Р Е Ш Е Н И Е
№ 1382
гр.Пловдив, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1798/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото по делото е образувано по
въззивна жалба от К.Т.Н. против решение № 2811/04.07.2019г. по гр.д. № 4498/2019г.
на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
против „Рива кредит“ООД и „Марж трейд“ООД за осъждане на първото дружество да му
заплати сумата от 61,48 лева, платена при начална липса на основание по повод
на сключването на договор за потребителски кредит № 2818/10.08.2018г. и за
осъждането на второто дружество да му заплати сумата 303,60 лева, платена при
начална липса на основание по повод сключването на договор № ДГ 2755/10.08.2018г..
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и
по-конкретно, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че между двата
горепосочени договора не е налице такава връзка, която да обуславя
надхвърлянето на ГПР по договора за кредит над 50 %. Съответно погрешен бил и
изводът, че не са налице нарушения на изискванията по чл.11, ал.1, т. 9 и т.10
от ЗПК, водещи до недействителност по чл.22 от същия закон. Твърди се
недействителност на втория договор на основание чл.138, ал.2 от ЗЗД. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което
исковете да бъдат уважени.
От двете въззиваеми дружества са подадени отговори на
въззивната жалба, с които същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и в частност се сочи, че към момента на сключване на договора
за кредит кредиторът не е имал възможност да прецени какви ще са разходите по
същите, тъй като не е знаел какво обезпечение ще избере кредитополучателят.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
По гр.д.№ 4498/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с. са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че между ищеца и първия
ответник бил сключен горепосочения договор за потребителски кредит, по силата
на който Н. получил в заем сумата от 500 лева при годишен лихвен процент от 41%
и ГПР в размер от 49,27 %. Сумата следвало да бъде върната на шест равни
месечни вноски от по 93,58 лева. Съгласно чл.15.1 от договора за потребителски
кредит, кредитополучателят следвало да предостави като обезпечение
поръчителството на двама поръчители, отговарящи на определени условия, или да
сключи договор за гарантиране на задълженията му с второто ответно дружество.
На датата на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен и
тристранен договор между двете дружества и кредитополучателя, по силата на
който „Марж трейд“ООД се задължило да гарантира за изпълнението на задълженията
на Н. към „Рива кредит“ООД. В договора за гаранция било предвидено възнаграждение
за дружеството- гарант в размер от 303,60 лева, платимо на шест равни месечни
вноски от по 50,60 лева, като надбавка към вноските по договора за кредит.
Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК в договора за
потребителски кредит не са посочени пълният размер на годишния лихвен процент,
на всички плащания, дължими от кредитополучателя, и пълния размер на ГПР,
поради което и на основание чл.22 от ЗПК договорът бил недействителен.
Недействителността на договора за потребителски кредит обуславял
недействителността и на тристранния договор, който по съществото си
представлявал такъв за поръчителство, тъй като, съгласно чл.138 от ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Претендира се
възстановяване от двете дружества на сумите от 61,48 лева- надплатена от ищеца
над получената в заем сума от 500 лева и 303,60 лева- платено при изначална
липса на основание възнаграждение на гаранта.
С подадените от двете ответни дружества- въззиваеми
страни в настоящето производство, исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани.
Фактът на сключването на двата горепосочени договора е
безспорен, а и се установява от приетите по първоинстанционното дело заверени
копия от същите. Не се спори и относно плащането на всички суми, договорени
като задължение на кредитополучателя, като относно това обстоятелство по делото
на ПдРС са приети разписка за платени от Н. на 17.09.2018г. 715,08 лева в полза
на „Рива кредит“ООД, както и издадена от „Марж трейд“ООД счетоводна справка за
плащанията по договора за гаранция. Спорът се свежда до това, дали двата договора
са действителни, т.е. дали е налице основание за извършените плащания.
Настоящият
състав на ПОС намира доводите на жалбоподателя във връзка с разходите по
кредита за основателни по следните съображения: Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална
дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора.
Аналогична функция изпълнява сключеният тристранен договор № ДГ2755/10.08.2018г.,
с който въззиваемото дружество е гарантирало изпълнението на поетите от
жалбоподателя задължения. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно
изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита.
Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати“. Предвид особено близката аналогия между
разходите за застрахователни премии и разходите за възнаграждение на гаранта по
кредита, то вторите също следва да се включат в общите разходи по кредита.
Съгласно §1, т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
договора за потребителски кредит от 10.08.2018г. посочената обща стойност на
плащанията / обща сума, дължима от потребителя/ включва само главницата и
възнаградителните лихви, но не и плащанията, гарантиращи вземането на
кредитора, макар тази плащания да са му били известни към датата на подписване
на договора за кредит, тъй като той е от същата дата, на която е подписан и
тристранният договор за гаранция. Съдът не споделя възражението на „Рива
кредит“ООД, че при подписване на договора за потребителски кредит не им е било
известно какво обезпечение ще избере кредитополучателят. Изборът следва да е
направен преди сключване на договора за кредит, тъй като в противен случай
кредитодателят не би имал никаква гаранция, че ще получи някакво обезпечение. При
това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният
размер на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни,
при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК
не са спазени. Не е спазено включително и изискването по т.10 за посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Ето
защо, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит се явява
недействителен, поради което и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК
жалбоподателката дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други
разходи по кредита.
По отношение на тристранния договор за гаранция на
първо място следва да се направи преценка относно правното естество на този
договор и по- конкретно, дали същият се
характеризира като такъв за встъпване в дълг по чл.101 от ЗЗД или като договор
за поръчителство. Основната разлика между встъпването в дълг и поръчителството
се изразява в това, че в първата хипотеза встъпващият в дълг придобива
качеството на солидарен длъжник, който отговаря за поетото задължение като за
свое, а при поръчителството поръчителят отговаря за чуждо задължение.
Отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Встъпването
в дълг води до самостоятелно задължение на встъпващия при условията на
солидарна отговорност. Друга особеност е, че връщането на част от
платеното или всичко платено от встъпилия в чужд дълг зависи от вътрешните
отношения между него и първоначалния длъжник, докато при поръчителството,
съгласно чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника и може да
иска от него главницата, лихвите и разноските, които е направил. Съгласно чл.7
от тристранния договор за гаранция, „Марж трейд“ООД се е задължило, в случай на
неточно изпълнение от страна на кредитополучателя, в 7- дневен срок от
получаване на уведомление от страна на кредитора да заплати всички дължими
суми. Гарантът по договора обезпечава точното изпълнение на чуждо задължение, а
не встъпва в дълга като съдлъжник. В тази връзка напълно логично в чл.8 от
договора е предвидено, че „след изплащане на всички суми към кредитора,
гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо кредитополучателя“. С оглед на
горното, съдът намира, че е налице пълно основание да се приеме, че договор №
192/17.06.2015г. се характеризира като такъв за поръчителство, като следва само
да се добави, че законът не съдържа забрана за уговаряне на възнаграждение,
дължимо от длъжника в полза на поръчителя, поради което тази особеност на
тристранния договор не е пречка същият да се определи като такъв за
поръчителство.
Съгласно чл.138, изр.3 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. Доколкото договорът за
потребителстки кредит е недействителен, недействителен се явява и тристранният
договор за гаранция, който, както беше констатирано по- горе, има акцесорен
характер спрямо първия договор. Недействителността на договора за
потребителстки кредит произтича от сключването на договора за гаранция, а
вторият договор, поради акцесорния си характер спрямо първия, следва неговия
правен статут. Сам по себе си договорът за гаранция не страда от някакви
пороци, но поради особената си връзка с договора за потребителски кредит,
пораждайки неговата недействителност, обуславя недействителност и на поетата
гаранция, характеризираща се като поръчителство. В тази връзка следва да се
допълни, че макар, съгласно чл.23 от ЗПК, длъжникът да дължи връщане на чистата
стойност на кредита, т.е. на главницата, договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, защото връщането на главницата се дължи не на договорно
основание, а като получена без основание. Жалбоподателят не претендира връщане
на главницата по договора за потребителски кредит, поради което, като бъде
отменено обжалваното решение, ще следва двата иска да бъдат уважени изцяло.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените
от него в първоинстанционното и в настоящето производства съдебни разноски за
държавна такса в размер съответно от 100 лева и 50 лева. На основание чл.38,
ал.2 от ЗА в полза на оказалия му безплатна правна помощ адв.Д.Г.Б. ще следва
да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер от по 360 лева с включен ДДС за
всеки от двата иска за първоинстанционното производство и в същия размер за
настоящето производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2811/04.07.2019г. по
гр.д. № 4498/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя К.Т.Н. искове против „Рива кредит“ООД и „Марж трейд“ООД за
осъждане на първото дружество да му заплати сумата от 61,48 лева, платена при
начална липса на основание по повод на сключването на договор за потребителски
кредит № 2818/10.08.2018г. и за осъждането на второто дружество да му заплати
сумата 303,60 лева, платена при начална липса на основание по повод сключването
на договор № ДГ 2755/10.08.2018г., като вместо това
ОСЪЖДА „Рива кредит“ООД- гр.****, ЕИК: **** да заплати
на К.Т.Н. ***, ЕГН: ********** сумата от 61,48 лева, платена при начална липса
на основание по повод на сключването на договор за потребителски кредит №
2818/10.08.2018г., ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от
21.03.2019г.- датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 4498/2019г. на
ПдРС, VІІІ гр.с.,, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Марж трейд“ООД- гр. ****, ЕИК: **** да заплати
на К.Т.Н. ***, ЕГН: ********** сумата от 303,60 лева, платена при начална липса
на основание по повод сключването на договор № ДГ 2755/10.08.2018г., ведно със
законните лихви върху посочената сума, считано от 21.03.2019г.- датата на
подаване на исковата молба по гр.д. № 4498/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с.,, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Рива кредит“ООД- гр.****, ЕИК: **** да заплати
на адвокат Д.Г.Б. ******* и адрес на кантора: гр.**** сумата от 360 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство в
първоинстанционното производство и 360 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА за процесуално представителство в настоящето производство.
ОСЪЖДА „Марж трейд“ООД- гр. ****, ЕИК: **** да заплати
на адвокат Д.Г.Б. *** и адрес на кантора: гр.**** сумата от 360 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство в
първоинстанционното производство и 360 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА за процесуално представителство в настоящето производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: