РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 89730
гр. София, 23.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110107767 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Ц. Д., с ЕГН **********
срещу „...“ ЕООД с ЕИК ... и ...“ ООД с ЕИК ..., с която се иска прогласяване нищожността
на Решение № 15, постановено по арб. дело № 22003/2022 г. от Арбитражен съд при
Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с което „...“ ООД е осъдено
да заплати на „...“ ЕООД с ЕИК ... сумата 1450000 лева по договор за заем, сключен на
20.12.2021 г. в гр. София и сумата 4350 лева – сторени деловодни разноски.
Ищцата твърди, че атакуваното решение било постановено по симулативен
арбитражен процес между ответниците в настоящото производство. Сочи, че заедно с М. Ф.
Й. са управители и съдружници с равни дялове от капитала на „А...“ ООД. Поддържа, че
другият съдружник и управител - М. Ф. Йотова упълномощила Г. Цв. Й., неин съпруг и
управител на „...“ ЕООД, да представлява „...“ ООД, с което били причинени вреди на „...“
ООД, като била водена конкурентна дейност и от упълномощеното лице били сключени
множество договори с цел намаляване имуществото на дружеството. Поддържа, че чрез
извършеното на 13.10.2020 г. упълномощаване било заобиколена необходимостта и от
нейното съгласие в качеството на съдружник и управител на „...“ ООД. Сочи, че между М.
Й.като заемодател и „...“ ООД чрез Г. Й. като солидарен длъжник, от една страна, и „...“
ЕООД от друга страна като заемополучател бил сключен договор за заем от 20.12.2021 г. за
сумата 1450000 лева. На основание посочения договор „.“ ЕО..ОД предявило иск срещу
„Автостъкла“ ООД за сумата 1450000 лева пред Арбитражен съд при Сдружение
„Арбитражен съд при Световен търговски център“, по който било образувано ВАД
22003/2022 г.. Постановено било Решение № 15 от 13.06.2022 г., с което „...“ ООД е осъдено
да заплати на.. „.“ ЕООД с ЕИК ... сумата 1450000 лева по договор за заем, сключен на
20.12.2021 г. Твърди, че процесът пред посочения арбитраж е симулативен, тъй като
1
исковата молба е предявена само срещу „Автостъкла“ ООД, а не и срещу М. Й.; по делото
не била реализирана реална защита от упълномощения от Г. Й. адвокат; липсвало
арбитражно споразумение, тъй като към дата на подписване на договора „...“ ООД се
представлявало само заедно от двамата управители; „. не.. е било редовно уведомено за
арбитражното производство; арбитърът не бил избран съгласно Правилника на арбитражния
съд и ЗМТА и бил свързано лице на един от адвокатите на Мая Йотова; решението не било
надлежно връчено и в арбитражния съд участвали свързани лица. Подробно излага факти и
обстоятелства, от които претендира да се установява нищожност на решението. Поддържа,
че е налице симулация и при сключване на договори за заем и за наем от „.“.. ЕООД чрез
лицето Г. Й. като твърди, че всички действия са били насочени към нейното ощетяване като
съдружник в „..“ ООД.
С уточнителна молба от 04.04.2024 г. посочва, че поддържа твърдения си за
симулитивност на водения процес като твърди, че производството пред арбитража е водено
на база привидна фактическа обстановка, представена от представителите на страните,
което е довело до изводи на съда , които не съответстват на действителното правно
положение. Целта според ищцата е да бъдат отчуждени активите на дружеството и да се
обогатят неоснователно Мая Йотова и Георги Йотов.
Съдът , като съобрази изложените от ищцата твърдения и формулираното искане,
намира че предявеният иск е недопустпи по следните съображения:
Ищцата претендира прогласяване нищожност на решение на арбитражен съд като
твърди, че същото е постановено в симулативен процес.
Арбитражното производство, вкл. и оспорването на арбитражното решение при
предпоставките на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА е предмет на специална регламентация, поради
което правилата на исковия процес, съдържащи се в ГПК, не са приложими. С разпоредбата
на чл. 47, ал. 2 ЗМТА е регламентирана възможност за прогласяване нищожността на
арбитражното решение, но само когато то е постановено по спор, предметът на който не
подлежи на решаване от арбитраж. В случая обаче подобно твърдение от ищцата не е
наведено, за да се приеме, че арбитражното решение се оспорва по реда на чл.47, ал.2 от
ЗМТА, за което компетентността би била на ВКС.
Доколкото предявеният иск за установяване на нищожността на процесното
арбитражно решение се основава не на твърдение, че решеният с него правен спор е бил
неарбитрируем (арг. чл. 47, ал. 2 ЗМТА), а защото то е било постановено по симулативен
процес, при съобразяване на обстоятелството, че основанията за отмяна, респ. за обявяване
нищожността на арбитражните решение са изчерпателно уредени в чл. 47, ал. 1 и ал. 2
ЗМТА, съдът намира, че е недопустим установителен иск за обявяване нищожност на
процесното арбитражно решение – като постановено по симулативен процес. По аргумент
от чл. 24 ЗМТА специалната правна уредба на ЗМТА изключва общите правила, поради
което и ГПК е неприложим като субсидиарен закон / в този смисъл определение №
133/12.11.2020 г. по т. д. № 1459/2019 г. на I т.о., определение № 192/08.10.2020 г. по т. д .№
2366/2019 г. на II т.о./. Следователно възможността, уредена с разпоредбата на чл. 270, ал. 2
2
ГПК, за предявяване на нищожността на решение безсрочно или чрез възражение, е
приложима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения /арг. от определение
№ 133/12.11.2020 г. по т. д. № 1459/2019 г. на I т.о., определение № 192/08.10.2020 г. по т. д .
№ 2366/2019 г. на II т.о., изрично по аналогична искова молба от същата ищца –
Определение № 730 от 22.03.2024 г. на ВКС, II ТО, 4-ти състав/.
По изложените аргументи предявеният с исковата молба иск е недопустим, поради
което същата подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. №39767/13.02.2023 г., подадена от В. Ц. Д., с ЕГН
********** срещу „...“ ЕООД с ЕИК ... и „..“ ООД с ЕИК ..., по която е образувано гр.д. №
7767/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3