Определение по КНАХД №2751/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу Решение № 123/ 18.04.24г., постановено по АНД № 155/2023г. по описа на Районен съд – Девня.

С молба с.д. № 965/ 20.01.25г. от С. Н. е направено искане за спиране на делото до приключване на адм. д. № 1236/2022г. по описа на Административен съд Варна, както и за отправяне на преюдициално запитване с формулирани в молбата въпроси. Дадена е възможност на касационния жалбоподател да изрази становище по постъпилата молба.

В с.з. Председателя на ДА „ДРВВЗ“ е изразено становище за неоснователност на искането за спиране на делото до приключване на адм. д. № 1236/2022г. на АдмС Варна; Не се взема становище по искането за отправяне на преюдициално запитване с посочените въпроси.

Настоящият състав на съда намира, че по отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване с поставен в молба с.д. № 965/ 20.01.25г. въпрос, касаещо спиране на КНАХД, до приключване на първоинстанционното производство може да се даде отговор и от настоящия съд. Едва при евентуална отмяна на определението за спиране, би могло да се отправи искане до СЕС с поставения въпрос.

По искането за спиране на настоящото КНАХД № 2751/ 24г. по описа на АС Варна, до приключване на адм. д. № 1236/2022г. по описа на с.с., съдът приема, че същото е основателно, тъй като независимо от допуснатото предварително изпълнение на Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г., законосъобразността на същото има пряко отношение към санкцията, наложена на изпълнителния директор на „Солвей соди“ АД – С. Н., който е отговорен за неговото неизпълнение.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 144 от АПК във вр. чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК вр. чл.144 АПК , съдът приема, че са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до приключване на адм. д. № 1236/2022г. по описа на Административен съд Варна с окончателен съдебен акт, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по КАНД № 2751/2024г. по описа на Административен съд – Варна до постановяването на окончателен акт по адм. д. № 1236/2022г. по описа на Административен съд Варна.

Определението за спиране може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Особено мнение на съдия Мария Ганева:

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за съществуване на законови предпоставки за спиране на касационното производство до постановяване на стабилен съдебен акт по адм . дело № 1236/2022г. по описа на Варненския административен съд с предмет разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г. на зам.- председателя на ДА „ Държавен резерв и военновременни запаси“ поради следните съображения:
Първо, ответникът по касация е наказан с НП № 1263/05.05.2023г. на председателя на ДА „ Държавен резерв и военновременни запаси“ заради това, че като законен представител на „ Солвей соди“ АД не е предприел необходимите действия по изпълнение в срок до 10.02.2023г. на задължително предписание по констативен протокол №ГМ-1/09.01.2023г. за създаване на ниво от запаси за извънредни ситуации от 53 422.256 тона котелни горива . Цитираното задължително предписание според практиката на ВАС представлява акт на орган по изпълнението и подлежи на обжалване по реда на чл. 294 от АПК / Определение № 7649 от 11.07.2023 г. по адм. д. № 4917/2023 г., VІ отд., Определение № 6299 от 13.06.2023 г. по адм. д. № 5256/2023 г., VI отд., Определение № 11057 от 2.12.2022 г. по адм. д. № 10413/2022 г., VI отд.; Определение № 11356 от 23.10.2024г. по адм. дело № 145082024г. , VІ отд. / .
Безспорен факт е , че цитираното задължително предписание от 09.01.2023г. не е било обжалвано по реда на чл. 294 и сл. от АПК , поради което същото подлежи на изпълнение.
Касационният ответник е санкциониран по чл. 69, ал.1 от ЗЗНН . Според тази административнонаказателна разпоредба който не изпълни задължителни предписания на служителите чл. 55, ал. 4 и 5, се наказва с глоба от 500 до 15 000 лв.
Изпълнителното деяние на вмененото адм. нарушение е неизпълнение на задължително предписание , а не на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации . Законосъобразността на задължителното предписание от 09.01.2023г. има преюдициален характер за настоящото производство, а не споменатото разпореждане . Както бе посочено по-горе задължителното предписание от 09.01.20023г. не е било обжалвано и е придобило стабилитет.
Второ , безспорен факт е, че разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г. на зам. -председателя на ДА „ Държавен резерв и военновременни запаси“ , издадено на основание чл. 8 , ал.2, т.3 от ЗЗНН , е обжалвано пред съд, без да има постановен понастоящем стабилен съдебен акт по правния спор за неговата законосъобразност .
Според нормативното предписание на чл. 8, ал.3 от ЗЗНН от цитирания закон жалбата срещу подобни индивидуални адм. актове не спира тяхното изпълнение. Следователно съдебното обжалване на разпореждането от 28.04.2022г. няма суспензивет ефект . Има допуснато по силата на закона предварително изпълнение т.е. актът произвежда правно действие, дори и да не е приключила съдебната му проверка за законосъобразност. Това законодателно решение свидетелства за значимостта на обществените отношения по създаване , съхранение, обновяване за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти .
Спирането на касационното производство заради висящо административно производство по обжалване на споменатото разпореждане от 28.04.2022г. означава незачитане от съдебен орган на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на този акт .
Трето , допуснатото ex lege предварително изпълнение на разпореждането по създаване на запаси за извънредни ситуации от 28.04.2022г. е било обжалвано пред две съдебни инстанции – Адм. съд-Варна и ВАС, като и двете съдилища са отхвърлили жалбата на „Солвей соди“ АД срещу предварителното изпълнение на акта / адм. дела №№ 1236/2022г. и 6850/2022г. / . Следователно адресатът на разпореждането е упражнил ефективно правото на жалба и предварителното изпълнение на акта е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност.
Четвърто, при евентуална отмяна на посоченото разпореждане същото ще представлява унищожаем административен акт . Според правната доктрина унищожаемият акт поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му действа като редовен акт. Унищожаемият акт е задължителен за адресатите си и подлежи на изпълнение – в хипотезите , когато обжалването няма суспензивен ефект , когато подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт , както и когато административният орган - автор на акта, е допуснал предварително изпълнение / виж Лазаров К, Административно право, изд. Фенея, с.162/.
Пето , смисълът на предварителното изпълнение на адм. акт е властническото волеизявление да произведе желаните правни последици , дори и преди неговата проверка за законосъобразност пред съд .
Спирането на настоящото съдебно производство заради съдебно обжалване на разпореждане с допуснато предварително изпълнение представлява игнориране на нормативното правило на чл. 8, ал.3 от ЗЗНН.
Шесто, дори при евентуална отмяна от съд на разпореждането от 28.04.2022г. за касационният ответник съществуват правни средства за защита на неговите субективни права и законни интереси, а именно чрез подаване на искане за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН.
В обобщение считам, че няма валидно правно основание за спиране на настоящото касационно производство и молбата на ответника по касация е лишена от основателност.