Решение по дело №1335/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от НАЧАЛНИК ГРУПА „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, против Решение № 168/16.10.2024 г., постановено по АНД № 426/2024 г. по описа на Районен съд - Харманли.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е издадено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Районен съд – Харманли приел за установено от фактическа страна, че НП било издадено в противоречие със задължителните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не било подписано от наказващия орган и не носело мокър печат. Това било възприето като основание за отмяна на акта, с произтичащите от това законови последици, включително присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Въпреки това, в материалите по делото се намирал оригинал на процесното НП № 24-0271-000499/03.06.2024 г., съдържащ подпис на издателя и печат на структурното звено на МВР. Изводите на съда, следователно, били в противоречие със събрания доказателствен материал. В тази връзка жалбоподателят посочва, че ако НП № 24-0271-000499/03.06.2024 г. не било представено в оригинал, съдът трябвало, при спазване принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК, да изиска оригинала на НП и да събере доказателства относно мястото, начина и формата на връчване на НП на нарушителя, включително дали връчването било извършено чрез отпечатан дигитален образ. Изясняването на тези обстоятелства било от съществено значение за формиране на съответните правни изводи, включително относно спазването на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН и наличието на изключение по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. Видно от връчения на наказаното лице екземпляр на НП, че било налице отбелязване: „връчил по чл. 186а, ал. 3 ЗДвП: главен инспектор Д. Ч., ОДМВР — Хасково, СПП Хасково, дата 09.08.24 г., в 11:55 ч.“ Същото не съдържало подпис на издателя си, но включвало подпис на наказаното лице, с дата и час на връчването, удостоверени от главен инспектор Д. Ч.. Това обстоятелство било доказателство, че НП било връчено по реда на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвиждала, че отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на НП, съдържащ реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, може да бъде връчен без подпис на издателя.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено решението на Районен съд - Харманли и вместо него да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 24-0271-000499/03.06.2024 г. на началник група към РУ – Харманли или на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на спора след осъществяване на цялостен контрол за законосъобразност. Решението се оспорва и в частта за разноските. Съдът присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, което се счита за прекомерно завишено предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В случай на претендиране на адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г., се прави възражение за прекомерност и се отправя молба за намаляване на същото до минималния размер.

Към касационната жалба се представят НП № 24-0271-000499/03.06.2024 г. на началник група при РУ - Харманли в ОДМВР - Хасково в оригинал, съдържащо подпис на издателя на акта и печат на структурното звено, както и НП № 24-0271-000499/03.06.2024 г. - отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система без подпис и печат, с удостоверено връчено по реда на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП.

 

Ответникът - Д. И. Н. депозира по делото, чрез процесуален представител, писмен отговор на казационната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна съдебни разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково моли да бъде отменено решението на Районен съд – Харманли по изложените в касационната жалба доводи и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

 

С оспореното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 24-0271-000499/03.06.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на Д. И. Н. е наложено административно наказание - глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Със същото решение ОД на МВР – Хасково е осъдена да заплати на Д. И. Н. сумата от 900,00 лв. - разноски за възнаграждение на адвокат.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 18.05.2024 г. в 23:30 часа в [населено място], по бул. „България“, в района на заведение „Д.“ в посока към [населено място], жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с регистрационен номер [рег. номер]. Служители на РУ - Харманли извършили проверка на водача с техническо средство „Алко Тест Дрегер 7510“, като в 23:39 часа уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0,77 промила. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Нарушителят подписал акта и получил препис от него. Той не се възползвал от правото си да впише възражения, нито депозирал такива в законоустановения тридневен срок. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

От правна страна съдът е преценил, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. В приложените по делото екземпляри от издаденото НП не фигурирал подпис на лицето, което го е издало. Освен това липсвал и печат на РУ - Харманли. Липсата на подпис препятствала възможността съдът да установи дали НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47 от ЗАНН. С оглед на това съдът е счел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила.

Съдът не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Пред касационния съд се поддържа твърдение, че НП е връчено на административнонаказаното лице при условията на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването.

Видно от приложеното към административната преписка НП, същото не съдържа подпис на длъжностното лице, негов издател, но съдържа подпис на наказаното лице с дата на връчването – 09.08.2024 г., както и дата и час на връчването, удостоверени от главен инспектор Д. Ч. с поставен печат на Областна дирекция на МВР – Хасково и изрично отбелязване „Връчил по реда на чл. 186а, ал. 3 ЗДвП“. Това безспорно навежда на извод за процедура на връчване по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП.

В тази връзка районният съд е следвало да прояви процесуална активност и при спазване принципа на служебното начало, заложен в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК да изиска оригинала на обжалваното НП, както и да събере доказателства за това дали връчването му на нарушителя е станало чрез отпечатан дигитален образ. Изясняването на тези обстоятелства е било от съществено значение за формирането на съответните правни изводи и конкретно спазено ли е изискването на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, предвиждащ задължителност на подписа на издателя на НП или такъв подпис не е необходим, съгласно изключението по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП.

В случая касационният състав приема, че предвид представения в настоящото производство оригинал на процесното наказателно постановление и данните за осъществена процедура по чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП за връчване на нарушителя на дигитален образ от автоматизираната система, не се констатират нарушения на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл касационната жалба се явява основателна, а оспореното решение - незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка.

Доколкото съдът не е обсъдил доказателствата и не е изложил фактически и правни съображения по съществото на спора, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, включително и по съществото на спора.

По отношение на разноските настоящият съд не следва да се произнася, а това следва да бъде сторено от районния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора.

 

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 168/16.10.2024 г., постановено по АНД № 426/2024 г. по описа на Районен съд - Харманли.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Харманли при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.