№ 215
гр. София , 22.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502650 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1574/72898 от 26.05.2020 г., подадена от В. М. П. чрез
адвокат Е. Д. от АК – Монтана срещу разпореждане от 16.03.2020 г., постановено по гр. дело №
48/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл.
260, т. З и т. 4 ГПК е върната въззивна жалба вх. № 70547 от 25.11.2019 г., подадена от В. М. П.
против постановеното по делото решение.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли апелативния съд да го отмени.
Твърди, че с така постановеното разпореждане се преграждало по-нататъшното развитие на
делото, при което жалбоподателят се лишавал неоснователно от правосъдие. Това, че имало
назначен процесуален представител, не означавало, че страната не можела самостоятелно да
участва в съдопроизводствените действия пред по-горните инстанции. Без значение било, че
страната и процесуалния й представител имали коренно противоположни виждания за водене на
делото. В. М. П. ясно и конкретно в двете си жалби посочвал до кой съд са адресирани и защо не
са решени и уважени от съда.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по частната жалба и
доказателствата по делото, намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения:
В производството по гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, В. М. П. е
подал жалба с вх. № 70547/25.11.2019 г., която с разпореждане на съда от 30.12.2019 г. е оставена
1
без движение с указания до жалбоподателя да отстрани констатираните нейни нередовности като
посочи обжалваното решение, в какво се състои порочността му и в какво се състои искането на
жалбоподателя, както и е указано, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
С определение от 31.12.2019 г. съдът е предоставил безплатна правна помощ на
жалбоподателя, като е назначен адвокат Е. Д. от МАК за негов процесуален представител по
делото - за привеждане на въззивната жалба в съответствие с формалните изисквания на
процесуалния закон за нейната редовност и за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Съобщенията с указанията са редовно връчени на В. М. П. и на адвокат Е. Д., които в
отговор са подали съответно становище с вх. № 186/14.01.2020 г. и въззивна жалба с вх. №
398/28.01.2020 г. В становището си, В. М. П. е направил искане „да се обжалва“ решението на
окръжния съд като е изложил твърдения по същество на спора. В подадената от служебно
назначения защитник на ищеца „въззивна жалба“ адвокат Е. Д. посочва, че с ищеца имат различия
и противоречиви становища по водене на делото, с оглед което прави изрично искане да бъде
„отзован“ като негов процесуален представител и да бъде заменен с друг адвокат.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно.
Видно е че подадената от В. М. П. въззивна жалба с вх. № 70547 от 25.11.2019 г. по
съществото си представлява бланкетна въззивна жалба, доколкото в нея не се посочват конкретни
оплаквания на осн. чл. 260, т. 3 ГПК. Жалбата обаче не е нередовна на това основание, по арг. от
чл. 262, ал. 1 ГПК, която разпоредба не предвижда оставяне без движение на въззивна жалба при
липса на указание в какво се състои порочността на решението на основание чл. 260, т. 3 ГПК.
Поради това, окръжният съд не е следвало да дава указания за отстраняване на тази нередовност.
А относно нередовността на въззивната жалба по чл. 260, т. 4 ГПК следва да се има предвид,
че в изпълнение указанията на съда, адвокат Е. Д. е депозирал на 28.01.2020 г. така наименуваната
от него „въззивна жалба“, с която прави изрично искане да бъде заменен с друг адвокат, с оглед на
което първоинстанционният съд е следвало най-напред да се произнесе по това искане, доколкото
то касае въпроса относно предоставената на ищеца правна помощ, и едва след това да предприеме
последващи процесуални действия и то в зависимост от това дали е уважено искането на
служебния защитник да бъде заменен с друг такъв, в какъвто случай следва бъде дадена
възможност на новия процесуален представител на ищеца да отстрани нередовността на
въззивната жалба като посочи в едноседмичен срок от съобщението в какво се състои искането по
нея съобразно чл. 260, т. 4 ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на Окръжен съд – Монтана, същия съдебен състав,
за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно горепосочените указания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
Отменя разпореждане от 16.03.2020 г., постановено по гр. дело № 48/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Монтана, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл. 260, т. З и т. 4 ГПК е
върната въззивна жалба вх. № 70547/25.11.2019 г., подадена от В. М. П. против постановеното по
делото решение.
Връща делото на Окръжен съд – Монтана, същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията в мотивите към настоящото определение.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3