№ 809
гр. Варна , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. В. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Г. Т. от АК-Варна, срещу Решение № 260502/17.02.2021 год., постановено по гр.
дело № 8842/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Р.В.
против Технически университет – Варна, с адрес гр. Варна, ул. Студентска № 1 иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ 237/29.05.2020 год. на Ректора на Техническия университет – Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в нарушение
на материалния закон, както и че е необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от
събраните по делото докзателства. Неправилно не е зачетено влязлото в сила решение на РС-Варна
по гр. дело № 18698/2018 год., с което е било отменено предходно уволнение на ищеца, извършено
при същите факти и на същото основание. От мотивите на първоинстанционното решение не става
ясно, уволнението на ищеца, извършено със заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на ТУ–Варна,
дисциплинарно ли е или не. При положение, че уволнението е дисциплинарно (както вероятно е
приел районният съд, обсъждайки фактическия състав на чл. 195 КТ относно реквизитите на
заповедта за уволнение), то тогава сроковете за налагането на наказанието „Уволнение“ са изтекли
и уволнението е незаконно и на това основание. Наред с това в случай, че със Заповедта №
237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, то съгласно принципа „non bis in idem“, приложим и в трудовото право в хипотезите
на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника/служителя, уволнението е
незаконно, тъй като ищецът вече е бил уволнен за същото, респ. на същите основания и
уволнението му е признато за незаконно с влязлото в сила решение по гр. дело № 18698/2018 год.
на РС-Варна.
Твърди се също, че съдът не е дал отговор и на друг съществен спорен въпрос по делото –
кое трудово правоотношение на ищеца е прекратено със Заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на
ТУ-Варна и изобщо съществува ли такова трудово правоотношение между ищеца и ответното
1
висше учебно заведение. Жалбоподателят счита, че по делото няма доказателства, от които да се
установи между страните да е сключван трудов договор в предвидената в чл. 62 КТ писмена
форма за длъжността „професор“, поради което и липсва трудово правоотношение между ищеца и
ответното учебно заведение за посочената длъжност, което да бъде прекратявано.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В писмен отговор насрещната страна – ТУ-Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага
съображения.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуални представители, оспорва
жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В исковата си молба ищецът Р. Н. В. от гр. Варна навежда следните твърдения: Със Заповед
№ 237/29.05.2020 год., съгласно т. 1 от заповедта, ректорът на ответното висше учебно заведение
Технически университет Варна е прекратил трудовото правоотношение на ищеца за длъжността
„Професор“ по професионално направление 5.2 – електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра ТИЕ при ЕФ на ТУ-Варна,
считано от 01.06.2020 год. Прекратяването на трудовото правотоношение било мотивирано с
доказано плагиатство. Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение за
длъжността „професор“ по т. 1 от заповедта е незаконно, тъй като ищецът вече веднъж е бил
уволняван на това основание и от същата длъжност със Заповед № ЛС- 413/14.11.2018 год. и
уволнението му е било признато за незаконно с влязло в сила решение по гр. дело № 18698/2018
год. на РС-Варна, а законът не допуска уволнение на същото основание втори път. Според ищеца
налице е сила на пресъдено нещо, принципът „non bis in idem“ е приложим и в трудовото право.
Твърди, че в случая не са се осъществили никакви нови факти, които да променят фактическата
обстановка и които евентуално да дадат право на ректора на ТУ-Варна да го уволни втори път на
същото основание. Навежда, че относно описаното в заповедта „доказано плагиатство“, не
обуславя трудовите му права, тъй като към деня на уволнението му по отменената от съда
предходна заповед, той не е полагал труд по трудов договор за длъжността „професор“. По
действащия трудов договор бил ректор на ТУ-Варна, на която длъжност бил избран от общото
събрание на университета и от която бил отстранен без никаква заповед. Към момента на избора
му за ректор бил хабилитирано лице – доцент.
В съответствие с наведените твърдения е отправено искане за признаване на незаконно и
отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № Заповед № 237/29.05.2020 год., съгласно т. 1
от заповедта, на ректора на ТУ-Варна, с която е прекратено трудовото му правоотношение за
длъжността „Професор“ в ТУ – Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът ТУ-Варна, чрез процесуален
представител, оспорва иска, счита, че е неоснователен.
Не оспорва следните обстоятелства: 1) Че с т. 1 от Заповед № 237/29.05.2020 г. на ректора на
ТУ-Варна било прекратено трудовото правоотношение на ищеца Росен Николов В. за
академичната длъжност „Професор“ в ТУ-Варна по посоченото професионално направление,
считано от 01.06.2020 г. на основание чл.35, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗРАСРБ, поради доказано
плагиатство; 2) Че ищецът е бил уволняван от тази длъжност на същото основание с предходна
Заповед № ЛС-413 /14.11.2018 г. на ВРИД ректор на ТУ-Варна към онзи момент, което уволнение
с влязло в сила решение по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна е било признато от съда за
незаконно и заповедта за уволнението е отменена.
2
Твърди, че уволнението на ищеца е законно, като излага следното: Трудовото
правоотношение за академичната длъжност „Професор“ между ищеца Росен В. и ТУ-Варна, не е
възникнало по силата на трудов договор, а въз основа на конкурс и избор – с решение на
Факултетния съвет на ТУ – Варна за избора на Р. В. за „Професор“ по предложение на научното
жури, при участието му в конкурса за заемане на длъжността, обективирано в Протокол №
12/19.04.2016 г. от заседанието на Факултетския съвет на ТУ- Варна, което е било утвърдено от
ректора на ТУ, съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗВО и съществува независимо дали спечелилият конкурса
заема или не административно – ръководна изборна длъжност. Навежда, че сключването на трудов
договор за заемане на академична длъжност има формален характер, тъй като с избора на лицето
за професор или доцент и съобразно правилниците на ТУ Варна, всички основни параметри на
трудовия договор са нормативно определени, както е и в настоящият случай, в т. ч.: задълженията
за академичната длъжност „Професор“ в ТУ-Варна са определени в длъжностна характеристика; в
наредба за учебната му заетост като професор-преподавател; в индивидуален учебен план за
годишната му академична заетост; отчети за учебната му дейност; множество заповеди на Ректора
на ТУ Варна за изплащане на възнаграждение на Р.В. в качеството му на професор за участие в
научни журита по процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични
длъжности както и за изплащане на възнаграждение за ръководство на докторанти; вътрешните
правила за организация на работната заплата в ТУ Варна регламентират трудовото му
възнаграждение като „Професор“ – преподавател на бакалаври и магистри, като научен
ръководител на докторанти, като участник в научни журита и пр. Според чл.11 , ал. 1 съгласно
Приложение 2 от същите възнаграждението на научно-преподавателския състав за длъжност
професор е определена като основна заплата в размер според броя защитилите докторантура
ръководени от него лица. Твърди, че в резултат на недобросъвестното поведение Р. В.,
нарушавайки разпоредбата на чл. 54, ал. 4 , изр. 2 ЗВО в качеството си на ректор, не е изпълнил
задължението си да сключи трудов договор с избрания за „Професор“ от ФС – Р.В. (т. е., със себе
си) в едномесечен срок и е допуснал упражняване на права и задължения по академична длъжност
без сключен трудов договор, като от друга страна в качеството си на професор мълчаливо се е
съгласил и е работил като такъв и е получавал възнаграждение за това без сключен трудов
договор. От тази негова недобросъвестност и допуснати нарушения на нормативни документи и
правилници ищецът се домогвал да черпи права с твърдението, че няма трудово правоотношение
за длъжността „Професор“ в ответното висше учебно заведение. Твърди се още, че към момента
на предходното уволнение Р. В. е полагал труд като професор по възникнало по закон трудово
правоотношение, което не е било обективирано в трудов договор по негова вина. Оспорват се и
твърденията на ищеца, че не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да дадат на
настоящия ректор на ТУ-Варна основание да го уволни втори път на същото основание. Твърди се,
че така нареченото „първо“ уволнение, видно от съдържанието на уволнителната Заповед № ЛС -
413/14.11.2018 г., е било формулирано като прекратяване на трудово правоотношение за
длъжността „професор“ без да засяга трудовото правоотношение на ищеца като ректор, тъй като
към момента на издаване на заповедта Заповед № ЛС - 413/14.11.2018 г. от ВРИД ректор на ТУ-
Варна, ищецът Р. В. е бил отстранен от изпълнение на правомощията му като ректор със Заповед
№ РД09-3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката, с която е бил назначен
временно изпълняващ длъжността Ректор на ТУ-Варна, поради установено плагиатство от
действащия ректор. Трудовото правоотношение на Р. В. за длъжността ректор на ТУ-Варна било
прекратено с избора на нов ректор на ТУ-Варна от ОС, проведено на 23.03.2019 г. Отделно от това
мандатът на Р.В. като ректор е изтекъл на 30.06.2019 г., като междувременно на проведено общо
събрание на ТУ-Варна на 26.06.2019 г. отново е избран нов ректор, който е действащ и
понастоящем. На 27.05.2020 г. със заявление Вх. № 2086/27.05.2020 г. до ректора на ТУ-Варна
ищецът поискал да бъде възстановен и да заеме мястото си на „професор“, тъй като никой не му
бил отнел това звание, респ., тази длъжност. Тази негова претенция се основавала на чл. 18 от
Правилника за устройство и дейността на ТУ Варна, според който за него в катедрата се запазвала
длъжността, за която е хабилитиран, т. е. за професор. С това си действие ищецът на практика
потвърждава съществуването на трудово правоотношение между него и ответното висше учебно
заведение за академичната длъжност професор.
По тези съображения, счита, че предявеният иск е неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и
3
настоява да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа
депозирания писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от допълнително споразумение № ЛС-727/30.06.2015 год. към трудов договор,
сключено въз основа на Решение на ОС на ТУ-Варна по протокол №1/29.06.2015 год. (с което
решение Р. Н. В. е избран за ректор на университета) ищецът Р.В. е назначен на длъжността
„ректор“ на ТУ-Варна.
С решение по т. 3 от Протокол № 12/18.04.2016 г. на Факултетския съвет на ЕФ на ТУ-
Варна, след проведен конкурс ищецът е избран на академичната длъжност „Професор“ по
професионално направление 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност
„Електороизмервателна техника“ при ЕФ към ТУ-Варна.
Въз основа на горното решение, от ищеца е издадена Заповед № 237/19.4.2016 г., в
качеството му на ректор на ТУ – Варна, с която той е утвърдил избора му за заемане на
академичната длъжност „Професор“ по професионално направление 5.2 Електротехника,
електроника и автоматика, научна специалност „Електороизмервателна техника“ към катедра
„ТИЕ“ при ЕФ, ТУ-Варна. Не е спорно, че до утвърждаване на избора му за академичната
длъжност „професор“, Р.В. е заемал в ТУ-Варна академична длъжност „доцент“ по същото
професионално направление и научна специалност – в този смисъл са и наведените в исковата му
молба твърдения.
Със Заповед № ЛС-413 от 14.11.2018 г. на ВРИД Ректор на ТУ - Варна проф. д-р инж.
Р.С.Д. е било прекратено трудовото правоотношение на Р. Н. В. на длъжността „професор“ в ТУ –
Варна; в заповедта като правно основание за уволнението е посочено чл. 330, ал. 2, т. 2 от КТ, чл.
58, ал. 1, т. 4 от Закона на висшето образование и чл. 35, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за
развитието на академичния състав в Република България, а като фатически основания са посочени:
„Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на науките“
и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академична длъжност
„професор“ от Р. Н. В., ректор на Технически университет – гр. Варна, установено в доклад № 18-
710/02.11.2018 г. на комисията за академична етика, след извършена проверка, възложена със
Заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката.“
С влязло в сила Решение № 749/22.02.2019 год. по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна,
уволнението на ищеца, извършено с горната заповед, е признато за незаконно и е отменено.
Прието е, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено от некомпетентен орган – от ВРИД
ректор на ТУ-Варна, без да е налице решение на Общото събрание на университета за отзоваване
на ректора, съобразно изискванията на ЗВО. С решението е уважен и иск по чл. 344, ал., 1, т. 1 КТ,
като щецът е възстановен не на длъжността, от която е уволнен с посочената заповед за уволнение
– „Професор“ в ТУ-Варна, а на длъжността – „ректор на ТУ – Варна“, за която длъжност е прието,
че е заемал към датата на уволнението. Първоинстанционото решение е потвърдено с Решение №
543/02.05.2019 г., постановено по в. гр. д.№ 545 от 2019 г. на ОС-Варна. С Определение №
225/25.03.2020 год. по гр. дело № 3205/2019 год. на ВКС на РБ, Трето г. о., въззивното решение не
е допуснато до касационон обжалване.
Със заявление от 27.05.2020 год. ищецът Р.В. е уведомил ректора на ТУ-Варна, че тъй като
заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение е отменена по съдебен ред с влязло
в сила решение по гр.д.№18698/2018 г., същият ще се яви на 29.05.2020 г. да заеме изпълняваната
от него преди уволнението длъжност – професор. Посочил е още, че според Правилника за
устройството и дейността на ТУ-Варна, за времето на мандата му като ректор, същият запазва в
катедрата длъжността си, за която е хабитилитаран; при заемането на длъжността „ректор“ е бил
доцент, а впоследствие „професор“.
Със Заповед № 237/29.05.2020 г., издадена от ректора на ТУ-Варна проф. д. т. н. инж. В.В.,
е прекратено трудовото правоотношение с Р. Н. В. за длъжността „Професор“ по професионално
4
направление – 5.2 електротехника, електроника и автоматика, научна специалност
„Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ-Варна, считано от 01.06.2020 г.
на основание чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в
Република България (ЗРАСРБ) с мотиви: „Доказано плагиатство: в дисертационен труд за
присъждане на научна степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие в
конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ от Р. Н. В., ректор на Технически
университет – гр. Варна, установено в доклад № 18-710/02.11.2018 г. на комисията за академична
етика, след извършена проверка, възложена със Заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на министъра
на образованието и науката.“
Представени са: индивидуален план за годишната академична заетост за учебната 2015-2016
г. в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на доц.
д-р Р. Н. В., кат. ТИЕ; индивидуален план за годишната академична заетост за учебната 2016-2017
г. в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на проф.
д-р Р. Н. В., кат. ТИЕ; индивидуален план за годишната академична заетост за учебната 2017-2018
г. в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на проф.
д-р Р. Н. В., кат. ТИЕ и индивидуален план за годишната академична заетост за учебната 2018-
2019 г. в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на
проф. д-р Р. Н. В., кат. ТИЕ.
От представения на л. 62 от делото на РС- Варна отчет за учебната дейност – А в ОКС
„бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на
преподавателите от кат. ТИЕ за учебните 2016-2017 и 2017-2018 години е видно, че ищецът е
вписан като изпълняващ академична длъжност „професор“.
Видно от заповеди с № № 1695/25.07.2015 г., 1696/25.07.2016 г., 1697/25.07.2016 г.,
148/24.01.2017 г., 149/24.01.2017 г. , 1046/12.05.2017 г., 1952/08.11.2017 г., 1970 г./15.11.2017 г.,
755/202.04.2018 г., 1849/13.09.2016 г. (л. 64-74 от делото на РС-Варна, ), е разпоредено изплащане
на възнаграждение за изготвяне на становища и участия в научно жури за заемане на академични
длъжности „доцент“, за придобиване на ОНС „доктор“, а също и за научно ръководство на
докторанти, на посочени в заповедите лица, които са назначени на трудов договор в ТУ-Варна. В
обсъжданите заповеди фигурира и ищецът проф. д-р инж. Росев В., като лице, назначено на трудов
договор, комуто да бъде изплатено и възнаграждение за описаните дейности.
С решение на ОС на ТУ – Варна от 24.06.2019 год. за ректор на ТУ-Варна с мандат 2019-
2023 г. е избран проф. д-р инж. В.Ц.В..
От Заповед №РД09-2516/14.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката на
РБългария и Доклад на Комисията по академична етика към Министерство на образованието и
науката (л. 75-79 от делото на РС-Варна) е видно, че от Министъра на образованието и науката, на
осн. чл. 25, ал.4 от ЗАдм, чл. 30а от ЗРАСРБ и чл. 6, ал. 4 от Правилника за дейността на
комисията по академична етика е била назначена комисия, която е изготвила доклад, съгласно
който е приела, че проф. д. т. н. Р.В. при написването и защитата на дисертационния си труд за
присъждане на научна степен „доктор на науките“ и в представените от него научни трудове за
участие в конкурса за заемане на академична длъжност „професор“ е представил като собствени
трудове на свои колеги от Технически университет – Варна и от чужди автори без съответното
позволение и цитиране – плагиатство по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ, с което е
извършил нарушението по чл. 30, ал.2, т.3 от ЗРАСРБ.
Представените във въззивната инстанция доказателства – писмо от ректора на Технически
университет - Варна до ректора на Медицински университет – Варна; Заповед № 138/12.03.202
год. на ректора на ТУ – Варна и Заповед № 161/02.04.2020 год. на ректора на ТУ-Варна, нямат
отношение към повдигнатия спор, поради което и съдът не ги обсъжда.
С оглед така установеното от фактичестав страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ освобождава се от академична
длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност
на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е
участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за
заемане на академична длъжност“. Съгласно ал. 3 на същия член отнемането на научна степен и
освобождаването от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по реда на Закона за
висшето образование и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната
организация по ред, определен в правилника на съответната организация. Според разпоредбата на
чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование членовете на академичния състав се
освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред плагиатство в
научните трудове.
Заповедта, с която е прекратено трудовото правотоношение на ищеца с ТУ – Варна за
академичната длъжност „професор“ е издадена от компетентен орган – от ректора на
университета, съобразно чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО.
Като основание за незаконосъборазност на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
237/29.05.2020 год. на Ректора на Техническия университет – Варна на първо място е посочено
нарушване на принципа „нон бис ин идем“ – ищецът вече е бил уволняван на това основание и от
тази длъжност с предходна заповед, уволнението е било отменено от съда с влязло в сила решение
и той е бил възстановен на работа, а законът не допуска уволнение на същото основание втори път.
Доводите са неоснователни. Принципът „non bis in idem“, приложим към репресивните
отговорности, в областта на трудовото право е приложим в хипотезите на ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника/служителя и е възпроизведен в нормата на чл. 189, ал.
2 КТ. В случая ищецът не е уволняван дисциплинарно – нито със Заповедта № ЛС-413 от
14.11.2018 г. на ВРИД Ректор на ТУ – Варна, нито с настоящата заповед.
Позоваването на ищеца в исковата му молба на чл. 299 ГПК, също е неоснователно.
Цитираната норма има предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила
решение. В случая се касае за различна заповед и предметът на делото не се обхваща от силата на
пресъдено нещо по гр. дело № 18698/2019 г. на РС – Варна.
По второто наведено основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, а
именно, че ищецът не е заемал длъжността „Професор“, от която е освободен, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗРАСРБ академичният състав включва лицата, заемащи академични
длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица, определени в
Закона за висшето образование. В алинея 2 на същия член е посочено, че Научните степени са:
"доктор" (образователна и научна) и "доктор на науките", а съгласно ал. 3 академичните
длъжности са: "асистент"; "главен асистент"; "доцент" и "професор".
От анализа на цитираните разпоредби следва извода, че „професор“ е академична длъжност,
която се заема във висшите училища и научните организации.
Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ академична длъжност се заема по трудово правоотношение.
Според 48, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВО длъжностите на научно-преподавателския състав във
висшите училища са: за хабилитирани преподаватели - доцент и професор (т. 1) и за
нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент. Според ал. 3 на чл. 48 ЗВО
академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при
условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на
правилниците на висшите училища. Чл. 54, ал. 1 ЗВО предвижда, че длъжностите по чл. 48, ал. 1, с
изключение на длъжността "асистент" и на случаите на удължаване по § 11 от преходните и
заключителните разпоредби, се заемат с трудов договор за неопределено време, а според чл. 54,
ал. 4 ЗВО трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса,
възникват от деня на утвърждаването на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора
ректорът сключва трудовия договор.
6
Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗВО председателят на общото събрание представлява висшето
училище по трудовото правоотношение за заеманата от ректора академична длъжност.
От анализа на проследената нормативна уребда следва, че трудовото правоотношение на
лице, което след проведен конкурс е избрано на академичната длъжност „Професор“ във висше
училище, възниква с утвърждаването на избора му съгласно чл. 54, ал. 4 ЗВО, а не със
сключването на трудов договор. Т. е., сключването на трудов договор за длъжността „професор“
не е елемент от фактическия състав за възникване на трудовото правоотношение за длъжността
„професор“.
Установено е по делото, че след проведен конкурс и избор, на 18.04.2016 год. ищецът е
избран на академична длъжност „Професор“ в ТУ – Варна, при което и с утвърждаването на
избора му на 19.04.2016 год. между него и ТУ – Варна е възникнало трудово правоотношение за
посочената академична длъжност. Със Заповедта № 237/29.05.2020 год. на ректора на Техническия
университет – Варна, ищецът е уволнен именно от академичната длъжност „професор“ в ТУ –
Варна, която е заемал по трудово правоотношение, съобразно изложеното по – горе.
По изложените съображения съдът приема, че уволнението на ищеца, извършено със
Заповед №237/29.05.2020 г., издадена от ректора на ТУ-Варна проф. д.т.н. инж. В.В., с която е
прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „професор“ е законно, а предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемата страна ТУ – Варна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева е основателно. Делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, във въззивната инстнация разглеждането му е приключило в едно съдебно
заседание, поради което и заплатеното от възизваемия – ответник адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва
да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер от 650 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020 год., с което е определен размера на
минималната работна заплата за страната за 2021 год.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260502/17.02.2021 год., постановено по гр. дело № 8842/2020 год. по
описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Р. Н. В. ЕГН ********** от *** да заплати на Технически университет – Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Студентска № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5
ГПК до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 29.04.2021 год., съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8