P Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр. София, 18.07.2016г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Т.Д. като разгледа гр.д. № 8306 по
описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 95, ал.1, т.1, т.2, т. 5 и т.6 от ЗАПСП и иск с
правно основание чл. 94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение в
размер на сумата от 20 500 лв., като в съдебно заседание с протоколно
определение от 29.03.2016г. по първата искова претенция за прекратяване
неправомерното използване на произведенията производството е прекратено поради
оттеглянето й.
Ищецът С.Н.Л.
поддържа, че е автор на описаните книги: „Диагностика на кармата“ - кн.1 -
12, „Човекът на бъдещето“ с подзаглавие „Възпитание на родителите“, кн.1 - 7 и
„Диагностика на кармата“ - втора серия с подзаглавие „Опит в оцеляването“,
части 1, 2 и 3, написани в оригинал на руски език. Ищецът твърди, че в периода
от 2004г.-2015г. ответникът „И.К.И.“ ЕООД
е възпроизвеждал / размножавал в повече от един екземпляри цитираните
по-горе книги, като твърди, че това е ставало неправомерно, без разрешението на
автора и без да му е заплащано възнаграждение. Твърди, че съгласно корицата на
книгата, приложена към исковата молба, а именно „Възпитание на родителите“,
част 5, кн-7, 2012г. на български език на втора страница е отпечатан текст, че
„Правата за разпространение на книгите на С.Л. на български език са
предоставени единствено на ИК „Инфодар“, като е посочен и преводач С.М.. Сочи,
че тази книга е закупена на 15.12.2015г. чрез дистанционна продажба от
интернеткнижарница, което е разпространение по смисъла на параграф 2, т.4 от ДР
на ЗАПСП. Твърди, че всички описани книги се разпространяват от ответника на
български език в описаните книжарници и сайтове, за което прилага разпечатки, с
което е извършил нарушения на авторските
права на ищеца, изразяващи се в превод на книгите от руски на български език,
възпроизвеждане и разпространение, поради което претендира присъждане на
обезщетение в размер на сумата от 20 500 лв., определено съгласно чл. 94а,
ал.1, т.1 от ЗАПСП. Ищецът претендира и да бъдат иззети неправомерно
възпроизведените екземпляри от произведенията, намиращи се в помещения, държани и
съхранявани от ответника, както и в търговската мрежа, да му бъдат предадени
неправомерно възпроизведените от ответника екземпляри от произведението, иззети
по т.3,
да бъде разгласено за сметка на ответника решението по описания начин – в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие, както и му се заплатят направените по делото разноски. В хода на
съдебното производство поддържа претенциите си чрез процесуалния си
представител – адв. В., като излага доводи и в писмени бележки. Направено е
уточнение в първото съдебно заседание, че се поддържа, че нарушението на
авторското право се изразява единствено в разпространение на книгите, като е
допуснато уточнение, че не се поддържа за превеждането и възпроизвеждането им.
Ответникът „И.к.И.“ ЕООД оспорва иска по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 15.02.2016г., както и в хода на
съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. А., включително
и изложени в писмени бележки. Оспорва твърдението, че в периода 2004 - 2015 г. И.к. „И.“
ЕООД е възпроизвеждала и разпространявала книги с автор г-н Л., като сочи, че
от извлечението от Търговския регистър е видно, че ответното дружество е
вписано в регистъра на 15.03.2012 г., т.е. преди тази дата такова юридическо
лице не е съществувало и по тази причина физически не е възможно да е
извършвало посочените в исковата молба нарушения в периода от 2004 г. до
14.03.2012 г. Твърди, че не е превеждал и издавал книгите на ищеца, а издател
на посочените в исковата молба произведения е Издателство „Р.“ – Германия,
което има право да стори това по силата на сключен договор с автора С.Л.,
съществуването на който се установява от изрична декларация на г-н Л. от
17.02.2011г. Ответникът И.к. „И.“ ЕООД твърди, че черпи изключителното право на
разпространение на произведенията на г-н Л. на български език на територията на
България от дистрибуторски договор № 2 от 01.12.2012 г., сключен с издателство
„Р.“. Твърди, че не е осъществявал възпроизвеждане на произведения на г-н Л. на
български език по смисъла на §2, т.З от ДР на ЗАПСП, нито е поръчвал за
възпроизвеждане каквато и да било книга на г-н Л. на български или какъвто и да
било друг език. Ответникът сочи, че е закупувал книги на С.Л. само и единствено
от Издателство „Р.“ по силата на сключен между двете фирми дистрибуторски
договор, с което по никакъв начин не е нарушавал авторското право на ищеца. Сочи, че всички продавани книги
са издадени от издателство „Р.“, поради което ако ищецът има претенции за
обезщетение, те следва да се насочат към този субект. Претендира
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищецът
е автор на процесните произведения, а именно: „Диагностика
на кармата“ - кн.1 - 12, „Човекът на бъдещето“ с подзаглавие „Възпитание на
родителите“, кн.1 - 7 и „Диагностика на кармата“ - втора серия с подзаглавие
„Опит в оцеляването“, части 1, 2 и 3, написани в оригинал на руски език. С исковата молба е представена в
оригинал една от книгите, а именно „Възпитание на родителите“, която е закупена
дистанционно чрез store.bg, като е представен и фискален
бон за заплащането. Представени са и разпечатки от интернет сайтове, каквито са
приложени и към заключението на съдебно-оценителната експертиза, от които се
установява, че в store.bg, Хеликон, бгкнига, Букпойнт и
др. се предлагат произведенията на С. Л.. На стр. 64 и следващите ответникът е
представил справки за издадените книги, като върху всяка от тях е отбелязано,
че правото на издаване на книгата на български език принадлежи на издателство –
„Р.“ - R.V..
Представен е по делото в превод
на български от ответника дистрибуторски договор № 2, сключен между издателство
ИнфоДар като дистрибутор и Издателство „Р.“- „R.V.“, като издател, съгласно който издателят е предоставил права на
дистрибутора да продава книгите на С.Н. Л. на български език, като е издателят
е посочил, че притежава авторските права върху посочените произведения,
гарантирал е, че не нарушава права на трети лица и е дал съгласие да се
рекламира продукцията. Съгласно параграф 2, т.1 договорът се сключва за срок от
една година от момента на подписването му от двете страни, като подписите са
положени на 01.12.2012г., а в т.2 е уговорено автоматично подновяване за нов
срок, ако няма писмено уведомление за прекратяването му.
На стр. 92 и следващите от делото
е представен и договор № 21 от 01.06.2011г., сключен между Издателство „Р.
Ферлаг“, представлявано от В.Т. и ищецът – С.Н.Л. в качеството му на автор, по
силата на който той се е задължил да представи на издателя права за превод,
издаване и разпространение на книгите „Диагностика на кармата /1-12ч./ и „Човек
на бъдещето /1-5ч./ на територията на България, а издателят се е задължил да ги
издава и да му заплаща авторско възнаграждение. От съдържанието на чл.3.1.1. е
видно, че издателят е поел задължение за своя сметка да направи превод от руски
на български, да разработи дизайна на корицата, да издадени книгите и да
организира реализацията им. Уговорено е
в чл.1.2, че тиражът се съгласува допълнително, а правата за превод, издаване и
разпространение се предоставят за срок до 01.06.2012г. и единствено на
територията на България. В чл.4 е уговорено авторското възнаграждение, което да
50% от сумата на прихода, получен от издателя от реализация на книгите и
видеоприложенията към тях, като се извадят разходите за издаване и
разпространение на книгите. В чл.3.1.7 е уговорено, че издателят се задължава
след прекратяване на договора по никакъв начин да не произвежда и
разпространява произведенията на автора, като в противен случай авторът има
право на обезщетение. В чл. 3.2.3 е уговорено задължение за ищеца Л. от момента
на сключване на договора да предостави пълномощно на издателя да представлява
имуществените му интереси, свързани с книгите пред трети лица на територията на
България, и други необходими документи за борба с пиратски действия.
В първото съдебно заседание са
представени две писма, изходящи от ищеца С. Л., които са представени и в превод
/ стр.193 и следващите от делото/, като първото писмо е от 04.05.2015г.,
адресирано е до госпожа Т., с което ищецът уведомява, че с писмото прекратява
всички съществуващи договори и преустановява сътрудничеството си с издателство
„Р. В.“, като сочи, че следва да се прекрати незабавно издаването, а се дава
тримесечен срок, в който да се реализират / продадат/ останалите екземпляри от
произведенията, като е поискано да се изтеглят от продажба непродадените
екземпляри. Писмото е оспорено, като от ответника е представен в съдебно
заседание на 28.06.2015г. заверен препис от същото от немски нотариус с дата на
заверка – 23.06.2016г., като е уточнено, че тъй като не е адресат на писмото,
не може да представи същото в оригинал, а представя получено от издателство „Р.“
нотариално заверено копие от писмото.
С второто писмо от 03.08.2015г., също
изхождащо от С.Н.Л., също се сочи, че считано от 04.09.2015г. следва да изтегли
от продажба всички книги и да ги предаде на упълномощено лице, като сочи, че
договорите са свързани с издаването и разпространението на неговите книги и ДВД
дискове „Диагностика на кармата“ и „Човекът на бъдещето“, като напомня, че от
началото на годината / 2015г./ не е получавал нито отчети, нито авторски
хонорари. Представен е и в превод документ от 17.02.2011г., също изходящ от
С.Н.Л., с подпис под него, с който се посочва, че той заявява, че правото на
издаване на неговите книги в Румъния, България и Гърция принадлежи на
издателство „Р.“, като договорът с издателство „Станпрес“ ЕООД е изтекъл и след
01.09.2010г. продажбата на негови книги от това издателство ще се счита
незаконна.
Представени са и в превод
разпечатки от авторския сайт на С. Л., като в новина от 26.08.2015г. се сочи,
че за България и Румъния са нелегални издадените книги, освен тези на издателство
Р. В., с които обаче приключил работа през май 2015г.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвеното от вещото лице П.Д. от
13.05.2016г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно
и компетентно. От заключението се установява, че вещото лице е извършило
справка в счетоводството и складовата програма на ответника и е проверило издадени
фактури от „Р. В.“ с получател
ответника, хронологични извлечения по сметка 401.2 „Задължения към
доставчици в чужбина“, данни за стокооборота за период 01.12.2012г. –
23.12.2015г., справки за продадени книги към конкретни клиенти и обобщени
справки по книги. За процесния период от 01.12.2012г. – 23.12.2015г. ответното
дружество е получило произведения на ищеца от издателство „Р. В.“ – Германия по
7 броя фактури,като тези фактура са издадени съответно в периода от
17.04.2012г. до 07.08.2014г. / последната фактура/ за които са дадени данни в
таблиците на стр.2 от заключението, като същите са общо 12 384 броя
произведения на ищеца на обща стойност 60 289,63лв. - доставна цена. Според експертизата за процесния
период 01.12.2012г. – 23.12.2015г. ответното дружество е извършило продажба
на 4 805 броя произведения на С. Л. на обща стойност
44 325,18лв. по продажна цена с включен ДДС, като конкретните бройки и
стойности са дадени в таблица на стр. 3 и 4 от експертизата. В следната таблица
вещото лице за продадените 4805 броя книги средната единична доставна и продажна цена за всяко
произведение, както следва:
Средната единична доставна цена за всяко произведение е
изчислена, като общата цена, заплатена от ответника към „Р. В.“ за конкретното
произведение е разделена на доставените бройки от същото произведение, а средната единична
продажна цена за всяко произведение е изчислена, като общата цена, получена
от ответника от всички клиенти за
конкретното произведение е разделена на продадените бройки от същото
произведение. Предвид горното вещото лице е посочило, че приходите на ответното
дружество, представляващи разликата между получените суми от клиенти и заплатените суми към „Р. В.“ за продадените
4805 броя книги в периода от 01.12.2012г. – 23.12.2015г. са в размер 13 732,99лв., като е
посочено в таблица на страница 5 от заключението и се формира като разлика
между продажната цена на процесните 4 805 броя книги, възлизаща на
36 937,67лв. (без ДДС) или сумата от 44 325,18 лв. с включен ДДС,
която както уточнява вещото лице в съдебно заседание съставлява приходите за периода,
и доставната цена на процесните 4 805 броя книги в размер на сумата от 23 204.68
лв.
По делото е изслушано и прието и
заключение на С.В. от 20.06.2016г., оценител на интелектуална собственост,
което също се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и от което се установява, че книгите на С.Н.Л. - „Възпитание на родителите” част 3, „Възпитание на
родителите” част 4, „Възпитание на родителите” част 5, „Диагностика на кармата“
кн.1, „Диагностика на кармата“ кн.2, част 1, „Диагностика на кармата“ кн.2,
част 2, „Диагностика на кармата“ кн.3, „Опит в оцеляването“ част 1, „Опит в
оцеляването“ част 2, „Опит в оцеляването“ част 3, „Опит в оцеляването“ част 4,
издадени от ИК „ИнфоДАР” ЕООД, както следва: „Възпитание на родителите” част 3,
ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2011 год., стр.216, „Възпитание на родителите”
част 4, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2011 год., стр.244; „Възпитание на
родителите” част 5, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2011 год., стр.268; „Диагностика
на кармата“ кн.1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.232; „Диагностика
на кармата“ кн.2, част 1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.244; „Диагностика
на кармата“ кн.2, част 2, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.260; „Диагностика
на кармата“ кн.3, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.200; „Опит в
оцеляването“ част 1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.274, „Опит
в оцеляването“ част 2, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.264, „Опит
в оцеляването“ част 3, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.280„Опит
в оцеляването“ част 4, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.284 са
публикувани и могат да бъдат закупени на страниците на различни онлайн
книжарници към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице сочи, че от
страна на финансово-счетоводната експертиза се установяват отчетените преки
приходи от дейността, но трябва да се има предвид, че разпространението на
литературните произведения на пазара от страна на ответника и неговите издания
и приходите вследствие на това се получават по-късно и са с непрогнозируем, но
по-висок размер. Според експертът В. определянето
на възнаграждението като част от постигнатите приходи в случая е неприложимо,
тъй като авторът не е участвал в процеса на договаряне на тиража на книгите,
вида на използването им и начина на финансирането. Търговската политика за
корична цена, тираж и време се решава само от издателството, което може и да ги
дари, но това не означава, че за автора не следва възнаграждение. Вещото лице В.
сочи ,че видно от стоковата програма на ИК „ИнфоДАР“ за процесния период от 01.12.2012
год до 23.12.2015 год. и в представените извлечения от счетоводството за
приходи от 4 805 (четири хиляди осемстотин и пет) броя на литературни
произведения на автора С.Л. на обща стойност 44 325,18 (четиридесет и четири
хиляди триста двадесет и пет) лева с ДДС. Вещото лице е дало заключение и по
втори метод, като въз основа на коричната цена на всяко произведение е
направило съответните изчисления, като сочи за всяка книга поотделно както
следва: 1. За „Възпитание на родителите” част 3, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л.,
София, 2011 год., стр.216, са отпечатани 1132 (хиляда сто тридесет и два) броя
при корична цена на екземпляр от процесната книга 14,90 лева с ДДС – общо 16 866,80 лева. Реализирани продажби за процесния
период, възлиза на 201 (двеста и един) броя, при корична цена 14,90 лева с ДДС
– общо 2 994,90 лева. Изчислено в размер на 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки хипотетично продаден екземпляр (1132 бр.) от произведението през
процесния период възлиза на сумата от 2
530,02 лева, а 15%
авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки продаден екземпляр (201 бр.) от
произведението през процесния период възлиза на сумата от 449, 24 лева. За книгата „Възпитание на
родителите” част 4, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2011 год., стр.244 са
отпечатани 1140 (хиляда сто и четиридесет) броя при корична цена на екземпляр
от процесната книга 14,90 лева с ДДС – общо 16 986,00 лева. Реализирани продажби за процесния период, възлиза на 257 (двеста и
петдесет и седем) броя, при корична цена 14,90 лева с ДДС – общо 3 829,30 лева,
като 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден
екземпляр (1140 бр.)от произведението през процесния период – би възлязло на
сумата от 2 547,90 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки продаден екземпляр (257
бр.) от произведението през процесния период на сумата от 574,40 лева. За книгата „Възпитание на
родителите” част 5, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2011 год., стр.268 –
отпечатани 1120 (хиляда сто и двадесет) броя при корична цена на екземпляр от
процесната книга 14,90 лева с ДДС на стойност общо 16 688,00 лева. Реализирани продажби за процесния
период, възлиза на 502 (пестотин и два) броя, при корична цена 14,90 лева с ДДС
за общо 7 479,80 лева, като 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки
хипотетично продаден екземпляр (1140 бр.) от произведението през процесния
период възлиза на сумата от 2 503,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки
продаден екземпляр (502 бр.) от произведението през процесния период на сумата
от 1 121,97 лева. За книгата „Диагностика на кармата“ кн.1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год.,
стр.232 са отпечатани 1120 (хиляда сто и двадесет) броя при корична цена на
екземпляр от процесната книга 13,90 лева с ДДС – общо 15 568,00 лева. Реализираните продажби за процесния
период са 656 (шестотин петдесет и шест) броя, при корична цена 13,90 лева с
ДДС – общо 9 118,40 лева, от които 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки хипотетично продаден екземпляр (1120 бр.)от произведението през процесния
период е в размер на 2 335,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки
продаден екземпляр (656 бр.) от произведението през процесния период – 1 367,76
лева. За книгата „Диагностика
на кармата“ кн.2, част 1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.244
са отпечатани 1120 (хиляда сто и двадесет) броя при корична цена на екземпляр
от процесната книга 13,90 лева с ДДС – общо 15 568,00 лева. Реализираните продажби за процесния период са 469 (четиристотин
шестдесет и девет) броя, при корична
цена 13,90 лева с ДДС или общо за сумата от 6 519,10 лева, като според
експертизата 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден
екземпляр (1120 бр.)от произведението през процесния период би възлязло на
сумата от 2 335,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки продаден екземпляр (469
бр.) от произведението през процесния период е на стойност 977,87 лева. От произведението „Диагностика
на кармата“ кн.2, част 2, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.260
са отпечатани 1120 (хиляда сто и двадесет) броя при корична цена на екземпляр
от процесната книга 13,90 лева с ДДС – общо 15 568,00 лева, като за процесния
период са реализирани продажби на 395 (триста деведесет и пет) броя при корична цена 13,90 лева с ДДС на
стойност общо 5 490,50 лева. Според вещото
лице 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден
екземпляр (1120 бр.) от произведението през процесния период би възлязло на 2
335,20 лева, а 15%
авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки продаден екземпляр (395 бр.) от
произведението през процесния период в размер на сумата от 823,58 лева. От книгата „Диагностика на
кармата“ кн.3, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.200 са
отпечатани 1120 броя при корична цена на екземпляр от процесната книга 13,90
лева с ДДС, т.е. всички на обща стойност от 15 568,00 лева. Реализирани са продажби за процесния период на 451 (четиристотин
педесет и един) броя при корична цена 13,90
лева с ДДС или общо на стойност от 6 268,90 лева. Според експертизата 15%
авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден екземпляр (1120 бр.)от
произведението през процесния период възлиза на 2 335,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки продаден екземпляр (451 бр.) от произведението през процесния период на
сумата от 940,34 лева. За книгата „Опит в оцеляването“ част 1, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София,
2012 год., стр.274, според вещото лице е установено, че са отпечатани 1120
(хиляда сто и двадесет) броя при корична цена на екземпляр от процесната книга 14,90
лева с ДДС или общо за сумата от 16 688,00 лева. Реализирани са продажби за процесния период, възлиза на 540 броя книги
при корична цена 14,90 лева с ДДС – общо 8 046,00 лева, като 15% авторско
възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден екземпляр (1120 бр.) от
произведението през процесния период би възлязъл на 2 503,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки продаден екземпляр (540 бр.) от произведението през процесния период е в
размер на 1 206,90 лева. За произведението „Опит в оцеляването“ част 2, ИК
„ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.264 вещото лице сочи, че са
отпечатани 1120 броя при корична цена на екземпляр от процесната книга 14,90
лева с ДДС или общата им стойност е 16 688,00 лева. Реализирани са продажби за
процесния период на 422 броя при корична цена 14,90 лева с ДДС или общо за 6
287,80 лева, като следващо се 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки
хипотетично продаден екземпляр (1120 бр.) от произведението през процесния
период възлиза на 2 503,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки
продаден екземпляр (422 бр.) от произведението през процесния период би
възлязло на сумата от 943,17 лева. Според експертизата от произведението „Опит в
оцеляването“ част 3, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л., София, 2012 год., стр.280 са
отпечатани 1120 броя при корична цена на екземпляр от процесната книга 14,90
лева с ДДС за 1 бр. или на обща стойност от 16 688,00 лева. Реализираните продажби за процесния период са на 376 броя при
корична цена 14,90 лева с ДДС или за сумата от общо 5 602,40 лева. Според
вещото лице евентуално следващо се 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки хипотетично продаден екземпляр (1120 бр.) от произведението през
процесния период би възлизал на сумата от 2 503,20 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки продаден екземпляр (376 бр.) от произведението през процесния период на
сумата от 840,36 лева. За произведението „Опит в оцеляването“ част 4, ИК „ИнфоДАР”, автор С.Л.,
София, 2012 год., стр.284 според експертизата са отпечатани 1152 броя при
корична цена на екземпляр от процесната книга 14,90 лева с ДДС или обща
стойност в размер на 17 164,80 лева. Реализираните
продажби за процесния период са на 536 броя или на стойност от 7 986,40 лева. 15%
авторско възнаграждение от цената на дребно на всеки хипотетично продаден екземпляр (1152 бр.) от
произведението през процесния период би възлязла на 2 574,72 лева, а 15% авторско възнаграждение от цената на дребно на
всеки продаден екземпляр (536 бр.) от произведението през процесния период на
сумата от 1 197,96 лева. Предвид горното изводът на вещото лице е, че че ако ищецът принципно бе
разрешил използването на процесните литературни произведения, то би като автор
би трябвало да получи възнаграждение в размер на 27 006,44 лева за всички
отпечатани литературни произведения през процесния период, възлизащ на 12 384 броя или сумата от 10 443,55 лева за
всички продадени на пазара литературни произведения през процесния период,
възлизащ на 4 805 броя. Експертът В. е дала заключение и по т.нар. експертен
метод, който сочи, че е приложим, когато
има практика в тази област и когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер и следва да се определя справедливо
обезщетение за автора съгласно чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП като еднократната
сума по преценка на съда, като се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с възпроизвеждане и разпространение
на произведението в рамките на законово определеното от 500 до 100 000 лева,
като по силата на разпоредбата на чл.94а, ал.1, т.2 от ЗАПСП оценката за
равностойността на предмета на нарушението за всички отпечатани книги по цени
на дребно на неправомерно възпроизведени екземпляри за процесния период общо в
размер на 12 384 броя, от които 7 904 броя х 14,90 лв. (корична цена на дребно)
= 117 769,60 лв. и 4 480 броя х 13,90 лв. (корична цена на дребно) = 62 272,00
лв., възлиза общо на 180 041,60 лв, като съгласно чл.94а, ал.1, т.2 от ЗАПСП
оценката за равностойността на предмета на нарушението за всички продадени
книги по цени на дребно на не правомерно възпроизведени екземпляри, за
процесния период в размер на 4 805 броя,
от които 2 834 броя х 14,90 лв. (корична цена на дребно) = 42 226,60 лв. и 1971
броя х 13,90 лв. (корична цена на дребно), или общо 27 396,90 лв., възлиза общо
на 69 623,50 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 94 ЗАПСП
регламентира иска за обезщетение,
чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се
защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. В случая се претендира
обезщетение за вреди от незаконно разпространение на литературни произведения,
чийто автор е ищеца, като в параграф 2, т.4 на ЗАПСП има легално определение на
понятието "разпространение
на произведение" и това
е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски
количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали
и екземпляри от произведението. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1 ЗАПСП и следващите обезщетението, което нарушителят следва да
заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от
нарушението включва
всички вреди, които
са
пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени
или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед
правилото на чл. 94,
ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП, съгласно което съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства
възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя
приходи.
По делото се установи безспорно,
че ищецът е автор на процесните описани произведения, както и че по договор,
сключен с издателство „Р.“ от 01.06.2011г. е предоставил правото на издаване,
превод и разпространение на книгите му на територията на България на това
издателство. Безспорно се установи и че между ответника и издателство „Р.“ е
сключен дистрибуторски договор от 01.11.2012г. за книгите на ищеца, по силата
на който на ответника е предоставено правото да разпространява на територията
на страната издадените от издателство „Р. В.“ книги на ищеца С. Л.. Спорно е и
се твърди от ищеца, че разпространението на книгите му от ответното издателство
през целия твърдян период, който по исковата молба е 2004г.-2015г., а с
допълнителна молба е уточнено, че периодът е от 01.12.2012г. до датата на
исковата молба- 22.12.2015г., е извършвано от ответника
неправомерно. Безспорно е, че ответното дружество е регистрирано като
юридическо лице на 14.03.2012г., т.е. очевидно е, че за периода до тази дата
претенцията е неоснователна. Безспорно е, че продажбата съгласно разпоредбата
на т.4, параграф 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП е един от начините за
разпространение на обекти на авторско право, както и че в част от горепосочения
период е извършвано разпространение / продажба/ от ответника на вече
преведените и издадени книги на ищеца на българския пазар, като са налице данни
за такава продажба например от 16.12.2015г. съгласно представения фискален бон.
Спорен е въпросът дали горното е в нарушение на авторските права на ищеца Л.,
тъй като от ответника се твърди, че му е предоставено правото на
разпространение на книгите чрез договора за дистрибуция от издателство „Р.“, който
се сочи, че е мълчаливо продължен и прекратен едва с писменото изявление по
писмото от 04.05.2015г. Съдът намира, че са основателни доводите на ответника
за продължаване действието на договора между ищеца и Р. В., тъй като представеното
писмо изхожда от ищеца, а именно посочен е като негов издател и са вписани
имената му и има подпис, като същото има формална доказателствена сила, изхожда
от посочения адресат – ищеца и доказателствената тежест при оспорването му се
носи от ищеца, тъй като писмото носи подпис от негова страна. В писмото се
признава, че към момента на отправянето му има правоотошение с немското
издателство по разпространението на процесните книги и едва с него се прави
изявление за прекратяване на договорната връзка и то с изтичане на тримесечен
период от същото. От страна на ищеца не се ангажираха по настоящото дело
доказателства, от които да се установи, че писмото е неавтентично, поради което
съдът намира, че същото не следва да се изключва и е част от доказателствения
материал по делото. В същото се съдържа изявление на ищеца, че до
горепосочената дата – 04.05.2015г. по силата на сключени договори и съглашения правата
за издаване и разпространение на книгите му са предоставени на издателство „Р. В.“,
а именно това издателство е предоставило на ответника в качеството му на
дистрибутор процесните произведения на ищеца и същият ги е продавал именно в
качеството си на дистрибутор. Съдържанието на договора между ищеца и
германското издателство сочи, че последното е оправомощено да извършва
разпространение на издадените книги и няма пречка това да става чрез
превъзлагането на това на други лица, а именно чрез договор за дистрибуция,
какъвто е сключен с ответника. Предвид горното неоснователни са доводите на ищеца,
че било ирелевантно дали имал договор с „Р. В.“, тъй като той не бил
предоставял права за разпространение на ответното дружество – „И.к.И.“, тъй
като именно от договора с немското издателство произтича възможността то да
превъзложи разпространението на книгите на ответника. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че в периода от 2012г. до
07.08.2014г. ответникът е закупувал екземпляри от произведенията на ищеца
именно от издателство „Р.“ като дистрибутор и впоследствие ги е предлагал на
българския пазар. Предвид горното съдът намира, че не може да се приеме, че
това е станало без знанието и съгласието на автора, тъй като на първо място
горното се опровергава от съдържанието на писмото от 04.05.2015г., включително
и от обявеното от самия Л. на неговия сайт от август 2015г. Твърденията на
процесуалния представител на ищеца, че между него и издателството е сключен
само и единствено представения договор от 01.06.2011г. и че същият е прекратен
с изтичане на срока му – 01.06.2012г. се опровергават от съдържанието на
последващ изходящ именно от ищеца писмен документ / писмото от 04.05.2015г./,
поради което не могат да бъдат възприети. С това писмо ищецът като негов
издател сочи неизгодните с оглед спора за него факти, че към момента на
изготвянето му съществуват договори с издателството и че едва от това изявление
същите се разтрогват. Предвид горното твърдението на ищеца, че договорът между
ответника и издателство „Р. В.“ бил сключен през ноември 2012г., след
твърдяното от ищецат прекратяване на договора с немското издателство от 2011г.
също не може да бъде споделено, тъй като са налице достатъчно доказателства, че
и след 2012г. ищецът е продължил правоотношенията си с издателство „Р. В.“, на
което е възложил и разпространението на неговите произведения и в частност на
територията на Бължария, като доколкото липсва уговорен начин на
разпространение, сключването на договора за дистрибуция между „Р. В.“ и
българското издателство „ИнфоДар“ е именно в упражняване на предоставените
правомощия. Предвид горното съдът намира, че за периода до 04.05.2015г., когато
е налице изрично писмено изявление на ищеца за прекратяване на правоотношенията
с издателството „Р. В.“, то предвид преотстъпването от негова страна на правото
на превод, издаване и разпространение на произведенията му на това издателство,
продажбата им / разпространението/ от ответника не е неправомерно, тъй като е
извършено по договор за дистрибуция с „Р. В.“. Неоснователни са доводите на
ищеца, че договорът между двете издателства е прекратен с изтичане на срока му,
който е една година от сключването, т.е. считано от 01.11.2013г., тъй като в
същия изрично е уговорена клауза, че следва да се счита за автоматично продължен,
ако няма изявление за прекратяването му от някоя от страните, а такова не се
твърди и не се установи нито към онзи момент, нито в последващ момент, поради
което договорът е с мълчаливо продължен срок, включително и с конклудентни
действия, тъй като се установи от съдебно-счетоводната експертиза, че и след
горепосочената дата са предоставяни книги на дистрибутора. След датата на прекратяване на
правоотношението между Л. и издателство „Р.“, обаче, ответникът е продължил
разпространението на произведенията на ищеца, като след изтичане на дадения от
ищеца тримесечен срок, който изтича на 04.08.2015г. същото вече е в нарушение
на авторските права на ищеца, тъй като изрично в договора с „Р.“ е предвидено,
че издателят след прекратяване на договора следва по никакъв начин да не
разпространява произведенията на автора, като това касае и чрез дистрибуция. С изявлението на ищеца Л. за прекратяване на правоотношението с издателство
„Р.“ е даден тримесечен срок, в който да се реализират / продадат останалите
екземпляри от произведението, поради което следва да се приеме, че същото има
характер на предизвестие и последиците от прекратяването следва да се отчитат
от изтичане на дадения срок. Предвид горното след дата 04.08.2015г.
разпространението на произведенията на С.Л. на територията на България от
ответника се явява незаконосъобразно, тъй като вече е отпаднало съгласието на
автора и следва да бъде санкционирано с обезщетение. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответника, че се касаело за остатъчни количества книги,
които могат да се намерят във всички по-големи книжарници в страната, тъй като
вече са пуснати в продажба, защото именно с отпадане на съгласието на автора и
изтичане на дадения срок, издателят е следвало да изтегли от мрежата
произведенията, чиято продажба е нереализирана. Предвид горното съдът намира,
че от доказателствата по делото се установи само едно от поддържаните като
форма нарушения, а именно разпространие на книгите на ищеца и то само за част
от периода, а именно от 04.08.2015г. до 22.12.2015г., поради което за този
именно период се следва и обезщетение на ищеца.
По отношение на размера на
обезщетението съдът намира, че не може да кредитира заключението на вещото лице
В. в частта относно обезщетението, базирано на чл. 94а от ЗАПСП и въз основа на
метода на лицензионните такси, тъй като този метод на изчисление на приходите е
базиран на това, че се касае за книги, които са издадени от издателя, а не само
за разпространение на същите. От данните по делото категорично се установи, че
ответникът не е превеждал и издавал произведенията на ищеца, а само е
разпространявал същите по договор за дистрибуция, поради което заключението в
тази част е неприложимо. Заключението се базира на коричната цена на книгите,
но както се посочва в разпоредбата на чл. 94, ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП обезщетението следва да се
определи от съда като се вземат предвид всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
реализираните от нарушителя приходи, и не може обезщетението да бъде
съразмерявано със стойността по цени на дребно на всички разпространявани
екземпляри. Следва да бъде отчетено, че за разпространение на книгите
ответникът е направил и разходи, като е заплатил част от сумата на немския
издател, поради което съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението следва да се
отчетат не само реализираните приходи, но и да се приспадне стойността на
разходите на ответника, като се определи обезщетение въз основа на реализираната
от последния печалба. Същевременно по нито една от двете експертизи не е
направено разграничение помесечно на реализираните чрез разпространение
произведения на ищеца от ответното издателство, поради което обезщетението не
може да бъде определено въз основа на точно изчислени данни за периода от
04.08.2015г. до 22.12.2015г., тъй като и по двете заключения е обхванат много
по-голям период, а именно от 01.12.2012г. до 23.12.2015г., т.е. не само за
периода от четири месеца и половина, а за период от 36 месеца. Предвид горното
и липсата на конкретни данни съдът намира, че следва да съобрази общия размер
на реализираните приходи и печалба за целия период, като се раздели посочената
сума на приблизителен месечен размер, който възлиза на 381,48 лв. месечно / а
именно цялата печалба от реализирания оборот е 13 732,99 лв./36 месеца/ и
следва да се присъди за периода от четири месеца и половина сума от 381,48 х3
=1144, 44 лв.+190,74 лв. или следващата се сума съдът определя в размер на
1335,18 лв. Съдът намира, че това е
размера на обезщетението за имуществени вреди, тъй като това е
съответстващия на периода размер на реализирана от ответника печалба от
разпространението на книгите на ищеца. Доколкото обезщетението по чл. 94а от ЗАПСП включва и неимуществените вреди и се определя общо и същото не включва
единствено и само имуществените вреди, а и трябва да действа предупредително и
възпиращо, съдът намира, че общият размер на обезщетението следва да бъде
определен на сумата от 2500 лв., за който размер следва да се уважи исковата
претенция, като същата бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер
от 20 500 лв. предвид обстоятелството, че се установи, че нарушение е
налице само за четири месеца и половина от общия претендиран значително
по-голям период, както и че нарушението се изразява не във възпроизвеждане,
превод и издание, а само в разпространение на вече получени по дистрибуторски
договор екземпляри. По отношение на лихвата, съдът намира, че такава следва да
се присъди от момента на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата,
а не от твърдяната като начален момент дата – 01.12.2012г., тъй като както се
установи това не е датата на нарушението и същото не е извършено еднократно, за
да се приеме, че се дължи лихва върху обезщетението, което е за период от почти
три години по-късно със задна дата.
По претенцията по т. 2 от
исковата молба съобразно уточнението й, да бъдат иззети неправомерно
разспространените от ответника екземпляри от произведенията, намиращи се в
помещения, в които той ги държи или съхранява, както и в търговската мрежа,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.95,
ал.1, т.3 от ЗАПСП авторът може да иска изземване и унищожаване на неправомерно
възпроизведените екземпляри от произведението. В конкретния случай, както се установи безспорно
от данните по делото и както се поддържа и от ищеца след изменението на иска,
ответникът не е издавал произведения на ищеца, т.е. той не е възпроизвеждал
процесните книги. След като ответникът не е възпроизвел екземплярите на произведението,
ищецът няма основание да претендира тяхното изземване. В случая издаването на
книгите, т.е. възпроизвеждането на екземпляри от произведението на ищеца е
извършено от трето за спора лице, а именно немското издателство – „Р. В.“ и то
в период, в който е имало действащ договор за предоставяне на авторски права.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последните
получени от ответника като дистрибутор книги на ищеца са по фактура от
07.08.2014г., т.е. той е получил такива от издателство „Р. В.“, които са
издадени очевидно към горепосочената дата, а с оглед горните мотиви съдът
приема, че към онзи момент е имало валиден и действащ договор за
възпроизвеждане на произведенията на ищеца и същите не се явяват неправомерно
възпроизведени. Предвид горното дори и към момента да има на съхранение при
ищеца или в търговската мрежа екземпляри от произведенията на С.Л., то същите
са закупени от дистрибутора – ответното издателство преди датата на
прекратяване на договорното правоотношение с изявлението от 04.05.2015г. и
следователно те не се явяват неправомерно възпроизведени. В текста
законодателят не е визирал изземване на вече издадени при предоставено авторски
права, но нереализирани чрез продажба екземпляри, тъй като в противен случай
редакцията на нормата би била различна. Предвид горното този иск следва да бъде
отхвърлен. Аналогични са и мотивите за отхвърляне на исковата претенция по т. 4
от първоначалната искова молба и т. 3 от уточняващата молба от 29.02.2016г., а
именно за осъждане на ответника за предаде тези екземпляри от произведенията на
ищеца.
По отношение на искането по т.5
от първоначалната искова молба и по т.4 от допълнителната молба – за
разгласяване на диспозитива на решението за сметка на ответника, следва да се
има предвид, че предвид уважаването на иска за обезщетение, следва да бъде
уважена и тази акцесорна претенция, като бъде постановено разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на настоящето
решение, в
уважителната му част, в два всекидневника и чрез една телевизия в часовия пояс на обедните емисии – 12,00-13,00ч.
С оглед изхода на спора и като
взе предвид, че претенции за разноски са предявили и двете страни, съдът
намира, че такива се следват съобразно изхода на спора. От ищеца се претендират
разноски по представения списък в общ размер на 2 981 лв., включващи
заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
което е платено съгласно приложената разписка от 24.10.2015г., като
претендираното такова е 1400 лв. От ответника се търсят като разноски
заплатения депозит за вещо лице от 200 лв. и адвокатско възнаграждение, като по
представения договор за правна защита и съдействие от 15.02.2016г. е отразено,
че същият служи и като разписка и са уговорени като възнаграждение сумата от
1560 лв. по иска за обезщетение и 410 лв. по иска по чл.95 от ЗАПСП, или общо
разноските на ответника възлизат на сумата от 2 170 лв. Съобразно изхода
на спора, като се съобрази не само цената на иска за обезщетение, но и това, че
по първата претенция делото е прекратено поради оттегляне на иска, за което
причината не е в поведението на ответника, тъй като ищецът при извършаване на
необходимите предварителни проверки и проучвания би могъл да установи, че не са
превеждани и издавани от ответника съответните произведения и предвид
отхвърляне на другата претенция, съдът намира, че съотношението на разноските
следва да бъде като се присъдят такива на ищеца в размер на 10% от направените,
а на ответника – 90%. Предвид горното на ищеца се следват разноски в размер на
298,10 лв., а на ответника в размер на 1953 лв. С оглед горното и като
съобрази, че разноските са изискуеми с произнасянето на съда, и по компенсация,
намира, че разноски следва да се присъдят в размер на разликата между горните
две суми и по компенсация на ответника в размер на 1654,90 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 94 от ЗАПСП във връзка с чл. 94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП „И.К.И.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***,
да заплати на С.Н.Л., гражданин на Руската федерация, роден на ***г., с адрес –
****, и със съдебен адрес *** – адв. В., сумата от 2500 лв. / две хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за нарушение на авторските права на
ищеца С.Л., изразяващо се в разпространение на произведения на ищеца на
територията на Р България за периода от 04.08.2015г. до 22.12.2015г., а именно
следните книги с автор ищеца С.Л.: „Диагностика на кармата“ - кн.1 - 12, „Човекът на бъдещето“ с
подзаглавие „Възпитание на родителите“, кн.1 - 7 и „Диагностика на кармата“ -
втора серия с подзаглавие „Опит в оцеляването“, части 1, 2 и 3, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на предявяване на иска – 22.12.2015г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 20 500 лв. и
целия период на претенцията, като отхвърля и претенцията за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за период от 01.12.2012г. до датата на
исковата молба, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Н.Л., гражданин на Руската федерация, роден на ***г., с адрес
– ****, и със съдебен адрес *** – адв. В., срещу „И.К.И.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, искове с правно
основание чл. чл.95, ал.1, т.3 и т.5 от ЗАПСП за изземване и унищожаване на
неправомерно възпроизведените екземпляри от произведенията и предаването им на ищеца
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл. чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП „И.К.И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***, да разгласи за своя сметка диспозитива
на съдебното решение в два национални всекидневника и чрез една телевизия по
негов избор, в часовия пояс
на обедните емисии – 12,00-13,00ч.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК С.Н.Л., гражданин на Руската федерация, роден на ***г.,
с адрес – ****, и със съдебен адрес *** – адв. В., да заплати на „И.К.И.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, сумата
от 1654,90 лв. / хиляда шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ - съдебно-деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: