М О Т И В И

 

към Присъда № 143 от 14.07.2016 год. по НОХД № 676/2016 год. на СлРС

изготвени на 27.07.2016 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите А.А.А. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, М.Н.К. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и К.Н.И. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно следствие, да им бъдат наложени наказания, както следва: на подс. А. и на подс. К. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а именно наказание „Пробация” за всеки един от подсъдимите, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца като подсъдимите следва да се явяват и подписват пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца; а на подс. И. при условията на чл. 54, ал. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да се намали с една трета, като намаленото наказание в размер на осем месеца „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият М.Н.К. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено наказание „Пробация” или условно наказание.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият К.Н.И. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено условно наказание.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият А.А.А. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.

Адв. К. *** – служебен защитник на подсъдимия М.Н.К., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. К. наказание така както е предложено от страна на прокуратурата като вид и размер.

Адв. П. *** – служебен защитник на подсъдимия К.Н.И., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. И. наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Адв. Иванов от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия А.А.А., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. По отношение на наказание на подс. А. се присъединява изцяло към искането на РП - Сливен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Н.К. е непълнолетен, неграмотен, не женен, не работи, осъждан.

Подсъдимият К.Н.И. е с основно образование, не женен, не работи, осъждан.

Подсъдимият А.А.А. е непълнолетен, с начално образование, не женен, не работи, осъждан.

Подсъдимите А.А.А., М.Н.К. и К.Н.И. били приятели и живеели в един квартал. През м. декември 2015 год. тримата подсъдими се уговорили и решили да извършат множество кражби на килими от частни домове в гр. Сливен, кв. „Надежда”. С тях присъствали и две малолетни лица – свид. Г. Ф.К. (на 13 год.) и свид. К.А.А. (на 12 год.). През периода от 11.12.2015 год. до 31.12.2015 год. подсъдимите А., К. и И. проникнали в дворовете на седем различни къщи и без съгласието на собствениците им, извършили кражби на чужди движими вещи – килими, пътеки, дрехи, маратонки, както следва:

На 11/12.12.2015 год. тримата подсъдими, заедно с малолетните свидетели – К. и А., отишли пред частен дом в гр. Сливен, на *****. Жената на собственика на дома – свид. С.А.Д., била оставила на простора 1 брой мъжки дънки; 1 брой детски дънки, 1 чифт мъжки маратонки „Найк”, 1 чифт мъжки маратонки „Ред макс”, 1 брой дамски пеньоар, 1 брой дамска плетена жилетка. Подс. М.К. влязъл в двора и взел от простора дрехите, а от двора – оставените маратонки. Подавал вещите на другите двама подсъдими – А. и И.. Те, с двамата малолетни свидетели изчаквали навън, за да наблюдават някой да не ги завари. Изнасяйки посочените вещи, на обща стойност 127,00 лева, всички напуснали мястото. Вещите продали, с изключение на 1 брой детски дънки, които впоследствие подс. М.К. предал с протокол за доброволно предаване на полицейските служители. Вещта била върната на собственика срещу разписка.

На 23/24.12.2015 год. на ***** свид. В.М.А. била простряла изпран килим на плочата на тоалетната на двора на дома си. Килимът бил персийски на тигрови шарки с размер 200/150 см. Отново в двора проникнал подс. К. (по прякор „Равия”). Взел килима и го отнесъл, заедно с подс. А. и подс. И. и двамата свидетели. Килимът бил продаден за 7,00 лева на свид. М.З.П., която впоследствие го предала на полицейските служители. Вещта, на стойност 27,00 лева, била върната на свид. А. срещу разписка.

За времето от 26 до 28.12.2015 год. свид. Ю.И.Й. оставила на двора в дома си на *****, бежов мокетен килим с форма елипса и размери 120/80 см., както и сива мокетена пътека 150/80 см. Вещите били преметнати наполовина през оградата на двора. На неустановена дата, в посочения период, тримата подсъдими А., К. и И., заедно със свид. Г. К. и свид. К.А., забелязали вещите и ги взели. Подс. К. продал вещите на свид. Й.К.К. за 8 лева. Последният ги предал в РУ – Сливен. Вещите на стойност 20,00 лева били върнати на свид. Ю.Й..***, на терасата в дома на свид. С.С.М. били прострени 2 килима – 1 брой мокетен килим, в бежов цвят с размери 120/200 см. и 1 брой персийски килим, червен цвят, с размери 240/300 см. Общата им стойност била 118,00 лева. Тримата подсъдими – А., И. и К. забелязали вещите. Подс. М.К. успял да смъкне от парапета на терасата висящия над двора килим. Останалите извършители го изчаквали навън. На същия ден свид. К. за 8 лева купил малкия килим. Предаденият впоследствие килим в РУ – МВР – Сливен, на стойност 24 лева, бил върнат на свид. М. срещу разписка.

На 29.12.2015 год. по ***** минавали подсъдимите А., И. и К.. Те, заедно с двамата малолетни, отново оглеждали домовете, за да крадат. От терасата на първия етаж на къща, находяща се на горепосочения адрес, били взети от тях два прострени килима, собственост на Ж.Т.Ж., на обща стойност 91,00 лева. Единият килим бил кафяв мокетен, с размери 120/200 см., а другият – тип персийски, червен на цвят със същите размери. Окраските им били на цветя. Извършителите отнесли със себе си килимите, като последните останали у подс. А.А.. При установяването му от полицейските служители подс. А. предал килимите с Протокол за доброволно предаване. Впоследствие вещите били върнати на Ж..

На 30.12.2015 год. свид. З.Й.О. ***, в дома на дъщеря си. Изпрала персийската си пътека и я простряла на терасата на къщата. Пътеката, която била персийска, цикламена на цвят, с различни шарки, с размери 3,00 м. излизала извън терасата, на улицата. Стойността й била 17,00 лева. Пътеката била взета от подс. А., подс. К. и подс. И.. С подсъдимите лица са били отново и свидетелите К. и А.. При установяване на подс. К., същият предал на полицейските органи крадената вещ. Последната била върната на свид. О.. За това били съставени съответен протокол и разписка.

На 30/31.12.2015 год. извършителите – подсъдимите А., К. и И., извършили кражба на килим и от дома на свид. Т. А.О. ***. Домът й се намирал на *****. На 30.12.2015 год. свид. О. простряла един изпран персийски килим – синьо-бежов цвят, с размери 2,2/1,6 метра, на терасата на първия етаж на къщата. Телът бил извън терасата и килимът висял над улицата. През нощта на 30-ти срещу 31.12.2015 год. тримата подсъдими взели килима, чиято стойност била 24,64 лева. Килимът бил продаден на свид. А.Л. Д. от подс. К.И., за 15,00 лева. Свид. Д. предал срещу протокол за доброволно предаване процесната вещ, която била върната на свид. О. срещу разписка.

При извършената продължавана престъпна дейност през м. декември 2015 год. тримата подсъдими разделяли помежду си получените пари от кражбите на килимите. Пред полицейските служители, извършили ОИМ, вкл. и свид. Ж. С.К., тримата подсъдими признали участието си в кражбата.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза общата стойност на чуждите движими вещи, предмет на престъпното деяние, възлиза на 424,64 лева. От тях възстановени са общо 208,64 лева. Невъзстановена е левовата равностойност в размер на 122,00 лева, на част от откраднатите от свид. С.Д. вещи, както и левовата равностойност на част от откраднатите от свид. С.М. вещи в размер на 94,00 лева. Общата стойност на невъзстановените вещи възлиза на 216,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимите М.Н.К. и А.А.А. са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а подсъдимият К.Н.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 11.12.2015 година до 31.12.2015 год. в гр. Сливен, след предварителен сговор помежду си, в условията на повторност и продължавано престъпление, подс.А. и К. макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си, извършили кражба на чужди движими вещи – килими, пътеки, дрехи, маратонки, собственост на различни лица, както следва:

- на 11/12.12.2015 год. на ***** – 1 брой мъжки дънки, 1 брой детски дънки, 1 чифт мъжки маратонки „Найк”, 1 чифт мъжки маратонки „Ред Макс”, 1 брой дамски пеньоар, 1 брой дамска плетена жилетка, собственост на С.А.Д. ***, на обща стойност 127,00 лева,

- на 23/24.12.2015 год. на ***** – килим тигрова шарка (жълто – черен) 150x200 см, собственост на В.М.А. ***, на стойност 27,00 лева,

- за времето 26-28.12.2015 год. на ***** – килим мокет бежов, елипса 120x80 см. и пътека сива, мокет 150x80 см., собственост на Ю.И.Й. ***, на обща стойност 20,00 лева,

- на 28/29.12.2015 год. на ***** – килим в бежово, мокет 120x200 см., килим в червено тип персийски 240x300 см., собственост на С.С.М. ***, на обща стойност 118,00 лева,

- на 29.12.2015 год. на ***** – килим в кафяво, мокет 120x200 см, килим в червено тип персийски 120x200 см., собственост на Ж.Т.Ж. ***, на обща стойност 91,00 лева,

- на 30.12.2015 год. на ***** – пътека тип персийска, циклама, 0,8x3 м., собственост на З.Й.О. ***, на стойност 17,00 лева,

- на 30/31.12.2015 год. на ***** – килим синьо-бежов, мокет 160x220 см., собственост на Т. А.О. ***, на стойност 24,64 лева,

всичко на обща стойност 424,64 лева (четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), като деянието не представлява маловажен случай.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимите К., И. и А. са извършили в условията на повторност. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. К., същият е осъждан с влязло в сила споразумение за извършено престъпление против собствеността, а именно по НОХД № 971/2015 год. по описа на СлРС (влязло в сила споразумение на 14.10.2015 год.), с което му е наложено наказание „Обществено порицание” (л. 52-53 от делото). Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. И., същият е осъждан с влязло в сила споразумение за извършено престъпление против собствеността, а именно по НОХД № 971/2015 год. по описа на СлРС (влязло в сила споразумение на 14.10.2015 год.), с което му е наложено наказание „Пробация” (л. 54-55 от делото). Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. А., същият е осъждан с влязло в сила споразумение за извършено престъпление против собствеността, а именно по НОХД № 971/2015 год. по описа на СлРС (влязло в сила споразумение на 14.10.2015 год.), с което му е наложено наказание „Обществено порицание” (л. 56-57 от делото).

Подсъдимите М.Н.К. и А.А.А. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което им е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да могат да ръководят постъпките си. Няма данни към този момент те да са били със забавено развитие или да са страдали със заболяване, което да не им е позволявало от интелектуална страна да не осъзнават извършеното.

Безспорно е установено, че извършеното от тримата подсъдими престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, са извършени от тримата подсъдими през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се разпоредили с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното от тях съжаление за извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство и липсата на други образувани наказателни производства.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.

Предишните осъждания на подсъдимите К., И. и А., съдът не прецени като отегчаващи вината им обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието им по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимите К. и А., съдът редуцира предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на всеки един от подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.

По отношение на подсъдимите К. и А. съдът определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от тях самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (изразеното от тях съжаление за извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство и липсата на други образувани наказателни производства), които съдът приема като многобройни в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимите К. и А. при определяне на наказанието им. Ето защо съдът наложи на подсъдимите К. и А. наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК.

По отношение на подсъдимия К.Н.И. съдът определи наказание при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия в периода от 11.12.2015 год. до 31.12.2015 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК.

С оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:

На подсъдимия М.Н.К. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от осем месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

На подсъдимия К.Н.И. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

На подсъдимия А.А.А. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от осем месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият М.Н.К. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 20,93 лева (двадесет лева и деветдесет и три стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.Н.И. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 20,93 лева (двадесет лева и деветдесет и три стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият А.А.А. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 20,93 лева (двадесет лева и деветдесет и три стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: