РЕШЕНИЕ
№ 10745
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110118224 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. Т. Л. срещу Н. Б. Ц., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да предаде владението на сграда с идентификатор
80409.5995.504.6 със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна
сграда – еднофамилна в с. Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. „Стара
планина“ № 10, както и на части от поземлен имот с идентификатор 80409.5995.504 в с.
Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. „Стара планина“ № 10 – площ от около
40 кв.м., която представлява парче земя с формата на триъгълник, заключено между
следните линии и точки: югоизточния ъгъл на сградата с идентификатор 80409.5995.504.6
по линия, насочена към имотната граница на имоти с идентификатори 80409.5995.504 и
80409.5995.503, в крайната си част, съвпадаща със северната стена на сграда с
идентификатор 80409.5995.503.2 до пресичането й с имотната граница и линия обратно от
пресечната точка по имотната граница до североизточния ъгъл на сграда с идентификатор
80409.5995.504.6 и площ от около 10 кв.м. откъм улицата успоредно на имотната граница
между имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503. Частите са повдигнати с
цифри на приложената към исковата молба комбинирана скица.
Ищецът твърди, че е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в с.
Чепинци, Столична община, район Нови Искър, съставляващ съгласно КККР, одобрени със
заповед РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с
идентификатор 80409.5995.504 с адрес с. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 10; площ 976
1
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско
застрояване, номер по предходен план 504, квартал 46, парцел VII, съседи 80409.5994.85,
80409.5995.46, 80409.5995.502 и 80409.5995.503, заедно с построените в същия поземлен
имот 6 сгради, вкл. сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 със застроена площ 51 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Излага, че ответницата е
собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 80409.5995.503 и че е установила
фактическа власт върху част от поземления имот на ищеца с площ от около 40 кв.м., която
представлявала парче земя с формата на триъгълник, заключени между следните линии и
точки: югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 по линия насочена
към имотната граница на имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503, в
крайната си част съвпадаща със северната стена на сграда с идентификатор 80409.5995.503.2
до пресичането й с имотната граница и линия обратно от пресечната точка по имотната
граница до североизточния ъгъл на сграда с идентификатор 80409.5995.504.6. Сочи, че
сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 е построена в северозападната част на поземлен
имот с идентификатор 80409.5995.504 така, че част от северната стена на сградата е
разположена на имотната граница с поземлен имот с идентификатор 80409.5995.503 с вход
откъм север. Твърди, че ответницата е установила фактическа власт върху жилищната
сграда. Поддържа, че за да влиза в жилищната сграда, ответницата е завладяла и част от
имота на ищеца с площ от около 10 кв.м. откъм улицата, успоредно на имотната граница
между имоти с идентификатори 80409.5995.504 и 80409.5995.503, осигуряваща достъп до
входа на къщата. При тези твърдения, моли съда да осъди ответницата да предаде
владението на съответните части от имотите. Претендира разноски.
В подадената на 04.01.2023г. молба-уточнение ищецът развива съображения, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 40, том 2, дело №
5471/1968г. от 29.01.1969г., неговите наследодатели Траян Г. Л. и Еринка Стоименова Л.а
били признати за собственци по давностно владение на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от
1218 кв.м., съставляващо част от имот с пл. № 114, вклчен в парцел IV от кв. 46 по плана на
с. Чепинци-София, целият парцел от 1600 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
придаваемите се 382 кв.м., заедно със застроените в южната половина на мястото
едноетажна жилищна постройка от две стаи и антре, лятна кухня и две бараки. С
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 39, том 2, дело №
5470/1968г. от 29.01.1969г. Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а и Йорданка Петрова Л.а били
признати за собственици по давностно владение на останалата 1/2 идеална част от същото
дворно място, заедно със застроената в северната половина на мястото едноетажна жилищна
сграда от две стаи, антре и паянтова кошара, също с неуредени сметки по регулация за
придаваемите се 382 кв.м. Съсобствениците участвали в съдебна делба за разпределяне на
собствеността, за което било образувано гр.д. № 3646/1970г. по описа на Софийски районен
съд, 5-ти район, 9-ти участък. Страните постигнали спогодба, одобрена съгласно протокол
от 18.03.1971г. и вписана в Службата по вписванията. Съгласно постигнатата спогодба,
наследодателите на ищеца Еринка Стоименова Л.а и Траян Г. Л. получили в свой дял и
изключителна собственост имот, съставляващ парцел IV-114 от кв. 46 по плана на с.
2
Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда с мазе от
около 50 кв.м. и лятна кухня, с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 274 кв.м.
Ответницата Н. Б. Ц.а и нейният брат Цветан Борисов Л. получили в дял и изключителна
собственост парцел IV-a – 114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият от 754 кв.м.,
заедно с полумасивната сграда с мазе от около 50 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
придаваемите се 108 кв.м. С Решение № 256 от 29.10.1971г. по гр.д. № 1458/1971г. на
Софийски народен съд, така описаният втори дял бил поставен в дял единствено на
ответницата Н. Б. Ц.а. Съгласно Нотариален акт № 116, том 17, дело № 2662/1971г.
наследодателите на ищеца уредили сметките по регулация за своя парцел. Траян Г. Л.
починал на 25.11.1993г. и оставил за наследници ищеца Б. Т. Л. и Верка Трайкова Л.а.
Ерника Стоименова Л.а починала на 01.11.1999г. и оставила за наследник ищеца, а Верка
Трайкова Л.а починала на 18.02.2013г. и също оставила за наследник ищеца Б. Т. Л.. Сочи,
че между имотите на ищеца и ответницата била поставена ограда, чието местоположение не
съответствало на имотните граници. В тази връзка на 10.04.2007г. ответницата Н. Б. Л.а
подала искане за изменение /поправка на кадастралния план и изменение на регулационния
план до Кмета на район „Нови Искър“ с вх. № 0103-45/10.04.2007г., вследствие на което
границата на имотите по кадастрален и регулационен план, която до този момент
преминавала през процесната масивна жилищна сграда, била изменена с влязла в сила
Заповед № РД-09-57/28.01.2010г. на Кмета на район „Нови Искър“. Така допуснатата
корекция била възпроизедена и в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-
10/16.01.2012г. на изп.д. на АГКК. Твърди, че процесната жилищна сграда с идентификатор
80409.5995.504.6 била собственост на неговите наследодатели по силата на извършената
делба, както и че имотната граница минавала по линията, уточнена с изменението на
кадастралния и регулационния план от 2010г., а не по линията на съществуващата ограда.
Оспорва твърденията на ответницата за наличие на сграда-близнак в имота.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответницата счита, че
исковата молба е нередовна и развива съображения в тази насока. Сочи също, че искът е
недопустим и счита, че ищецът не е изложил обстоятелства относно собствеността върху
процесните имоти. Ответницата не оспорва, че е собственик на съседния имот с
идентификатор 80409.599.503, както и факта, че владее претендираните от ищеца части от
поземлен имот с идентификатор 80409.5995.504, както и част от процесната сграда с
идентификатор 80409.5995.504.6. Оспорва твърдението на ищеца, че владее имотите без
правно основание. Твърди, че претендираните от ищеца части никога не са били
собственост на ищеца. Във връзка с последното излага, че на 21.12.1968 г. е сключен
договор за доброволна делба между Цветан Борисов Л.а /брат на ответницата, починал/, нея,
Йорданка Митрова Тарушкова /майка на ответницата/, Траян Г. Л. /баща на ищеца/ и Еринка
Стоименова Л.а Тарушкова /баба на ищеца/, на недвижим имот, представляващ имот с
планоснимачен номер № 114 от 1409 кв.м., за който е отреден парцел IV от кв. 46 по плана
на с.Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с неуредени сметки по регулация за
3
придаваемите се 382 кв.м., заедно със застроените в парцела постройки: 2 едноетажни
постройки-близнак от по 2 стаи и антре, лятна кухня, една кошара и 2 бараки. Сочи, че
договорът за делба е сключен със заверка на подписите от общинския председател на
Чепинска община. Поддържа, че съгласно сключения договор за доброволна делба, в дял на
Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. е поставена 1/2 ид.ч. от описания по-горе имот, заедно със
застроените в северната половина на парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от
2 стаи и кухня и кошара. Сочи, че в дял на Траян Г. Л. и Еринка Стоименова Л.а е поставена
1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, заедно със застроените в южната половина на
парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от 2 стаи и антре, лятна кухня и 2
бараки. Въз основа на постигнатата доброволна делба, Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. и
Йорданка Митрова Тарушкова, се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 39, том II, дело № 5470/1969 г. на нотариус при Софийски народен съд.
Ответницата излага, че видно от посочените договор за доброволна делба и нотариален акт,
в целия недвижим имот са били изградени две едноетажни постройки, допрени една до
друга /къща-близнак/, лятна кухня и две паянтови кошари. Излага, че в имота са отразени
масивна сграда, която днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната
система на АГКК с идентификатор 80409.59995.504.2, като посочената сграда била отразена
като лятна кухня в договора за доброволна делба от 21.12.1968 г. и в нотариалния акт за
собственост на недвижим имот по давност. В нотариалния акт Траян Г. Л. и Еринка
Стоименова Л.а били признати за собственици на 1/2 ид.ч. от поземления имот, заедно със
застроените в южната половина на мястото едноетажна жилищна постройка от две стаи и
антре, лятна кухня и две бараки. Излага, че е нанесена и втора масивна сграда, която
представлявала къщата-близнак, разделена между страните с договора за доброволна делба
от 21.12.1968 г., като впоследствие били признати за собственици – едните на северната част
на къщата близнак /Цветан, ответницата и Йорданка/, а другите били признати за
собственици на южната част на къщата-близнак /Еринка и Траян/. Посочената къща-близнак
днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната система на АГКК като
две сгради с идентификатор 80409.5995.504.5 и кадастрален идентификатор
80409.5995.504.6. Ответницата излага, че през 1970 г. е заведено гражданско дело с предмет
съдебна делба на дворното място, по което дело сочи, че е постигната съдебна спогодба,
която била утвърдена от съда с протокол от 18.03.1971 г. по гр.д. № 3646/1970 г. Съгласно
последния Н. Б. Ц. и Цветан Борисов Л., получавали реален дял от дворното място, което
представлявало парцел IV-a-114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият от 754 кв.м.,
заедно с полумасивната едноетажна сграда с мазе около 50 кв.м. Сочи, че към дата на
постановяване на съдебното протоколно решение, другият съсобственик – Йорданка
Митрова Тарушкова била починала. В реален дял на Еринка Стоименова Л.а и Траян Г. Л.,
бил поставен другият отделен имот, представляващ парцел IV-114 от кв. 46 по плана на с.
Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда с мазе около
50 кв.м. и лятна кухня. С оглед описаното ответницата поискала на основание чл. 288, ал. 2
ГПК /отм./, отреденият на нея и брат й недвижим имот, да бъде поставен в нейна
изключителна собственост, в която връзка сочи, че е и приложеното по делото решение №
4
256 от 29.10.1971 г. на Софийски народен съвет. Ответницата излага, че поради разделянето
на общия имот между съсобствениците и получаването им на реални части от него през
1971 г., било направено изменение на кадастралната карта, за което прилага комбинирана
скица за пълна или частична идентичност. В обобщение ответницата сочи, че след
извършването на реално обособяване на два самостоятелни недвижими имота,
съсобствеността върху общия недвижим имот била прекратена и от този момент
собствениците започнали да владеят реално обособения им парцел. В този период /1971 г./
била изградена масивна ограда /зидария/, която била построена на границата на двата
обособени парцела по тогава действащия кадастрален план. От тогава до момента, ищецът
не бил предявявал претенции, поради което и оградата никога не била премествана. Сочи, че
видно от представените от страна на ищеца скици, е имало изменение в кадастралната
карта, като границата на поземлени имоти с идентификатори 80409.5995.503 и
80409.5995.504 била преместена, като не ставало ясно на какво основание. Ответницата
отново сочи, че не става ясно на какво основание ищецът е придобил собствеността, т.к. не
бил посочил дали се касае за наследство по закон, или на такова по завещание, като излага и
подробни съображения в тази насока. Сочените от ищеца два имота били части на един общ
поземлен имот, представляващ имот с планоснимачен № 114 от 1409 кв.м., за който бил
отреден парцел IV от кв. 46 по плана на с. Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с
неуредени сметки по регулация. Поддържа, че е придобила имота като парцел IV-a-114 от
кв. 46 по плана на с. Чепинци – София, целият от 754 кв.м., заедно с полумасивна
едноетажна сграда с мазе на около 50 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
придаваемите се 108 кв.м. при съседи: улица, Еринка Ст. Л.а и Траян Л., Бойко Тарушков и
Кирил Ангелов, като полумасивната сграда, днес съществувала и била нанесена като две
сгради с идентификатор 80409.5995.504.6 и 80409.5995.504.5. Сочи, че от приложените от
страна на ищеца доказателства, не се установява същият да е бил някога собственик на
цялата описана сграда, която представлявала къща-близнак и се намирала на границата на
съседните поземлени имоти, така както било правилно отбелязано в стария регулационен
план. Впоследствие била извършена промяна на кадастралната карта и границата на
поземления имот била преместена на сегашното й място, което обаче не представлявало
способ за придобиване на собственост. Ответницата излага, че масивната зидария, която
разделя двата съседни имота и която е построена през 1971 г., не е местена от тогава, а
върви по границата на поземления имот от 1971 г. Сочи, че дори да не е била собственик на
претендираните части от недвижимия имот, то тя е станала такъв на основание изтекла в
нейна ползва придобивна давност, която до момента на завеждане на иска била повече от 40
години. Във връзка с последното прави изрично изявление, че се позовава на изтекла в нейна
придобивна давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
5
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, правото на
собственост върху процесните имоти на твърдяното основание /делба и наследствено
правоприемство/, както и че ответникът владее части от неговите имоти. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че има основание да владее спорните имоти, както и
възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност – че той, респ. неговите
праводатели, са упражнявали непрекъснато, спокойно, необезпокоявано и явно фактическа
власт върху имотите за твърдения период с намерение да ги свои.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ответницата владее процесните имоти
към датата на исковата молба.
Между страните няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 40, том 2, дело №
5471/1968г. от 29.01.1969г. Траян Г. Л. и Еринка Стоименова Л.а са признати за собственци
по давностно владение на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 1218 кв.м., съставляващо част
от имот с пл. № 114, вклчен в парцел IV от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият
парцел от 1600 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 382 кв.м., заедно
със застроените в южната половина на мястото едноетажна жилищна постройка от две стаи
и антре, лятна кухня и две бараки. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 39, том 2, дело № 5470/1968г. от 29.01.1969г. Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а и
Йорданка Петрова Л.а били признати за собственици по давностно владение на останалата ½
идеална част от същото дворно място, заедно със застроената в северната половина на
мястото едноетажна жилищна сграда от две стаи, антре и паянтова кошара, също с
неуредени сметки по регулация за придаваените се 382 кв.м.
Също така няма спор и от приетия протокол от 18.03.1971г. по гр.д. №3646/1970г. на
Софийски народен съд, 5-ти район, 9-ти участък, Еринка Стоименова Л.а и Траян Г. Л. са
получили в свой дял и изключителна собственост имот, съставляващ парцел IV-114 от кв. 46
по плана на с. Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда
с мазе от около 50 кв.м. и лятна кухня, с неуредени сметки по регулация за придаваемите се
274 кв.м. Ответницата Н. Б. Ц.а и нейният брат Цветан Борисов Л. са получили в дял и
изключителна собственост парцел IV-a – 114 от кв. 48 по плана на с. Чепинци-София,
целият от 754 кв.м., заедно с полумасивната сграда с мазе от около 50 кв.м. с неуредени
сметки по регулация за придаваемите се 108 кв.м. С Решение № 256 от 29.10.1971г. по гр.д.
№ 1458/1971г. на Софийски народен съд, така описаният втори дял е поставен в дял
единствено на Н. Б. Ц.а.
От приетите удостоверения за наследници Траян Г. Л. /починал на 25.11.1993г./,
Ерника Стоименова Л.а /починала на 01.11.1999г./ и Верка Трайкова Л.а /починала на
18.02.2013г/ пък се установява по категоричен начин, че ищецът Б. Т. Л. е единствен
наследник на съделителите Траян Г. Л. и Ерника Стоименова Л.а, поради което е придобил
по наследствено правоприемство полученият от тях дял по силата на делбата от 1971г.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху пространствените предели на
6
правото на собственост, придобито от наследодателите на ищеца и от ответницата по силата
на извършената от тях делба, както и върху релевираното от ответницата възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност за процесните имоти. В тази насока съдът намира
следното.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено се установява, че по стария кадастрален план от 1930г., процесният
имот е с пл. № 114.
По регулационен план, одобрен с Указ № 434/16.08.1930г. за улична регулация и
Заповед № 2709/23.08.1930г. за дворищна регулация, процесният имот е в парцел IV-114, кв.
46 с площ 1553 кв.м. Следващият кадастрален план е от 1961г.
Със Заповед № 2/06.02.1971г. е одобрено частично изменение на стария регулационен
план и процесният парцел е разделен на два парцела: IVa-114 и IV-114, кв. 46, като
границата между двата имота съобразно ЧИЗРП преминава по точки А-Б-В-Г-3-Д на
комбинираната скица – приложение към експертното заключение. В частта по точки А-Б
регулационната линия преминава през процесната жилищна сграда с идентификатор
80409.5995.504.6 по действащите КККР.
Действащият регулационен план на с. Чепинци е одобрен със Заповед № РД-50-09-
04.07.1991г. на главния архитект на София и в първоначалния му вид той няма изменение
спрямо ЧИЗРП от 1971г., като парцел IVa-114 съставлява УПИ VIII-503, а парцел IV-114
съставлява УПИ VII-504. С молба с вх. № 0103-45 от 10.04.2007г. до кмета на Район „Нови
Искър“, ответницата Н. Б. Л.а е поискала допълване с верни имотни граници на имоти с
планоснимачни номера 503 /УПИ VIII-503/ и 504 /УПИ VII-504/ от кв. 46 в кадастралния
план и регулационния план на с. Чепинци. Със Заповед № РД-09-57/28.01.2010г. на кмета на
Район „Нови Искър“ е одобрено допълването на кадастралния план в регулационния план на
с. Чепинци от 1991г. с верни имотни граници на двата имота. Вследствие на това, границата
между двата имота преминава по точки 1-2-3-4 на комбинираната скица-приложение към
заключението.
Със Заповед № РД-18-10 от 16.01.2012г. на изп.д. на АГКК е одобрена кадастралната
карта на района, която не е изменяна и границата между имотите по нея преминава по точки
1-2-3-4 на комбинираната скица, както е отразено в изменението на действащия към датата
на съставянето й регулационен план.
Вещото лице сочи, че изменението с ЧИЗРП от 1971г. е изготвено вследствие на
делбата, като съобразно него границата между двата имота преминава по точки А-Б-В-Г-3-Д
на комбинираната скица, като в участъка А-Б минава прз средата на сграда номер 6, по
букви Б-В минава по изградената ограда, по букви В-Г минава по северната фасада на
сграда номер 2 и продължава до оградата с ПИ с ид. 502 – буква Д. Изградената в имота
ограда преминава по точки Б-В и Г-3 като съвпада с границата между двата имота по
ЧИЗРП. Според вещото лице оградата е стара, изградена с тухли на бетонова основа в много
7
лошо състояние. Липсва протокол за даване на оградна линия, както и следи оградата да е
била променяна. Според експерта същата е изградена след 1971г.
Вследствие на изменението на регулационния план през 2010г., ответницата владее
част от имота на ищеца отразена по точки 2-3-Г-В-Б-2 на комнинираната скица с площ от
около 34 кв.м., тъй като оградата не е преместена по границата, определена със заповедта от
2010г. Владее и проход за влизане в жилищната сграда с идентификатор 80409.5995.504.6
означен с букви А-Б-В-Г-А на копието от одобрената КККР с площ от около 7 кв.м. При
изменението имотната граница, която до този момент е преминавала през сградата с
идентификатор 80409.5995.504.6, преминава по нейната северна страна като сградата попада
изцяло в имота на ищеца.
Що се касае до сградата идентификатор 80409.5995.504.6, същата се явява идентична
по площ с Г-образната сграда, съгласно приетия по делото Протокол № 291 от 23.10.1948г.
за определяне на строителна линия и одобрен архитектурен проект. Относно находящата се
в имота лятна кухня е представен Строителен протокол № 24/27.05.1962г., от който се
установява, че тя е идентична с имот идентификатор 80409.5995.504.2 в имота на ищеца, а
от запад на границата на имота е отразена същестевуваща сграда, която е идентична с
процесната сграда с идентификатор 80409.5995.504.6.
От така приетото заключение се установява по категоричен начин, че при извършената
през 1971г. делба, границата между двата имота е нанесена с ЧИЗРП от 1971г. по точки А-Б-
В-Г-3-Д на комбинираната скица, като в частта между точки А-Б тази граница е
преминавала през средата на процесната сграда. По тази линия е изградена и наличната в
имота ограда. Съгласно действащия регулационен план, имотната граница преминава по
точки 1-2-3-4 на комбинираната скица, която не съответства с оградата и преминава северно
от процесната сграда с идентификатор 80409.5995.504.6. Причината за това са правните
действия на ответниата Н. Б. Ц., която на 10.04.2007г. е подала молба до Кмета на район
„Нови Искър“ за поправка на кадастралния план и изменение на регулационния план. Видно
от внесения от ответницата проект за промяна на границите на поземлените имоти се
заличава границата между тях по ЧИЗРП от 1971г. и се иска нанасяне на границата така,
както е отразена в действащия понастоящем регулационен план. Видно от обяснителната
записка към проекта, допуснатите грешки са в резултат на невярно нанесени имотни
граници, съгласно предхождащия план и съгласно документите за собственост в сега
действащия кадастрален и регулационен план, като границите на поземления имот
съответстват на тези, нанесени в приложената скица. Проектът е подписан от заявителя Н.
Б. Л.а, както и от заинтересованите лица Б. Л. и Верка Л.а. Тези документи не са оспорени
от ответницата. Както се установява от приетото експертно заключение и приетата преписка,
изменението на кадастралния план и регулационния план е извършено, като регулацията е
изменена с влязла в сила Заповед № РД-09-57 от 28.01.2010г. на Кмета на район „Нови
Искър“.
Както е установено в съдебната практика /в този смисъл Решение № 2 от 29.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5313/2013 г., I г. о., ГК и цитираните в него Решение № 389 от
8
30.VIII.1993 г. по гр. д. № 1778/92 г., IV г. о. и Решение № 222 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 136/2009 г., II г. о., ГК/ когато влезлият в сила дворищно-регулационен план е изменен
по искане и със съгласието на заинтересованите собственици, имотните граници стават
граници на парцелите по волята им и не се касае за приложение на регулация. Влезлите в
сила устройствени планове могат да се изменят на различни основания, включително и по
съгласие на страните и при грешка в кадастралната карта. В този случай съгласието на
страните е основа за предвижданията на устройствения план. След като заинтересуваните
собственици веднъж вече са изразили волята си за начина, по който следва да бъде
извършено изменението на регулационния план пред общинската администрация и не са
обжалвали издадената въз основа на тяхното искане заповед за изменение на плана, вкл. с
твърдението, че същата не съответствува на искането или не отразява действително
съществуващите на място граници на имота, същите не разполагат с възможност да искат
това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред чрез установяване на грешка в
кадастралната карта и регистър. Възраженията си срещу извършеното от общинската
администрация изменение на дворищнорегулационния план заинтересуваните собственици
в такава хипотеза могат да въвеждат само в административно производство по обжалване на
административния акт по изменение на регулацията.
В настоящата хипотеза това разрешение означава, че след като ответницата Н. Б. Л.а е
инициирала процедура по изменение на регулационния план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2
ЗУТ, в рамките на която е посочила, че имотните граници, установени по силата на
извършената делба, не съответстват на границите, посочени в ЧИЗРП от 1971г.
/възпроизведени и в регулационния план от 1991г./ и е поискала тяхното изменение в
настоящото им положение, ответницата не може да се брани с възражение, че изменението
не съответства на правата на собственост върху имота, произтичащи от делбата.
Ответницата е участник в административното производство и е обвързана от постановения
от кмета на района административен акт за одобряване на изменението. В случай, че това
изменение не е отговаряло на нейното искане или на действителните пространствени
предели на правото на собственост, тя е следвало да релевира тези свои възражения по пътя
на обжалването на заповедта. При наличие на влязла в сила заповед за изменение на
регулационния план по нейно искане за поправка на грешка, ответницата не може да
противопоставя в настоящия процес възражение, че именно нейното искане е станало
причина за несъответствие на регулационния план с пространствените предели на правото
на собственост /т.е. че с действията си сама е внесла грешка в регулационния план/.
Противно на изложените от ответницата в устните състезания съображения, в случая не се
касае за непредвидено в чл. 77 ЗС придобивно основание, а за уточняване на имотните
граници по съгласие на страните, при което границите са придобили настоящия си вид
именно вследствие на тяхното съгласие относно обема и пределите на материалните им
права. Същевременно производството по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ цели постигането на
съответствие на регулационните граници с действителните пространствени предели на
правото на собственост, поради което съдът е длъжен да приеме, че действителните граници
на двата имота вследствие на извършената през 1971г. делба са такива, каквито са уточнени
9
от ответницата в нейното искане, а посочената граница в ЧИЗРП от 1971г., респ. в
регулационния план от 1991г. преди изменението, е неправилна.
При това положение следва изводът, че по силата на извършената между страните
делба, процесният имот с идентификатор 80409.5995.504.6 по действащите КККР, както и
процесните части от поземления имот, находящи се от северната страна на съществуващата
ограда, са собственост на ищеца. За този извод е без значение въпросът дали оградата
преминава по регулационната линия от 1971г. и кога е построена тя.
Аналогично е разрешението и по отношение на твърдяната от ответницата придобивна
давност върху процесните имоти към датата на влизане в сила на заповедта за изменение на
регулационния план от 2010г. Независимо дали ответницата основава правата си на
извършената делба или на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на
чужда собственост, тя не може да повдига в настоящото производство спор за материално
право, обосноваващ грешка в кадастралния и регулационния план въз основа на
обстоятелства, които са съществували към датата на влизане в сила на заповедта за
изменение на регулацията по нейното собствено искане.
Що се касае до придобивната давност за периода от 2010г. до датата на исковата молба
/05.04.2022г./, по отношение на процесните реални части от поземления имот на ищеца
следва да се посочи, че същите /с площ от 34 кв.м., респективно 7 кв.м./ не отговарят на
изискванията на чл. 19 ЗУТ и не са придаваеми към имота на ответницата при условията на
чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, поради което по отношение на тях не тече придобивна
давност на основание чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Както е изяснено в съдебната практика /Решение №
154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК и Решение № 60108 от
14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК/ на изключението, уредено в чл. 200,
ал. 2 ЗУТ, може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части
от съседен имот при посочените условия, каквато хипотеза в случая не е налице. По
отношение на давностното владение върху процесната сграда с идентификатор
80409.5995.504.6, въпреки че по делото не е спорно и от събраните свидетелски показания се
установява, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху нея за периода от 2010г.
до 2022г., от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства
не се установява тя да е манифестирала своително намерение по отношение на ищеца, а при
изразеното от страните съгласие по отношение на собствеността върху имота, определящо
ответницата като държател на чужд имот, установената в чл. 69 ЗС презумпция се явява
опровергана.
Ето защо предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, за депозити за възнаграждение на вещо
лице в размер на общо 350 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1600
10
лева, платено изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Релевираното от ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, тъй като минималното такова съгласно чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2 НМРАВ е 1500
лева, а делото е със средно ниво на фактическа и правна сложност, което не предполага
присъждане на минималния размер. С оглед гореизложеното, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 2050 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. Ц., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Ч, общ. Столична, ул. „С п“ № , че Б. Т. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч, общ.
Столична, ул. „Стара планина“ №, е собственик на основание делба и наследствено
правоприемство на сграда с идентификатор 80409.5995.504.6 по КККР на с. Чепинци, общ.
Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на изп.д. на АГКК, със застроена
площ от 51 кв.м., брой етажи: 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна в с.
Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. „Стара планина“ № 10, както и на
реална част с площ от 34 кв.м., заключена между точки 2-3-Г-В-Б-2 на комбинираната
скица-приложение към експертно заключение по съдебно-техническа експертиза от
13.03.2023г. и реална част с площ от 7 кв.м., заключена между точки А-Б-В-Г-А на
копието от одобрената КККР находящо се на стр. 4 от същото експертно заключение,
представляващи части от поземлен имот с идентификатор 80409.5995.504 по КККР на с.
Чепинци, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на изп.д. на АГКК,
целият с площ от 976 кв.м., находящ се на адрес: с. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 10,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план 504, квартал 46, парцел VII, съседи:
80409.5994.85, 80409.5995.46, 80409.5995.502 и 80409.5995.503, и ОСЪЖДА Н. Б. Ц. да
предаде на Б. Т. Л. на основание чл. 108 ЗС владението върху така описаните недвижими
имот.
ОСЪЖДА Н. Б. Ц. да заплати на Б. Т. Л. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2050
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11