Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.11.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд ,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
октомври , през две хиляди и петнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря И.П. ……..………….…………………и
в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното
от районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 2670 по описа за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на ЗК „Прогрес „ , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : гр. Септември, ул. „Христо Ботев „ № 37 ,
представлявана от нейния председател А.К.З. против Б.Н.С. ***. Ищецът, чрез своят законен
и процесуален представител
твърди, че ответникът е бил служител на кооперацията до 31.12. 2013 г., където е работил като агроном. Твърди
се, че с него ищцовата кооперация имала договор за заем за послужване, като му
дали за ползване една водна помпа на
стойност 490,00 лв., за да си полее
зелето, тъй като ответникът бил засял 7 дка броколи. Твърди се още, че през пролетта
на 2014 г.ответникът трябвало да върне
тази помпа като в допълнителна молба се уточнява, че помпата е следвало да бъде
върната след приключване на поливния сезон есента на 2013 година. Твърди се, че в този срок ответникът върнал, но друга помпа
, която била обаче в окаяно състояние. Затова председателят на ищцовата
кооперация казал на ответника да си я вземе и да върне помпата, която е получил
от кооперацията. Ответникът си взел представената от него помпа, тръгнал, но не
върнал помпата, която му била дадена от кооперацията. Твърди се, че ответникът
не изпълнил задължението си по договора за послужване, поради което се моли
съда да бъде осъден да върне помпата или да заплати нейната равностойност в
размер на 490,00 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Освен
това се поддържа, че ответникът не е заплатил услугите, които са му
извършени от ищцовата кооперация по
следните пера: изплащане на наем до края на 2013 г. за предоставена земя в размер от 7 дка, които са
собственост на кооперацията, а именно - два земеделски имота които се намират в
местността „Ирините”, в землището на гр. Септември, като се претендира по 20,00 лв на декар или
общо 140 лв. наем.Поддържа се, че ищцовата кооперация е извършила през м.
август 2013 г.
услуги в полза на ответника, по отношение на земеделските имоти, които са
били отдадени под наем от 7 дка, а именно - изораване на 7 дка земеделска земя
с трактор с цена по 20 лв. на декар общо 140 лв., дисковане на 7 дка по 12 лв, общо 84 лв, браздене на същите 7
дка от по 10 лв. –общо 70 лева. В допълнителна молба се уточнява, че се касае
за имоти : с номер 024670 с площ от 3,515 дка и и
024671 с площ от 3,800 дка или общата площ на изораните , дисковани и бразнени
имоти била 7,315 дка. Освен това, се
поддържа че е извършено през м. ноември 2013 г. изораване на 30 дка земеделска земя ,
които не са собственост на ищцовата
кооперация, но са обработвани от ответника – в м. „Висок герен“ имоти с
№№ 027114, ,027112, 02711, 027124, 027115, 027100, 027127, 027126,, 027135,
027136 и 027137 / подробно описани по
площ в молба подадена по делото от 09.02.2015 г./ , като цената за изораването
по 20,00 лв. на декар е общо 600 лева , което е извършено като есенна оран през
месец ноември 2013 година. Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с
което ответника да бъде осъден да върне посочената по-горе движима вещ или
респективно, в случай на погиване, да бъде осъден да заплати левовата й
равностойност, ведно със законната лихва върху главницата, както и да бъде
осъден да заплати стойността на извършените услуги по-горе и наем за отдадените
земеделски имоти, ведно със законните лихви върху главниците считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се
доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, който на първо място излага възражение
във връзка с нередовността на исковата молба. Второ - оспорва се изцяло
основателността на всички искови претенции.
По първия иск се твърди, че между страните не е
бил сключен договор за заем за послужване, действително водна помпа е била получена от ответника, но не за да си
служи с нея, а за да я ремонтира, след което се твърди, че същата помпа е била върната.Твърди се , че през м. август 2013 г.председателят З.
извикал ответника , който все още работел като агроном и му дал помпата описана
във фактурата , като му поръчал да я
ремонтира. Ответникът поддържа, че оставил помпата на майстор, но след две
седмици , той му се обадил, че помпата не може да се ремонтира и затова ответникът я взел и я върнал в
кооперацията. Това станало през м. септември 2013 г., когато той оставил помпата, обадил се, казал:“ – З., ето помпата, от нея нищо не става“.
Помогнал му пазача Данчо Табаков да я свали, оставили я в работилницата на
кооперацията.Оставил я на същото място, от което я бил взел. По отношение на
другите претенции се оспорва основателността им, като се поддържа, че между
страните не е имало каквито и да е договорни
отношения. Оспорват се изцяло
твърденията за извършване на такива услуги, за налична договорна връзка, по
която ищецът да претендира наем, плащане на земеделска земя или респективно –плащане възнаграждение за
извършени услуги индивидуализирани в ИМ. Сочат се доказателства. Оспорват се
доказателствата представени от ищеца.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът прие за установено следното:
Като доказателство за основателността на своите претенции
ищецът е представил фактура № 22/ 23.03.2005 г.
и касов бон от 23.05.2005 г., като от двата документа съдът приема за
установено обстоятелството, че на посочената дата ищцовата кооперация е
закупила описаната във фактурата водна
помпа с единична стойност от 490,00 лв.
С представената по делото покана изх. № 19/ 16.06.2014 г. , законният
представител на ищцовата кооперация е поканил ответника да се яви в канцеларията на кооперацията, за
да си уредят взаимоотношенията и на ответника да бъдат заплатени дължимите му
трудови възнаграждения в общ размер от 1832,20 лв. за четири месеца за 2013 г. Освен това е бил
поканен да заплати на кооперацията сумата в размер на 600,00 лв. за изораване
на 30 декара по 30 лв. и да върне
помпата, която се намирала у ответника, след като последният я взел да я
ремонтира.
По делото като доказателство е представено удостоверение
изх. № ПО-04-1763/24.06.2015 г. издадено от ОСЗГ гр. Септември, според което за
периода 2010 г.-2014 г. в базата данни на
ОСЗ няма регистрирани договори за наем
или аренда между ЗК „Прогрес“ и Б.Н.С. и
последният не е регистриран като земеделски производител.
Не е спорно, а и от представените документи към преписка
вх. № 2937/ 2014 г.
по описа на РП гр. Пазарджик, по
преписка вх. № 9709/ 2014 г.
по описа на РУ на МВР гр. Септември се
установява, че същите са образувани по молба на А.К.З. против ответника Б.Н.С.
за извършени престъпления по чл. 206 ал.3 и чл. 144 ал.3 НК. Установява се , че
по прокурорската преписка е издадено постановление с отказ да се образува досъдебно производство и същата преписка е била прекратена.
Представените по делото писмени обяснения обаче съдът не може да коментира,
доколкото същите представляват свидетелски показания, които по настоящото дело могат да бъдат ценени ,
само ако са събрани по предвидения в процесуалния закон ред.
В хода на съдебното производство е открито производство по
оспорване на представен от ищеца документ наименован препис- извлечение от протокол № 86 / 01.03.2013
г. и документ наименован Протокол № 86
/ 01.03.2013 г. – в заверен препис, като в съдебно заседание ищецът е
представил за констатация оригиналната книга с протоколи от проведени заседания
на членовете на УС и КС на ЗК „Прогрес“ гр. Септември. При извършената
констатация, се установява, че в оригиналния документ с такова наименование , а
именно Протокол № 86 / 01.03.2013 г. е
прибавен / след приключване на протокола и положените от участващите подписи /
с червен химикал , различен от синия химикал на основания текст на протокола ,
следния текст „…оране –по 20,00 лв. за декар , дисковане – по 12,00 лв. на
декар , бразнене – по 10,00 лв. на декар…“. Установява се още , че в
оригиналния протокол липсва текст фигуриращ в представения по делото препис
извлечение със съдържание „..наема на земята – по 30 лв. на дка…“.
Двете представени по делото писмени доказателства – препис
извлечение и препис от протокол № 86 / 01.03.2013 г. касаят дневния ред и
взетите решения на проведено заседание на членовете на УС и КС на ЗК „Прогрес“. Дневният ред е включвал
две точки Информация за производствената
дейност на кооперацията и точка „разни“.
Последната е касаела приемането на новата длъжност агроном от господин Б.Н.С..
От заключението на допуснатата по делото съдебно-
икономическа експертиза безспорно се установява, че средните пазарни цени на
претендираните услуги са в следните размери : наем на земя- 24,00 лв. на дка,
оране с трактор -14,00 лв. дка , дисковане
- 7,00 лв. дка и браздене – 5,50 лв. дка.
Страните не спорят , а по делото са представени писмени
данни / разпореждане по гр.д. № 1889/ 2014 г.
и отговор вх. № 10158/ 23.06.2014 г. / , че ответникът е работел по
трудов договор в ищцовата кооперация от 01.03.2013 г. до 30.12.2013 г. на длъжност „агроном“, като между страните е
бил висящ съдебен спор относно дължими на ответника и незаплатени от ищеца трудови
възнаграждения.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелят Гаджев твърди, че през 2014 г. той лично помогнал
на ответника да качи помпа в своя бус. Преди това ответникът поискал помпата от
председателя З. , а това се случило в работилницата на кооперацията. Помпата
била обикновена за напояване и била жълта на цвят. Свидетелят М. твърди, че
работел като тракторист в ищцовата кооперация. Твърди , че през юли 2013 г. председателят на
кооперацията го изпратил да изоре, да дискова и да набразди седем декара
земеделска земя, като поддържа , че тази
работа той свършил на ответника. След това през м. ноември изорал на ответника
и 30 дка земеделска земя , които се намирали срещу Хлебозавода. Свидетелят
твърди , че ответникът го завел на място да извърши услугата и той му платил,
но поддържа , че : „… тези 30 дка не знам кой ги работи… „. За изораването на
30 -те декара ответникът му платил на ръка 60 лв., а за 7-те декара нищо не му
било плащано. Този свидетел твърди , че си има и свой трактор, но за процесните
два случая работел на граждански договор с кооперацията и извършил услугата с
техен трактор. Твърди , че за 30 дка земя ответникът му донесъл и горивото за
трактора / 60 литра
нафта / . Свидетелят поддържа , че не е присъствал на уговорките между З. и Б..
Обадил му се З. и му казал „ …обади се на Б. да му изореш мястото…“ . Според показанията на свидетеля Дичев през
септември 2013 г.
ответникът докарал с буса си голяма водна помпа бензинова и той помогнал на ответника да я принесат в
работилницата на кооперацията . След това ответникът набрал З. по телефона , за
да му се обади, че е свалил помпата. Свидетелят Табаков твърди, че през есента
на 2013 г.
бил пазач в една съседна на кооперацията фирма и тогава видял на портала , че
ответника докарал с буса си една помпа. Този свидетел твърди, че ответникът се
обадил на З., че сваля помпата и тя била оставена в работилницата на
кооперацията. Свидетелят Е.Б. твърди, че ответникът е агроном по образование и затова дава консултация на хора, които се занимават
със земеделско производство. Твърди , че ответникът не ползвал лично земеделска
земя и не произвеждал земеделска продукция. Свидетелят твърди че той самият
обработва земеделска земя в м. Високия герен“ , но е категоричен, че ответникът
не обработва там земя. Ответникът имал земя
, но тази земя се обработвала от свидетеля Б.. Това били земеделски земи в
порядъка на 18-20 дка и свидетелят ги
заявявал за обработване като земеделски производител от 2010 г. Свидетелят З.М. също
твърди, че ответникът е агроном и се занимава със земеделие , но не знае
каква земя гледа и чия е земята. Твърди, че той отглежда земеделска продукция и
ответникът му помага , но земята и продукцията са на този свидетел .
При
така установената по делото фактическа
обстановка , съдът приема следното от правна страна.
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл. 249 ЗЗД, чл. 232 ал.2 ЗЗД , чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът се
позовава на сключени
между страните договори за заем за послужване на движима вещ – водна помпа ,
договор за наем на 7,315 дка земеделска земя
в масив 24 и за извършване на
определени услуги – изораване , дисковане
и бразнене на същата земеделска земя, както и изораване на 30 дка
земеделска земя в местност „Висок герен“ в масив 27. Твърденията на ищеца са, че няма писмен договор между страните за уреждане на процесните
отношения, но поддържа че са възникнали чрез постигнато съгласие между законния
представител на кооперацията и ответника относно съдържанието / права и задължения
/ на страните по тези отношения. Тези твърдения поддържани в исковата молба и в
хода на процеса дават основания на съда да определи , че ищецът основава своята
претенция на договорно
неизпълнение на такива двустранни съглашения ,
което покриват съдържанието на договор за послужване, договор за
възмездно ползване на земеделска земя и договор за извършване на определени
услуги. Поради това и предвид изложените
в исковата молба обстоятелства , съдът приема , че правните основания на предявените искове
претенции не касаят неоснователно обогатяване , а различни хипотези на
договорно неизпълнение.
След анариз на събраните в
настоящото производство доказателства, съдът приема
главните искове за
недоказани.
По твърдяното договорното отношение касаещо предоставяне на
определена движима вещ / помпа / за временно ползване срещу задължения на
заемателя да я върне. Договорът е едностранен, безвъзмезден и реален, като ищецът черпи
благоприятни за себе си правни последици
и затова той носи доказателствената тежест за установяване и доказване
на договорно отношение между страните с такова съдържание. С оглед на събраните
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че през 2005 г. ищцовата кооперация
е станала собственик като е закупила водна помпа на стойност от 490,00 лв. От показанията на
разпитаните по делото свидетели обаче не се установява твърдените в исковата
молба правопораждащи факти за договорно отношение между страните с такова
съдържание. Безспорно се установява от гласните доказателства, че
ответникът е получил от законния
представител водна помпа , но също така
безспорно се установява , че ответникът е върнал на кооперацията водна помпа ,
като в присъствието на двама свидетели я
е оставил на мястото, от което я е взел – работилницата в двора на
кооперацията.Двамата свидетели / св. Дичев и св. Табаков / са категорични , че
след като е оставил помпата, ответникът е уведомил за това по телефона
председателя на кооперацията. При анализа на тези доказателства съдът взема
предвид, че към този момент ответникът все още е работил по трудов договор в
ответната кооперация като агроном. Освен
това взема предвид и представената и неоспорена от ищцовата страна като писмено
доказателство покана изх. № 19/ 16.06.2014 г., която съдът цени във връзка с
приложението на чл. 180 ГПК и който
документ съдържа изявление на законния представител на ищцовата кооперация с
извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца обстоятелства , а именно – че
помпата е предадена на ответника , за да
извърши неин ремонт , а не в изпълнение на едностранен безвъзмезден договор
сключен между страните като заем за послужване. Наред с това липсват каквито и да било доказателства, в
подкрепа на твърденията направени в исковата молба , че ответникът е върнал
друга помпа различна от предоставената му , която била в окаяно състояние и
поради това тази другата помпа му била върната обратно. При това положение съдът приема главният иск за недоказан. За да
бъде уважен този иск ищецът следва да проведе пълно доказване , целта на което
е да създаде не вероятност, а абсолютна
достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността на съответното
фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения , които
обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът предмет на
доказването се е осъществил. От
представените и събрани в настоящото производство доказателства съдът не би
могъл да направи категорични изводи за доказаност на твърдения в исковата молба
основен правнозначим факт, а именно , че на ответника е
предоставена за послужване водната помпа описана в представената по делото
фактура , която вещ той да не е върнал на ответната кооперация. При това
положение недоказана се явява и претенцията за присъждане на левовата
равностойност на тази вещ в размер на 490,00 лв. ,ведно със законната лихва
върху тази главница считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По
исковата претенция за неизпълнение на задължение за заплащане на наем за 2013 г. за ползването на земеделска земя - два
земеделски имоти в м. „ Ирините“ в масив 24 – имот № 024670 с площ от 3,616 дка
и № 024671 с площ 3,800 дка.От събраните в настоящото производство
доказателства – удостоверение , издадено от ОД“Земеделие „ гр. Пазарджик се установява,
че за периода 2010 г.-2014 г. ответникът не е
заявявал за обработване земеделска земя
и не е бил регистриран като земеделски производител, а така също няма
регистрирани договори за наем и аренда с наемодател/ арендодател ЗК „Прогрес „
гр. Септември. От събраните гласни
доказателства / св. Б. и св. М. /се
установява, че ответникът е с образование на агроном и поради това предоставя
на земеделски производители своите услуги при обработването и производството на
земеделски култури. Самият ищец чрез
своят процесуален представител поддържа, че между страните не е имал сключен
договор в писмена форма. Договорът за наем е неформален, консесуален договор и
писмената форма не е условие за неговата действителност, за разлика от договора
за аренда. В случая се твърди , че тези два земеделски имота са собственост на
член- кооператор, който ги е предоставил за ползване на кооперацията , а тя ги
е отдала под наем на ответника. За нито едно от тези фактически твърдения не са
представени каквито и да било доказателства. Доказателства липсват и за сключването на наемно отношение за
предоставяне за възмездно ползване на двата имота посочени в допълнителна молба
в уточнение на първоначално предявената искова молба. За установяването на тези
факти са посочени гласни доказателства , в които обаче липсват каквито и да
било конкретни данни за сключено между
страните наемно отношение. В тази посока са само показанията на св. М., който
твърди, че председателят З. го бил изпратил да изоре 7 дка на Б. / ответника /
, за което последният му платил по 2 лв. на декар , но тези показания не
навеждат на единствено възможния имот, че тези 7 дка са имотите описани в
исковата молба и че тези имоти са предоставени на ответника под наем. При това
положение след като съдът приема за недоказани твърденията на ищцовата страна
за наличието на материално правоотношение между страните с твърдяното в
исковата молба съдържание е безпредметно
да се обсъжда , какво е доказателствено значение на представените като писмени
доказателства – препис извлечение, препис
и оригинален протокол / за констатация / № 86 / 01.03.2013 г. , тъй като
същите доказателства биха имали отношение към установяване на размера на
евентуално дължимия наем, но те също не
съдържат данни за наличието на наемно правоотношение на ищцовата кооперация с
ответника. Тези изводи мотивират съда да приеме тази искова претенция за
недоказана , поради което същата ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху претендираната главница.
Недоказани
са претенциите за осъждане на ответника да заплати на ищцовата кооперация
възнаграждение за извършени услуги – изораване , дисковане и бразнене /
браздене / на двата земеделски имота в масив 24 на м. „ Ирините „ , както и за
заплащане на услугата „ оране „ на земеделски имоти в масив 27. Доказването на договорно
правоотношение със съдържание на договор за изработка / за извършване на услуги
/ не е проведено успешно чрез събраните по делото гласни доказателства , а в
случая показанията на св. М.. Показанията на св. Б. и св.М. доказват защитната теза на ответника, че
последният не обработва за своя сметка земеделска земя и поради това не е
ползвал за своя сметка услуги на кооперацията.
Други доказателства в подкрепа на твърденията за извършени от ищцовата
кооперация в полза на ответника услуги не са представени по делото. Поради това
главните претенции за присъждане на възнаграждение за извършването на тези
услуги се явяват неоснователни и ще следва да бъдат отхвърлени ведно с
акцесорните за присъждане на законната лихва .
С оглед
на изхода от делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото съдено- деловодни разноски в размер на 715,99 лв. за
заплатен адвокатски хонорар и съдебна такса за изготвяне на удостоверения.
Воден от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД : ,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ обективно
съединените искове предявени от ЗК „Прогрес „ , ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление : гр. Септември, ул. „Христо Ботев „ № 37 , представлявана от
нейния председател А.К.З. против Б.Н.С. *** за осъждане на ответника да върне на ищеца взета от
него за безвъзмездно ползване водна помпа описана във фактура №
22/ 23.03.2005 г. или за присъждане
на паричната и равностойност в размер на 490,00 лв. , за осъждане на
ответника да заплати на ищеца наем за 2013 г. за ползването на
имоти с номер 024670 с площ от
3,515 дка и и 024671 с площ от 3,800 дка в размер на 140,00 лв. , както и за заплащане на
възнаграждение за извършени услуги по отношение на същата земеделска земя както
следва : за изораване по 20,00 лв. на декар – 140 лв., дисковане по 12 ,00 лв.
на декар – 84,00 лв. и бразнене по 10,00 лв. на декар – 70,00 лв. , за осъждане
на ответника да заплати на ищеца за извършено през м. ноември 2013 г. изораване на 30 дка земеделска земя ,
които не са собственост на ищцовата
кооперация, но са обработвани от ответника – имоти с №№ 027114, ,027112,
02711, 027124, 027115, 027100, 027127, 027126, 027135, 027136 и 027137 /по 20,00 лв. общо 600,00 лв.
,ведно със законните лихви върху главниците считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.08.2014 г. до окончателното изплащане – като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Прогрес „ , ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление : гр. Септември, ул. „Христо Ботев „ № 37 ,
представлявана от нейния председател А.К.З. да заплати на Б.Н.С. ***
сторените по делото разноски общо в размер на 715,99 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: