РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Айтос, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100060 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС БЕТА
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управители П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. против А. Х. М., с ЕГН:
********** и адрес: ***.
Производството по делото е образувано във връзка с указания на съда по
ч.гр.дело № 812/2023г. по описа на РС-Айтос.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 - за установяване съществуването на вземането
на ищеца в общ размер на 940,16 лева (деветстотин и четиридесет лв. и шестнадесети ст.),
включващ: - сумата 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница, ведно със
законна лихва за период от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането; - сумата 47,27 лева
(четиридесет и седем лева и 27 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
31.01.2019 г. до 02.07.2019 г.; - сумата 74,48 лева (седемдесет и четири лева и 48 стотинки),
представляваща лихва за забава за период от 02.07.2019 г. до 09.10.2023 г.; - сумата 180,68
лева (сто и осемдесет лева и 68 стотинки), представляваща дължими такси; - сумата 237,73
лева (двеста тридесет и седем лева и 73 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от
Договор за потребителски кредит 267546.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за потребителски кредит № 267546 от 31.01.2019г. сключен между „Сити кеш“ ООД
и А. Х. М., като вземането е прехвърлено (цедирано) от дружеството на заявителя АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД на 13.01.2022г.
1
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски,
включително сторените в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Прави се искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 812/2023 г. на
РС-Айтос.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От негово име,
чрез пълномощник юрисконселт Е.Ц. е постъпила молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител за ищеца. Не са ангажирани допълнителни доказателства, извън
приложените към исковата молба и не са заявени искания.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът А. Х. М., чрез назначения му
особен представител адв.С. К. - БАК не възразява по допустимостта на исковата претенция.
В писмено изложение оспорва съществуването на процесното вземане, излагайки
мотивация, че процесният договор за кредит, на който се претендира ищцовото вземане
противоречи на закона (чл.19, ал.4 от ЗПК), а също и на добрите нрави - в частта относно
предвидения размер на неустойка, и съответно съдържа нищожни клаузи. Отделно от това
се позовава на изтекла давност доколкото са касае за договорено периодично плащане – на
вноски. В обобщение моли за оставяне на иска без уважение. Не представя писмени
доказателства и не заявява доказателствени искания.
В съдебно заседание особеният представител на ответника адв.К. поддържа
всички направени с отговора възражения, като в допълнение сочи, че при така приложените
доказателства исковата претенция е останали и недоказана по основание и размер, поради
което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 5006/12.10.2023 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника А. Х. М.. В хода
на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 812/2023г. по описа на РС-Айтос и
след връчване на заповед № 389/13.10.2023г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с определение №
7/04.01.2024 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване
дължимостта на вземането си против длъжника А. Х. М..
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е
образувано настоящото производство. В отговора си особеният представител на ответника
адв.К. оспорва съществуването на процесното вземане, излагайки мотивация, че процесният
договор за кредит, на който се претендира ищцовото вземане противоречи на закона (чл.19,
2
ал.4 от ЗПК), а също и на добрите нрави - в частта относно предвидения размер на
неустойка, и съответно съдържа нищожни клаузи. Отделно от това се позовава на изтекла
давност доколкото са касае за договорено периодично плащане – на вноски, позовава на
ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че
искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му
по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240,
чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Ето защо и приема претенцията за допустима, но разгледана по
същество - за неоснователна и недоказана по следните съображения:
По делото е приложено копие от Договор за паричен заем с № 267546 от
31.01.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и отв. А. Х., ведно с
погасителен план с посочен падеж на последна вноска 01.07.2019 г.
Вземането по този договор е било прехвърлено от кредитора „Сити Кеш“ ООД
на ищцовото дружество „АПС БЕТА България“ ЕООД въз основа на Договор за продажба и
прехвърляне на вземанията (цесия) от 13.01.2022 г. Приложени са писмено потвърждение за
извършената цесия и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да съобщи на
длъжниците за извършената цесия. По делото липсва представено уведомление за
извършената цесия от цесионера до длъжника А. Х. М., както и липсва удостоверяване на
извършено връчване.
На 12.10.2023 г. от цесионера е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като новият кредитор се е позовал на настъпила изискуемост
на вземането в неговата цялост. В съответствие с указанията, дадени в заповедното
производство, е предявен настоящия установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Към исковата молба и заявлението не е представено доказателство за
уведомление за извършената цесия лично на длъжника или негов представител и няма
доказателства такова да е било връчено на длъжника – ответник в настоящото производство.
Предявените претенции са неоснователни, като съображенията на съда са
следните:
На първо място, съдът приема, че уведомлението за цесия не е връчено на
длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В настоящия
случай процесуалната фигура на особения представител, назначен на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК и комуто е изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, не може да
замести уведомяването на длъжника за цедиране на същото вземане. Особеният
представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, не упражнява
свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл са
разясненията в т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича
3
от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор.
Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното Тълкувателно решение на ВКС.
Следователно се налага извода, че особеният представител защитава процесуалните права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материалноправни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен
договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Само при личното уведомяване на длъжника, на
упълномощен от длъжника представител и/или при уведомяване на лице, пребиваващо на
адреса на длъжника със задължение да го уведоми за цедираното вземане, законодателят
презюмира, че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да
изпълни задължението си. В случай, че се приеме обратната теза, би се стигнало до
постановяване на позитивно за цесионера съдебно решение, съответно ще последва
издаване на изпълнителен лист срещу длъжник, който не е уведомен и не знае по какви
причини следва да изпълни някакво парично притезание на кредитор, с когото не е имал
облигационна обвързаност. В същия смисъл са и разясненията, дадени в актуалната
практика на съдилищата (напр. Определение №567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС,
ТК, II т.о., влязлото в сила Решение № I -103 от 01.11.2018 г. по въззивно гр.д. № 1377/2018
г. на БОС).
Отделно от изложеното следва да се отбележи за основателно направеното от
особения представител на ответника възражение за погасяне на задължението по давност,
доколкото се касае за периодични пращания с настъпил падеж на цялото задължение на
01.07.2019г., като до заявяване на претецията е изтекъл 3-годишния давностен срок по
чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД (С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в) вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания). В допълнение следва да се отчете, че при
направеното възражение по отношение основателността на иска, включително досежно
размера му, и при липса на съдебно-счетоводна експертиза, исковата претенция остана и
недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът приема за недоказано
обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо
вземане в полза на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник. След като ищецът не е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе
своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи
фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме за
недоказано съществуване на вземането му спрямо ответника, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 389/13.1.2023г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 812/2023г. по описа на РС-
Айтос.
Предвид отхвърляне на иска и на осн. чл.78 от ГПК направените съдебно-
деловодни разноски, включително разноските в заповедното производство, следва да останат
4
в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС БЕТА България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управители П. В. и Х. М., чрез
юрисконсулт Б. Т. против А. Х. М., с ЕГН: ********** и адрес: *** за установяване
съществуването на вземането на ищеца в общ размер на 940,16 лева (деветстотин и
четиридесет лв. и шестнадесети ст.), включващ: - сумата 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 12.10.2023 г. до изплащане
на вземането; - сумата 47,27 лева (четиридесет и седем лева и 27 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 31.01.2019 г. до 02.07.2019 г.; - сумата 74,48 лева (седемдесет и
четири лева и 48 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 02.07.2019 г. до
09.10.2023 г.; - сумата 180,68 лева (сто и осемдесет лева и 68 стотинки), представляваща
дължими такси; - сумата 237,73 лева (двеста тридесет и седем лева и 73 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски кредит 267546, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 389/13.1.2023г. по ч.гр.дело № 812/2023г. по
описа на РС-Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5