Р Е Ш Е Н И Е
№………./21.09.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при участието на
секретар Поли Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1576 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с която се иска
осъждането на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 60а, ал.1, т. 1 Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ да
върне придобитите с произход от банката 151 броя поимени налични акции с право
на глас с номинал 50 000.00 лева всяка, съгласно временно удостоверение
№6/10.12.2010г от капитала на „ТЕЦ - Х.“ АД.
В исковата молба се
твърди, че на 14.12.2010г между банката и „К.-Д.“ООД е сключен Договор за банков кредит
по силата на който последният е получил банков кредит в размер на
6 100 000.00 евро. Средствата по кредита са предназначени за
финансиране заплащането на покупната цена на 151 броя акции с номинална
стойност 50 000.00 лева всяка, представляващи 40% от капитала на „ТЕЦ – Х.“
АД съгласно договор за покупко-продажба на акции от капитала на „ТЕЦ-Х.“ АД от
10.12.2010г, сключен между „А.Б.“ ЕАД като купувач и „Ф.И.“ АД като продавач. В
чл. 16.2 от договора е уговорено издължаването на главницата по кредита да се
осъществи на 42 броя месечни вноски, първата от които в размер на 145 242,00
евро платима на 15.07.2012г, а останалите 41 броя равни месечни вноски всяка в
размер на 145 238,00 евро платими до 15-ти число на месеца в периода от
15.08.2012г до 15.12.2015г. С анекс №1/09.06.2014г се приема нов погасителен
план, без да се променя крайния срок за погасяване на кредита и се дава гратисен
период за първата новоуговорена погасителна вноска платима до 15.09.2014г.
Съгласно чл. 10 от договора дружеството се задължава да заплати на банката
годишна лихва върху фактически ползваните по кредита суми в размер на 11% като
същата се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима ежемесечно на
25-ти число на съответния месец. С нотариална покана изх.№ 3102/15.06.2015г,
връчена чрез нотариус В.Б.на представителя на „К.-Д.“ ЕООД, на кредитополучателя
е предоставен седемдневен срок за изпълнение, след изтичането на който
задълженията ще се считат за предсрочно изискуеми. В допълнително предоставения
срок липсва доброволно изпълнени, поради което задълженията по договора за
кредит са изцяло предсрочно изискуеми. Върху неиздължената главница е дължима наказателна
лихва съгласно чл. 12 от договора в размер на 10 %, а съгласно чл.13 върху
начислената но незаплатена лихва по кредита е дължима неустойка в размер на
10%. На 16.06.2016 банката е подала молба за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо „К.-Д.“ЕООД, по която е образувано т.д. № 4855/2016г на
СГС. С решение от 19.12.2016г дружеството е обявено за свръхзадължено с начална
дата 31.12.2015г и е открито производство по несъстоятелност, назначен е
временен синдик, наложени са общ запор и възбрана на имуществото на
дружеството. Съгласно чл. 30, б.“б“ от договора за кредит, третото лице „А.Б.“
АД е следвало да учреди в полза на банката реален залог върху закупените 151 броя
поименни налични акции с право на глас с номинал 50 00.00 лева всяка,
представляващи 40% от капитала на „ТЕЦ – Х.“ АД, съгласно договор за
покупко-продажба на акции от капитала на „ТЕЦ – Х. АД от 10.12.2010г, сключен
между „А.Б.“ ЕАД като купувач и „Ф.И.“ АД като продавач. С договор за реален
залог на акции от 04.04.2011г за обезпечаване на вземанията на банката по
сключения договор банков кредит от 14.12.2010г, включително в
случаите на промяна на договора за кредит чрез подписване анекси, третото
задължено лице „А.Б.“ ЕАД се е задължило да учреди в полза на банката реален
залог на собствени на третото лице акции от капитала на „ТЕЦ – Х.“ АД, както
следва: 151 броя поимени налични акции с право на глас с номинал от
50 000.00 лева всяка, съгласно Временно удостоверение №6/10.12.2010г., за
което е съставено и джиро за залог. В книгата на акционерите ответното
дружество е вписано като акционер, вписано е и заложното джиро в полза на КТБ
АД. Макар между страните да е уговорено приложението на чл. 311 от ТЗ,
договорът за залог е без достоверна дата, поради незаверяването му нотариално,
а на следващо място в банката не се съхранява и оригиналът на Временното
удостоверение №6/10.12.2010г. Непредаването на оригинала на временното
удостоверение при извършване на джирото, налага извода, че залогът не е валидно
учреден и е пречка за извън съдебната продажба на акциите. Кредитът е използван
за закупуването на акциите, тъй като сумата по него е преведена директно на
купувача „Ф.И.“ АД, по сметката му в „И.“АД. По изложените съображения се
твърди, че процесните акции закупени от „А.Б.“ ЕАД от капитала на „ТЕЦ –Х.“АД
са придобити с парични средства, които са с произход банката и че „А.Б.“ЕАД не
е изпълнило насрещната си престация към „К. – Д.“ООД, респ.насрещната престация
е на значително по-ниска стойност от полученото. С оглед изложеното се иска
уважаването на предявения иск и присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор
ответникът счита разпоредбата на чл. 60а ЗБН за неприложима към процесния
случай, поради липса на изрично придадено и обратно действие, такова действие
разпоредбата не може да има, защото ограничава права и създава задължения,
които е нямало как да бъдат предвидени към пораждане на отношенията. В тази
връзка се позовава на Решение №4/2014г по к.д. 12/2013г на Конституционния съд,
докладчик съдията С.С.и Решение №10/2011 по к.д. №6/2011 на Конституционния съд.
Оспорва да е пасивно легитимиран по иска, тъй като съгласно твърденията в
исковата молба сумата по кредита е преведена на купувача по договора за
продажба „Ф.И.“ АД, който се явява лицето получило имущество с произход
банката. По изложените съображения се иска производството по делото да бъде
прекратено като процесуално недопустимо. Евентуално се твърди, че исковата
молба е нередовна, тъй като са предявени два взаимно изключващи се иска, при
липса на надлежни твърдения, банката да е била собственик на акциите, за да
претендира да бъдат върнати в нейния патримониум. Исковете се оспорват и по
същество. Твърди се, че банката не е посочила каква е правната връзка между
кредитополучателя „К. – Д.“ ООД и придобиващия акциите „А.Б.“ ЕАД. Счита за
неотносими към спора дължимите се по договора за кредит наказателни лихви и
неустойки за забава. Договорното задължение за сключване на реален залог върху
акциите не може да го обвърже, тъй като последният не е страна по договора за
кредит. Счита, че по делото няма доказателства, че кредитът е отпуснат на
кредитополучателя, нито такива, че сумата е преведена на ответното дружество
или че е използвана за предназначението, упоменато в договора. В допълнителния
отговор се излага, че с разпоредбата на чл. 60а ЗБН е уредена безпрецедентна
възможност за правна защита срещу трети лица, при която веригата на междинни
правоприемства не повлиява и сделките се считат за валидни и проявили
транслативен ефект, а знанието за факта на произхода е ирелевантно. Това
разрешение влиза в противоречие с основни правни принципи като стабилност на
правните последици от юридическите факти, значението на добросъвестността при облигационните
отношения и неприкосновеността на правото на собственост.
Съдът като обсъди
доводите на страните и сърбаните по делото доказателства приема за установено
следното:
По
делото не е спорно, а това се установява и от събраните доказателства, че на
14.12.2010г. между банката и „К.-Д.“ООД е сключен Договор за банков кредит по
силата на който първият се задължава да предостави на втория банков кредит в
размер на 6 100 000.00 евро. Средствата по кредита са предназначени
за финансиране заплащането на покупната цена на 151 броя акции с номинална
стойност 50 000.00 лева всяка, представляващи 40% от капитала на „ТЕЦ – Х.“
АД съгласно договор за покупко-продажба на акции от капитала на „ТЕЦ-Х.“ АД от
10.12.2010г, сключен между „А.Б.“ ЕАД като купувач и „Ф.И.“ АД като продавач. В
чл. 16.2 от договора е уговорено издължаването на главницата по кредита да се
осъществи на 42 броя месечни вноски, първата от които в размер на
145 242,00 евро платима на 15.07.2012г, а останалите 41 броя равни месечни
вноски всяка в размер на 145 238,00 евро платими до 15-ти число на месеца
в периода от 15.08.2012г до 15.12.2015г. Съгласно чл. 10 от договора кредитополучателя
се задължава да заплати на банката годишна лихва върху фактически ползваните по
кредита суми в размер на 11% като същата се начислява ежедневно по заемната
сметка и е платима ежемесечно на 25-ти число на съответния месец. Върху
неиздължената главница се начислява наказателна лихва съгласно чл. 12 от
договора в размер на 10 %, а съгласно чл.13 върху начислената но незаплатена
лихва по кредита е дължима неустойка в размер на 10%.. Съгласно чл. 30, б.“б“ от договора за кредит,
кредитополучателя се задължава да учреди и осигури учредяването в полза на
банката на следните обезпечения: в срок до 31.01.2011г третото лице „А.Б.“ АД
да учреди в полза на банката залог върху закупените 151 броя поименни налични
акции с право на глас с номинал 50 00.00 лева всяка, представляващи 40% от
капитала на „ТЕЦ – Х.“ АД, съгласно договор за покупко-продажба на акции от
капитала на „ТЕЦ – Х. АД от 10.12.2010г.
С анекс
№1/09.06.2014г страните се съгласяват, погасяването на остатъкът от главницата, който към
09.06.2014г е в размер на 2 759 522,00 евро да се извърши при следния
погасителен план: 16 поредни погасителни вноски, първата от които в размер на
172 472,00 евро дължима на 15.09.2014, а останалите 15 вноски всяка в
размер на 172 47,00 евро, дължими на 15-то число на месеца в периода
15.10.2014г – 15.12.2015г.
От представения
договор за покупко-продажба на акции от 10.12.2010г се установява, че „Ф.И.“ АД
в качеството си на продавач, се задължава да прехвърли на „А.Б.“ ЕАД в
качеството му на купувач собствеността върху 151 броя налични, обикновени, поименни
акции с право на глас с номинална стойност от 50 000.00 лева всяка от
капитала на „ТЕЦ – Х.“ АД, ЕИК********, съгласно временно удостоверение
№006/10.12.2010г. Срещу прехвърленото право на собственост купувачът се
задължава да заплати на продавача продажна цена в размер на
6 000 000,00 евро, която следва да бъде преведена по банковата сметка
на продавача посочена в договора в 3-дневен срок от дата на прехвърляне на
временното удостоверение за описаните в договора акции.
Съгласно договор за
реален залог на акции от 04.04.2011г сключен между банката и „А.Б.“ ЕАД,
последният се задължава да учреди в
полза на банката реален залог на закупените акции от капитала на „ТЕЦ – Х.“ АД,
както следва: 151 броя поимени налични акции с право на глас с номинал от
50 000.00 лева всяка, съгласно Временно удостоверение №6/10.10.2010г., за
което е съставено и джиро за залог положен върху алонж, неразделна част от
временното удостоверение, за обезпечаване на вземанията на банката по договор
банков кредит от 14.12.2010г, включително
лихви, неустойки, такси комисионни и разноски, както и такива в случаите на
промяна на договора за кредит чрез подписване анекси.
С нотариална покана
изх.№ 3102/15.06.2015г, връчена чрез нотариус В.Б.на представителя на „К.-Д.“
ЕООД, на кредитополучателят е предоставен седемдневен срок за изпълнение, след
изтичането на който задълженията ще се считат за предсрочно изискуеми, като по
договора за кредит от 14.12.2010г и Анекс №1/09.06.2014г към него, просрочената
главница възлиза на 1 379 762,00 евро.
От извлеченията от
банковите сметки на ответника „А.Б.“ ЕАД е видно, че непосредствено преди
сключване на договора за продажба от 10.12.2010г на акциите на „ТЕЦ – Х.“ АД по
сметките му не са налични средства, които да са достатъчни за плащането на
уговорената в договора от 10.12.2010г продажна цена.
От заключението на
ССЕ изготвено от вещото лице Г.м. се установява, че усвоените суми по договора
за банков кредит от 14.12.2010г възлиза на 6 060 000,00 евро усвоени
на два транша на 17.12.2010г и 20.12.2010г. размерът на непогасените задължени
към завеждане на иска (24.04.2017г) възлиза на 3 701 895,83 евро. От проверка
в счетоводните записи не се установяват извършени и осчетоводени парични
трансфери между „Ф.И.“ АД и „К. –Д.“ ООД. С участието на „Ф.И.“АД, „К. – Д.“
ООД и „А.Б.“ЕАД са извършени следните парични трансфери: на 17.12.2010г „К. – Д.“ООД
усвоява сума в размер на 6 млн.евро от разрешения кредит по договор за кредит
от 14.12.2010г. На 17.12.2010г, „К.-Д.“ООД превежда по банковата сметка на „А.Б.“
ЕАД сума в размер на 6 млн.евро, с основание за превода – по договор. На
17.12.2010г „А.Б.“ ЕАД превежда по банковата сметка на „Ф.И.“ АД сума в размер
на 6 млн.евро, с основание за превода придобиване на 151 броя акции от капитала
на „ТЕЦ – Х.“АД. Изводите на вещото лице съвпадат с информацията отразена в
извлеченията от банковите сметки на ответника.
Въз основа на
установените по делото факти съдът намира следното:
Относно правната
квалификация и допустима на исковете. Изложените в исковата молба твърдения, че
банката е кредитор на своя пряк длъжник, на когото е предоставила имущество,
което в първоначален или променен вид е преминало в патримониума на трето лице
и което поради липса на насрещна престация или такава на значително по-малка
стойност, дължи да го върне, налагат извода, че предявения иск е с правно
основание чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН. Изложените в петитума искания да признае
право на собственост и да се осъди ответника да предаде владението са
квалификации с думи, които не обвързват съда и само въз основа на тях не може
да се приеме, че са предявени искове са собственост или ревандикация. Освен, че
горните твърдения не могат да се подведат под такава квалификация, следва да се
посочи и че банката не сочи придобивно основание, именно защото никога не е
била собственик на спорните акции.
Разпоредбата
на чл. 60а, ал. 1 ЗБН предвижда, че
синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката, срещу
всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна
престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото. С
определение № 648 от 15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209 по описа за 2017 г. на
ВКС, е разяснен характера на този иск, като е прието, че регламентираното в чл.
60а, ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет
връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез
междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му (същия или
променен), е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това
имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или
имуществени права. Страни по иска са банката, чрез синдиците, а ответник,
третото лице, което се явява носителя (притежателя) на имуществото, с
първоначален произход от банката. Целта на разпоредбата е да направи
непротивопоставими на кредитора „КТБ“ АД – в несъстоятелност извършените от
нейния пряк длъжник разпоредителни действия в полза на трети лица с имуществото
(включително парични суми), предоставени от банката, така че спрямо нея това
имущество да се счита за принадлежащо на прекия й длъжник и от което имущество
банката пряко (без провеждане на други производства) да се удовлетвори. Чрез
иска по чл. 60а, ал. 1 ТЗ по същество се претендират последиците на настъпила
ex lege относителна недействителност и едновременно с това се осъществява пряко
удовлетворяване на вземането на банката чрез фактическо връщане на имуществото,
представляващо елемент от патримониума на едно трето лице, което означава, че в
тежест на това трето лице по силата на закона и при предвидените в него
предпоставки възниква правно задължение да предаде на банката (върне в масата
на несъстоятелността) това имущество, тъй като по отношение на банката третото
лице се счита само за държател, но не и за негов титуляр. (Така Определение №
358 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 983/2018 г., I т. о., ТК; определение №
2274 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 3183/2017 г. на САС)..
Фактическия състав
на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН съдържа в себе си две алтернативи, при
осъществяването на които, полученото от третото лице подлежи на връщане, за да
може кредиторите на банката да се удовлетворят от това имущество, а именно: срещу
активът с произход банката третото лице да не е престирало нищо или
престираното е на значително по-малка стойност. Общото между двете е
недобросъвестното поведение на третото лице, вследствие на което то се
обогатява неоснователно за сметка на прекия длъжник на банката. Именно заради проявената
от него недобросъвестност, то е санкционирано от закона да върне обратно
полученото по сделката, за да може кредиторите на банката да се удовлетворят от
него.
В процесния случай
банката, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирала доказателства за
отношенията между прекия й длъжник, кредитополучателя по договора за кредит от
14.12.2010г „К. – Д.“ ООД и ответникът по спора „А.Б.“ ЕАД. При това положение
съдът е в невъзможност да изследва осъществяването на предпоставките на чл.
60а, ал.1, т.1 ЗБН, в частност: какви са насрещните права и задължения на
страните по тази сделка; имало ли е задължение третото лице да престира нещо
срещу предоставените средства и дали при съпоставянето му с полученото е налице
значително разминаване в еквивалентността. Липсата на такива доказателства е
пречка за съда да приеме, че поведението на третото лице е недобросъвестно и
като резултат от това да бъде предпочетен интересът на кредиторите на банката,
а не този на придобилия акциите. Незачитането на придобити права спрямо несъстоятелната
банка и възникването на задължение в тежест на ответника за връщане на
придобитите акции, без значение от проявената недобросъвестност, т. е. и при евентуално
правомерно поведение от негова страна, драстично нарушава чл. 1 от Протокол № 1
на ЕКПЧ, която разпоредба има примат над вътрешноправните актове, които й
противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ). Посочената разпоредба от ЕКПЧ постановява, че
никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото
и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Ако се приеме, че недобросъвестността няма отношение към основателността
на исковете по чл. 60а, ал. 1, т.1 ЗБН, ще сме пред хипотезата на лишаване на
един правен субект от имуществено право, само защото то някога е имало произход
от банка, обявена в несъстоятелност, което по никакъв начин не е в интерес на
търговския оборот и обществения интерес. Такова тълкуване на закона противоречи
и на К.на Република България
С оглед изложеното
и предвид недоказаността на иска, последният следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на
спора, право на разноски има само ответника. Последният не доказва направата на
такива и не претендира такива, с оглед на което и съдът не му ги присъжда
При тези мотив, съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, предявен чрез назначените от Фонда за гарантиране на влоговете
в банките синдици срещу „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 60а, ал.1, т. 1 Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/ за връщане на придобитите с произход от банката 151 броя поимени
налични акции с право на глас с номинал 50 000.00 лева всяка от капитала
на „ТЕЦ - Х.“ АД съгласно Временно удостоверение №06 от 10.12.2010г.
Решението може да
се обжалван пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: