№ 5706
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203364 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Л. Е. И., ЕГН ********** чрез адв. М. Й.
срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-025963/16.12.2021 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2 пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.
174, ал.3 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В жалбата се твърди, че санкционираното лице не е управлявало
посочения в АУАН и НП автомобил, поради което е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Акцентира се, че тъй като същият не е
имал качеството „водач“ на МПС, то той не е бил и длъжен да се съгласи да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Поддържа се,
че жалбоподателят е пристигнал на мястото на ПТП като пасажер с
автомобил на пътна помощ около два часа след посочения час на ПТП, като
при пристигането му патрулният автомобил вече е бил на място.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Й., който иска от съда да отмени оспореното НП.
Намира, че не е доказано по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е
управлявал катастрофиралия автомобил, тъй като нито лицето, което е подало
1
сигнала на тел. 112, нито пристигналите на място полицейски служители са
категорични, че жалбоподателят е бил водачът на МПС. Твърди, че при
издаването и връчването на НП са нарушени разпоредби на ЗАНН, без да
посочи кои. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 03.12.2021 г. около 23:00 часа в гр. София, жалбоподателят Л. Е. И.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **********, движейки
се по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от бул. „Ботевградско
шосе“ към ул. „Станислав Доспевски“. Пътната настилка била мокра. Срещу
ул. 58- ма поради движение със скорост, която не била съобразена с мократа
пътна настилка управляваният от жалбоподателя автомобил излязъл от пътя
и се ударил в метален стълб на улично осветление.
Непосредствено след реализиране на ПТП в близост преминал
свидетелят Й. Л. Л., който се прибирал от работа. Същият подал сигнал за
реализираното ПТП на тел. 112. На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР в
състав свидетелите П. П. П. и П. Й. И. и двамата заемащи длъжност „младши
автоконтрольор“. При пристигане на място свидетелите установили
намиращия се в близост жалбоподател, който заявил, че той е управлявал
автомобила. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван от служителите на
ОПП- СДВР с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят П. Й.
И. издал талон за медицинско изследване с № 093050, в който бил
удостоверен отказът на жалбоподателя да бъде проведено тестване на място с
техническо средство. В талона било отбелязано, че Л. И. следва да се яви до
45 минути от връчването му в МБАЛ „Св. Анна- София“ АД за даване на
биологична проба за изследване с цел установяване наличието и евентуално
концентрацията на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят подписал талона за
медицинско изследване и същият му бил връчен в 01:50 часа на 04.12.2021 г.
До изтичане на посочения в талона за медицинско изследване срок
жалбоподателят не се явил в МБАЛ „Св. Анна – София“ АД за даване на
биологични проби за установяване наличието на алкохол в кръвта му.
След реализиране на ПТП жалбоподателят повикал на по телефона
мястото на ПТП свидетеля Г. М. Г., който предоставял услуги по репатриране
на автомобили. Свидетелят се отзовал и отишъл на място. След изрично
разрешение от страна на контролните органи автомобилът, управляван от
жалбоподателя бил преместен от мястото на ПТП.
Предвид отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол свидетелят П. П. П. съставил
против Л. Е. И. акт за установяване на административно нарушение с бланков
№ 177737/03.12.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
съставения АУАН на 16.12.2021 г. началник група „АНД“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис
2
от което бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2023 г., а на 20.02.2023 г. била
подадена и жалбата срещу наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П. П. П., П.
Й. И., Г. М. Г., Й. Л. Л., протокол за ПТП от 04.12.2021 г. и скица, талон за
медицинско изследване № 093050, писмо от УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД,
писмо от началника на РЦ 112 София, вещественото доказателство -
компактдиск, представен от дирекция „Национална система 112“ при МВР,
справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, заповед № 513з-
9195/05.12.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019
г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
По делото не е спорно между страните, че на инкриминираната дата
жалбоподателят Л. Е. И. е отказал да бъде изпробван от служителите на ОПП-
СДВР с техническо средство. Основният спорен въпрос касае
обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал автомобилът, който е
катастрофирал тоест дали жалбоподателят е имал качеството „водач“ на МПС
респ. дали е бил адресат на задължението да бъде изпробван за употреба на
алкохол. Съдът намира, че отговорът на този въпроси е положителен и той се
извежда от съвкупния анализ на събраните доказателства и по-конкретно от
показанията на свидетелите П. Й. И., Г. М. Г. и Й. Л. Л., както и част от
писмените доказателства.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на
споделеното от разпитания свидетел П. Й. И., който е един от полицейските
служители, отзовали се на мястото на реализираното ПТП. Същият
демонстрира пред съда ясен спомен относно процесните събития, като
посочва времето и мястото на установяване на реализираното
пътнотранспортно произшествие, както и че на място до катастрофиралия
автомобил е имало само едно лице, което е заявило, че именно то е било
водач на катастрофиралия автомобил и което лице отказало да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят
посочи, АУАН е съставен именно на лицето, което се е представило за водач
на автомобила. Показанията на свидетеля са обективни, достатъчно детайлни
и информативни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят П. И.
заяви, че във връзка с отказа на водача да бъде изпробван за употреба на
алкохол е съставен и талон за медицинско изследване. Самият талон е
издаден на жалбоподателя, в него са вписани неговите имена, като отказът му
е удостоверен с неговия подпис. Тук е мястото да се посочи, че в подкрепа на
извода, че именно жалбоподателят е бил водач на катастрофиралия
автомобил е и съставеният от свидетеля П. И. протокол за ПТП. В цитирания
протокол е отразено, че единственият участник в ПТП е именно
жалбоподателят, който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ 190Е с
рег. № **********, като са вписани данни от неговото /на жалбоподателя/
СУМПС. Самият жалбоподател е подписал протокола за ПТП в графата
„Подпис: участник 1“, с което на практика е изразил своето съгласие с
изложеното в протокола. Във всички съставените на мястото на ПТП
документи, а именно протокол за ПТП, талон за медицинско изследване и
АУАН като водач на катастрофиралия автомобил е посочен жалбоподателят,
като всички документи са подписани от него и в нито един от тях не е
3
отразено възражение, че жалбоподателят не е управлявал автомобила. Съдът
използва отразеното в протокола за ПТП и при установяване състоянието на
пътната настилка на мястото, на което е реализирано ПТП, а именно, че
същата е била мокра.
В подкрепа на отразеното по-горе, че жалбоподателят е управлявал
посочения в АУАН автомобил са и показанията на свидетеля Г. М. Г., който е
пристигнал с автомобил на Пътна помощ на мястото на ПТП и който се е
отзовал на повикване за репатриране на катастрофирал автомобил. Същият е
заяви, че е бил повикан от жалбоподателя, когото познава отпреди тъй като
същият е негов клиент. Действително по отношение на редица обстоятелства
свидетелят декларира липса на спомен и е несигурен, като съдът отдаде това
на изминалия период от време, както и на обстоятелството, че за свидетеля
това е била нормална работна ситуация, поради което е обяснимо защо не е
запаметил съпътстващите репатрирането детайли. Свидетелят е категоричен,
че когато е репатрирал автомобила жалбоподателят е бил на мястото на ПТП.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля Й. Л. Л., който се е
озовал на мястото на ПТП непосредствено след реализирането му и е подал
сигнал за това на тел. 112, като в изпълнение на указанията на оператора
попитал намиращия се до автомобила човек дали има нужда от помощ и на
въпроса си получил отрицателен отговор. Свидетелят заяви, че не може да
кажа дали лицето, което му отговорило е било вътре или извън автомобила,
но е категоричен, че му е отговорил мъж. При извършения оглед на ВД -
предоставения от „Национална система – тел. 112“ компактдиск със запис на
подадения от свидетеля Л. сигнал се установиха по-детайлно
непосредствените впечатления на свидетеля към момента на подаване на
сигнала – 23:12 часа, като отново се потвърдиха датата и мястото на
реализиране на ПТП. При разговора си с оператора на тел. 112 подателят на
сигнала Л. посочва, че се намира на 15 метра от катастрофиралия автомобил и
се връща до него за да провери дали има хора, нуждаещи се от помощ.
Посочва, че автомобила има човек, който говори по телефона, вдига ръка в
знак, че всичко е наред, а в автомобила няма други хора. Тези непосредствени
впечатления на свидетеля Л., заявени в подадения от него сигнал
потвърждават извода, че жалбоподателят е бил водачът на катастрофиралия
автомобил - свидетелят не е видял други лица в автомобила, а само един мъж,
който се е намирал до автомобила и който му е дал знак, че няма нужда от
помощ. Лицето, което се е обадило за репатриране на автомобила е бил
жалбоподателят, същият е установен на място при пристигане на
полицейските органи и на тях той е заявил, че е управлявал автомобила.
Жалбоподателят е подписал всички съставени в хода на проверката
документи, в които е посочен като водач на МПС без възражения, представил
е СУМПС /чийто данни са отразени както в протокола за ПТП, така и в
АУАН/. Твърдението, че друго лице е управлявало автомобила се
опровергава от огледа на ВД, видно от което подателят на сигнала е заявил,
че в автомобила няма други лица.
В показанията си свидетелят П. П. П. потвърждава съставянето на
АУАН, но посочи, че не си спомня конкретния случай. Ето защо показанията
на този свидетел не следва да се анализират детайлно.
От справката от МБАЛ „Св. Анна – София“ АД се установи, че
жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение за даване на кръвна проба
за изследване наличието и концентрацията на алкохол. Приобщените
4
заповеди доказват материалната компетентност на актосъставителя и АНО -
първият да съставя АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи,
като видно от т. 1.3 от представената по делото заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят в
качеството си на „младши автоконтрольор“ е бил компетентен да съставя
АУАН на ЗДвП. От представения по делото акт за встъпване в длъжност се
установява, че считано от 29.10.2019 г. Гергана Владимирова Борисова е
встъпила в длъжността началник на 01 група „Административнонаказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 2.10 от
цитираната заповед е била компетентна към 16.12.2021 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН –
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушенията, а НП
е издадено в рамките на законовия шестмесечен срок. Съдът намира, че в
хода на административнонаказателнотно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Всяко от нарушенията е
описано достатъчно ясно и конкретно, като им е дадена съответна на
фактическото описание правна квалификация, което е позволило на
жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен.
По отношение нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Приложената от АНО санкционна разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП
гласи, че „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление”. Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това
дали е ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки,
неизчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно:
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
5
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. По делото беше установено, че на процесната
дата жалбоподателят Л. И. е управлявал МПС, движейки се по асфалтов път с
мокра настилка, като е избрал скорост на движение, която не му е позволила
да овладее автомобила и същият е излязъл от пътя, като се ударил в метален
стълб на уличното осветление. Нарушаването на правилото за движение по
пътищата, визирано от чл. 20, ал. 2 ЗДвП е извършено умишлено, като
досежно причинения резултат - настъпване на ПТП, жалбоподателят се е
отнасял непредпазливо - не е предвиждал настъпването на ПТП, но е могъл и
е бил длъжен да го предвиди. Извършеното от жалбоподателя не
представлява престъпление, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Приложимата норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП фиксира размера на
административното наказание глоба на 200 лева, какъвто е и размерът на
наложената на жалбоподателя глоба, поради което в тази му част НП се явява
законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението и размера на предвиденото наказание. Съдът отчете, че в
резултат на неспазване изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е било реализирано
ПТП, при което рискът от увреждане живота и здравето както на
жалбоподателя, така и на другите участници в движението е съществен,
поради което намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение.
По отношение на нарушенията на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачи
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на
водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в НП дата
и място жалбоподателят Л. Е. И.е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява от
6
събраните по делото и анализирани по-горе доказателства, че жалбоподателят
И. е имал качеството водач на МПС по смисъла на параграф 6, т.25 от ДР на
ЗДвП, тъй като е управлявал МПС – марка „Мерцедес“ с рег. № **********
по пътищата, отворени за обществено ползване и категорично е отказал да
бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.
От субективна страна, жалбоподателят Л. Е. И. е извършил
нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да
изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение
/управление на МПС след употреба на посочените вещества/, което пък от
своя страна сериозно застрашава здравето и живота на участниците в
движението.
Санкционната част на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона
като е наложил на жалбоподателя именно този размер на лишаването от право
да управлява МПС и глоба, поради което въпрос за намаляването им не може
да се поставя.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна,
но такива не са претендирани, поради което и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
025963/16.12.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, с което на жалбоподателя Л. Е. И., ЕГН ********** на основание чл.
179, ал.2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 174, ал.3 пр. 1 от
ЗДвП на Л. Е. И., ЕГН ********** са наложени административни наказания:
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8