Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Деница Кръстева, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 674/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 3433/06.03.2020г.
от „Звесим“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.В.,
представлявано от З.С. чрез адвокат Й.А. срещу Решение №4/10.01.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 354/2019г. на Районен съд гр. Провадия, първи състав.
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 23 - 0000473/12.08.2019г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за извършено
нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от Регламент № 561/2006т., във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104, ал.1
от същия закон, на „Звесим“ ЕООД, ЕИК ****** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдебното решение е оспорено с твърдения за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Направено е искане за отмяната му и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна с представен писмен отговор на
касационна жалба, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а
изложените в нея твърдения за неправилни, необосновани и несъстоятелни.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 26.06.2019г. около 14.00 часа в
гр. Варна, ул.“Тролейна“ № 48, административната сграда на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Варна, след приключване на комплексна проверка
на документите относно транспортната дейност на превозвача „Звесим“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността № 7798/20.10.2011г. за международен обществен
превоз на товари е било установено, че на 22.10.2018г. в област Варна,
с.Ветрино, ул.“Пейо Яворов“ № 5, транспортното предприятие не организира
работата на З.С. по такъв начин, че водачът да е в състояние да спазва Глава ІІ
от Регламент /ЕО/ № 561/2006г. При извършване на обществен превоз на товари,
попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. с МПС, категория № 3, марка
„Ман“, с рег. № В **** ВВ, оборудвано с аналогов тахограф, видно от пътен лист
серия „А“, № 6334973/20.10.2018г., водачът за период от време 24 часа от края
на предходната дневна почивка, започващ от 07:15 часа на 22.10.2018г. не е
ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа – водача ползвал
почивка от 08 часа и 06 минути, с което е намалил времето за почивка с 56
минути, видно от тахографския лист, което не било изолиран случай, съобразно
представените 106 броя тахографски листи. Предвид констатацията от извършената
проверка на дружеството е съставен АУАН № 263597 от 26.06.2019г., а въз основа
на него е издадено процесното наказателно постановление, с което
административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите изложени от
актосъставителя, като е счел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.10,
§2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. Преценявайки законосъобразността на наказателното постановление
районният съд приема, че същото е издадено от компетентен орган – Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, определен за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47 от ЗАНН от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За да
потвърди наказателното постановление въззивният съд е счел, че
административнонаказващият орган правилно е установил фактическата обстановка,
като категорично установено е, че от „Звесим“ ЕООД е допуснато нарушение на
разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 561/2006г.
Решението на районния съд е правилно, постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Административннонаказателната отговорност на „Звесим“
ЕООД е ангажирана за извършено нарушение на чл.10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент
№ 561/2006г., във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. С
разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози се вменява
задължение на лицата, осъществяващи превоз за собствена сметка, превозвачите и
водачите при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари да
спазват изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. на Европейския парламент и
на Съвета. Съгласно чл.10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г.
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф
1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава ІІ от
настоящия регламент. Член 8, §2, чието систематично място е в глава ІІ от
Регламент /ЕО/ № 561/2006г. изисква за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна или седмична почивка, водачът да е ползвал следващата дневна
почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е
поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се
разглежда като намалена дневна почивка, т.е. деветчасовата почивка е предвидена
като абсолютен минимум. От събраните в хода на административно-наказателното
производство категорично установено е, че водачът е ползвал непрекъсната
почивка общо 8 часа и 06 минути, с което е намалено времето за почивка с 56
минути. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. За
съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин превозвачът
е организирал работата на водачите и по-конкретно дали е осигурил възможност за
спазване на изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006г.. Задължението на
транспортното предприятие е пределно и ясно формулирано – транспортното
предприятие е длъжно да организира работата на водачите, да ги инструктира и да
провежда редовни проверки за осигуряване спазването на Регламента. В настоящия
случай категорично се установява от данните по делото, че превозвачът „Звесим“
ЕООД не е извършвал проверки, липсват доказателства оборващи констатациите на
контролните органи относно установеното от тях нарушение. Бездействието на
превозвача е укоримо, тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени
задължения. При тази фактическа установеност, правилни са изводите на въззивния
съд за основателно ангажиране отговорността на дружеството на соченото в
наказателното постановление основание.
За пълнота на изложеното, настоящият състав намира за
необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не
може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила като правилно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221 , ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/10.01.2020г.
на Районен съд гр.Провадия, постановено по н.а.х.д. № 354/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: