Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 28.02.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 119
по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Вико“ ЕООД, в качеството му на взискател по изп. дело №
20148800400092 по описа на Румен Димитров –
частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, против
Постановление № 1474/17.12.2019 г. Сочи, че обжалваният акт на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен, тъй като не са събрани всички направени по
делото разноски, а именно 5860 лв. за възнаграждения на назначения по делото
пазач на продадения имот и 34 638,50 лв. за натрупана законна лихва върху
главницата, определена към 18.09.2019 г. Релевира, че
за установяването на тези вземания е била назначена, изготвена и приета
експертиза, както и че съобщението, с което длъжникът е уведомен за начислените
му суми, е в процес на обжалване от последния. Моли обжалваното постановление
да се отмени, като бъдат дадени указания на съдебния изпълнител за продължаване
на изпълнението до събиране и на дължимите разноски. Счита, че постановлението
следва да се отмени, тъй като производството трябва да продължи поне до
постановяване на съдебен акт по предявената жалба на длъжника.
В законоустановения тридневен срок е постъпило възражение от
„Изи Паркет“ ООД, с което се оспорва изложеното в
жалбата. Според въззиваемата страна постановлението
за прекратяване е законосъобразно, тъй като по делото не са налице непогасени
задължения и неудовлетворени кредитори. В тази насока сочи, че претендираните
от жалбоподателя вземания са в резултат на собственото му поведение, доколкото
същият не е заплатил своевременно цената за имота. Моли жалбата да се остави
без уважение.
Съдебният
изпълнител е изготвил мотиви, като не изразява становище по съществото на спора.
Жалбата
от „Вико“ ЕООД е подадена от лице с правен интерес – взискател, в законоустановения седем
дневен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК –
жалбоподателят е бил уведомен за постановлението на 02.01.2020 г., а жалбата е
подадена на 08.01.2020 г. /видно от п.к./, срещу действие, подлежащо на
обжалване – прекратяване на принудителното изпълнение, като е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането ѝ в размер на 25 лв., поради което се
явява редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба на „Вико“ ЕООД въз основа
на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден по ЧГД на Районен съд – гр. Троян
на основание чл. 417 и чл. 418 ал. 2 от ГПК, за вземане, произтичащо от договор
за цесия, по силата на който взискателят придобил
вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за кредит спрямо „Изи паркет“ ООД. Първоначално делото било образувано под №
269/2013 г. при ДСИ Анета Йонкова - PC Троян, но впоследствие по молба на взискателя
е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Румен
Димитров под № 92/2014 г.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Вико“ ЕООД поискал
изпълнение да се насочи срещу недвижимия имот, с който вземането било
обезпечено, а именно: поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бели Осъм, община Троян, с
адрес на имота село Бели Осъм, п.к. 5662, местност „Мандрата“; с трайно
предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект; с площ 3443 кв.м.; категория на земята при
неполивни условия 0; при съседи на имота: имот с идентификатор 03486.24.234,
имот с идентификатор 03486.24.244, имот с идентификатор 03486.24.243, имот с
идентификатор 03486.24.238, имот с идентификатор 03486.24.168, имот с
идентификатор 03486.24.387, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор
03486.24.240.1: застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор
03486.24.240.2: застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор
03486.24.240.3: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор
03486.24.240.4: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор
03486.24.240.5: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктрна сграда,
сграда с идентификатор 03486.24.240.6: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: сграда за енергопроизводство.
С
постановление върху недвижимия имот била вписана възбрана на 09.07.2013 г., под
№ 161, том 1, дв.рег. № 1825,
С
Постановление от 11.12.2013 г. ДСИ Йонкова по молба на взискателя
за пазач на изнесения на публична продажба имот бил назначен Николай Николов, а
с Постановление от 27.06.2014 г. последният бил заменен от Стефан Стефанов. С
Определение № 592/09.07.2014 г., постановено по г.д. № 362/2014 г. Окръжен съд
- Ловеч оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението на ЧСИ
Димитров за смяна на пазача.
На 08.04.2014
г. на страните в изпълнителното производство било предявено изготвеното от
съдебния изпълнител разпределение. Последното било обжалвано пред ОС-Ловеч,
като с Решение от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 271/2014 г., съдът го
отменил и върнал на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение.
Така постановеното решение е обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново,
като с Решение № 174/01.07.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,
съдът отменил решението на ОС-Ловеч и се произнесъл по същество, като изготвил
разпределение на получената от публичната продан сума от 236 113 лв.
На 11.06.2018 г. е било предявено разпределение,
като същото е било обжалвано от страните. С Решение № 211/17.10.2018
г., постановено по в.гр.д. № 282/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, съдът е
отменил разпределението и е задължил съдебния изпълнител да изпълни Решение №
174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен
съд-Велико Търново.
Със
съобщение с изх. № 2793/07.02.2019 г. взискателят е
бил уведомен за сумата, която следва да внесе, за да придобие процесния имот.
Съобщението е получено от адв. Б.Д. - процесуален
представител на взискателя, като сумата е внесена по
сметка на съдебния изпълнител на 18.02.2019 г. С Постановление от 10.06.2019 г.
процесният имот е бил възложен на „ВИКО“ ЕООД, а с
Постановление от 12.06.2019 г. съдебният изпълнител освободил назначеното за
пазач лице.
В
изпълнение на молби на взискателя с вх. № 7659/29.05.2019
г. и с вх. № 9681/11.07.2019 г. съдебният изпълнител е назначил вещо лице, като
му е възложил да определи в какъв размер е остатъкът от вземането на взискателя, каква сума следва да му се изплати и каква част
следва да бъде възстановена на длъжника. С Постановление от 18.10.2019 г.
съдебният изпълнител приел изготвеното от вещото лице заключение, като изпратил
съобщения до „Изи Паркет“ ООД /липсва доказателство
съобщението да е получено/ и до „ВИКО“ ЕООД, получено на 22.10.2019 г.
Със
съобщения, връчени съответно на 18.11.2019 г. на „ВИКО“ ЕООД и на 20.11.2019 г.
на „Изи Паркет“ ООД, съдебният изпълнител ги
уведомил, че на 22.11.2019 г. ще предяви разпределение на постъпилата по делото
сума. В посочените съобщения съдебният изпълнител уведомил страните, че
надвнесената и неразпределена сума по изпълнителното дело е в размер на
125 924,18 лв., от която в полза на „Вико“ ЕООД
следва да бъдат разпределени 59 170,59 лв., както следва: 9330 лв. – неолихвяемо вземане, 34 638 лв. – законна лихва, 5860 лв.
– разноски за пазач на имота, 9270 лв. – адв.
възнаграждение и 72 лв. – деловодни разноски, като на „Изи
Паркет“ ООД следва да се възстановят 63 965,50 лв.
С
Постановление от 21.11.2019 г. съдебният изпълнител отменил така насроченото разпределние и определил нова дата за предявяване на
разпределението – 29.11.2019 г.
В
съобщение от 27.11.2019 г. съдебният изпълнител е посочил как следва да се
разпредели получената от публичната продан сума в насроченото за 29.11.2019 г.
С
Постановление от 27.11.2019 г. съдебният изпълнител отменил насроченото за
29.11.2019 г. разпределение.
С Постановление № 1474/17.12.2019 г. съдебният
изпълнител на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК приключил принудителното
изпълнител.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
Видно от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК
изпълнителното производство следва да приключи при наличие на две кумулативни
предпоставки – вземането, във връзка с което е образувано изпълнителното произовдсто, да е събрана и да са събрани направените в
изпълнението разноски. В процесния случай по делото се от установи, че сумата,
постъпила от проведената публична продан надхвърля вземанията на взискателя и е налице влязло в сила разпределение. Така след
разпределяне на сумата и при липса на присъединени кредитори и вземания
изпълнителното производство следва да се прекрати.
Що се
касае до изложеното в жалбата касателно претенции за
неначислени разноски, следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да се
произнася по този въпрос в настоящото производство, доколкото то има за предмет
постановление за приключване, а не такова за разноски. В тази насока следва да
се отбележи, че компетентен да определи размера на разноските в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител, като съдът по реда на контрола, възложен
му по чл. 435 от ГПК, може само да провери дали това е сторено законосъобразно
и дали вече начислените разноски са събрани. Следва да се отбележи, че в
разпоредбата чл. 495 от ГПК е предвидено, че, когато сумата по
проданта не е била внесена в двуседмичен срок, какъвто е и процесния случай,
разноските остават за невнеслия в срок купувач. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и касателно претенцията за непогасено вземане за законна
лихва. В процесния случай жалбоподателят, в качеството си на взискател е придобил процесния имот на база провеведената публична продан, като се е възползвал от
възможността, уредена в чл. 461 от ГПК, а именно извършвайки прихващане между
дължимата сума за придобиване на имота и вземането си. Видно от разпоредбата на
чл. 104 от ЗЗД при прихващане насрещните вземания се смятат погасени от деня, в
който прихващането е могло да се извърши, тоест от деня на влизане в сила на разпределението.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство е
налице хипотезата на чл.
433, ал. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и 4 от ГПК, Окръжен съд – Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Вико“ ЕООД, в
качеството му на взискател по изп.
дело № 20148800400092 по описа на Румен Димитров – частен съдебен изпълнител
с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, против Постановление №
1474/17.12.2019 г., с което съдебният изпълнител приключил принудителното
изпълнение, като неоснователна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..