РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. гр. Хасково, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. В. Г. от гр.Хасково,чрез адв.С.Г. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-001473/26.11.2020 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. 2-ро от ЗДвП е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца ,на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП глоба в размер на
10 лв. и на основание чл.181 т.1 от ЗДвП глоба от 50 лв.В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован,не се явява.В писмено становище пълномощника си по делото – адв. Б.С. , заявява,
че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП . Претендира и за разноски по
делото.
Административнонаказващият орган - Началник сектор ПП при ОД на МВР Хасково,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
1
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 10.09.2020 г. св.Р. Б. Т. и И. Р. М. и двамата служители на РУ на МВР - Хасково
били на работа и със служебния автомобил извършвали обход в района на ул.“Цар
Страшимир“ в град Хасково ,в района на ул.“П.Р.Славейков“ . Забелязали движещ се лек
автомобил марка „********** ”,с рег. № ********* , който в около 01:15 часа спрели за
извършване на проверка .Водачът на автомобила бил установен като жалбоподателя К. В.
Г. от гр.Хасково. Контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково поискали
съдействие от органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на
проверка по ЗДвП. След пристигане на контролните органи от сектор ПП към ОД на МВР-
Хасково ,в чиито състав бил св.А. К. А. ,на длъжност мл.автоконтрольор ,жалбоподателят
бил поканен на място,а впоследствие и в РУ-Хасково ,където бил отведен , да бъде тестван
с техническо средство за употреба на наркотици . Жалбоподателят категорично отказал
проверка за употреба на наркотици с техническо средство . При поискване жалбоподателят
не представил СУ на МПС и контролен талон към него,както и че МПС е представено на
годишен технически преглед . За тези нарушения св. А.К. съставил на 10.09.2020г. на
нарушителя К. В. Г. акт за установяване на административно нарушение серия GA №
249678, в който описал констатираните по –горе нарушения на правилата за движение по
пътищата. Акта за административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя,
на когото бил предявен за подпис ,подписан и получен екземпляр от него, според
направеното отбелязване в него. Въз основа на акта е издадено НП, в което е
възпроизведена фактическата обстановка от АУАН и са наложени санкции за
констатираните три нарушения.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
А.А. ,Р.Т. и И.М. . Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата,
свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на
нарушенията , констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените
такива .
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с неговото съставяне на присъствие на жалбоподателя, който след като е
бил запознат със съдържанието му го е подписал, респ.е получил екземпляр от него,
удостоверено в съответствие с изискванията на закона .
По отношение на нарушението по т.1 от НП.
Процесният АУАН в тази му част не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
за неговата редовност и конкретно на т. 4 на цитираната разпоредба, поради следните
съображения: Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН вменява изискване при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение да бъдат въведени съответни твърдения
относно съставомерните признаци от състава на визираното нарушение, така, че да бъдат
2
обезпечени, както правото на защита на жалбоподателя, така и възможността за съдебен
контрол. За това конкретно нарушение прави впечатление, че в съставения от св.А.А.
АУАН единствено са изложени твърдения за това,че водачът Г. отказва да бъде тестван с
техническо средство Дрегер Друг тест 5000 с №ARJM . Изложение, изразяващо се в пълно,
точно, макар и лаконично описание на конкретните обстоятелства и в какво се изразява
съставомерното действие на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност обаче, не се съдържа в акта за административно нарушение, а освен това
липсват твърдения за всички факти, включени като обективни признаци в състава на
конкретното нарушение – в случая по чл. 174, ал.3 от ЗДвП .Посочената норма на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде
проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това-
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози ИЛИ – неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. Видно от АУАН
описаната в него фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации за
това, че отказа на нарушителя да му бъде тестван с техническо средство се е отнасял за
установяване употребата на наркотични вещества .Липсва изрично уточнение каква точно
проверка е предприета от страна на актосъставителя А.А. с описаното техническо средство
и дали това е относно употребата на наркотични вещества от жалбоподателя. Според
настоящият състав на съда липсва описание на извършеното нарушение, доколкото липсват
твърдения за един от основните елементи от обективна страна на това нарушение, а именно
отказ да бъде установена употребата на наркотични вещества от страна на жалбоподателя.
Това на практика води и до разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Последното е пренесено и в санкционния акт, макар
административно- наказващият орган да се е опитал да санира съществените процесуални
нарушения допуснати в АУАН, като след описание на нарушението, така както е възприето
в АУАН е записал отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества ... Дадена е и същата правна квалификация – чл. 174, ал. 3 пр.2 от
ЗДвП. Според настоящият състав на съда в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, тъй като няма как АНО да е установил по безспорен начин два от
кумулативно изискващите се елементи в сочената за нарушена правна норма, а именно, че
жалбоподателят е извършил нарушението и неговата вина. Това е така, защото на практика в
АУАН е описано едно несъставомерно от гледна точка на нарушение по ЗДвП деяние.
Липсва описано нарушение, понеже никъде не се твърди в АУАН и в констатациите на
контролният орган, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал проверка за употреба
на наркотични вещества . Думата наркотични вещества липсва във фактическото описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което съставлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо възможността на жалбоподателя да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен.Затова и НП в тази му част ще следва да
бъде отменено. Иначе от материалноправна страна, фактическите обстоятелства, изложени в
3
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
относно процесното нарушение действително се потвърждават от събраните по делото
доказателствени източници.
По отношение на второто от нарушенията съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба /в приложимата редакция/ "Регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. ". В
наказателното постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване
на нарушението, но самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се
сочи, че автомобилът не е представен на технически преглед, без да е посочено в какъв срок,
съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен. Нормата на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се
основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се
посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е
налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на
административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да
се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата
на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като
такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление. При това
положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по
категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП
следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния
закон. По тези причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от НП настоящата инстанция
приема, че не са допуснати процесуални нарушения, като нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.
1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1 – свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. В чл. 183, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който: т. 1 – не
носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следва да се
посочи, че пред районния съд не се ангажираха доказателства, годни да опровергаят
4
констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка и предвид събраните по
делото доказателства, по безспорен начин се установи извършване на нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наложената ПАМ по
чл.171 т.1 б.“б“от ЗДвП със Заповед №20-1253-000533/10.09.2020г. е ирелевантна за
съставомерността на нарушението и не води до различен от направения вече за доказаност
на нарушението . Наложеното наказание е определено правилно, в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което в тази му част НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат е
основателна и в негова полза следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съгласно която в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът, може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено напълно и в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв.,а според т.2
на същата разпоредба -при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. В конкретния случай защитимия материален интерес е 2050 лева, с оглед отхвърлената
част на въззивната жалба ,поради което на жалбоподателя се дължи възнаграждението в
претендирания му размер от 600 лв., тъй като заплатеният от същия размер на адвокатско
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и отговаря на
критериите по чл.36, ал.1 от ЗА.
По тези съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001473/26.11.2020 г. на Началник
сектор ПП при ОД на МВР Хасково, в частта на наложените на К. В. Г. на основание чл.
174, ал.3, предл. 2-ро от ЗДвП наказания „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 50 лв. по чл.181 т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част по отношение на наказанието по чл.183 ал.1
5
т.1 ЗДвП глоба от 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Х. ,бул. „**********“ №85, да заплати на
К. В. Г. ,ЕГН-********** от гр.Хасково , ул.“************“ № *** сумата в размер на 600
лв.- разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6