Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38
гр.Русе, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 391
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3
от КСО.
Образувано
е по жалба от И.Г.Р. *** против решение № 2153-17-181/13.07.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане
№ 4/13.05.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе.
С потвърденото разпореждане на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО,
считано от 04.05.2022 г. (датата на заявлението), и пожизнено, на основание
чл.68, ал.3 от КСО, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория от 23
години, 1 месец и 23 дни. Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е
незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Сочи, че
административният орган неправилно е определил продължителността на
притежавания от него осигурителен стаж и неправилно му е отпуснал пенсия в
минимален размер. Твърди, че стажът му е с продължителност 26 години, 3 месеца
и 26 дни и тъй като той не е бил зачетен в цялост, то отпуснатата му пенсия не
е определена в правилния размер. Иска се отмяната на оспорения административен
акт и решаване на делото по същество. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
в хода на устните състезания и в представената писмена защита изразява
становище за нейната неоснователност. Завява, че пенсията на жалбоподателя е
отпусната по правилата на чл.94, ал.1 от КСО, а окончателният й размер е
определен с ново разпореждане, считано от датата на отпускането й. Моли съда да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Доколкото липсват данни за датата на съобщаване на решението на
директора на ТП на НОИ – Русе на жалбоподателя, то жалбата следва да се приеме за
подадена в срок. В конкретния случай, макар с оспореното решение да е
потвърдено разпореждане, с което е постановено отпускане на пенсия, т.е. разпоредените
последици са в полза на жалбоподателя, за него е налице правен интерес от
оспорването, тъй като се оспорва именно размерът на отпуснатата пенсия, във
връзка със зачетения осигурителен стаж на лицето. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-17-583/04.05.2022
г. (л. 11-14 от преписката) жалбоподателят И.Г.Р. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си Р. приложил
документи, описани в опис на върнатите
документи, представени със заявление № 2113-17-583/04.05.2022 г. (л. 22 от
преписката) – трудова книжка № 2587/22.01.1971 г.; военна книжка № 017211; служебна
бележка № 2113-17-583/4/18.05.2022 г.; осигурителна книжка № **********/25.04.2018
г. и осигурителна книжка № **********/07.08.2000 г. Въз основа на представените
от жалбоподателя документи (без служебната бележка, която е издадена по-късно)
било издадено разпореждане № 4/13.05.2022 г. (л. 9 от преписката), с което на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 04.05.2022 г. – датата на заявлението, пожизнено по чл.68, ал. 3 от КСО, при
навършена възраст 66 години и 10 месеца и осигурителен стаж от трета категория
23 години, 1 месец и 23 дни. Пенсията била определена в минимален размер
съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО като изрично било посочено, че ще се изплаща в
този минимален размер до определянето й по реда на КСО. Жалбоподателят оспорил
разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе
като в жалбата си посочил, че неправилно пенсионният орган е определил продължителността
на осигурителния му стаж. Твърденията на жалбоподателя са, че притежава
осигурителен стаж от 26 години 1 месец и 21 дни, а не, както са му зачетени с
оспореното разпореждане, 23 години, 1 месец и 23 дни. Възразява, че следва да
му бъдат зачетени още 3 години осигурителен стаж, което от своя страна би се
отразило и на размера на отпуснатата му пенсия.
С
оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-181/13.07.2022 г. (л.
1-2 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на И.Р.
като неоснователна. В решението се приема, че с оспореното по административен
ред разпореждане е отпусната пенсия на жалбоподателя в минимален размер до
определянето й в действителен размер по реда на КСО. Указано е, че след
определяне на действителния размер на пенсията по реда на КСО, разпореждането,
с което първоначално е била отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО и ако има разлика в размера, тя се изплаща от датата на
отпускането. Посочено е също така, че при постановяване на разпореждане за
отпускане на пенсия в минимален размер предмет на оспорване може да е само
началната дата на отпускане на пенсията, доколкото минималният размер е
нормативно определен и не зависи от продължителността на придобития от лицето
осигурителен стаж. От друга страна, вписаният в разпореждането осигурителен
стаж не е окончателен и от неговата продължителност зависи единствено
правилното определяне на началната дата на пенсията. Горестоящият орган изрично
е посочил, че след извършване на всички задължителни проверки относно
осигурителния стаж и доход на лицето ще бъде направено изменение на пенсията на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, когато размерът й ще бъде
определен съобразно разпоредбите на чл. 70 и чл. 70а от КСО с действителния и
окончателен осигурителен стаж и осигурителен доход в реален размер.
По
делото липсват данни за датата, на която решението на директора на ТП на НОИ –
Русе е съобщено на жалбоподателя. На 12.09.2022 г. Р. подал жалба до настоящия
съд, чрез административния орган, издал оспореното решение, с която оспорил
както решение № 2153-17-181/13.07.2022 г., така и потвърденото с него разпореждане
№ 4/13.05.2022 г.
Междувременно,
още преди произнасянето на горестоящия орган с решение № 2153-17-181/13.07.2022
г. на 28.06.2022 г., бил изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя,
в който пенсионният орган посочил кой стаж на Р. зачита и кой не (л. 15-17 от
преписката). Според описа, на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от ІІ
категория – 2 месеца и 3 дни и от ІІІ категория – 26 години и 4 дни или общо
осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 26 години, 2 месеца и 23
дни. Въз основа на зачетения осигурителен стаж и съответния осигурителен доход
е издадено разпореждане № 6/30.08.2022 г. (л. 20-21 от преписката), с което, на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, се изменя личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 04.05.2022 г. (датата
на отпускането й) като същата е изчислена при посочения по-горе зачетен
осигурителен стаж. Размерът на пенсията е изчислен по реда на чл. 70 от КСО и
тъй като полученият размер е по-нисък от минималния размер за този вид пенсия,
на основание чл. 70, ал. 13 от КСО отново е определен за изплащане минималния
размер. Извършени са и съответни преизчисления, съобразно приложимите
разпоредби след датата на отпускане на пенсията.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-181/13.07.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 4/13.05.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Решението
е постановено от компетентен орган – от
директора на ТП на НОИ – Русе, който, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу разпореждане за
отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях.
Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл
по жалбата на И.Р. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл.117, ал. 3
от КСО.
Съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения, а такива по същество не се и твърдят от
жалбоподателя.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение
на материалния закон. Разпореждане № 4/13.05.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване е постановено по реда на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС, пенсиите
и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, а за лицата по чл.
1, ал. 8 - на
длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на
длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по
отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, по които Република
България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност за лицата с постоянен адрес в чужбина. Длъжностното лице
по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на
заявлението, а в случаите на прилагане на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност – в едномесечен срок от получаването на всички
необходими документи и данни. Когато осигурителният стаж към датата на
придобиване на правото се зачита при сумирано изчисляване на работното време,
четиримесечният срок тече от датата на постъпване на информацията в НОИ за
целия период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
или от датата на прекратяване на правоотношението. По силата на чл.10, ал.2 от НПОС
пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г.
(какъвто е настоящия случай), когато по представените със заявлението документи
за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се
отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда
на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което
първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.
99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в
размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл.10, ал.4
от НПОС, в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните
лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението.
Цитираната
правна уредба е създадена с цел, от една страна, да се осигури възможност за
пенсионните органи да обработят представените от лицата документи за
осигурителен стаж и доход и да получат необходимите данни за среден
осигурителен доход за съответните периоди, необходим за изчисляване на
конкретния размер на пенсията, а от друга, в този период да се гарантира на
лицата, които са в очакване да им бъдат отпуснати пенсии, когато това право е
безспорно, един минимален доход, от който те да покриват нуждите си. В този
смисъл разпореждането на чл.10, ал.2 от НПОС има временно действие – до определянето
на пенсията в окончателния й размер. Поради това оспорването на това разпореждане не може да се
основава на оспорване на зачетения осигурителен стаж, чиято продължителност все
още не е окончателно изяснена, а е определена само за целите на преценката за
наличие на минималния изискуем стаж за отпускане на конкретния вид пенсия.
В
настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят, дори и при съобразяване на
твърдяната от него продължителност на придобития осигурителен стаж, не отговаря
на изискванията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Единствената хипотеза, при която той придобива право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е тази на чл.68, ал.3 от КСО, според която норма, в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Съобразно тази
разпоредба и нормата на чл. 15, ал. 5 от НПОС през 2022 г., когато е подадено
заявлението за отпускане на пенсия от жалбоподателя, лицата придобиват право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на л. 68, ал. 3 от КСО при
навършена възраст от 66 години и 10 месеца и при наличие на не по-малко от 15
години действителен осигурителен стаж. За преценката на правото на пенсия, без
значене колко точно над 15 години е осигурителния стаж на лицето и дали целият
му стаж е действителен или не, достатъчно е то да притежава поне 15 години
действителен осигурителен стаж. Точно поради това при отпускане на пенсията в
условията на чл.10, ал.2 от НПОС – в минимален размер до изчисляването й по
реда на КСО, е достатъчно пенсионният орган да установи единствено два
релевантни факта – възрастта на лицето, която трябва да е най-малко 66 години и
10 месеца през 2022 г., и наличието на 15 години действителен осигурителен
стаж. Датата, на която тези две условия са изпълнени едновременно, е именно
датата, от която възниква правото на пенсия на съответното лице. В настоящия
случай пенсионният орган е установил, че тези две предпоставки са налице към
04.05.2022 г. и от тази дата е отпуснал на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Пенсията е отпусната в минимален размер, тъй като
за изчисляването й, съобразно правилата на КСО, е необходимо технологично
време, включително за получаване на статистически данни, като например данните
за средномесечния осигурителен доход за 12 календарни месеца преди месеца на
отпускане на пенсията. Това технологично време законодателят е определил, че не
може да е повече от 4 месеца от подаване на заявлението. В този срок
пенсионният орган е длъжен да извърши всички проверки на представените от
заявителя документи и доказателства и да установи както продължителността на
осигурителния му стаж, така и осигурителния му доход, необходими за
изчисляването на точния размер на пенсията. Именно при изчисляването на
пенсията по реда на КСО, съгласно чл. 70 и чл. 70а, административният орган
вече посочва точната продължителност на зачетения осигурителен стаж, въз основа
на която продължителност прави и своите изчисления. В случая това е направено с
разпореждане № 6/30.08.2022 г., с което е изчислена пенсията на жалбоподателя.
Това разпореждане обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство,
в което се оспорва решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено предходното разпореждане № 4/13.05.2022 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в минималния размер до
определянето й по реда на КСО.
Неколкократно
е указвано на жалбоподателя, че посочения размер е временен, до определянето му
по реда на КСО. Изричен такъв текст се съдържа в разпореждането на пенсионния
орган, такова разяснение има и в оспорваното решение. В този смисъл, доколкото
изчисляването на размера на отпуснатата на Р. пенсия по реда на КСО, не е
предмет на произнасяне с оспорените разпореждане и решение, то това изчисляване
не може да бъде и предмет на съдебния спор. Ирелевантно за настоящото
производство е и обстоятелството, че при изчисляването на пенсията на
жалбоподателя по реда на КСО с разпореждане № 6/30.08.2022 г. полученият размер
е по-нисък от минималния и е определено изплащането на минималния размер, при
което не възниква разлика за доизплащане към вече отпуснатата му пенсия, също в
минимален размер.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни
административни актове, които не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Р., с ЕГН **********,***,
против решение № 2153-17-181/13.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане
№ 4/13.05.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе
за отпускане на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
минимален размер, съгласно чл.70, ал.13 от КСО, считано от 04.05.2022 г.,
пожизнено, на основание чл.68, ал.3 от КСО, при зачетен осигурителен стаж от
ІІІ категория от 23 години, 1 месец и 23 дни.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: