№ 476
гр. София, 12.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
търговско дело № 20221001000519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ищеца „Х.“ ЕООД срещу определение
№ 1169/07.04.2022г. по т.д. 115/2022г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, с
което съдът е постановил на основание чл. 130 ГПК да връща исковата молба
по предявен от „Х.“ ЕООД срещу „Консендо“ ООД иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за
прекратяване на дружеството „Консендо“ ООД при наличие на важни
причини, поради недопустимост на иска. Жалбоподателят поддържа
обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид постановяването му в
нарушение на процесуалния и материалния закон, а и цитираната в жалбата
съдебна практика. Излага доводите на съда по обжалвания съдебен акт да са
необосновани, тъй като за съда като трето лице ищецът се счита за съдружник
до вписване на изключването му в ТР, което е станало след предявяване на
исковата молба в съда. По тези доводи поддържа към датата на подаване на
исковата молба да е имал качеството на съдружник и да има интерес от
търсената защита по предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ. Оспорва като
противни на съдебната практика изводите на съда, че изключването на ищеца
като съдружник в хода на делото води до отпадане на интереса му от
предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ като цитира в подкрепа на тезата си
практика по предявени искове по чл. 74 ТЗ. На самостоятелно основание
поддържа за него да е налице интерес от търсената защита предвид
1
неуредените имуществени отношения между страните във връзка с
изключването му, за които е налице спор между страните. По тези доводи
моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът, „Консендо“ ООД, оспорва жалбата като неоснователна.
Излага обжалваното определение да е постановено при стриктно спазване на
закона и съобразяване на практиката на ВКС досежно предпоставките за
допустимост на предявения иск. Сочи съобразно събраните по делото
доказателства, а и твърденията на ищеца, същият към датата на подаване на
исковата молба да не е имал качеството на съдружник в ответното дружество
предвид изключването му, с оглед на което за него не е налице интерес от
търсената защита с иска по чл. 155, т. 1 ТЗ. Излага доводите на
жалбоподателя за интерес от търсената защита по причина на уреждане на
имуществените отношения по повод на прекратяване на членственото му
правоотношение да са предмет на защита по друг иск по чл. 125 ТЗ, какъвто
не е предмет на делото. По изложените доводи моли жалбата да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждането на разноски.
Настоящият състав на съда намира сезиралата го жалба за допустима.
Частната жалба е неоснователна по следните мотиви:
Предвид диспозицията на чл. 155, т. 1 ТЗ по решение на окръжния съд
по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на
съдружниците, които притежават повече от 1/5 от капитала, ако важни
причини налагат това.
Видно от горната правна уредба правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е
предоставено и процесуална легитимация за предявяването на
конститутивния иск има само съдружник или съдружници, които притежават
повече от 1/5 от капитала на дружеството.
В хипотезата на взето решение за изключване на съдружник, каквото не
се спори, а и от доказателствата по делото се установява, да е взето от ОС на
ответника по отношение на ищеца на 22.12.2021г., последното има незабавно
действие по отношение на дружеството и съдружниците, като уреденият в чл.
140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването на изключване на
съдружник, касае само третите добросъвестни лица. При зачитане на
константната съдебна практика в последния смисъл, включително по решение
306/17.10.2018г. по т.д. 3110/2017г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение 149 от
2
30.12.2016г. по т.д. 846/2015г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение 157/03.01.2017г. по
т.д. 2219/2015г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение 86/01.09.2017г. по т.д. 1068/2016г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение 39/15.04.2011г. по т.д. 526/2010г. на ВКС, ТК, І
ТО и др., взетото решение за изключване на съдружник незабавно, с
гласуването му, проявява ефект в отношенията на съдружника и дружеството,
предвид на което и след осъществяването на последния обективен факт – на
гласуването на решението, отпада качеството съдружник на изключения
такъв, и същият няма за в бъдеще правата на съдружник, включително няма
правото да търси защита чрез предявяване и поддържане на иск по чл. 155, т.
1 ТЗ за прекратяване на дружеството, чиито член не е.
Последните правни изводи не могат да бъдат различни, дори да бе
налице висящо производство по предявен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на
решението на ОС на съдружниците на ответното дружество за изключване на
ищеца. Липсва и преюдициалност между двете решения, която да обоснове
допустимост на иска по чл. 155, т. 1 ТЗ в зависимост от изхода на спора по
иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за изключването на ищеца
като съдружник, доколкото съобразно и разясненията, дадени с т. 3 от ТР
1/2002г. на ОСГК на ВКС, решението по успешно проведен иск по чл. 74, ал.
1 ТЗ има действие занапред, включително заличаването на вписаното
обстоятелство също няма обратно действие. Последното следва и от нормата
на чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл и дори да
бъде предявен иск за отмяна на решението за изключване на ищеца като
съдружник, макар такива твърдения да липсват, и същият да бъде уважен с
решението по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, решението има действие в отношенията
между съдружника и дружеството след влизането му в сила и занапред и няма
да рефлектира на правно значимия факт, че към датата на подаване на
исковата молба – 17.01.2022г., и понастоящем ищецът не е съдружник,
респективно не разполага с право да предяви конститутивния иск по чл. 155,
т. 1 ТЗ.
Напълно неотносими към допустимостта на иска са въведените с
частната жалба доводи от ищеца за евентуален интерес от предявения иск по
чл. 155, т. 1 ТЗ по причина на неуредени имуществени отношения с
дружеството ответник по повод прекратяване на членственото му
правоотношение, доколкото съобразно нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ
имуществените отношения се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
3
края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а при спор, същият се
решава от съда по предявен осъдителен иск на основание последната правна
норма.
Неотносима е и цитираната с жалбата практика по искове по чл. 74 ТЗ,
доколкото предмет на делото е друг иск - по чл. 155, т. 1 ТЗ, чийто
конститутивен ефект – прекратяване на дружеството, ще настъпи с влизане в
сила на съдебното решение и правният интерес от този конститутивен ефект
на съдебното решение следва да е налице за ищеца в хода на цялото съдебно
производство. Такъв интерес за ищеца не е налице понастоящем, доколкото
ищецът не е съдружник в ответното дружество считано от 22.12.2021г., което
обстоятелство е и вписано в ТР на 01.04.2022г., и за него е без правно
значение дали ответното дружество ще бъде прекратено или ще продължи да
съществува.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете
съдебни инстанции обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде
потвърден.
При този изход по частната жалба ответникът има право на разноски за
производството пред САС, каквито доказва за представляването му от
адвокат и с настоящия съдебен акт на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 4
ГПК съдът ще му присъди доказания разход от 240 лв.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1169/07.04.2022г. по т.д. 115/2022г.
по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Консендо“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 240 лв.
– разноски пред САС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5