Присъда по дело №2987/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	64
Дата:	13 март 2023 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Дело:	20225330202987
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 64
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - ПехлИ.
при участието на секретаря Илияна Й. Й.а
и прокурора Е. Вл. М.
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - ПехлИ. Наказателно дело
от общ характер № 20225330202987 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. К. – роден **, адрес за призоваване – **,
б., б.г., със средно образование, работещ – **, вдовец, осъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН за това, че на 18.06.2021г. в гр. Пловдив,
причинил другиму – В. Д. П., ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лицето и контузия на лявото бедро, довели до
болка и страдание, без разстройство на здравето, по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание
чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така
определеното и наложено на подсъдимия В. К. К. наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО при
първоначален „ОБЩ” режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. К. – роден **, адрес за призоваване –
**, б., б.г., със средно образование, работещ – **, вдовец, осъждан, ЕГН:
1

**********, за ВИНОВЕН за това, че на 18.06.2021г. в гр. Пловдив,
унищожил противозаконно чужда движима вещ, собственост на М. С. Н.,
ЕГН **********, а именно – стъклен бар плот на стойност 950 лева, дървена
пирамида със стъкло на стойност 750 лева, рекламна плексигласова стена на
стойност 2300 лева, водка Финландия на стойност 17,50 лева, 12-годишно
уиски марка Балантайнс на стойност 43,50 лева, уиски марка Феймъс Граус
на стойност 29,50 лева, уиски марка Джеймисън на стойност 34,50 лева,
уиски марка Чивъс Регал на стойност 45,50 лева, или всички вещи на обща
стойност 4170,50 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така
определеното и наложено на подсъдимия В. К. К. наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО при
първоначален „ОБЩ” режим.
ГРУПИРА на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложените по-горе на
подсъдимия В. К. К. наказания, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия В. К. К. едно общо най-тежко наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА ДА БЪДЕ
ИЗТЪРПЯНО при първоначален „ОБЩ” режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД ПОДС. В. К. К. с ЕГН:
********** да заплати на гражданския ищец В. Д. П., ЕГН **********,
сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото: диск,
находящ се на лист 88 от досъдебното производство, и салфетка, находяща се
на лист 30 от досъдебното производство, ДА ОСТАНАТ по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. К. К. с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от
195,00 /сто деветдесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по
2

досъдебното производство за изготвени експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. К. К. с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Пловдив сумата от 140,00 /сто
и четиридесет/ лева, от които 60 /шестдесет/ лева направени разноски за
явяване на вещи лица, и 80 /осемдесет/ лева, представляващи държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
ОСЪЖДА ПОДС. В. К. К. с ЕГН: ********** да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител В. Д. П., ЕГН ********** сумата от
800 /осемстотин/ лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
от 28,.03.2023 г., към Присъда № 64 от 13.03.2023 г.,
постановена по НОХД № 2987/2022 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против В.К.К.
за това, че:
на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив e причинил другиму – В.Д.П., ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и
контузия на лявото бедро, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 НК, както и че:
на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив е унищожил противозаконно чужда
движима вещ, собственост на М.С.Н., ЕГН **********, а именно – стъклен
бар плот на стойност 950 лева, дървена пирамида със стъкло на стойност 750
лева, рекламна плексигласова стена на стойност 2300 лева, водка Финландия
на стойност 17,50 лева, 12-годишно уиски марка Балантайнс на стойност
43,50 лева, уиски марка Феймъс Граус на стойност 29,50 лева, уиски марка
Джеймисън на стойност 34,50 лева, уиски марка Чивъс Регал на стойност
45,50 лева, или всички вещи на обща стойност 4170,50 лева – престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите на
подсъдимия К. обвинения, като излага съображения, че същите са доказани
както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъдат
наложени наказания, определени при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, над средния размер, от които на основание чл. 23 НК бъде
определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно
ефективно. Предвид крайния изход на делото се предлага в тежест на
подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото разноски.
По делото като частен обвинител и граждански ищец е конституирана
пострадалата В.Д.П., която посредством своите повереници – адв. Р. и адв. К.
участва съдебното производство като частен обвинител, поддържайки
обвинението, наред с прокурора. От страна на същата е предявена и
гражданско-правна претенция за сумата от 2000 лева, представляваща
причинени от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като същата е
конституирана и като граждански ищец, а така предявеният граждански иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият В. К. не дава обяснения.
В лична защита и в последната си дума моли да бъде оправдан.
От своя страна неговият защитник, адв. Ж.П., оспорва описаната в
1

обвинителния акт фактическа обстановка в частта, касаеща съставомерната
деятелност и навежда доводи за недоказаност на обвиненията, поради което
се моли за постановяване на оправдателна присъда. Развити са и съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. От
една страна се твърди, че по обвинението по чл. 216. ал. 1 НК е конституиран
ненадлежен пострадал. На следващо място се твърди липса на коректно
посочване на мястото на извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК,
тъй като по делото било установено наличието на три заведение със сходно
наименование на заведението, в което се твърди да е извършено
престъплението. Оспорена е и доказателствената стойност на Протоколите за
разпознаване, обективиращи извършеното разпознаване на подс. К. от свид.
П. и свид. М., като от една страна се твърди, че свид. П. е възприела
подсъдимия пред сгарадата на РУ непосредствено преди да й бъде предявен
за разпознаване, а от друга, че свид. М. е разпознала подс. К. в нарушение на
правилата за това, тъй като останалите лица били с по-нисък ръст от
подсъдимия. По тези съображения се претендира за връщане на делото в
неговата досъдебна фаза за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на прокурора. При условия на
евентуалност, в случай, че делото не бъде върнато, се пледира за
постановяването на оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият В.К.К. е роден **, с адрес за призоваване в **, б., б.г., със
средно образование, работещ – **, вдовец, осъждан, ЕГН: **********.
Бродуей 1 ЕООД било наемател на недвижим имот, находят се в гр.
Пловдив, жк Тракия, търговски комплекс „**“. Помещението било
оборудвано и работело като коктейл - бар под името „Бродуей клуб“.
Свидетелят М.С.Н. бил назначен като ** в заведението. ** на Бродуей 1
ЕООД бил А.Т.Г., който през април 2021 г. упълномощил свид. М.С.Н. да
представлява дружеството пред всички държавни институции, в това чило
пред МВР. Самият инвентар в заведението бил предоставен под наем от свид.
Н. като физическо лице на юридическото лице, под чието име се упражнявала
търговската дейност.
Бродуей 11, ЕООД било наемател на недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, бул. Цар Борис Трети Обединител, № 134. Там също било
оборудвано заведение с име „Бродуей клуб“. **ят на юридическото лице
А.Т.Г. упълномощил свидетеля М.С.Н. да представлява и управлява
дружеството.
Свидетелят М.С.Н. се познавал с подсъдимия В.К.К.. Те имали
неуредени имуществени отношения. На 18.06.2021 г. свидетелката П.В.Б. се
намирала в заведение „Бродуей клуб“ в жк Тракия на гр. Пловдив. С нея била
нейната приятелка свидетелката Н.С.Т.. Около 11.30 часа в заведението
влязъл подсъдимият В. К.. Същият търсел свидетеля М.Н.. Свидетелката П.Б.
отговорила, че не знае къде е. Последното ядосало подсъдимия, който вдигнал
2

един от бар-столовете и го хвърлил със сила към витрината на бара. Столът се
стоварил върху пирамидата с бутилки и причинил щети. Били счупени
стъклен бар плот, дървена пирамида със стъкло, рекламна плексигласова
стена, бутилка водка Финландия, бутилка 12 годишно уиски марка
Балантайнс, бутилка уиски марка Феймъс Граус, бутилка уиски марка
Джеймисън и бутилка уиски марка Чивъс Регал. Всички вещи били
собственост на свидетеля М.Н., който закупил същите за дейността на
заведението. Поведенито на подс. К. предизвикало възмущение у
свидетелките Б. и Т.. Последната дори така се изплашила, че побягнала и се
скрила. След това подс. К. се отдалечил от мястото с л.а. марка БМВ.
Малко след като унищожил описаните по-горе вещи, подс. К. се
насочил към заведение „Бродуей клуб“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Цар
Борис Трети Обединител“ № 134 (известно и под старото си име Студиозус).
По същото време на работа била свид. П.. В заведението имало клиенти.
Същите били заели маси във външната част на заведението, но тъй като
времето било топло, вратата към вътрешната му част стояла отворена, а
стъклените витрини на самото заведение позволявали видимост както
отвътре-навън, така и отвън-навътре. Свидетелката П. била дългогодишен
служител в заведението. Тя изпълнявала функцията и на ** и на **. Тъй като
голяма компания от студенти тъкмо се била настанила на масите отвън, тя
бил ангажирана с изпълнението на поръчката им зад бара. В този момент в
заведенито нахлул подсъдимият К.. Същият бил облечен с черни дрехи, носел
черна шапка и предпазна маска на лицето си (тип противогрипна). Влизайки
в заведението той попитал свид. П. къде е свидетелят Н.. Подобно на
предходно развилата се ситуация, отговорът, че не знае къде е, го разгневило
и същият демонстративно бутнал няколко от подредените на бара чаши,
които се разтъркаляли по земята, а част от тях и се счупили. Свид. П. излязла
пред бара в опит да осуети последващо унищожаване на имуществото на
заведението и го попитала какво прави. В отговор подс. К. я ритнал с крак в
бедрото на левия й крак. свид. П. залитнала, но се подпряла на бара и
запазила равновесие. В този момент тя успяла да се доближи до подс. К. и да
дръпне маската от лицето му, като възприела чертите на лицето му. Това
разгневило подс. К. и същият и нанесъл шамар с лявата си ръка в дясната
страна на лицето й, в резултата на което свид. П. залитнала и си ударила
главата във витрината.
В резултат на шума от счупените чаши и удара във витрината,
клиентите на заведението, стоящи отвън били вече насочили вниманието си
навътре. Тъй като вратата била все още отворена, а свидетелката П. и подс. К.
се намирали до стъклената витрина, те успявали да чуят и видят случващото
се, включително нанесените удари на свид. П., уплашеният й вид, както и да
чуят плача й. Поведението на подс. К. било възприето непосредствено от
свид. Д. М., свид. М.Я., свид. М.М., свид. С.Г., като двид. М. успяла да види
моментът на свалянето на маската от лицето на подс. К. и също възприела как
изглежда. Непосредствено след това подс. К. сложил обратно маската си и
напуснал заведението, отдалечавайки се с л.а. марка БМВ, сив на цвят. Свид.
М. възприела това и записала номера автомобила - № ** на една от
салфетките от заведението. В последствие предоставила и своя номер в
готовност да разкаже това, което е видяла. Неволен свидетел на случилото се
3

станал и свид. Н.К., който бил приятел на бившия собственик на заведението
– свид. Л.К.. Свид. К. изчаквал изпълнение на поръчка за ксерокопиране в
района и бил също клиент на заведението. Възприемайки случаващото се,
същият позвънил на своя приятел – свид. Л.К. и го уведомил, че в неговото
заведение се случва нещо нередно и че неизвестен е ударил **та му. Свид. К.
вече не стопанисвал въпросното заведение, но тъй като познавал свид. П. като
съвестен дългогодишен служител, веднага се запътил към мястото на
инцидента. Междувременно бил подаден сигнал и на тел. 112, като на мястото
на инцидента се отзовал екип на полицията, а също и свид. Б.Д. – приятел на
свид. П., която му се обадила, за да му разкаже за случилото се. В
последствие свид. П. посетила съдебна медицина, където се снабдила със
СМУ, обективиращо състоянието й. След това посетила и Второ РУ, за да
подаде сигнал за случилото се и да бъде разпитана като свидетел.
Междувременно свид. П.Б. разказала на свид. Н. за случилото се в
заведението в жк Тракия, посочвайки и името на подс. К. като извърпител,
тъй като същият бил чест посетител на заведенията, управлявани от свид. Н..
В последствие същият посетил и заведението на бул. „Цар Борис Трети
Обединител“, тъй като свид П. също го уведомила за възникналия инцидент.
Предполагайки, че извършител и на това деяние е подс. К., предвид
съвпаденията в последователността на нападенията, свид. Н. посочил подс. К.
като възможен извършител. В същият ден подс. К. бил задържан и приведен в
сградата на Второ РУ, където бил разпознат от свид. П. и свид. М. като
извършител на деянието, от което свид. П. е пострадала.
С Постановление на РП-Пловдив В.К.К. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 НК и по чл. 216, ал. 1 НК.
По доказателствата:
В хода на образуваното ДП била назначена стоково-оценъчна
експертиза. От заключението на същата се установило, че стойността на
унищожените вещи в обекта в жк Тракия 4170,50 лева от които:
стъклен бар плот – 950 лева, дървена пирамида със стъкло – 750 лева,
рекламна плексигласова стена – 2300 лева, бутилка водка Финландия - 17,50
лева, бутилка 12-годишно уиски уиски марка Балантайнс – 43,50 лева,
бутилка уиски марка Феймъс Граус - 29,50 лева, бутилка уиски марка
Джеймисън – 34, 50 лева и бутилка уиски марка Чивъс Регал – 45,50 лева.
В хода но досъдебното производство е била назначена и медицинска
експертиза на пострадал В.Д.П., от заключението на която се установило, че
на нея й е било причинено: контузия на лицето и контузия на лявото бедро.
Контузията на лицето и на бедрото представляват мекотъканни увреждания в
посочените области, които е възможно да се получат по механизъм на удар с
или върху твърд тъп предмет, каквито са различните части на човешкото тяло
/ръка, крак/ и е възможно да се получат така, както се съобщава от
свидетелите.
Съдът кредитира тези заключения като обективни, изготвени от
компетентни лица, в кръга на съответната област, които са дали обоснован
отговор на поставените им въпроси. Същите не са оспорени от страните,
4

поради което съдът ги кредитира изцяло.
Като свидетели по делото са били разпитани В.Д.П., М.С.Н., Д. Д. М.,
М.Т.Я., М.С.М., С.Г.Г., Н.И. К., Л.Х. К., П.В.Б., Н.С.Т. и Б.А.Д..
Подс. К. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
В своите показания свид. В. П. дава сведения за датата, мястото и
механизма на причиненото й телесно увреждане, в това число и за авторът на
същото. Свидетелката в своите показания посочва, че на 18.06.2021 г.,
работейки както обичайно на работното си място в град Пловдив, в заведение
„Бродуей клуб“, находящо се до Ректората на ПУ, известно и под старото си
име „Студиозус“, непознато за нея лице нахлуло в заведението и недоволно
от факта, че не е намерил в него търсеното от него лице – свид. Н., е счупил
няколко чаши, след което е нанесъл два удара по отношение на свид. П.,
които не били предизвикани по никакъв начин от последната. Така първо й
нанесъл удар с ритник в лявото бедро, а след като същата успяла да махне
маската от лицето му и да го види – и шамар в дясно на лицето, в резултат на
което същата залитнала и си ударила главата в стъклената витрина на
заведението. В последствие в хода на извършеното разпознаване на лице,
същата е разпознала в лицето на подс. К. извършителя на нападението над
нея. Свидетелката посочва също така, че след инцидента се е срещнала с
извършителя едва при извършеното разпознаване от нея в сградата на 02 РУ.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата П., доколкото
същите се характеризират с изключителна подробност, подреденост и
логичност и въпреки многобройните и разпити, всички се характеризират с
последователност и вътрешна безпротиворечивост, нещо повече – подкрепят
се от показанията на всички свидетели, с изключение в една част на
показанията на свид. Н., която ще бъде обект на анализ по-долу.
Начинът по който свид. П. е пресъздала събитията на които е станала
свидетелка, намира категорично потвърждение и в показанията на
намиращите се в този момент клиенти на заведението – свид. Д. Д. М., свид.
М.Т.Я., свид. М.С.М., свид. С.Г.Г. и свид. Н.И. К., които съдът цени като
обективни, добросъвестни и достоверни доказателствени източници.
Така в своите показания свид. Д. М. е потвърдила факта, че на
процесната дата лице, което в последствие е разпознала като подс. К. е влязло
в задението пред ПУ, където тя и състудентите й били клиенти в този момент
и след възникнал конфликт със **та й нанесъл няколко удара, в следствие на
които тя се ударила във витрината на заведението и се разплакала. Свид. М.
успяла да види лицето на извършителя в момента, в който пострадалата
успяла да смъкне маската от лицето му и в последствие извършила
разпознаване на същия, в това число посочва същия като извършител на
деянието, разпознавайки същия в съдебното заседание, в което е разпитана
като свидетел. Тази свидетелка е успяла да запише и рег. № на автомобила, с
който подсъдимия се е отдалечил в последствие след инцидента, давайки
описание както на автомобила, така и на самия извършител – сиво БМВ,
5

комби, с рег, № **, а на извършителя – висок, с едра спортна фигура и бяла
къса брада. Посочва, че нападателят е търсел лице с имена М.,
претендирайки, че същият му дължи пари. Описва и състоянието, в което се е
намирала пострадалата в последствие – емоционално и физически зле,
разстроена, със синини по тялото.
Данните, съобщени в показанията на посочените по-горе свидетелки
намират потвърждение и в тези на свид. М.Я.. И тази свидетелка е разказала,
че на 18.06.2021 г. при посещение на кафенето, намираще се пред Ректората
на ПУ, непознат за нея човек бутнал чашите на бара и започнал саморазправа
със **та, в следствие на което й нанесъл удари – ритник и шамар. И тази
свидетелка описва мъжа като едър, мускулест и висок, а за пострадалата – че
е била притеснена, треперела и плачела. И тази свидетелка дава описание на
автомобила, с който нападателят си е тръгнал – сиво БМВ с пловдивска
регистрация.
В своите показания свид. М.М. е потвърдила показанията на
посочените по-горе свидетелки за тази част от събитията, на които същата е
станал свидетелка, а именно датата и мястото, а също така и факта на
нанесените удари на пострадалата от страна на непознат за нея мъж – едър,
висок, с тъмни дрехи и очила и маска на лицето. И тази свидетелка посочва,
че за определен момент пострадалата е свалила маската от лицето на
извършителя, но тъй като същият е стоял с груб към нея (свид. М.) същата не
е успяла да види лицето му. И тази свидетелка съобщава марката и рег. № на
автомобила, с който нападателят се е оттеглил.
Аналогични данни се черпят и от свидетелските показания на свид.
С.Г.. Същата съобщава датата и мястото на процесните събития, фактът на
нанесените удари от страна на непознат за нея мъж по отношение на **та на
заведението, в което са се намирали, също давайки описание на мъжа – едър,
висок, с очила, шапка и маска, както и че се е оттеглил с лек автомобил марка
БМВ. И тази свидетелка е посочила, че в определен момент пострадалата е
свалила маската от лицето на нападателя, както и че същият е претендирал за
някакви пари.
Горните сведения се потвърждават и от показанията на свид. Н.К.,
също неволен свидетел на случилото се. И този свидетел сочи, че на
18.06.2021 г., бил клиент на заведение, намиращо се до сградата на
Пловдивския университет, когато във вътрешността на заведението
възникнал инцидент между персонала и непознат за него мъж, който търсел
лице с име М.. Чули се викове и звук от чупене на чаши. В последствие
мъжът се оттеглил със сив автомобил марка БМВ. От останалите клиенти
разбрал, че момичето, работещо като ** е ударено от мъжа. Свид. К. се
обадил на свой приятел – свид. Л.К., за когото мислел, че стопанисва
въпросното заведение и му съобщил за случващото се.
Като логични и обективни, се оценят и показанията, дадени от свид.
Л.К.. Същият съобщава, че се отзовал на мястото на инцидента, за когото
6

разбрал от своя приятел К., въпреки, че вече не стопанисвал заведението, но
тъй като познавал пострадалата, която била дългогодишен негов служител.
Свидетелят посочва, че заварил пострадалата в истерия, плачеща, като същата
му разказала, че била ритана и бита. Свидетелят подал сигнал на тел. 112 и
съобщил на случилото се. В този момент видял от другата страна на улицата,
че спира сив автомобил марка БМВ, на което всички реагирали: „ето го, ето
го извършителя“, след което колата потеглила. В резултат свидетелят отново
позвънил на тел. 112 и съобщил, че извършителят е забелязан и съобщил
посоката, в която се движи, описвайки автомобила.
От свидетелеските показания на свид. П.Б. се черпят данни за деянието
по чл. 216, ал.1 НК. Същата съобщава, че на датата на изцидента е работела в
заведението „Бродуей“ в жк Тракия, когато лицето, което познава като клиент
на заведението В. – висок мъж със спортно телосложение, около 40-45-
годишен, се е появил и е питал за М.. По това време в заведението се
намирала и приятелка на свидетелката Б., а именно – свид. Н. Т.. След като Б.
отговорила, че не знае къде е М., това ядосало посетителя, същият взел един
стол от заведението и го хвърлил към бара, в резултат на което се счупили
няколко бутилки с алкохол. Свидетелката заявява и че в последствие е видяла
същия мъж в полицията.
Горното се потвърждава изцяло от свид. Н. Т. , която посочва, че е
станала неволен свидетел на случка, в която мъж, който познава като клиент
на заведението е хвърлил стол към бара и е счупил няколко бутилки с
алкохол, в резултат накоето същата се изплашила и избягала. Същата описва
мъжа като висок около 185-190 см., посочвайки, че е разбрала, че същият
търси М. за някакви пари.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелките Б. и Т.,
доколкото по същество се явяват неопровергани от съвкупния доказателствен
материал.
Що се касае до показанията на свид. М.Н., съдът подложи същите на
по-задълбочен анализ, предвид констатирано противоречие, което не намери
логично обяснение в кориците на делото. Свидетелят посочва, че на
процесната дата е получил обаждане от свид. П., която го е уведомила за
нападението над нея. Непосредствено след това, служителка от заведението,
на което е ** в жк Тракия му съобщила, че В. е бил и там и че е хвърлил стол
към бара, в следствие на което го е счупил, защото барът бил стъклен. До тук
показанията на свидетеля намират категорично потвърждение в кориците на
делото – досежно факта на нападенията в двете заведения, време, място,
начин на извършване, в това число на причинените вреди – инвентар и
бутилки с алкохол. Противоречието, което се констатира касае поводът за
извършените нападения, доколкото всички свидетели-очевидци посочват, че
нападателят е търсел М. във връзка с пари, които той му дължи. В това
отношение свидетелят М.Н. изрично заявява в хода на разпита си в съдебното
следствие, че е нямал спорове или пререкания с подсъдимия и не знае
7

конкретната причина, предизвикала това му поведение. Точно обратното е
заявил свид. Н. при разпита си в хода на досъдебното производство, а именно,
че подс. К. е наел заведение в жк Тракия с предишен наемател свид. Н..
Според свидетеля, подсъдимият е отказал да му върне закупена от него
машина за пици на стойност около 5000 лв, а той (свид. Н.) от своя страна е
отказал да заплати своя сметка за ток във въпросното заведение, където е бил
бивш наемател на стойност около 2300 лева. Това било и причината подс. К.
да го заплашва със саморазправа и дори под натикс на подсъдимия свид. Н.
подписал Запис на заповед. Съдът намира, че в конкретния случай следва да
се кредитират именно показанията на свидетеля, дадени от същия в хода на
досъдебното производство, доколкото всеки един от разпитаните свидетели е
посочил, че нападателят, разпознат като подс. К. е търсел М. заради
неуредени парични отношения, неколкократно заявявайки, че го търси за
пари, че си иска парите и пак ще се върне, ако не му ги върне. Ето защо съдът
избира да се довери именно на показанията на свид. Н., дадени от същия в
хода на досъдебното производство, като намира, че дадените от същия в тази
им част в хода на съдебното производство не следва да се ценят с доверие.
Същата доказателствена оценка съдът дава и на показанията на свидетеля, в
частта, в която същият заявява, че на процесната дата докато се е намирал
пред 02 РУ в момента, в който са въвели подс. К., заедно с него са били свид.
П. и нейният приятел – свид. Д.. За това обстоятелство съдът се довери на
показанията на свид. П. за сметка на тези на свид. Н. по изложените веще по-
горе съображения – констатирани нелогични противоречия в показанията на
свид. Н. и безкомпромисно последователните и безпротиворечиви показания
на свид. П..
Всъщата насока са и показанията на свид. Б.Д., който потвърждава, че
на процесната дата се е намирал пред сградата на 02 РУ чакайки разпитите на
приятелката му да приключат, като с него е чакал и свид. Н., с когото тогава
се е запознал. Но и този свидетел отрича да е имало момент, в който тримата
– свид. Д., свид. П. и свид. Н. да са чакали заведно пред сградата на 02 РУ,
особено в момента, когато в сградата е въведен задържания подсъдим К..
Както бе посочено по-горе, за това обстоятелство съдът не се доверява на
показанията на свид. Н., като дава пълен кредит на показанията на свид. П. и
свид. Д.. В действителност същият, като лице, с което свид. П. се намира в
близки отношения, има интерес да поддържа заявената от нея позиция, но
съдът не намери нито една причина да подложи под съмнение съобщеното от
свид. П. в своя разказ като свидетел.
Предвид всичко гореизложено съдът дава пълен кредит на
разпитаните по делото свидетели, с изключение от части на показанията
на свид. Н.. На първо място досежно факта на неуредените му парични
отношения с подс. К., в която част показанията му от една страна се намират
в противоречие със съобщеното от него в качеството му на свидетел, а от
друга се намират и в явно противоречие със съобщеното от абсолютно
безпристрастни от крайния изход на делото свидетели (М., Я., М., Г., К. и К.).
8

На следващо място това е частта, в която се намират в пряко противоречие
със заявеното от свид. П. и Д. относно това видяла ли е свид. П.
подсъдимия, непосредствено преди да й бъде предявен за разпознаване.
Както бе посочено по-горе съдът дава пълен кредит за това обстоятелство на
показанията на свид. П., доколкото нейните възприятия намират пълно
припокриване със съобщеното от всички свидетели-очевидци, които в своите
показания са потвърдили възприетото и съобщеното от свид. П. относно
време, начин и механизъм, в това число мотив за извършване на деянието –
неуредени парични отношения между свид. Н. и подс. К.. Няма дори детайл, в
който показанията на свид. П. да се явяват опроверган от друг доказателствен
източник и въпреки неколкократните й допълнителни разпити, е налице
пълно съответствие с преждеказаното от нея – както на досъдебно, така и на
съдебно производство. Нещо, което не може да се каже за показанията на
свид. Н., който по неустановени по делото причини заявява диаметрално
противоположна позиция на съдебна фаза досежно отношенията си с
подсъдимия, с което очевидно не благоприятства за разкриването на
обективната истина. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Н. и в
частта, в която същият твърди, че свид. П. е въприела подс. К.
непосредствено преди да бъде въведена за разпознаването й. В тази връзка
съдът отчете и отразения час за извършване на разпознаването – 18.30 часа,
докато видно от Заповедта за задържане на подс. К., същият е бил задържан
три часа преди това – 15.00 часа. За посочените обстоятелства съдът дава
пълен кредит на свид. П. и свид. Д., тъй като показанията на същите се
характеризират с последователност и безпротиворечивост, което мотивира
съда да ги цени като достоверен доказателствен източник.
Възприетото по-горе от съда се потвърждава и от събраните делото
веществени доказателствени средства - диск, находящ се на лист 88 от
досъдебното производство, съдържащ звукозапси на подадени сигнали до тел.
112 и салфетка, находяща се на лист 30 от досъдебното производство, с
посочен рег, № на авттомобил, които съдът оценя като относими, допустими
и допринасящи за установяването на фактическата обстановка и разкриване
на обективната истина. За изясняване на обективната истина по делото
допринасят и събраните по делото писмени доказателствени средства
(Протоколи за разпит на свидетети и Протоколи за разпит на обвиняем,
Протокол за оглед на местопроизшествието и приложен към него фотоалбум,
Протокол за разпознаване на лице (л. 55), Протокол за доброволно предаване,
Характеристична справка, Справка за съдимост, Справки за лице-АИС-
Български документи за самоличност и други справки). При преценката кои
писмени доказателства да се кредитират и кои не, съдът подложи на
внимателен анализ съсътвените в хода на досъдебното производство
протоколи във връзка с извършени разпознавания на лице – подс. В. К.. Видно
от приложения по делото Протокол за разпознаване на лице от 18.06.2021
г. /л. 55 ДП/, свид. П. е разпознала подс. К. като извършител на нападението
над нея. Съдът кредитира това писмено доказателство, като намира, че
9

протоколът за извършено разпознаване е съставен в съотвествие с
изискванията на НПК и въпреки направеното възражение по неговото
кредитиране, съдът не намира основания за изключването му от
доказателствения материал по делото. В тази връзка съдът намира, че
наведеното възражение за опорочаване на процедурата по разпознаване
остана непотвърдено от кредитираните доказтелствени източници. За
обстоятелството дали свид. П. е срещнала подс. К. непосредствено преди да й
бъде представен за разпознаване, съдът даде пълен кредит на показанията на
свид. П. за сметка на тези на свид. Н. по изложените вече по-горе
съображения. Същата доказателствена оценка съдът дава и на Протокола за
разпознаване на лице от 18.06.2021 г. /л. 56 ДП/, в когото свид. М. е
разпознала подс. К. като извършител на нападението над свид. П.. В
действителност самата свидетелка заяви в проведения й разпит в хода на
съдебното следствие, че подс. К. е бил по-едър от останалите лица, но
последното не би могло само по себе си да обоснове извод за несходство на
предявените за разпознаване лица. Тук следва да се има предвид, че нормата
на чл. 171, ал. 2 НПК изисква лицето да се представя за разпознаване заедно с
три или повече лица, сходни с него по външност, а не еднакви. Така или
иначе свидетелката е заявила, че е разпознала подсъдимия и по специфичната
къса бяла брада, което затвърждава убеждението за надлежно извършено
разпознаване. За факта на извършеното разпознаване съдът черпи данни и от
показанията на свид. М., която в хода на проведеното съдебното следствие
при разпита си неколкократно посочи, че в лицето на подсъдимия разпознава
извършителя на деянието, посочвайки, че това е същото лице, което е
разпознала и в хода на досъдебното производство. Предвид всичко
гореизложено съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени
доказателства, в това число оспорените от защитата протоколи, като прие за
надлежни извършените разпознавания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият В. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК и този на чл. 216, ал. 1 НК, а именно
че:
на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив e причинил другиму – В.Д.П., ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и
контузия на лявото бедро, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 НК, както и че:
на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив е унищожил противозаконно чужда
движима вещ, собственост на М.С.Н., ЕГН **********, а именно – стъклен
бар плот на стойност 950 лева, дървена пирамида със стъкло на стойност 750
лева, рекламна плексигласова стена на стойност 2300 лева, водка Финландия
10

на стойност 17,50 лева, 12-годишно уиски марка Балантайнс на стойност
43,50 лева, уиски марка Феймъс Граус на стойност 29,50 лева, уиски марка
Джеймисън на стойност 34,50 лева, уиски марка Чивъс Регал на стойност
45,50 лева, или всички вещи на обща стойност 4170,50 лева – престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК.
По отношение на деянието по чл. 131, ал. 1, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал. 2 НК.
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по
делото свидетели П., М., Я., М., Г., К., а косвено и от тези на свидетелите К.,
Д. и Н., както и от заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, се черпят категорични данни както по отношение на датата и
мястото на извършване на инкриминираната телесна повреда, така и по
отношение на механизма на причиняването й, а от показанията на свид. П. и
М., които съдът кредитира изцяло като неопровергани от събраните по делото
доказателства и Протоколите за разпознаване на лице - по несъмнен начин се
установява и авторството на деянието. Характерът и видът на причинената
телесна повреда се установяват отново от показанията на посочените по-горе
свидетели, а също така и от изготвената по делото СМЕ.
От обективна страна: по несъмнен начин се установява датата и
мястото на извършване на деянието, а също така и механизма на
причинената телесна повреда: на 18.06.2021 г. в град Пловдив, подс. К. е
нахлул на работното място на свид. П. – заведение, намиращо се срещу
Ректората на Пловдивския университет и след като е влязъл в саморазправа
със свид. П. й е нанесъл два удара, съответно с ръка по лицето и с крак по
бедрото, в резултат на което й е причинил лека телесна повреда, причинила
болка и страдание без разстройство на здравето. В тази връзка са съставените
по делото Протоколи показанията на всички свидетели очевидци, които
подкрепят заявеното от свид. П. досежно начинът, по който са се развили
събитията – подразнен от отговора на свид. П., че знае къде е свид. Н., подс.
К. е счупил няколко чаши на заведението и след като свид. П. го приканила да
спре и да си тръгне, в отговор получила описаните по-горе удари. Всички
свидетели по абсолютно еднопосочен начин описват агресията на подсъдимия
спрямо свид. П. от една страна и безпомощносто състояние на последната от
друга, респективно липсата на мотив и повод за извършеното спрямо нея.
При така установения механизъм на причиняване на констатираните
наранявания на свид. П., от категоричното заключение на неоспореното по
делото заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява и характера и вида на причинената телесна повреда, а именно:
че на свид. П. е било причинено контузия на лицето и контузия на лявото
бедро, които е възможно да се получат по механизъм на удар с или върху
твърд тъп предмет, каквито са различните части на човешкото тяло /ръка,
крак/ и е възможно да се получат така, както се съобщава от свидетелите.
Авторството на деянието се установява от свидетелските показания на
свид. П. и свид. М., които заявяват, че при извършеното разпознаване на лица
са разпознали извършителя на деянието в лицето на подс. К.. Същото заявяват
11

и в проведеното съдебно заседание, където в лицето на подсъдимия
разпознават извършителя. В тази насока са и приложените и приети като
писмени доказателства по делото Протоколи за разпознаване на лице от
18.06.2021 г., видно от които при извършените разпознавания с участието на
свид. П. и свид. М. и двете са разпознали сред предявените им лица
извършителя на деянието – подс. К.. По изложените по-горе съображения,
съдът не сподели наведените от защитата възражения досежно
доказателствената стойност на съставените протоколи за разпознаване. В тази
връзка съдът не прие за доказано твърдяната среща между пострадалата и
подс. К. пред сградата на 02 РУ преди извършване на разпознаването. Не прие
и че фактът, че останалите лица, предявени за разпознаване, наред с
подсъдимия са били с по-нисък ръст се отразява на валидността на същото,
доколкото свид. М. е посочила, че е видяла лицето на нападателя в момента, в
който пострадалата е успяла за момент да махне маската от лицето му, когато
е видяла късата му бяла брада, по която, наред със специфичния му висок
ръст и спортна фигура, го е разпознала. Всъщност всички свидетели-
очевидци споменават тази отличителна черта – висок ръст и спортна фигура,
която комбинация, особено с къса бяла брада не е често срещан външен
облик. Горното, наред с факта, че непосредствено преди нападението над
свид. П. подс. К. е бил разпознат и като лицето, извършило и престъплението
по чл. 216, ал. 1 НК в заведение в жк Тракия са косвени индиции, също
подкрепящи обвинителната теза. Както свид. Т., така и свид. Б. са посочили,
че познават лицето В. К., извършил унищожаването на вещите, собственост
на свид. Н. като клиент на заведенията, на които последният е **. За
наличието на идентичност между единия и другия извършител се съди и по
сходството в начина, по който е действал извършителят – насочвайки
физическата си агресия към всичко, което му се изпречи насреща – в единия
случай инвентара на заведението в жк Тракия, в другия тялото на свид. П., и
най-вече - по репликите, непосредствено възприети от всички свидетели-
очевидци – че търси лицето М. за пари. Цялата тази последосвателност от
прилики в поведението на извършителя, механизма на деянията и изречените
реплики, в контекста на установените по делото влошени отношения между
подс. К. и свид. Н., в това число времевата последователност на извършване
на деянията все по отношение на обекти, свързани със свид. Н., очертават
именно подс. К. като извършител на деянията, вменени му във вина – факт,
доказан и с извършените в последствие разпознавания, които по един
несъмнен начин очертават извършителя на деянията в лицето на подс. В. К..
С действията си подс. К. е нарушил обществения ред и спокойствие, тъй
като на публично място, без свид. П. да му е дала основателен повод за това,
воден от хулигански подбуди , й е причинил телесна повреда, изразила се в
контузия на лицето и контузия на лявото бедро, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Действията на
подсъдимия са били неприемливи и пресилени и са станали достояние на
неограничен кръг хора, доколкото по делото се установи, че на мястото на
12

инцидента са присъствали и много свидетели. С действията си спрямо
свидетелката П., подс. К. е изразил открито висока степен на неуважение
както към обществото, така и към личността на свид. П., посягайки на
телесната неприкосновеност на последната, без да се съобразява с това, че се
намира на публично място, че действията му се възприемат от един широк
кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с това, че подобна
саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов ред.
Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като
действия, и то в такъв обем, не са били провокирани по никакъв начин от
пострадалата, която единствено е поканила подс. К. да си тръгне от
заведението и да не чупи нищо. За да прецени дали телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства,
установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото
нараняване. Данните, установени по делото за причината (неоправдано
нервна реакция, неотговаряща по интензитет на поводът за нея), мястото на
деянието (публично такова) и механизмът на нанасянето на удара над
пострадалата (с два удара по отношение на жена от мъж, когото всички
описват като едър, висок, със спортна фигура), която от своя страна не е дала
повод на подсъдимия да извърши действия по причиняване на телесната
повреда, установяват допълващия субективната страна на състава елемент. С
действията си по гореописания начин подс. К. е засегнал като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без
основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай,
дори и при наличие на личен мотив за това. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно константната съдебна практика не винаги личния мотив
изключва хулигасните подбуди – в този смисъл е Решение № 425/22.12.2015
г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с. ВКС. Ето защо наличието на личен
мотив не може да изключи автоматично хулиганския такъв.
От субективна страна подс. В. К. е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари по отношение
на свид. П., може да й причини телесно увреждане от вида на причинените,
но въпреки това пряко го е целял и искал, воден от хулигански мотив,
съображения за наличието на който бяха изложени.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. В.
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което го призна за виновен.
По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 НК:
От събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по
делото свидетели Т., Б. и Н., а също така от Протоколите за оглед на
13

местопроизшествие и приложените към тях Фотоалбуми, се черпят
категорични данни както по отношение на датата и мястото на извършване
на инкриминираното унищожаване на конкретни чужди за подс. К. вещи, така
и по отношение на механизма на причиняването на деянието, а от
показанията на свид. Н. и заключението на изготвената по делото стоково-
оценъчна експертиза, се установява и тяхната стойност. Така по несъмнен
начин се установява, че на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив подс. К. е унищожил
противозаконно чужда движима вещ, собственост на М.С.Н., а именно –
стъклен бар плот на стойност 950 лева, дървена пирамида със стъкло на
стойност 750 лева, рекламна плексигласова стена на стойност 2300 лева,
водка Финландия на стойност 17,50 лева, 12-годишно уиски марка
Балантайнс на стойност 43,50 лева, уиски марка Феймъс Граус на стойност
29,50 лева, уиски марка Джеймисън на стойност 34,50 лева, уиски марка
Чивъс Регал на стойност 45,50 лева, или всички вещи на обща стойност
4170,50 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
От обективна страна: по несъмнен начин се установява, че на
18.06.2021 г. в град Пловдив, в заведение, работещо като коктейл-бар,
намиращо се в жк Тракия в Търговски комплекс “**” с наименование
“Бродуей клуб”, лице, разпознато от намиращите се вътре свид. Б. и Т. като
клиент на заведенията, управлявани от свид. Н., посочен и от последния като
подс. К., е нахлул, търсейки именно **я М., претендирайки, че му се дължат
пари. Установява се също така по несъмнен начин пак от еднопосочните
показания на тези две свидетелки, че след като получил отговор, че не знаят
къде е, същият е хванал един стол и го е хвърлил към стъкления бар, в
резултат на което е причинил щети, конкретно установени в последствие при
направения оглед с Протокол за оглед на местопроизшествие и Фотоалбум
към него и оценени от назначената в хода на ДП стоково-оценъчна
експертиза както следва: стъклен бар плот – 950 лева, дървена пирамида със
стъкло – 750 лева, рекламна плексигласова стена – 2300 лева, бутилка водка
Финландия - 17,50 лева, бутилка 12-годишно уиски уиски марка Балантайнс –
43,50 лева, бутилка уиски марка Феймъс Граус - 29,50 лева, бутилка уиски
марка Джеймисън – 34, 50 лева и бутилка уиски марка Чивъс Регал – 45,50
лева, всички вещи на обща стойност 4170,50 лева. Съдът кредитира изцяло
посочените по-горе доказателствени източници като неопровергани от
събраната по делото доказателствена съвкупност. Установява се, пак от
показанията на свид. Н., а също така и от приложения по делото на л. 46 от
ДП Договор за наем от 20.04.2021 г., че собственик на посочените вещи е
именно свид. Н. като физическо лице, предоставени от същия под наем на
дружеството, стопанисващо заведението. Тук следва да се посочи, че съдът се
довери за тези обстоятелства на показанията на свид. Н., въпреки сваления
кредит за другата им част, но доколкото в тази им част същите намират в
приобщени по делото писмени доказателствени източници от една страна, а
от друга – доколкото в тази им част същите не намират опровержение в
кредитираните доказателствени източници.
Авторството на деянието се установява от свидетелските показания на
свид. Т. и свид. Б., които в своите показания са посочили, че познават лицето,
14

извършило унищожаването на вещите, собственост на свид. Н. като клиент на
заведенията, на които последният е **. Освен това, както бе посочено по-горе,
при анализа на авторството, касаещо деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 НК, съдът установява идентичност между единия и другия
извършител, извод, за което се черпи по сходството в начина, по който е
действал извършителя – насочвайки физическата си агресия към всичко,
което му се изпречи насреща – в единия случай инвентара на заведението в
жк Тракия, в другия тялото на свид. П., и най-вече по репликите,
непосресдвено възприети от всички свидетели-очевидци – че търси лицето М.
за пари. Цялата тази последосвателност от прилики в поведението н
извършителя, механизма на деянията и изречените реплики в контекста на
установените по делото влошени отношения между подс. К. и свид. Н., в това
число времевата последователност на извършване на деянията, все по
отношение на обекти, свързани със свид. Н., очертават именно подс. К. като
извършител на деянията, вменени му във вина – факт, доказан и с
извършените в последствие разпознавания, които по един несъмнен начин
очертават извършителя на деянията в лицето на подс. В. К..
Тук следва да се отбележи, че съдът оцени като неоснователно
възражението на защитата, че в случая мястото на извършване на деянието
по чл. 216, ал. 1 НК е описано по неясен начин. Видно от обстоятелствената
част на обвинителния акт мястото на деянието е описано по следния начин - в
град Пловдив, в заведение, работещо като коктейл-бар, намиращо се в жк
Тракия в Търговски комплекс “**” с наименование “Бродуей клуб”. Налице е
посочване на населеното място като град, посочване на квартала и конкретно
заведение с описание на местонахождението му - в Търговски комплекс “**”.
Налице е достатчъна степен на яснота и конкретика, която според настоящия
съдебен състав не оставя място за съмнение относно мястото на извършване
на деянието и която е в пълно съзвучие с дадените указания в ТР 2/2002
ОСНК ВКС. Очевидно е, че на това мнение е и въззивната инстанция,
дококото този въпрос бе изрично поставен на вниманието на състав на ПОС
по повод обжалване на определението по чл. 248 НПК, като с акта си
въззивната инстания остави без уважение искането на защитата за връщане на
делото на това основание.
Като несонователно следва да се оцени и възражението, касаещо
определянето на пострадалия от деянието по чл. 216, ал. 1 НК. От
показанията на свид. Н., а също така и от приложения по делото на л. 46 от
ДП Договор за наем от 20.04.2021 г., се установява, че собственик на
посочените вещи е именно свид. Н. като физическо лице, предоставени от
същия под наем на дружеството, стопанисващо заведението. Последното
очертва неоснователността на наведения довод в насока некоректно
посочване на пострадалото лице. Така или иначе съставомерния елемент в
случая е чуждата за извършителя вещ. Няма спор, че инкриминираните
унищожени вещи са чужди за подс. К..
От субективна страна деянието е извършено умишлено от подсъдимия
15

със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си
извод съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимия и
тяхната последователност и целенасоченост, както и обстоятелството, че
същият е съзнавал, че нанасяйки удар върху лекия автомобил, това ще доведе
до увреждане на същия. По този начин подсъдимият е съзнавал
общественоопасният характер на деянието си и е целял настъпването именно
на тези общественоопасни последици. Същият е знаел, че въздейства върху
чужда движима вещ, предвиждал е, че това въздействие ще доведе до
повреждането й, като пряко е целял и е искал настъпването именно на този
противоправен резултат.
По изложените по-горе съображения, съдът призна подсъдимият В. К.
за виновен в извършването и на престъплениета по чл. 216, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. С
оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия, за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че
на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54 НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода. Съдът намира, че именно с това наказание биха се постигнали
целите, визирани в НК.
При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание,
съдът отчете наличните по делото отегчаващи обстоятелства, а именно:
обремененото съдебно минало на подс. К. – видно е, че същия е осъждан
неколкократно, както и фактът, че в случая причинената лека телесна повреда
се е изразила в две телесни увреждания – на лицето и на бедрото. Ето защо
съдът предпочете по-тежката от предвидените в закона алтернатоивни
санкции – лишаването от свобода. Съобразявайки степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и коментираните по горе отегчаващи
вината обстоятелства и от друга страна липсата на смекчаващи такива, съдът
прецени, че наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода се явява
съотвено на извършеното и годно да постигне целите, заложени в чл. 36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи така
наложеното на подсъдимия К. наказание да се изтърпи при първоначален
„ОБЩ” режим.
За престъплението по чл. 216, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до пет години. С оглед на така изложената по-горе
фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено
от подсъдимия, за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
16

настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в
размер на ЕДНА ГОДИНА.
При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание,
съдът и тук отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са:
обремененото съдебно минало на подсъдимия. И тук не се отчете наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства. При преценка на степенат на
обществената опасност на деянието и дееца съдът намери, че наказание
лишаване от свобода в размер на една година се явява съответно на
извършеното и годно да постигне целите на чл. 36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи така
наложеното на подсъдимия К. наказание да се изтърпи при първоначален
„ОБЩ” режим.
Съдът намира, че именно наказания в определения по-горе вид и в така
индивидуализирания размер, се явяват съответни на обществената опасност
на деянието и дееца.
По въпроса за приложението на чл. 23, ал. 1 НК:
Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, ако с едно деяние са извършени няколко
престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след
като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото
от тях. Ето защо и съобразно посочената разпоредба, на подсъдимия се
определи едно общо най-тежко наказание, което в случая се явява
наложеното за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, а именно ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът не намери основания за прилагане на института на чл. 24 НК,
като прецени, че така определеното едно общо най-тежко наказание е
съответно на причинения общ престъпен резултат.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи така
наложеното на подсъдимия К. едно общо най-тежко наказание в размер на
една година да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.
По въпроса за гражданския иск:
Предмет на претенцията по чл. 45 ЗЗД са неимуществените вреди, които
пострадалата свидетелка П., конституирана в настоящето производство като
частен обвинител и граждански ищец, в размер на 2000 лева, като се твърди,
че в резултат на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК същата е
претърпяла, изразяващи се във физизческа болка и страдание, уплаха и силен
стрес при осъществяване на деянието /лека телесна повреда/. Претенцията,
предмет на така предявения граждански иск, съдът уважи в пълния
претендиран размер, като прие, че същата бе доказана както по основание,
така и по размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателно изплащане на сумата. За да стигне до този извод
17

съдът взе предвид както показанията на свид. П., в които същата описва
болката, която е изпитала от нанесените й удари от страна на подсъдимия,
така и силният уплах. Последното намира пълно потвърждение и в
показанията на всички свидетели-очевидци на това деяние, а също така и на
свидетелите, възприели състоянието на свидетелката непосредствено след
това. Всички свидетели еднопосочно дават описание, сочейки, че свидетелка
е изглеждала зле физически и емоционално, плачела и треперела, а по тялото
й личали следи от удари. Съдът дава пълен кредит на тези свидетелки
показания, доколкото е съвсем нормално да се изпитат емоции от вида на
описаните в контекста на конкретиката на събитията – сама беззащитна жена,
нападната от едър мъж със спортна фигура и агресивно поведение. Предвид
всичко гореизложено съдът намира, че обезщетението, което се претендира в
размер на 2000 лева не е прекомерно, отговаря на интензитета на причинните
болки и страдания, както и на преживения стрес и уплах, поради което
подсъдимият В. К. бе осъден да заплати на частната обвинителкаи
граждански ищец сумата от 2000 лева, представляваща причинени от
деянието, предмет на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 18.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като веществени доказателства са били приобщени диск,
находящ се на лист 88 от досъдебното производство, и салфетка, находяща се
на лист 30 от досъдебното производство, по отношение на които съдът
постанови да останат по делото, доколкото не подлежат на унищожаване и
връщане.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски за назначени експертизи в хода на
досъдебното производство, както и за възнаграждения за вещи лица в хода на
съдебното, които съдът възложи в тежест на подсъдимия, наред с държавната
такса върху уважения размер на гражданския иска и претендираното
възнаграждение от пострадалата за адвокатско възнаграждение на
поверениците й. Ето защо и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди
подс. В. К. да заплати на ОДМВР – Пловдив сумата от 195,00 лева,
представляваща направени разноски по досъдебното производство за
изготвени експертизи; на РС – Пловдив сумата от 140,00 лева, от които 60
лева направени разноски за явяване на вещи лица и 80 лева, представляващи
държавна такса върху размера на уважения граждански иск (4 %), както и на
гражданския ищец и частен обвинител В.Д.П., сумата от 800 лева,
представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

18

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
19

Съобщи за изтекли лични данни