РЕШЕНИЕ
№. 1751
гр. Пловдив,14.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1531 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „ВП Брандс Интернешънъл“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
„Северен“, бул. „Дунав“ № 5, представлявано от изпълнителния директор - И.П.,
чрез процесуалния представител - П. С., срещу решение № 694
от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д № 371 по описа за 2020
г., на Районен съд – Пловдив, VIII – ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 1/08.01.2020 г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което на „ВП Брандс интернешънъл”
АД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10
000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 200, ал.4 вр. чл. 200, ал.1, т.6 от
Закона за водите /ЗВ/, вр. чл. 120, ал.3, вр. ал.1 от Закона за водите, вр. чл.
16, ал.1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани
във водни обекти.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че наказанието е законосъобразно наложено в условията
на повторно извършено административно нарушение. Твърди се, че дадената от
наказващия орган правна квалификация на деянието е неправилна. Поддържа се, че
размерът на санкцията е незаконосъобразно определен и прекомерен. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление, респ. намаляване на размера
на наказанието.
3. Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ – Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 1/08.01.2020 г. на директора на РИОСВ -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 65 от 15.11.2019
г., съставен от В.И.Х.– на длъжност главен специалист в РИОСВ – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 15.10.2019 г., във връзка с План
за контролна дейност на РИОСВ-Пловдив за 2019г. и Заповед № РД-821/2012г и
РД-788/2018г., била извършена съвместна проверка от служите на РИОСВ-Пловдив и
ИАОС-Пловдив на заустваните отпадъчни води –
битово-фекални и от производствената дейност на обект: "Винарска
изба" - гр. Съединение, община Съединение, с ползвател „ВП Брандс
интернешънъл” АД. При проверката били взети проби от отпадъчните производствени
и битово-фекални води, зауствани
от дружеството в общински отводнителен канал, вливащ се в р. „Потока“, на
разстояние около 100 метра след обекта. С писмо с вх. № О-2875/25.10.2019г. на
Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив, в РИОСВ-Пловдив бил представен
Протокол от изпитване № 10-1222 от 21.10.2019г. на взетите проби, от които било
констатирано превишаване на допустимите емисионните норми, посочени в
Приложение № 5 към чл. 16, ал.1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми
за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Тъй като разрешителното на
дружеството за зауставане било изтекло, контролните
органи приели за критерии данните, заложени в Наредбата. Измерени били високи
стойности на показателите БПК5 и ХПК за Поток № 2 – производствени води: БПК5
измерено – 10 400+/-322 mg/dm3 при ИЕО – 40 mg/dm3; ХПК измерено – 16 500+/825 mg/dm3
при ИЕО – 250 mg/dm3; за Поток № 1 – битово-фекални
води: БПК5 измерено – 377+/-47 mg/dm3; ХПК измерено –
610+/37 mg/dm3;
Протокол от изпитване с
№ 10-1222 от 21.10.2019г., както и Констативен протокол № 0000398 от
29.10.2019г. били връчени на „ВП Брандс интернешънъл” АД с писмо изх.№
О-2943/04.11.2019г.
Установено е, че „ВП Брандс интернешънъл” АД като
ползвател на обекта зауства отпадъчни води с показатели,
които превишават допустимите емисионни норми посочени в Приложение № 5 към чл.
16, ал.1 от Наредба № 6/09.11.2000 г., което деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 120, ал. 3 във вр. ал. 1 от ЗВ.
За дата на извършване на
нарушението е посочена датата на установяването му – 15.10.2019 г. Поради
наличието на влязло в сила НП № 19/26.03.2019г., с което на „ВП Брандс
интернешънъл” АД, за установено с АУАН № 84/14.12.2018г. нарушение по чл. 200,
ал. 1, т. 6 вр. чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, било наложено предходно
административно наказание, процесното нарушение е квалифицирано като повторна.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 200, ал.4 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и чл. 120, ал. 3 от ЗВ
и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. е наложил на дружеството –
нарушител имуществена санкция в размер на 10000 лева.
Видно от
съдържанието на НП № 19/26.03.2019г. отговорността на „ВП Брандс интернешънъл” АД е прежде ангажирана за това, че като титуляр на разрешително
за зауставане № 33150012/03.11.2009г. и решение №
РР-3305/22.05.2018г., издадени от директора на БДИБР – Пловдив, не спазва
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ като не поддържа качеството на заустваната в повърхностния воден обект - общински отводнителен канал, отпадъчна
вода, формирана в резултата на дейността на обекта. Отчетено е превишение на
показателите: химична потребност от кислород /ХПК/ и биологична потребност от
кислород /БПК5/ в потока на битово – феклани отпадни
води и потока на производствени отпадни води. За извършеното нарушение на
основание чл. 200, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗВ на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказанието е наложено в условията
на повторност, поради наличието на влязло в сила
Наказателно постановление №
28/21.05.2018г., издадено на основание АУАН №
21/16.03.2018г., с което на „ВП Брандс интернешънъл” АД, гр. Пловдив било наложено наказание за
осъществен състав на чл. 200, ал. 1, т. 6 вр. чл. 48,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Между страните не се формира спор относно факта,
че към датата на процесната проверка 15.10.2019г., когато са взети проби от
водата за анализ, „ВП Брандс Интернешънъл” АД не е притежавало действащо
разрешително за ползване на водния обект, в което да са предвидени праговете на
емисионни норми на заустените отпадни води. Безспорно
е също, че предходното разрешително е с изтекъл срок на действие. В тази
хипотеза намира приложение нормата на
чл.16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти /обн. ДВ бр. 97 от 28.11.2000
г./, в частност стойностите по Приложение № 5 според вида на производствената
дейност на обекта.
При това положение, при безспорно отчетено превишение на емисионните норми
в заустените отпадни води на обекта, правилно
наказващият орган е квалифицирали
деянието като нарушение по чл. 200, ал.4, вр.чл.200, ал. 1, т. 6, вр.
чл.120,ал.3, вр. ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.16, ал. 1 от Наредба № 6 от
09.11. 2000 г.
Възраженията
на оспорващия за липса на повторност и неправилно
определен състав на санкционната норма са неоснователни. По смисъла на пар. 1, т. 22 от ДР на ЗВ повторно е това нарушение, което
е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. В
случая нарушителят в рамките на определения едногодишен срок вече е бил
санкциониран за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ – изхвърляне на
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушение на
емисионните норми и изисквания. Смисълът на санкционната норма не диференцира
нарушението според вида на емисионните
норми – изхождащи от индивидуално разрешително или такива, предвидени в
Приложение № 5 към чл.16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11. 2000 г. В този аспект
не се реализира и различно по вид нарушение, когато не се спазва индивидуално
разрешително. При наличието на влязло в сила НП за нарушение от същия вид
правилно наказващият орган и съдът са приели хипотезата на повторно нарушение,
за което приложим се явява санкцията по чл. 200, ал. 4 от ЗВ. Размерът на
конкретната санкция е правилно определен като са съобразени отегчаващите
обстоятелства и фактът, че и предходното НП също е издадено в условията на
повторно извършено административно нарушение. Така установеното сочи на трайно
поведение от страна на нарушителя което се явява в ярко изразено противоречие с
установения ред на държавно управление. Следва да бъде споделена позицията на
контролния орган, че нарушенията от категорията на процесното се третират като
тежки от законодателя, а наличието на вредни последици за природата и за
околната среда, поради тяхната специфика, се презумират по силата на закона,
без да са изискуем елемент от техния състав. След като вече на дружеството е
била наложена санкция в размер на 3000 лева, която не е постигнала желания от
закона ефект, то определения размер на новата санкция от 10000 лева при праг от
50000 лева, съобразно тенденцията в дейността на нарушителя, не се явява
прекомерен и не засяга правата му сфера в степен, превишаваща поставената от
закона цел.
Не
са налице и основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Засегнати
са особено важни обществени отношения с нарушение, чиято обществена опасност не
се отличава от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 694 от 13.04.2020 г.,
постановено по а.н.д № 371 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, VIII
– ми наказателен състав.
ОСЪЖДА „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, бул. „Дунав“ № 5,
представлявано от изпълнителния директор - И.П. да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.