№ 1143
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. А.а
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501197 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо
Петров - Казанджията” № 4-6, срещу решение №792/24.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 20213110103135 на ВРС, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: град
Варна, ****************, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4886,76 лева, включваща
главница - 4248.20 лв., договорна лихва/възнаградителна/ - 532.30 лева за
периода 25.02.2016г. - 22.08.2017г. и наказателна лихва /за забава/ - 106.26
лева за периода 25.02.2016г. - 27.09.2017г., по Договор за потребителски
кредит от 17.02.2015г. и извлечение от счетоводните книги на ОББ АД към
дата 28.09.2017г., както и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -28.09.2017г.
1
до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
7956/29.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14723/2017 г. на Районен съд-гр.Варна, 49-ти състав.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че вземанията по процесния договор за
кредит са изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, поради
което изводът на съда, че липсва валидно сключен договор за цесия, се
оспорва като неоснователен. Не се споделят и мотивите, че договорът за
кредит съдържа неравноправни клаузи и не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем. Дори тези изводи да се приемат за правилни, на присъждане
подлежи неплатената главница след приспадане на извършените плащания.
Излага се, че диспозитивът на решението не кореспондира на мотивите, че е
останала неплатена главница в размер на 3843.52 лева, както и че на връщане
подлежат падежиралите вноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че представеният по делото списък
не представлява извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, не е
подписан и подпечатан и не представлява годно доказателство за прехвърляне
на вземанията. Поддържа, че падежирали вноски не са присъдени поради
липсата на представен погасителен план.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу Д. В. Д., искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, за които в полза на ищеца е издадена
Заповед № 7956/29.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 14723/2017 г. на ВРС, 49-ти състав.
В исковата молбата ищецът твърди, че на 17.02.2015г. е сключен Договор
за потребителски кредит между „СИБАНК" ЕАД /понастоящем „Обединена
Българска Банка" АД/ и ответника, по силата на който кредиторът отпуснал
на длъжника кредит в размер на 4500 лв., който е изцяло усвоен, срещу
задължението му да го върне на 120 месечни анюитетни вноски, включващи
2
главница и лихва, считано от 17.02.2015г. при годишен лихвен процент от
9.75 % и ГПР от 11,00 %. Поради забава в плащанията кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 23.08.2017г., с нотариална покана с peг. №
9194/2017г., том 2, № 187 по описа на нотариус К.И.. В полза на кредитора
Сибанк ЕАД /ОББ АД/ на 29.09.2017г. е издадена заповед по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. №14723/2017г. на PC Варна. На 25.06.2019г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил
вземането спрямо длъжника, произтичащо от процесния договор за кредит,
като на 04.03.2020г. е конституиран като взискател по образуваното
изпълнително дело. След връчване на ПДП длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, за което заявителят е уведомен на
26.01.2021г. С тези твърдения обосновава правния си интерес и активната си
легитимация за предявяване на иска за установяване на вземанията по
заповедта.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който оспорва усвояването на кредита, конкретния размер на дълга,
дължимостта на акцесорните вземания, автентичността на подписите на
ответника под договора за кредит, изискуемостта на вземането. Твърди
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, довели до
едностранно увеличаване на лихвения процент. Поддържа, че липсва
погасителен план. Позовава се на нередовност на връчването на съобщението
до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост. Поддържа, че
ответникът не е уведомен за договора за цесия, поради което счита, че същата
не е породила действие спрямо него.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
3
обжалваното решение за валидно и допустимо. Очертаните в исковата молба
параметри на исковите претенции сочат на тяхната процесуална допустимост,
доколкото за ищеца е налице правен интерес от установяване на твърдяното
от него вземане, оспорено в срока по чл.414 от ГПК от длъжника в
заповедното производство.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл.
чл. 422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател
по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на
цедента срещу ответника, произтичащо от договор за заем, по което цедентът
е изправна страна.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието на
сключен между „Обединена Българска Банка“ АД /с предишно наименование
„СИБАНК" ЕАД/ и Д. В. Д. договор за потребителски кредит № РК15-
054988/17.02.2015 г., въз основа на който, в полза на ответника -
като заемател, е отпусната сумата от 4500лв. Договорен е годишен лихвен
процент от 9,75%, формиран като сбор от референтен лихвен процент (РЛП),
който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и който към
датата на сключване на договора е 2.50%, плюс надбавка от 7.25%.
Годишният процент на разходите е уговорен в размер на 11.00%. В чл.6.2. е
уговорен годишен лихвен процент по просрочен дълг равен от сбора между
годишният лихвен процент върху редовен дълг и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Общата стойност на плащанията е изрично
посочена в размер на 7196.59 лева. В чл. 4.1 от Договорът е регламентирано,
че той касае потребителски кредит, издължаван с месечни анюитетни
погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. В договора не се съдържат
клаузи за размера и падежа на месечните вноски.
Въпросът за автентичността на договора не се повдига пред настоящата
инстанция, а и авторството на документа е установено с допуснатите пред
ВРС първоначална и тричленна съдебно-почеркова експертизи.
4
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по - малък от 12, съгласно
чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11,
ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия
размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на
разходите, съобразен с чл.19, ал.4 от ЗПК, но не и условията за издължаване
на кредита и погасителен план. Въпреки предоставената възможност,
включително и пред настоящата инстанция, ищецът не е представил подписан
от ответника екземпляр от погасителния план, а извличането му от договора
не е възможно, поради липсата на посочен в него размер и падеж на
месечните вноски. Приетото във въззивното производство извлечение от
системен погасителен план не носи подписа на страните, поради което не
доказва изразено съгласие със съдържанието му. По изложените съображения
процесният договор не удовлетворява изискванията на чл.11, ал.1, т. 11 от
ЗКП.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК - когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само главницата.
В случая от заключението на допуснатата в първата инстанция ССЕ се
установява усвояването на отпуснатия заем, както и извършването на
погашения в общ размер на 656,48 лева. Поради формирания извод за
недължимост на акцесорните вземания, следва да се приеме, че с тази сума е
погасено част от задължението за главница от 4500 лева, респективно че
неплатеният остатък от дълга е в размер на 3843.52лв.
5
Вземанията се претендират в хипотезата на предсрочна изискуемост. За
да е упражнено надлежно правото по чл.60 от ЗКИ, е необходимо да са
настъпили предвидените в договора обективни предпоставки и
уведомлението за предсрочна изискуемост да е достигнало до длъжника.
Съгласно т.21.1.1. от договора неплащането на която и да е договорена
анюитетна вноска е основание за обявяване на предсрочна изискуемост. В
случая видно от ССЕ длъжникът е в просрочие от 25.02.2016г., с което е
настъпила обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Потестативното право на кредитодателя е надлежно упражнено с
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК нотариална покана с peг. №
9194/29.06.2017г., том 2, № 187 по описа на нотариус К.И., след извършени
три посещения по постоянен и настоящ адрес на длъжника, неоткриване на
адресата или лице от домашните и залепено уведомление на входна врата
поради липса на пощенска кутия. Поканата е връчена надлежно при спазване
на всички изисквания на действалата към релевантния момент редакция на
чл.47 от ГПК (преди ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.86/27.10.2017г.). Признанието
на ответника, че е напуснал постоянния си адрес от 2015г., не опорочава
връчването, а напротив сочи на нарушение на задължението му да регистрира
актуалния си адрес.
Ищецът се легитимира като титуляр на процесното вземане по силата на
сключения с неговия праводател „Обединена Българска Банка" АД договор за
цесия от 25.06.2019г. Същият има рамков характер, тъй като с него е
прехвърлен портфейл от вземания по сключени договори за кредит,
индивидуализирани в приложенията към него. Процесните вземания са
подробно индивидуализирани по основание и размер в представеното
извлечение от Приложение № 1А към потвърждение за извършената цесия от
10.07.2019г. (л.67, 74 и л.119), като са описани по пера, както следва: 4248.20
лева главница, 1369.42 лева възнаградителна лихва и 147.74 лева неустойка
за забава. Приложение № 1А съдържа подписи за цедент и цесионер на всяка
страница, включително тази, обективираща процесното вземане. Същото не е
оспорено нито по авторство, нито по доказателствена стойност пред първата
инстанция, а релевираните едва с отговора на въззивната жалба възражения се
явяват просрочени. Ответникът е узнал за цесията най-късно с получаване на
препис от исковата молба. Отделно от това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария
6
кредитор до момента на уведомлението, каквито възражения в случая не са
релевирани. С оглед изложеното съдът приема, че договорът за цесия е
породил транслативен ефект по отношение на приетото за установено вземане
по договора за кредит.
Налага се извод за основателност на предявения иск с правно основание
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД до посочения по-горе
размер от 3843.52 лева, до който същият следва да бъде уважен и отхвърлен
за разликата до 4248.20 лева. В останалата част предявените искове се явяват
неоснователни поради недължимост на акцесорни вземания по нищожен
договор за кредит.
С оглед частично несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал. 1 от
ЗЗД е отхвърлен за сумата от 3843.52 лева, а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
Формираният извод за частична основателност на иска налага да бъде
ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в
тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска, както следва: за заповедното производство – 116.20 лева от общо 147.74
лева, за първа инстанция – 371.39 лева от общо 472.19 лева и за въззивна
инстанция – 106.23 лева от общо 135.06 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия също се следват
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 85.36 лева от
общо 399.84 лева, за заповедното производство, 466.78 лева от общо 2186.48
лева, за първата инстанция и в размер на 123.82 лева от общо 580 лева за
въззивната инстанция. Релевираното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция се
явява неоснователно, доколкото размерът му не надхвърля съществено
минимума по Наредба 1/09.07.2004г. (572.01 лева).
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №792/24.03.2022г., постановено по гр.д. №
20213110103135 на ВРС, в частта, с която предявеният от "ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Д. В. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, иск с
правно основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 3843.52 лева – главница по Договор за потребителски
кредит от 17.02.2015г., както и в частта за разноските изцяло и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
В. Д., ЕГН ********** с адрес: град Варна, ****************, дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ №4-6, сумата от 3843.52 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит от 17.02.2015г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 28.09.2017г.
до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №
7956/29.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 14723/2017 г. на Районен съд-гр.Варна, 49-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №792/24.03.2022г., постановено по гр.д. №
20213110103135 на ВРС, в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес: град Варна,
****************, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, сторените в производството
разноски в размер на 116.20 лева за заповедното производство по ч.гр.д. №
14723/2017 г. по описа на ВРС, 371.39 лева, за първоинстанционното
производство и 106.23 лева, за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ №4-6, да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** с
адрес: град Варна, ****************, сторените в производството разноски в
размер на 85.36 лева, за заповедното производство, 466.78 лева, за първата
8
инстанция, 123.82 лева, за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9