РЕШЕНИЕ
№ 6827
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110157134 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата от
897,60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № [номер] по имуществена застраховка „ Автокаско“ за вреди на
лек автомобил „ Киа“, с рег.№ [рег. номер на МПС], причинени при ПТП на 26.10.2018
г., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 04.10.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 239,36 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.02.2019 г. до 03.10.2021 г. Претендират се
съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „ Автокаско” вследствие на
виновно, противоправно поведение на водач на л.а " Тойота", с рег. № [рег. номер на
МПС], е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил „ Киа“, с рег.№ [рег. номер на МПС]. Твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на
извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер на 8750,82 лв.,
както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на
ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е връчена
регресна покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно
1
обезщетение и ликвидационни разноски, като след отправената покана е погасил
частично задължението до размера от 7878,22 лв., поради което останал задължен за
остатъка от 897,60 лв.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по размер. Не оспорва наличието на сочените в исковата молба
застрахователни правоотношения, твърдените дата и място на пътния инцидент, както
и че е застраховал гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е
причинило вредите. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил покана
за доброволно изпълнение. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на
причинените вреди, като се твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря
на действителните претърпените вреди. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между реализираното на 26.10.2018 г. пътнотранспортно произшествие и
претендираните от ищеца вреди, като ответникът счита, че не всички вреди са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. Следователно, за основателността на предявения иск
в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято отговорност е застрахована от ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и че всички обезщетени от него вреди са в
причинна връзка с ПТП от 26.10.2018 г. и размера на вредите. При установяване на
горепосочените факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
По делото не са спорни част от правопораждащите факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното регресно вземане на ищеца, а именно
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ Автокаско “ за л.а.
„Киа“, с рег.№ [рег. номер на МПС], извършено от ищеца плащане на обезщетение по
2
щета с № [номер] в размер на 8750,82 лв. за вреди, причинени на застрахования
автомобил при настъпило в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществена застраховка събитие – ПТП, на 26.10.2018 г., които са в причинна връзка
с противоправно поведение на водача на л.а. „Тойота", с рег.№ [рег. номер на МПС],
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответника по
застраховка „ Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването им за доказано / така определението от 25.01.2022 г. по
делото/.
Горепосочените обстоятелства, освен че са безспорни между страните, се и
установяват от представените по делото писмени доказателства, в това число
застрахователна полица по застраховка " Каско" на МПС с № [номер] и специални
условия към застрахователна полица, протокол за ПТП с № [номер] от 26.10.2018 г.,
уведомление за щети по МПС от 29.10.2018 г., опис на щета № [номер], доклад по
щетата, приемо-предавателен протокол от 04.12.2018 г. и калкулация за ремонт,
фактура № [номер] от 13.12.2018 г., преводно нареждане от 17.12.2018 г., справка от
информационната система на [фонд], покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция, административнонаказателна преписка № [номер]/23.11.2018 г.
С оглед релевираните с отговора на исковата молба възражения, спорът между
страните по делото се съсредоточава по въпроса относно размера на вредите, поради
което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже действителната стойност на
вредите. Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени доказателствата относно
фактите, които имат значение за размера на регресното вземане на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че описаните
от застрахователя повреди на лек автомобил " Киа Соренто", с рег. [рег. номер на
МПС], съответстват на посочения в исковата молба механизъм на пътнотранспортното
произшествие. Съгласно заключението стойността на ремонта, необходим за
възстановяване на увредения автомобил, по цени на официален сервиз е в размер на
8837,98 лв., а по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието - в размер
на 7098,02 лв. Вещото лице установява, че обичайните ликвидационни разноски за
една щета са в размер от 20 лв. до 40 лв.
От представеното удостоверение с изх. № 458/19.04.2022 г. от [фирма] се установява,
че началната дата на гаранцията на лек автомобил с рег. № [рег. номер на МПС] е
22.12.2014 г., като към дата 26.10.2018 г. автомобилът е бил в гаранция.
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения досежно пълния размер на изплатеното му обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
3
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ при вреди на
имущество обезщетението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 и 2
КЗ е регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а за възстановителна - стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Т.е. при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в случаите, при които
не се касае за тотална щета, а за причинени частични повреди, следва да бъде
съобразена стойността на ремонта на съответното имущество, който е необходим за
пълното му възстановяване във вида и качеството от преди произшествието. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице /в този смисъл са решение № 52/08.07.2010г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на
ВКС, I т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010 г. на ВКС II т.о.,
решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о./.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие увреденият автомобил е бил с валидна фабрична
гаранция и е следвало да се отремонтира единствено в оторизиран за това сервиз. В
случая извършеният ремонт, видно от представената калкулация от официалния сервиз
и фактура за ремонта, възлиза на стойност от 8750,82 лв., която стойност е потвърдена
от вещото лице в кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
поради което настоящият състав приема, че именно тази стойност съответства на
действителния размер на щетите, с оглед установеното гаранционно обслужване на
увредения лек автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок е от значение за
определяне на размера на обезщетението, тъй като то следва да се определи съгласно
стойността на ремонта в оторизиран сервиз на съответната марка, включващ
задължение за влагане при ремонт само на оригинални части. Следователно,
приложима в случая е стойността по първия вариант, даден от съдебно-
автотехническата експертиза, поради което съдът приема, че с изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 8750,82 лв. за ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника до размера на същата сума, както и за разноските за
4
определянето му, чиято дължимост ответникът не оспорва и по-конкретно в
претендирания размер от 25 лв., или общо за сумата от 8775,82 лв. Безспорно е по
делото обстоятелството, че ответникът е изплатил сумата от 7878,22 лв. по процесната
щета, поради което е останал задължен за остатъка от 897,60 лв., представляващ
разликата между действително причинените вреди, за които отговаря и погасената от
него част от това задължение.
По тези съображения искът по чл.411 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен до пълния предявен размер. Акцесорният характер на претенцията за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.10.2021 г., до
окончателното й погасяване, обуславя и нейната основателност.
По иска по чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ в срок от тридесет дни от представянето
на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането.
Видно от представената с исковата молба покана, ищецът е предявил извънсъдебно
регресната си претенция. Поради липса на данни за датата на връчване на регресната
покана на ответника следва да се приеме, че ответникът е в забава в плащането на
главния дълг, считано от датата на извършеното частично плащане. Обезщетението за
забавено плащане на главницата от 897,60 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 03.10.2021
г. възлиза в размер на 239,88 лв., определен от съда при условията на чл.162 ГПК чрез
лихвен калкулатор.
Ето защо и с оглед диспозитивното начало в процеса, акцесорният иск е основателен
и следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 239,36 лв.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани по делото разноски в общ размер на 1054,60 лв. - за
заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [адрес], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [адрес], на основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата
от 897,60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № [номер] по имуществена застраховка „ Автокаско“ за вреди на
лек автомобил „ Киа“, с рег.№ [рег. номер на МПС], причинени при ПТП на 26.10.2018
5
г., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 04.10.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 239,36 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.02.2019 г. до 03.10.2021 г., както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1054,60 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6