЕГН
**********, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7