Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на .... Й. Р. – директор на поделение „Железопътна секция гр. Г. Оряховица“ и Т. Р. – ... в поделение „Железопътна секция гр. Г. Оряховица“, в качеството им на пълномощници на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, срещу Заповед №18-1102/25.01.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – В. Търново, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр. Г. Оряховица, представляващо нанасяне на самостоятелни обекти – сгради с идентификатори 16539.501.20.3; 16539.501.20.4; 16539.501.20.5; 16539.501.20.6; 16539.501.20.7; 16539.501.20.8 и 16539.501.20.9. Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Счита, че нанесените в кадастралната карта обекти не представляват „сгради“ и не са обекти на КККР, а представляват търговски обекти с метални конструкции и отговарят на нормативната дефиниция за „преместваеми съоръжения“. Поради това счита, че тяхното отразяване като обекти в КККР е незаконосъобразно. Допълнителни съображение от процесуалните представители на оспорващия са изложени в писмена защита. Моли оспорваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна. Претендира за разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началникът на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ – Велико Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – „Корект транс“ АД – [населено място], чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира за разноски.

Заинтересованата страна – О. Г. О., редовно призована, не се представлява и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Със Заповед №18-1102-25.01.2024г., издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, във връзка със заявление рег. №01-664711-28.11.2023г. на „Корект транс” АД и приложените към него документи и материали, началникът на СГКК-Велико Търново е одобрил изменение в КККР на гр. Г. Оряховица, одобрени със заповед № РД-18-539/31.08.2018 г. на ИД на АГКК и Заповед №РД-18-044-75/24.10.2013г. на началника на СГКК – В. Търново, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, както следва:

1. сграда с [идентификатор], с площ от 24 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД;
2. сграда с [идентификатор], с площ от 59 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД;
3. сграда с [идентификатор], с площ от 14 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД;
4. сграда с [идентификатор], с площ от 124 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД;
5. сграда с [идентификатор], с площ от 17 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД;
6. сграда с [идентификатор], с площ от 18 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД и
7. сграда с [идентификатор], с площ от 23 кв м с предназначение „сграда за търговия“, собственост на „Корект транс“ АД.

Административното производство по издаване на заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР е започнало по заявление вх. №01-664711-28.11.2023г. /стр. 19 и сл. от делото/ на заинтересованата страна „Корект транс” АД, за изменение в КККР на гр. Г. Оряховица относно нанасяне на установени непълноти или грешки в КККР за обекти: сгради с идентификатори 16539.501.20.3; 16539.501.20.4; 16539.501.20.5; 16539.501.20.6; 16539.501.20.7; 16539.501.20.8 и 16539.501.20.9, поради настъпили промени в кадастралната карта. Към заявлението е приложен проект за изменение на КК в частта за обособяване на самостоятелни обекти в ПИ с [идентификатор]/стр. 47 и сл. от делото/. Според обяснителната записка, при проверка на място е констатирано, че в [ПИ] – ЖП гара Г. Оряховица съществуват обекти, собственост на „Корект транс“ АД/правоприемник на „Ресторанти и спални вагони“ АД/, а именно – кафе-аперитив, бистро „Мелник“, обект „Фаст-Фууд“ и бирария, находящи се на гаров площад на [улица]в гр. Г. Оряховица и три обекта „скара-бира“, разположени на първи жп перон Запад 1 и Запад 2.

Към заявлението са приложени нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост върху тези обекти на „РСВ“ АД, правоприемник на което дружество е заинтересованата страна "Корект транс“ АД/стр. 55 и сл. от делото/. Административното производство е финализирано с издаване на оспорената по делото заповед №18-1102-25.01.2024г. на началника на СГКК-Велико Търново, с която е удовлетворено искането за изменение в КККР по отношение на нанасянето на нови обекти /сгради/. Заповедта е съобщена на заинтересованите страни, видно от приложените известия за доставяне/стр. 24 от делото/ на 30.01.2024г. Жалбата е подадена чрез СГКК – В. Търново в преклузивния срок за оспорване по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 54 ал. 6 ЗКИР, от процесуално легитимирано лице. Жалбоподателят има право на управление върху ПИ с [идентификатор] и с предназначение „територия на транспорта“ с начин на трайно ползване „ЖП гара, спирка“, заедно с построената в имота сграда с [идентификатор] и предназначение „сграда на транспорта“, което се установява от представения по делото АДС №4371/24.04.2014г.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че производството пред СГКК по изменение в КККР е започнало според изискването на чл. 51, ал. 3 ЗКИР по заявление на собственика, претендиращ нанасяне в КККР на неотразеното му право на собственост върху сгради с [идентификатор]; 16539.501.20.4; 16539.501.20.5; 16539.501.20.6; 16539.501.20.7; 16539.501.20.8 и 16539.501.20.9.

Искането е отправено до териториално компетентната по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имотите, като по него се е произнесъл компетентният административен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4, изр. първо от ЗКИР. В този смисъл, оспорената Заповед №18-1102-25.01.2024г. е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган – началника на СГКК-Велико Търново.

Естеството на отправеното до административния орган искане – за отстраняване на допуснати непълноти или грешки в одобрения КККР и КРНИ, свързани с нови обстоятелства относно обекти – сгради с идентификатори 16539.501.20.3; 16539.501.20.4; 16539.501.20.5; 16539.501.20.6; 16539.501.20.7; 16539.501.20.8 и 16539.501.20.9 обуславя приложимото спрямо него правно основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

Съдът счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган - Началника на СГКК в съответствие с предоставените му с чл. 54, ал. 4, пр. 1 от ЗКИР правомощия, както и в предписаната от закона форма. В проведеното административно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Като правно основание за издаване на заповедта правилно е посочена разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, доколкото в случая е било поискано поправяне – ненанасяне на недвижими имоти въз основа на документи, съществували преди одобряване на КККР. Според цитираната разпоредба кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: т. 2 - непълноти или грешки. Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложени към него писмени доказателства, както е изготвена скица-проект на изменението, в съответствие с изискването на чл. 54, ал. 4, изр. 2 от ЗКИР, в която имотите, предмет на изменението, са индивидуализирани с граници и идентификатор. В изпълнение на задължението си по чл. 26 от АПК административният орган е уведомил надлежно заинтересованите лица за започналото производство, като им е предоставил възможност да ангажират становище. Приел е и е разгледал постъпилото възражение от жалбоподателя при издаване на заповедта.

По отношение на твръдяното нарушение на материалния закон при издаването на оспорвания акт, съдът счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

По делото е допусната изслушване, а впоследствие и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Заключението като кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства и дадено след извършване на оглед и проучване на място, където се намират процесните имоти, съдът кредитира като обективно и компетентно.

В приетата СТЕ се посочва, че всички обекти са изградени от носеща метална конструкция, като техните колони и други вертикални носещи елементи са трайно замонолитени в масивната подова плоча. При някои от тези обекти – с идентификатори 16539.501.20.4; 16539.501.20.6; 16539.501.20.7 и 16539.501.20.8 на част от външните стени има изпълнена тухлена зидария, а др. части са изпълнени с други покривни елементи. За всички процесни обекти вещото лице дава заключение, че конструкциите са изпълнени по начин, който не дава възможност след демонтирането им да бъдат преместени в пространството без да загубят своята индивидуализация, т.е. не могат да се категоризират като преместваеми обекти. Процесуалните представители на жалбоподателя са оспорили изводите на експертизата по отношение на начина на изграждане на части за някои от обектите/в частта досежно констатацията за наличие на „тухлена зидария“/, но съдът не е приел това оспорване за такова по чл. 200, ал. 3 от ГПК, тъй като посоченият извод не е релавантен за спорния предмет. Без значение от фактическа страна се явява обстоятелството с какви укрепващи елементи е изпълнена постройката, а от значение е единствено обстоятелството, че същата не може да бъде демонтирана от терена без да се разрушат носещи елементи на конструкцията и не може повторно да бъде поставена на друго място, където в този вид да изпълнява същото предназначение. Този извод на СТЕ не е оспорен от страните.

След като обектите не отговарят на изискванията за „преместваеми обекти“, съгласно законовата дефиниция на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а същевременно изпълняват тези на строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, трайно прикрепени са към земята, представляват отделени от външната среда организирани вътрешни пространства, имат функционално предназначение, то те представляват „сгради“ или „постройки“ по смисъла на § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР. Следователно представляват обекти на кадастъра съгласно чл. 23, т. 2 от ЗКИР и подлежат на отразяване в кадастралната карта.

По изложените съображения оспорваната заповед се явява законосъобразна, а направеното оспорва – неоснователно.

Предвид изхода на спора и изрично заявените искания за присъждане на разноски от ответника и заинтересованата страна, представляващи договорени и заплатени адвокатски възнаграждения, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК съдът намира, че следва да се присъдят такива в претендираните размери от 1 500 лв. на ответната страна и от 1 250 лв. на заинтересованата страна.

Съдът не намира основания да намали размери на дължимото адвокатско възнаграждение за ответника, тъй като пълномощникът му е извършвал множество процесуални действия в интерес на представляваната от него страна. Същият е участвал в проведените по делото съдебни заседания, изготвял е становища, вкл. и писмени по исканията на страните за допускане и приемане на доказателства, като е вземал и становище по основателността на жалбата и по съществото на спора. Същото с пълно основание важи и за процесуалния представител на заинтересованата страна, като липсва основание съдът да преразглежда размера на договорения и платен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу Заповед №18-1102/25.01.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – В. Търново.

ОСЪЖДА „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново разноски по делото в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лв.

ОСЪЖДА „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да заплати на „Корект Транс“ АД – [населено място] разноски по делото в размер на 1 250/хиляда и двеста и петдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.