РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120101284 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от И. М. Й. против
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване на нищожност на договор за
кредит и евентуален иск за прогласяване на нищожност на клауза от същия договор.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният й
представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи главния,
респективно евентуалния иск и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли
исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.12.2024 г. между „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в качеството на кредитор, и И. М. Й., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *** (за
краткост Договора), по силата на който на Й. е отпуснат заем в размер на 300 лева, при
договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,28 %. Заемателят се
задължава да върне заема на шест равни месечни вноски, първата с падеж 09.11.2024 г., а
последната с падеж 09.04.2025 г., които се формират от възнаградителна лихва и част от
главницата. Годишната възнаградителна лихва е в размер на 40,05 %, а общата сума,
дължима по Договора, е в размер на 336 лева (главница от 300 лева и възнаградителна лихва
1
от 36 лева).
Според чл.6 от Договора в случай, че Й. не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл.4, ал.3 от Договора, което задължение следва да се изпълни до края на
следващия ден от сключване на Договора, която гаранция следва да бъде в размер на 336
лева, тя дължи неустойка в размер на 342 лева. Неустойката се начислява на месец, считано
от изтичане на срока по чл.4, ал.3 от Договора. Ако срокът, за който се начислява
неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява
на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в
които кредиторът е бил без осигурена гаранция – чл.6, ал.4 от Договора. Начислената
неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план чл. 6, ал.5 от Договора.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а евентуалният иск е с правна квалификация чл.26, ал.4,
вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД – нищожност на клауза от договор поради противоречие с добрите
нрави.
По главния иск за нищожност на Договора:
Договорът е сключен за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според
чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за
електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (за краткост Регламента). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламента. Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3
от ЗЕДЕУУ дават определение на усъвършенстван електронен подпис и квалифициран
електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че
правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е.
законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде
придадена стойността на саморъчен такъв. Ищцата е дала такова съгласие (чл.25 от
Договора) и Договорът е подписан електронно от нея.
Договорът обаче е нищожен поради следното:
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на Договора. Договорът формално отговаря на това
изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в Договора, не съответстват на
действителните такива, съобразно поетото от потребителя задължение за предоставяне на
гаранция.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК в „общ разход по
кредита за потребителя“ попадат всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
2
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че при изчисляване на ГПР е
заложен единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други
разходи към тази стойност ще доведе до надвишаване на максималния праг по чл.19, ал.4 от
ЗПК. Следователно разходите за неустойка не са включени в ГПР по кредита.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които
макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по
смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да
вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да
установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума
да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на гаранция, очевидно
представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по
кредита. Кредиторът е наясно, че неустойката ще стане изискуема, тъй като няма как в
следващия след сключване на Договора ден (който може и да е неработен)
кредитополучателят да представи гаранция в размер на 336 лева, защото ако разполагаше с
тази сума, ищцата не би имала необходимост от средства в заем. Кредиторът е сигурен, че
неустойка ще се дължи, и определя нейния „падеж“, който съвпада със „следващата
погасителна вноска“, съобразно погасителния план. От друга страна, няма логика да се
уговоря неустойка за непредоставяне на гаранция, при положение че обезпечение може да се
изиска още при сключване на договора. Ето защо кредиторът е действал недобросъвестно
при уговарянето на неустойката – в този смисъл и Решение № 3 от 6.01.2025 г. на ОС –
Бургас по в. гр. д. № 1504/2024 г.
След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на
СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което
не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл
е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС.
Според Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о.
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора годишен лихвен процент
или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата
липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Предвид
изложеното, Договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради противоречие със закона – неточно посочване в Договора на
ГПР. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като е уважен главният иск, съдът не следва да се произнася по евентуалния иск
за нищожност на клауза от Договора.
По въпроса за разноските:
3
При евентуалното съединяване на искове срещу един ответник, каквато е процесната
хипотеза, съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го
уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на
разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи
разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания
евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният
иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява – той остава неразгледан,
без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл.
271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява пред
въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск – изцяло в този смисъл
Определение № 5810 от 12.12.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2596/2024 г., както и
Определение № 1632 от 17.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2024 г., II т. о. Ето защо право
на разноски има само ищцата, като тя представя списък по чл.80 от ГПК преди последното
заседание по делото, в който списък се включва платена сума за държавна такса от 50 лева
Ищцата е представлявана от адв. Д. Г., с когото тя е сключила договор за правна
защита и съдействие от 20.02.2025 г., по силата на който процесуалното представителство е
безплатно, тъй като ищцата е близка на адвоката. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато
адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално
затруднено лице или на свой роднина, близък или друг юрист, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания съдът осъжда насрещната страна да
заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За целта на общо основание адвокатът
трябва да е направил искане да му се присъди възнаграждение, което не е обусловено от
това, дали са били присъдени разноски в полза на неговия доверител. По делото такова
искане е отправено до съда от адвокат Г. още с исковата молба.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Тук се налага следното уточнение:
Към настоящия момент действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (за краткост Наредбата), като съдът не е обвързан от размера на
възнаграждението, посочен в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него. В
случая приложение имат разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и чл.2, ал.5 от Наредбата, тъй като са
предявени два иска. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По делото е
проведено едно открито съдебно заседание, като в него процесуалният представител на
ищцата не се явява. В това заседание бяха събрани само писмени доказателства, неоспорени
от страните. Ето защо, съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на
420 лева, което следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищцата.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № *** от 08.10.2024 г., сключен
между И. М. Й., ЕГН – **********, и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, поради
неточно посочване в договора на годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на И. М. Й., ЕГН –
**********, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
4
ЕИК – *********, да заплати на адвокат Д. Г. от АК – Л., с № ***, с адрес гр. Т., ул. ***,
сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата И. М. Й. в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5