Решение по дело №149/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

27.05.2021 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:   

                                   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Ива А.

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №149 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №260268 от 23.12.2020г., постановено по анд №693/2020г., РС Стара Загора отменил електронен фиш серия Г №0012092, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на „Радост Феизова“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище град Ямбол, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно-наказващият орган /АНО/, който счита съдебния акт на РС за незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материален закон. Касаторът приема, че фактическата обстановка била установена по несъмнен начин. РС отменил ЕФ, защото приел, че нямало идентичност между уреда, заснел нарушението и представения протокол за проверка на същия. Видно от протокола за проверка и електронния фиш уредът имал един и същ номер – SD2D0025, от което се правел извода, че ставало въпрос за един и същ измервателен уред. Въз основа на това се иска отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно. Претендират се разноски за двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, ако такова се претендира.

            Касаторът, редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. В отговор по касационната жалба сочи, че същата е неоснователна, като се излагат конкретни доводи в насока правилността на крайния правен извод на РС. Претендират се и разноски.

            ОП Стара Загора дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение, което следва да се остави в сила.

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е напълно неоснователна.

Производството пред РС Стара Загора е второ по ред, след отмяна на предходен съдебен акт и връщане на делото като преписка за ново произнасяне по същество на спора. За да отмени процесния пред него ЕФ, РС приел, че на посочената в ЕФ дата, място и време  било установено управление на МПС от посочената марка, модел и ДКН, за което нямало сключена договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и МПС не било спряно от движение. Фактът на не сключен договор за този вид застраховка бил надлежно удостоверен чрез представено писмено доказателство по делото. РС посочил, че от представена към преписката снимка на л.14 и справка не ставало ясно с кое техническо средство било извършено заснемането, а въпреки изискването му от съда, органът не представил протокола за използване на АТСС, с което е заснето нарушението, описано в процесния ЕФ. Въззивният съд посочил, че по делото имало и други писмени данни относно техническа изправност на АТСС, но същите били възприети за неотносими към делото, тъй като не касаели сочения в електронния фиш модел и номер на използваната системата.

От правна страна въззивният съд приел, че в хода на производството органът не доказал по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение на КЗ, тъй като към преписката не бил приложен протокол за използване на соченото във фиша АТСС, въпреки указанията на съда за неговото представяне, а от приложените други писмени доказателства в АНП не ставало ясно с кое техническо средство било извършено заснемането, за да се провери неговата техническа годност. В ЕФ се сочело, като използвано, АТСС тип Twin CAM №SD2D0025, а се представяли доказателства за техническа изправност на АТСС тип SpeedDet №SD2D0025 и на тип  ARH CAM S1.

Касационната инстанция намира решението за постановено при правилно приложение на закона и наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се установява да е налице.

При новото разглеждане на спора от въззивния съд, последният е следвало да извърши единствено преценка по същество на спора, т.е. дали от обективна страна се доказва конкретното нарушение на КЗ, установено и заснето чрез използвано АТТС. Според чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Детайлно, условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (наричана за краткост Наредбата), приета на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология, като всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, притежават уникален идентификационен номер (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Правилно РС приема извод, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, но конкретното нарушение на КЗ не се доказва по несъмнен и безспорен начин, тъй като пред въззивния съд не се представят от АНО доказателства за техническата изправност на посоченото като използвано на инкриминираната дата АТСС.

По делото не се ангажират от органа доказателства, че така визираното в ЕФ тип, модел и идентификационен номер АТСС е използвано в случая  на установено нарушение на КЗ от страна на наказаното лице, както и именно за него не се представят данни, че то е от  одобрен тип и е вписано в регистъра на Българския институт по метрология. Както отбелязва въззивния съд, представените по делото писмени доказателства в насока на тези факти, по никакъв начин не може да бъдат обвързани със соченото в издадения ЕФ АТСС тип Twin CAM №SD2D0025. Съдът при тези доказателства е в невъзможност да направи еднозначен и непротиворечив извод, че именно соченото в ЕФ техническо средство е използван при установяване на конкретното нарушение и че то отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Дори и представената по делото снимка на процесното превозно средство не притежава предвидения в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., уникален идентификационен номер. Не на последно място правилно РС приема, че пред него не се доказва и, че е използвано именно соченото в ЕФ техническо средство, тъй като по делото не се установява изпълнение на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за използването на АТСС да е съставен и попълнен протокол, съгласно приложението към цитирания член от наредбата. Това в допълнение прави недоказано претендираното от органа нарушение на КЗ, поради неспазването на  императивните правила относно използването на АТСС, чрез което е извършено установяване от обективна страна на нарушението по КЗ, а при това положение издаденият ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в какъвто смисъл е и постановения от РС съдебен акт. Пред касационната инстанция няма представени доказателства в насока, че АТСС тип Twin CAM №SD2D0025, АТСС тип SpeedDet №SD2D0025 и /или тип  ARH CAM S1 всъщност е една и съща система, за да може те да бъдат ползвани като надлежни доказателства, че представените през РС писмени такива в насока установяване на техническата изправност на визираното там АТСС следва да бъдат кредитирани напълно.

Жаленият съдебен акт се явява валиден, допустим и правилен, и следва да бъде оставен в законна сила.

     От касатора се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции, което се явява изцяло неоснователно, предвид крайния правен извод за неоснователност на касационната жалба. Ответникът също претендира разноски пред тази инстанция, което искане макар и своевременно заявено се явява неоснователно, тъй като не се доказва от тази страна да има действително извършени такива разноски, вкл. и за един адвокат.

Водим от горното и на осн.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260268 от 23.12.2020г., постановено по анд №693/2020г., по описа на РС Стара Загора.

 

Настоящото решение е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                          

 

 

                              2.