Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от А. В. Р., с [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, чрез адв. А. К., със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Фредерик-Жолио Кюри“ №26 /партер/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 12 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 01.11.2020г. до 10.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на вентилация; тоалетната в килията му в момента е в много лошо състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; лошо състояние на банята, в която се къпят едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода; в стаите, в които е пребивавал в посочените периоди, е имало само по един прозорец, с малък размер, който не осигурява достатъчна светлина и свеж въздух, което създава на ищеца дихателни проблеми; водата е с лошо качество и не е годна за пиене; през зимата в помещенията е студено; не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; наличие на дървеници, хлебарки и бълхи; затворническата администрация не осигурява на лиш.св. препарати за почистване; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си, а малкото налични мебели са изпочупени;

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. А. К., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се представлява от адв.К., който поддържа изцяло исковата претенция.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

По данни от писмен отговор и справки от Затвор Пловдив, се установява, че А. В. Р. е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив на 27.11.2020г. /когато е настанен в ПО/ и към 10.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

В писмен отговор и становища /л.42-43 и л.45-46/ е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

Съобразно представените доказателства, се установява, че за периодите от 18.12.2020г. до 21.01.2021г., от 09.09.2021г. до 16.09.2021г., 04.10.2022г. до 10.11.2022г., от 22.11.2022г. до 20.11.2023г. и от 24.11.2023г. до 10.01.2024г., ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че ищецът е устройван на работа като ръчник в „Обособено производство“ и е включен в учебен процес, като ученик в СУ „Иван Рилски“ при Затвор-Пловдив. Включван е в междугрупов турнир по белот. На 24.11.2023г. е настанен в една стая със сина му, с цел подкрепа на семейните отношения.

В становища към рег.№ 1756 от 01.03.2024г. и към рег. № 1241 от 05.03.2024г. /л.54-59, л.60-61 и л.72/ се посочва, че спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване в Затвора-Пловдив, при желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Всички лиш.св. имат осигурена възможност да използват баня по утвърден график. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитерен възел и течаща вода. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Водата в Затвор-Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани, в условията на свободен живот. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода по изготвен график на доброволен принцип, като за това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора. В становището е посочено още, че в Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на перилни и почистващи препарати съгласно таблица № 6 /приложена на л.28 и л.62 по делото/, по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране.

Посочва се още, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от Р., в Затвора-Пловдив не са извършвани основни ремонти. Извършват се текущи ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машине, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето.

Към писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.2, м.3, м.5, м.6, м.8, , м.9, м.11 и м.12.2021г.; м.2, м.3, м.5, м.6, м.8, м.9, м.11.2022г.; м.01, м.2, м.3, м.5, м.11 и м.12.2023г. /л.29-50/. Приложени са седмичен график на служебната пералня в Затвор-Пловдив, докладна записка ведно с работно време на медицински център при Затвор-Пловдив по дни, копие на дневник за индивидуална работа на А. Р. по дати от 2021г. до 2024г. и копия на план и препланиране на присъда.

По делото е приложено становище от И.П. – психолог в Затвор-Пловдив, в което е посочено, че Р. е подал една писмена молба на 25.09.2023г. до психолог Н.Г. и е приеман от П. на 25.09.2023г. относно информация за сина му. Ищецът не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог или беседа, и не са се налагали кризисни интервенции.

По делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели А. В. Ш., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени негови впечатления. При необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че А. Р. е постъпил в Затвора-Пловдив на 27.11.2020г. /когато е настанен в ПО/ и към 10.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ е още там.

С оглед така представените от ответника и неоспорени доказателства съдът намира, че исковата претенция по отношение периода от 01.11.2020г. до 26.11.2020г. вкл. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.

При това положение и с оглед изричното посочените в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Р., ще следва да бъдат разглеждани, за Затвора гр.Пловдив от 27.11.2020г. до 10.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че: За посочения исков период в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, че за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през процесните периоди, а именно от 27.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл. и от 04.12.2020г. до 15.12.2020г. вкл.

Изключение правят периодите от 18.12.2020г. до 21.01.2021г., от 09.09.2021г. до 16.09.2021г., 04.10.2022г. до 10.11.2022г., от 22.11.2022г. до 20.11.2023г. и от 24.11.2023г. до 10.01.2024г. в Затвора-Пловдив.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Р. при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

По отношение на останалите изложени в исковата молба обстоятелства от ищеца, съдът счита, че те са неоснователни. Събраните по делото доказателства, касаещи представените от ищеца справки оборват изложеното от А. Р., че при изтърпяване на наказанието му и той не е разполагал с постоянно течаща топла вода, липсвала е вентилация на помещенията, лоша хигиена на помещенията /прашни и задушни/. Установи се, че вентилацията е осигурявана посредством прозорци, които осигуряват пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. По делото няма нито данни, нито са представени доказателства ищецът да е страдал от твърдяните задух, кашлица и респираторни заболявания.

Не се събраха доказателства сочещи, че тези помещения са с лоши хигиенни условия. Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Оплакването на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На първо място, установява се от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством централно- локално парно. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му от негови близки.

Неоснователни са твърденията по отношение на липсата на уединение в санитерните възли, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства, че същите са плътно преградени и отделени от спалните помещения. Следва да се посочи, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от Р. помещения, за липса на работещи чешми и умивалници. Видно от приложената по делото докладна записка, във всяка тоалетна в Затвора - гр. Пловдив водата тече постоянно.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Р. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, може да се приеме, че това е така, но това по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, доколкото няма пречка в случай, че на ищеца не му харесва качеството на водата, да си закупи такава от лавката, която се намира на територията на Затвора – гр. Пловдив. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение /котел/, е напълно естествено да промени своите качества.

Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становище от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив се посочва, че от ищеца не са постъпвали заявки за психологическо консултиране с психолог, не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог както изисква ППЗИНЗС, не са се налагали и кризисни интервенции. Ищецът е подал една писмена молба на 25.09.2023г. до психолог и е приет на 25.09.2023г. относно информация за сина му. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна. Освен това при постъпването на ищеца в Затвор-Пловдив е мотивиран да се включи в учебен процес, като е включен като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ при Затвора-Пловдив и е устроен на работа в „Обособено производство“.

Неоснователни са и оплакванията, че в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели , а наличните са изпочупени.

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на това, че за периодите от 15.12.2020г. до 17.12.2020г. вкл., от 22.01.2021г. до 08.09.2021г. вкл., от 17.09.2021г. до 03.10.2022г. вкл., от 11.10.2022г. до 21.11.2022г. вкл. и от 21.11.2023г. до 23.11.2023г. вкл. в стая №18 на пост 6 , както и от 27.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл. и от 04.12.2020г. до 15.12.2020г. вкл. /за които два периода не са предоставени данни/, при престоя в Затвора-Пловдив, Р. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се присъди обезщетение по справедливост. С оглед това и размера на заявената претенция от самия ищец, следва да се присъди обезщетение в размер на 3 500 лева. В останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - от 01.11.2020г. до 10.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ вкл., искът следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.

Съответно, спрямо този размер на главния иск (3 500 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2024 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие /л.4/, сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 431,66 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Десети състав :

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. В. Р., с [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Фредерик-Жолио Кюри“ №26 /партер/, сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите от 15.12.2020г. до 17.12.2020г. вкл., от 22.01.2021г. до 08.09.2021г. вкл., от 17.09.2021г. до 03.10.2022г. вкл., от 11.10.2022г. до 21.11.2022г. вкл. и от 21.11.2023г. до 23.11.2023г. вкл., както и от 27.11.2020г. до 03.12.2020г. вкл. и от 04.12.2020г. до 15.12.2020г. вкл. при престоя в Затвора-Пловдив, ведно със законна лихва, считано от 10.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 12 000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.11.2020г. до 10.01.2024г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. В. Р., с [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив, със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Фредерик-Жолио Кюри“ №26 /партер/, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. А. К., със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Фредерик-Жолио Кюри“ №26 /партер/, сумата от 431,66 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.