№ 251
гр. Враца, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500242 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ОТП Факторинг България"ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт И. П., срещу Решение №272/13.05.2022г.,
постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№15/2022г., с което е уважен
предявен от И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.*** иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите по издадения по ч.гр.д.№94/2008г. изпълнителен лист, за
събирането на които е образувано изп.д.№194/2018г. на ЧСИ Г. Б. с район на
действие Окръжен съд-Враца.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е възприел
довода на ищеца за отпадане на поръчителската му отговорност поради
изтекъл срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, приемайки за начална дата, от която този
1
срок започва да тече, датата на предсрочната изискуемост, както и че ТР
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в случая е
неприложимо. В тази насока въззивникът излага подробни правни
съображения, цитира практика на ВКС за обосноваване на несъгласието си с
даденото от районния съд разрешение и в обобщение настоява, че в случая
предсрочната изискуемост не е обявена на кредитополучателя, поради което
не е настъпила автоматично на 29.06.2007г., до какъвто извод е достигнала
първата инстанция.
В жалбата се поддържа, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не тече за всяка
вноска поотделно, като в случая това е крайният падеж 27.10.2022г., тъй като
предсрочната изискуемост не е обявена, респ. не е настъпила, от което следва,
че към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист
срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е спазен.
Въззивникът намира за правилно заключението на районния съд, че от
образуването на изпълнителното дело през 2008г. до 26.06.2015г. погасителна
давност не е текла. Изброява извършените от взискателя и от съдебния
изпълнител процесуални действия по изпълнителното дело, цитира практика
на ВКС и развива правни съображения във връзка с теченето и прекъсването
на погасителната давност и спирането на същата до 26.06.2015г. /датата на
приемане на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/. Сочат се датите на
изтегляне на изпълнителния лист и на повторното образуване на
изпълнително дело въз основа на него при същия съдебен изпълнител,
извършените изпълнителни действия и постъпилите плащания, с които
давността се прекъсва.
Нататък във въззивната жалба се развиват правни съображения във
връзка с неделимостта на плащането по договора за заем/кредит/ и за това, че
приложимата за него погасителна давност е общата такава по чл.110 ЗЗД.
Последният аргумент в жалбата се черпи от приемането на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и предвиденото с него
спиране на давностните срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции. Доказателствени
2
искания не се заявяват.
Чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-Враца въззиваемият е подал
отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. На оплакванията в жалбата въззиваемият противопоставя
свои съображения във връзка с приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД, с
настъпването на предсрочната изискуемост по договора за кредит и с
темпоралното действие на ТР №3/18.06.2014г.
Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски. Доказателствени искания не се заявяват.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изискванията за съдържание, съдът е внесъл същата
за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощникът на
въззивника я поддържа, а пълномощникът на въззиваемия моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. Г. И.,
представляван по пълномощие от адв. С. К. от АК-Враца, иск с правно
основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК срещу "ОТП Факторинг
България"ООД.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2019г. дъщерята на ищеца е
получила адресирана до него покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№194/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№722, с район на действие Окръжен
съд-Враца, в която е посочено, че са наложени запори върху банковите му
сметки, като към поканата бил приложен изпълнителен лист от 24.01.2007г.,
издаден по ч.гр.д.№94/2008г. по описа на РС-Враца, а въз основа на
приложените запори от сметките му били удържани крупни парични суми.
Ищецът сочи, че по изпълнителния лист той е осъден да заплати на
"Банка ДСК"ЕАД сумата 7 113.75лв. – главница по договор за кредит от
27.10.2005г., сключен с Ю. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на
ответника с договор за прехвърляне на вземания /цесия/.
В исковата молба се сочи, че ищецът не е уведомяван за цесията, но
доколкото ответникът се легитимира като негов кредитор, такава очевидно
3
съществува, поради което искът е насочен именно срещу ответника.
Нататък в исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден
на основание чл.237 ГПК/отм./ и ищецът не е уведомяван за неговото
издаване, поради което срокът за възражение по чл.250 ГПК/отм./ е отдавна
изтекъл. Сочи се, че "Банка ДСК"ЕАД е сключвала анекси към договора с
главния длъжник, които не са подписвани от ищеца, както и че в молбата за
издаване на изпълнителен лист се твърди, че кредитът е станал предсрочно
изискуем и е отнесен в просрочие на 29.06.2007г., като молбата на кредитора
е подадена повече от 6 месеца след настъпване на падежа на задължението, от
което се черпи довод, че правото на иск на банката е преклудирано.
В исковата молба се развиват правни съображения във връзка с това, че
срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство, съгласно приетото в т.4б от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС.
Първото възражение на ищеца за недължимост на сумите по
изпълнителния лист е основано на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД и в тази
връзка се твърди, че правото на кредитора да иска погашение на
задължението от него като поръчител е погасено, тъй като същият не е
предявил иск срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на
задължението.
На следващо място ищеца се позовава на изтекла погасителна давност,
като твърди, че от издаването на изпълнителния лист до изпращането на
поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело и налагането на
запора са изтекли повече от пет години. Твърди се също, че срещу ищеца не
са предприемани никакви действия на принудително изпълнение, нито е
прекъсвано по друг начин теченето на давността, както и че погасителната
давност за вземанията по изпълнителния лист е изтекла на 24.01.2013г. и към
момента на образуването на изпълнителното дело вземането вече е било
погасено по давност. В тази връзка в исковата молба се сочи приетото в т.10
от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно
прекъсването на давността с предприемането на действия по принудително
изпълнение.
Заявява се петитум да бъде постановено решение, с което бъде признато
4
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 7
113.75лв. – главница по договор за кредит от 27.10.2005г., сключен между Ю.
С. Д. и "Банка ДСК"ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
договор за прехвърляне на вземания за сумата 672.19лв. – договорна лихва за
периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 508.08лв.- наказателна лихва
за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 165.88лв. – деловодни
разноски и сумата 290лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че
вземането на ответника е погасено на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, както и
поради това, че е погасено поради погасителна давност, изтекла преди датата
на образуване на изп.д.№194/2018г. на ЧСИ Г. Б..
Претендират се разноски.
Чрез юрисконсулт П. ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се сочи, че договорът за кредит от 27.10.2005г. е обезпечен с
поръчителството на ищеца и Т. П. Н., като се цитира предвиденото в
договора, че срокът за издължаване на кредита е 96 месеца и крайният падеж
за неговото издължаване е 27.10.2013г., като предсрочна изискуемост не е
обявявана на кредитополучателя.
Ответникът оспорва възражението на ищеца за недължимост на сумите
по изпълнителния лист поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, като
развива съображения във връзка с това, че молбата за издаване на
изпълнителен лист е подадена преди постановяването на ТР №4/18.06.2014г.
по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и във връзка падежа на
задължението по договора за кредит и предсрочната изискуемост на
вземанията по него.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е уведомен за цесията,
като от своя страна твърди, че по силата на изрично пълномощно, издадено от
"Банка ДСК"ЕАД, ответникът е изпратил на ищеца писмо за извършената
цесия, което е получено от неговата дъщеря на 26.09.2021г.
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца за изтекла погасителна
давност, като сочи конкретни действия по изпълнителното дело като
връчването на покана за доброволно изпълнения, налагане на запор върху
собствено на ищеца МПС "Сузуки", наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, изпратена призовка за принудително изпълнение за
извършване на опис на движима вещ.
5
Нататък в исковата молба се развиват правни съображения и се цитира
съдебна практика във връзка с действието на т. нар. перемция, спирането на
теченето на погасителната давност до датата на приемане на ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приетото в
Постановление №3/18.ХІ.1980г. на Пленума на ВС.
Ищецът сочи, че с постановление от 14.03.2018г. съдебният изпълнител
е прекратил изп.д.№192/2008г., с молба от същата дата изпълнителния лист е
изтеглен, едновременно с което е образувано ново изпълнително дело
№194/2018г. по описа на същия съдебен изпълнител.
В отговора се твърди, че в резултат от наложен запор върху банкови
сметки на 25.06.2019г. и 20.03.2020г. по делото са постъпили две плащания на
стойност 158лв. и 5 204.14лв., с което давността се счита прекъсната.
Ответникът излага правни съображения и сочи съдебна практика във връзка
неделимостта на плащането по договора за кредит, с прекъсването на
погасителната давност и спирането на същата съгласно ППВС
№3/18.ХІ.1980г.
На последно място в отговора са развиват съображения и във връзка със
спирането на давностните срокове с приемането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС на
РБ от 13.03.2020г.
Ответникът заявява искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като
претендира разноски.
С исковата молба е представен договор за кредит за текущо потребление
от 27.10.2005г., по силата на който "Банка ДСК"ЕАД отпуска на Ю. С. Д.
кредит в размер на 8 000лв. със срок на издължаване на кредита 96 месеца. В
чл.18.2 от договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие.
От приобщеното към делото ч.гр.д.№94/2008г. по описа на РС-Враца се
установява, че по молба на "Банка ДСК"ЕАД с правно основание чл.237, б."в"
ГПК/отм./ от 16.01.2008г. в полза на банката е издаден изпълнителен лист
срещу Ю. С. Д., Т. П. Н. и И. Г. Г. /последните двама като поръчители по
договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2005г./ за сумата 7
113.75лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
6
считано от 16.01.2008г. до окончателното й изплащане, сумата 672.19лв.
договорна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата 503.08лв.
наказателна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.200г., сумата 165.88лв.
разноски за внесена държавна такса и 290лв. юрисконсултсто
възнаграждение. С молбата за издаване на изпълнител лист са представени
договор за кредит и договор за поръчителство, сключен между "Банка
ДСК"ЕАД, Т. Н. и ищеца И. Г., които са поели задължение да отговарят
солидарно с кредитополучателя.
По делото са представени заверени копия от книжата по образуваното
въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело, от които се установява
следното:
По молба на "Банка ДСК"ЕАД от 03.04.2008г. и представен с нея
изпълнителен лист е образувано изп.д.№192/2008г. по описа на ЧСИ Г. Б..
По молба на взискателя на 19.05.2008г. е наложен запор върху собствен
на длъжника автомобил "Сузуки Суифт" с рег.№ ВР *** АС, по последваща
молба на 22.10.2008г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в
ЕТ"Йолковица-В. В.". На същата дата на ищеца е връчена призовка за
принудитело изпълнение за насрочен опис на движими вещи на 04.12.2008г.
С молба от 11.01.2013г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател на изпълнителното делото, като е представил договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 16.08.2012г., с който са му прехвърлени
вземанията по процесния договор за кредит, заедно с обезпеченията по него,
включени в Приложение №1. Представено е пълномощно, с което "Банка
ДСК"ЕАД е упълномощила ответника да уведоми от нейно име всички
длъжници /кредитополучатели/ за извършената цесия. Представено е и
известие за връчване на съобщението за цесията на длъжника на 26.09.2012г.
чрез неговата дъщеря.
С постановление на съдебния изпълнител от 14.03.2018г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК поради това, че взискателят "ОТП Факторинг България"ООД не поискал
извършване на изпълнителни действия повече от две години. На 12.03.2018г.
взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист и веднага с нова
молба е представил същия с искане да бъде образувано изпълнително дело
срещу тримата солидарни длъжници, като е поискал да бъдат наложени запор
7
върху трудовото възнаграждение на ищеца И. Г. във фирма "ЯнДе Райк
Логистикс България" и възбрана върху недвижим имот – апартамент в
гр.Враца, ***. Образувано е изп.д.№194/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б..
По молба на ответника като новоконституиран взискател на 12.06.2019г.
са наложени запори върху вземанията на солидарните длъжници в различни
банки, като е извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове
към БНБ, при която е установено, че ищецът има открити банкови сметки в
"ОББ"АД. По молба на взискателя от 29.03.2018г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в "ОББ"АД, за което същият е уведомен на
20.05.2020г. Видно е от представеното платежно нареждане от 20.03.2020г.,
че въз основа на наложения запор върху банковата сметка на ищеца в
"ОББ"АД по сметката на съдебния изпълнител е преведена общо сумата 5
362.14лв. за погасяване на задълженията му по изпълнителното дело.
Представено е удостоверение на ЧСИ Б. изх.№6016/17.03.2022г., от
което е видно, че по изп.№2914/2018г. от солидарния длъжник И. Г. Г. по
сметката на съдебния изпълнител са постъпили плащания в общ размер 5
373.64лв. въз основа на наложен запор върху банкова сметка.
От направените върху представения по делото изпълнителен лист
отбелязвания е видно, че по изпълнителното дело в периода 2008г.-2020г. са
постъпвали плащания от Т. Н. въз основа на наложен запор върху трудовото й
възнаграждение и от ищеца въз основа на наложения запор върху банкови
сметки.
При така ангажираните доказателства районният съд е посочил, че
съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца, и този срок и преклузивен, при което е приел, че
тезата на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита не е била
обявена и че съответно срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от падежа на
последната вноска по договора за кредит /27.10.2013г./, не кореспондира с
доказателствата по делото. За да достигне до този извод, съдът е изходил от
това, че изпълнителният лист е издаден преди постановяването на ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС, в чиято т.18 се
изисква предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника, при което
такова задължение за кредитора към момента на издаване на изпълнителния
8
лист не е съществувало, т.е. е било невъзможно предсрочната изискуемост да
настъпи автоматично.
По втория довод на ищеца за погасяване по давност на вземанията по
изпълнителния лист районният съд е взел предвид, че от датата на образуване
на изпълнителното дело през 2008г. до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по
тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС
№3/18.11.1980г., според което образуването на изпълнителното дело е
прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията
погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не е текла,
а след датата на постановяване на тълкувателното решение давност може да
тече, но се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ. Въз основа на тези
съображения районният съд е достигнал до крайния извод, че в случая
валидно да прекъсне давността изпълнително действие е налагането на запор
върху банковата сметка на ищеца на 12.06.2019г., към който момент не е била
изтекла петгодишната давност, на която се позовава ищецът.
По тези съображения съдът е постановил обжалваното решение, като е
уважил предявения иск поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок
по чл.147, ал.1 ЗЗД.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият въззивен състав приема следното:
Правилен е изводът на районния съд, че възражението на ищеца за
погасяване на вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист
поради изтекла погасителна давност е неоснователно.
Изпълнителният лист е издаден на 24.01.2008г. на основание чл.237,
б."в" ГПК/отм./ и въз основа на него на 03.04.2008г. е образувано изп.д.
№192/2008г. по описа на ЧСИ Г. Б.. По изпълнителното дело на 19.05.2008г. е
наложен запор върху собствен на ищеца лек автомобил и върху трудовото му
възнаграждение, насрочен е опис на движими вещи, но суми за погасяване на
задължението му по изпълнителния лист не са постъпили, като такива са
постъпвали в периода 2009-2015г. в резултат от предприетото изпълнение
спрямо другия солидарен длъжник – също поръчител. На 14.03.2018г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, но въз основа на върнатия на взискателя изпълнителен е образувано
9
изп.д.№194/2018г., по описа на същия съдебен изпълнител, по което на
29.03.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в "Обединена
българска банка"АД, същият е уведомен редовно за налагането на запора и на
20.03.2020г. въз основа на това изпълнително действие по изпълнителното
дело е постъпила сумата 5 362.14лв.
При това развитие на предприето спрямо ищеца принудително
изпълнение въззивният съд приема, че петгодишната погасителна давност за
вземането по издадения срещу ищеца изпълнителен не е изтекла.
Според даденото в ППВС №3/1980 тълкуване образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от
ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, в т.ч. налагане на запор. Взискателят е длъжен чрез свои действия
да поддържа висящността на изпълнителния процес, които се намират в
рамките на посочения от него изпълнителен способ, включително да иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа или не. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, като този акт има само декларативен, а не конститутивен
характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от
датата на предприемане от страна на взискателя на последното по време
изпълнително действие.
С горното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС
10
№3/1980г., според което образуването на изпълнително производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. В т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие на принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. С Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г., ІV
г.о. на ВКС и Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г., V г.о. на ВКС
е прието, че прилагането на даденото с тълкувателното решение тълкуване за
период отпреди постановяването му би имало за последица погасяване по
давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период, по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа
на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване с
действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с отмененото
постановление на Пленума на ВС и тълкувателното решение тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото,
когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото
тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на
това извършената с т.10 от коментираното тълкувателно решение отмяна на
ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, като даденото в т.10 от същото разрешение се
прилага от тази датата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е образувано тълкувателно
дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по което към момента не е поставеното
тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на
посочените по-горе въпроси, дадено в цитираните по-горе решения на
състави на ВКС, както и в Решение №252/2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ІІІ
г.о. на ВКС, Решение №37/2021г. по гр.д.№7047/2020г. ІV г.о., като приема,
11
че за периода до 26.06.2015г., към която изпълнителното производство е било
висящо, давност не е текла. От тази дата за процесните вземания е започнала
да тече нова петгодишна погасителна давност, която е била прекъсната на
29.03.2018г. с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца в
"ОББ"АД, при което към момента на изпълнението по този запор чрез
извършения на 20.03.2020г. превод на суми по сметката на съдебния
изпълнител петгодишният давностен срок не е изтекъл, до какъвто извод е
достигнал и районният съд.
Що се отнася до първото основание на ищеца да твърди, че не дължи
сумите по изпълнителния лист, а именно изтичането на шестмесечния срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД, възприето от районния съд като доказано и довело до извода
за основателност на предявения установителен иск, окръжният съд намира
следното:
В т.4б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и за разлика от
погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, като този
срок се прилага служебно и не може да бъде прекъсван или спиран на
основание чл.115 и чл.116 ЗЗД.
По това въведено от ищеца основание районният съд е взел предвид, че
в случая банката е поискала издаване на изпълнителен лист на 16.01.2008г.,
което е повече от 6 месеца от автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост по договора за кредит на 27.10.2013г. В мотивите на
обжалваното решение не е споделена защитната теза на ответника, че
предсрочна изискуемост не е била обявявана и че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД
тече от падежа на последната вноска по договора от 27.10.2013г.
За да намери настъпването на този правопогасяващ факт за доказан и
уважи предявения иск, районният съд се е позовал на разрешението, дадено в
т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк .д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което предсрочната изискуемост трябва да е обявена на длъжника. Вземайки
предвид, че такова задължение за кредитора към момента на издаването на
изпълнителния лист не е съществувало, т.е. е било невъзможно предсрочната
изискуемост да настъпи автоматично, а впрочем и самият кредитор се
позовал на настъпилата предсрочна изискуемост, районният съд е приел за
12
основателен и доказан иска за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителния лист поради изтичане на 6-месечния
преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Изпълнителният лист е издаден при действието на отменения ГПК и
преди въвеждането на законодателната уредба на заповедното производство с
ГПК, в сила от 1 март 2008г., поради което тълкувателното решение, на което
се е позовал първоинстанционният съд, е неприложимо.
Нормата на чл.147, ал.1 ГПК гласи, че поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца.
Предвид констатираната противоречива практика по въпроса: при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от
датата на падежа на всяка вноска или настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост, е образувано
тълкувателно дело №5/2019г. на ОСГТК на ВКС. С постановеното по това
дело Тълкувателно решение №5/21.01.2022г. е дадено разрешението, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече
от настъпването на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата
на предсрочна изискуемост.
За да достигне до това тълкувателно разрешение, Върховният съд е
посочил, че трайно в установената от него практика е възприето разбирането,
че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл.66 ЗЗД. При постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
13
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на
самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на
отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл.147,
ал.1 ЗЗД. Нататък в мотивите на тълкувателното решение е прието, че
доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД урежда изключение от
акцесорния характер на договора за поръчителство, а и от правилото за
солидарност в отношенията между поръчителя и главния длъжник, то същата
не следва да се тълкува в посока към разширяване на това изключение.
Посоченият в чл.147, ал.1 ЗЗД относително кратък срок на бездействие на
кредитора, след изтичането на който поръчителството се прекратява по право,
е обвързан от крайния момент, към който поръчителят е поел отговорност за
главния дълг.
При така даденото от ВКС тълкувателно разрешение относно срока, за
който поръчителят поема задължение по договора за кредит, и като взе
предвид, че процесният договор от 25.10.20005г. е с краен срок за
издължаване до 27.10.2013г., а ответникът-въззивник е инициирал
производството за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК/отм./
на 16.01.2008г., този въззивен състав приема, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не
е изтекъл и поръчителството на ищеца не е прекратено.
По изложените съображения окръжният намира, че обжалвано решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като
на дружеството-въззивник бъдат присъдени направените по делото разноски
за двете инстанция в размер на 695лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №272/13.05.2022г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д.№15/2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.***
срещу "ОТП Факторинг България"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата 7 113.75лв. – главница по договор за кредит
от 27.05.2005г., сключен между Ю. С. Д. и "Банка ДСК"ЕАД, сумата
672.19лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г., сумата
508.08лв.- наказателна лихва за периода от 28.02.2007г. до 15.01.2008г.,
сумата 165.77лв. - деловодни разноски и сумата 290лв. – юрисконсултско
възнаграждение, поради това, че тези вземания са погасени поради изтичане
на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и поради изтекла погасителна давност, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на "ОТП
Факторинг България"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** направените пред двете инстанции разноски в размер на 695лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16