№ 498
гр. Пазарджик , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100529 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на К. Г. ЯК. от с. П. срещу „Еко-хидро-90“ ООД – гр.
Пазарджик за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5376 лв., представляваща
обезщетение при прекратяването на трудовото му правоотношение поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер 6 брутни трудови възнаграждения,
заедно със законната лихва от предявяването на иска – 10.02.2021 г.
Искът е с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Производството се движи по общия ред.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
дружеството ответник непрекъснато от 08.11.2004 г. до 01.01.2021 г. Към момента на
прекратяването на трудовото му правоотношение възнаграждението му било в размер 896
лв. месечно. С разпореждане на орган на НОИ му била отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 08.11.2016 г. Независимо от това той продължил да работи при
същия работодател. Затова счита, че отговаря на условието на чл. 222, ал. 3 от КТ –
придобил е право на пенсия и е работил повече от 10 години при същия работодател.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен,
като сочи, че при прекратяването на трудовото си правоотношение ищецът не е подал молба
за изплащане на обезщетението и не е изпратил покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Затова счита, че дружеството не е ставало повод за завеждането на делото и не дължи
разноски.
1
В хода на делото страните поддържат становищата си.
Отделен е като безспорен размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към
момента на прекратяването на трудовото правоотношение - 896 лв. месечно.
Установява се от представеното разпореждане на орган на НОИ, че на ответника му е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.11.2016 г.
Не е спорно отразеното в трудовата книжка на ищеца, че трудовият му стаж при този
работодател към момента на прекратяването е бил 16 години, 1 месец и 23 дни и е
непрекъснат.
Обезщетението не е заплатено към момента.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи от първия работодател, с който е прекратено
трудовото правоотношение на работника или служителя, след като той е придобил право на
пенсия. В случая и страните не спорят, че този работодател, който дължи обезщетението, е
ответникът - неговата защита е построена само на твърдението, че не е станал повод за
завеждането на иска. Тъй като в последните 20 години 16 години от трудовия стаж на ищеца
са придобити при този работодател, то обезщетението се дължи в размер 6 брутни трудови
възнаграждения.
Колкото до възражението на ответника - вярно е, че няма данни работникът да е поискал да
му бъде заплатено възнаграждението, т.е. да е отправил покана до работодателя да заплати
обезщетението. Задължението за заплащане на това обезщетение няма определен срок и за
поставяне на длъжника в забава наистина е необходима покана. Дори да се счете, че докато
не е в забава, ответникът не може да стане повод за завеждане на делото, това в настоящия
случай не е достатъчно за възлагане на разноските на ищеца. Самата искова молба играе
ролята на покана, и нещо повече - в нея е посочена банкова сметка, в случай, че
работодателят не разполага с такава и бившият работник не може да бъде открит за
получаване на обезщетението в брой. От връчването на препис от исковата молба до
откритото съдебно заседание е изминал период от 3 месеца, през който обезщетението
продължава да не бъде платено. Този изминал 3-месечен период, макар и след завеждането
на делото, води до извода, че поведението на ответника не дава друга възможност за
реализирането на правата на ищеца, освен чрез завеждане на иска, т.е. че той все пак е
станал повод за завеждането му. В този смисъл би следвало да се разбира текстът на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, макар и в него да не се споменава за изпълнение на задължението, ако то е
изискуемо.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
Осъжда ответника "Еко-Хидро-90" ООД, ЕИК ********* - гр. Пазарджик, ул. "Асен
Златарев" 12, да заплати на ищеца К. Г. ЯК., ЕГН **********, от с. П., общ. Пазарджик, ул.
"32-ра" № 6, сумата 5376 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо
след прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника със заповед №
115/31.12.2020 г., заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 09.02.2021
г.
Осъжда "Еко-Хидро-90" ООД - гр. Пазарджик да заплати на К. Г. ЯК. сумата 580 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Осъжда "Еко-Хидро-90" ООД - гр. Пазарджик да заплати по сметката на съда сумата 215,04
лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3