РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Сливен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230104560 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са предявени иск с правна квалификация чл. 22,
вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за потребителски
кредит № 1045667/29.03.2024г., сключен между ищцата и ответното
дружество. Предявен е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на 564 лв.,
частичен иск от 763,57 лв., част от незаплатена главница по договора за
потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
насрещния иск 11.12.2024г. до окончателното плащане и евентуален иск с
правно основание чл.23 ЗПК в случай, че договорът бъде обявен за
недействителен да се осъди ответницата да плати на ищеца чистата стойност
по кредита в размер на 564 лв., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск 11.12.2024г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за потребителски
кредит № 1045667/29.03.2024г., съгласно който получила кредит в размер на
800 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и ГПР 65,64 %. Сочи,
че било уговорено да върне сума в общ размер на 907,54 лв. на 23 месечни
вноски с крайна падежна дата 06.09.2024г. Следвало да плати неустойка за
непредоставяне на поръчителство в размер на 449,46 лв.
1
Счита договора за нищожен, поради противоречие с императивни норми
на закона. Твърди, че била нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК по
отношение на договорната лихва поради противоречие с добрите нрави, както
и нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК поради неяснота за начина
на формиране на разписания в договора ГПР. Излага съображения, че в ГПР не
била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва и
посоченият ГПР не отговарял на изискванията на чл.19, ал.4 ГПР.
Иска се прогласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит № 1045667/29.03.2024г., поради противоречие със закона. Претендира
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва иска. Излагат се аргументи, че ГПР по кредита отговарял на
изискванията на ЗПК. Сочи, че потребителят бил предварително наясно с
икономическите последици от сключения договор за кредит и не било налице
нарушение на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна.
В срока за отговор на исковата молба ответникът предявил и насрещни
искове по чл.79 ЗЗД и евентуален по чл.23 ЗПК. Твърди, че ответницата не
изпълнила задължението си да върне предоставената заемна сума при условия
и в сроковете по договора. Твърди, че направила само едно плащане по
кредита в размер на 236 лв., като с тази сума били платени изцяло 4 вноски от
общо дължими 23 броя.
Иска се от съда осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати
на ищеца сума в размер на 564 лв., частичен иск от 763,57 лв., част от
незаплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на насрещния иск 11.12.2024г. до
окончателното плащане и евентуален иск в случай, че договорът бъде обявен
за недействителен да се осъди ответницата да плати на ищеца чистата
стойност по кредита в размер на 564 лв., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на насрещния иск 11.12.2024г. до окончателното плащане.
Ответната по насрещните искове страна депозирала отговор, с който ги
оспорва и моли да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
2
Не се спори между страните, че между тях бил сключен Договор за
потребителски кредит № 1045667/29.03.2024г., въз основа на който ищцата
получила заемна сума в размер на 800 лв. със погасяване на 23 броя
седмични вноски с размер на погасителните вноски 3 х 7,78 лв. и 20 х 44,21
лв., включващи главница и лихва. В погасителния план са включени и вноски
за неустойка 3х 51,22 лв. и 20 х 14,79 лв., фиксиран годишен лихвен процент
по кредита 50%, ГПР 65,64%; общ размер на всички плащания по договора за
кредит в размер на 907,54 лв. без дължимата неустойка. В чл.5 и чл.11 от
договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на
банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство
от физическо лице, отговарящо на определени условия. Предвидено е
заплащане на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на
обезпечение в размер на 449,46 лв., разсрочена в погасителните вноски и така
задължението възлиза на 1357 лв.
Видно от извлечение за извършени плащания по процесния договор,
ищцата направила едно плащане по кредита в размер на 236 лв. на
29.04.2024г., като тази сума погасила 4 бр. вноски, вкл. с неустойката от общо
дължими 23 броя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за
прогласяване за нищожен, като противоречащ на ЗПК на договор за
потребителски кредит е допустим, а разгледан по същество и основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
3
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и
другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен
реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен,
поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10,
вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая не е спорно, че в договора за кредит в посочения ГПР от
65,64% не е включен разхода за дължимата неустойка, въпреки, че е включен в
погасителния план.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва
задължително даване на обезпечение при условията по договора.
Следователно тя представлява разход, който е следвало да се включи в ГПР и
липсата му е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в
4
този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о.
ВКС/.
Уговорената в договора неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално
допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва.
Всъщност така уговорена неустойката представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК не е включена
в ГПР.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включва и
задължението за плащане на неустойка. Това плащане обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включено в общия
5
дълг към месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е оповестило
действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило
изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността.
Съгласно чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен, какъвто
е настоящия случай, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея. Според чл.23 ЗПК когато договорът за кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. Така ответницата по
насрещния иск дължи връщане на заетата сума в размер на 800 лв. и след
приспадане на плащането й от 236 лв., то остатъкът по задължението й е в
размер на 564 лв., за която сума следва да се уважи насрещния иск, ведно със
законната лихва върху сумата от 564 лв., считано от датата на входиране на
насрещната искова молба 11.12.2024г. до окончателното плащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по
първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото в размер на 450 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата е
неоснователно, тъй като е определено и платено в минимален размер по
Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед изхода на процеса по насрещния иск, ответницата по него дължи
разноски на ищцовото дружество в размер на 530 лв./ 50 лв.платена държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение/,съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
6
Договор за потребителски кредит № 1045667/29.03.2024г., сключен между Е.
Г. Д., ЕГН: *** от гр.**, ул.“***“ № 32 А и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК Е. Г. Д., ЕГН: ***от гр.***, ул.“***“
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5,
представлявано от Н. П. П., сума в размер на 564 лв. /петстотин шестдесет и
четири лева/, остатък по главница по Договор за потребителски кредит №
1045667/29.03.2024г., ведно със законна лихва от 11.12.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д.,
ЕГН: ***** от гр.***, ул.“***“ № ***, сума в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Г. Д., ЕГН: ***от гр.***,
ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е,
ет.5, представлявано от Н. П. П., сума в размер на 530 лв. /петстотин и
тридесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7