№ 7073
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110149948 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Първоначалният ищец – ответникът по насрещния иск Н. Н. М. твърди, че с
ответника С. П. М. са сключили граждански брак на 28.06.2020г. в гр. София, по време на
който били родени двете деца- Александър и Адриян, родени на 18.06.2021г. В молбата се
излагат твърдения, че от началото на съвместния им живот отношенията им не протичали
нормално. Оказало, се че съпрузите имали различно възпитание и характерови особености,
различни се оказали разбиранията им за семеен живот, за устрояването на семейството и за
разпределение на ангажиментите в него. Раждането на близнаците през 2021г.допълнително
напрегнали и без това обтегнатите отношения в младото семейство, защото се налагало да
ползват помощта на разширените си семейства, което довело до множество конфликт и
непоносимост. Между съпрузите започнали остри ежедневни проблеми и пререкания, които
прераствали в скандали, дори след като съпрузите се изнесли да живеят отделно в
апартамента на бабата на ищеца. Това предизвикало двукратно разделяне на съпрузите –
през месец септември 2021г. и м. април 2022г. по за около две седмици. През това време
ответникът с двете деца заминавала за родния си град Пазарджик като по този начин му
ограничавала контакта с децата. След продължители разговори и взаимни обещания
страните се събирали и опитвали да укрепят семейството си. Ищецът твърди, че работата
му позволявала да работи от вкъщи, което и правел като по този начин едновременно
осигурявал издръжката на семейството и помагал в грижата за близнаците. В отговор
получавал непрекъснати упреци от страна на ответника, която се оплаквала от
ангажиментите си като майка и в същото време недоволствала от помощта на бащата. През
месец август 2022г. младото семейство отишли на почивка на море, придружени от
родителите на ответника. Между всички възникнали сцени, довели до неприятни разговори,
при които ищецът не бил подкрепен от съпругата си, което направило положението
нетърпимо. Разговорът приключил с обиди и упреци, при които ищецът си тръгнал. В
продължение на две седмици не се поотърсили взаимно, след което ищецът предложил на
съпругата си да се обърнат към семеен терапевт, но тя казала, че вече били приключили
отношенията си. Намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го
1
прекрати, предлага постигане на споразумение с ответника относно последиците от
прекратяване на брака. С молбата заявява, че не възразява предвид ниската възраст на
децата упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, а на бащата
да определи режим на лични контакти с тях, като осъди последния да заплаща на децата
месечна издръжка. В отговора по насрещната искова молба заявява, че прави искане за
произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като се установи и посочи, че вината е единствено и само на съпругата.
Допълнително излага твърдения за поведението на съпругата, което показва наличие на
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, а именно: съпругата
не проявява разбиране към служебната ангажираност на съпруга си и изисква от него
непосилно време и участия в битови дейности, които самата тя би могла да поеме; позволява
груба намеса на родителите си в семейното отношение и позволява тяхното грубо и обидно
отношение към него; отказва право на бащата да общува с децата; позволява си обидни
изрази и квалификации спрямо съпруга си и го провокира към чести и ненужни скандали. В
двете молби по делото и в съдебно заседание ищецът поддържа искането за прекратяване на
брака, както и предложението си за постигане на споразумение относно последиците от
прекратяване на брака. Претендира разноски.
Ответникът по първоначалния иск - ищец по насрещния С. П. М. също намира брака
си за дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване по вина на
съпруга, като намира себе си за по-пригодния родител и претендира упражняването на
родителските права върху родените от брака две деца, като на бащата бъде определен режим
на лични контакти в присъствието на майката, като бащата бъде осъден да заплаща
издръжка на всяко едно от децата в размер на по 750 лв., считано от датата на подаване на
отговора на исковата молба. Ответникът твърди, че единствено тя е полагала усилия за
запазване на брака им. С ищеца са съпрузи от 28.06.2020г. Първоначално заживели при
неговата баба в квъртал Люлин на гр. София. По време на престоя им там съпругата
трябвало да търпи подмятанията на баба му, че същият се променил след като се оженил в
по- лоша посока. По късно страните се пренесли да живеят при родителите на съпруга в с.
Пасарел. Направили си ремонт на стаята, само че постепенно различията във възгледите на
поколенията отново оказали въздействие и започнали скандали, свързани с битовизми.
Свекървата се карала със сина си, но ответника усещала, че упреците са отправени към нея
индиректно. В този момент съпругата работела и учела едновременно и не й оставало време
да отговаря на всички изисквания за домакинска работа на свекърва си. Това нагнетило
отношенията със съпруга й и се отразило и негативно на отношенията между родителите
им. В този момент родителите на съпруга й започнали нов бизнес - кафе-ресторант, в който
страните искали да се включат. Но в по това време ответникът вече била бременна с
близнаци и имала проблемна бременност. Лекарите й забранили даже да шофира.
Допълнително напрежение в отношенията внесло и наличието на куче в двора на къщата в
с. Пасарел, от което тя изпитвала огромен страх. Един път то дори се хвърлило на гърба й,
което предизвикало голям страх у нея, довел до проблеми с бременността. Тези скандали и
проблеми помогнали на съпругата да осъзнае, че отношенията с Н. охладняват и двамата се
отчуждили един от друг. Работели в къщи, но на различни етажи, работното им време било
различно. Когато почивал предпочитал да играе на компютъра, вместо да бъде с жена си.
Между страните често ставали скандали по повод желанието й да гостува на родителите си в
гр. Пазарджик. Тези скандали и неразбирателства не прекъснали дори при раждането на
децата. Наложило се след раждането съпругата да се прибере в Пазарджик при родителите
си, децата останали в болницата, защото си нуждаели от лекарски грижи, а Н. ги видял чак
на десетия ден. Отначало отказвал да прекарва време с тях, въпреки че съпругата го
насърчавал да общува с тях. По настояване на съпруга си ответникът върнала при него в с.
Пасарел. Причина за това било желанието, че го обичала и искала да спаси брака им. След
изписването на децата продължили да живеят в с. Пасарел. Две седмици за отглеждането им
помагала майката на съпруга. След това дошла да помага майката на съпругата и тогава
настъпили конфликти ситуации между всички членове на разширеното семейство. След
поредния скандал между двете майки съпругата взела решение да се прибере с децата при
2
своите родители в гр. Пазарджик, защото освен това били скарани от известно време с
ищеца. Останали при нейните родители около две седмици, по време на които бащата несе
интересувал изобщо то децата си. Чак на втората седмица Н. дошъл със свой роднина да
види децата. След няколко дни свекърва й пожелала да види децата и от Пазарджик се
обадила на сина си, че се говори че той е лош баща и не се интересува от децата. Ищецът се
подразнил и веднага пристигнал при тях, при което станал скандал между всички пред
децата. Няколко дни по-късно с посредничество на роднини на съпруга се преместили с
децата да живеят при бабата в квартал Люлин. Там помощ за отглеждането на децата
оказвала баба му, а не ищецът, което станало повод за скандал, при който последният я
изхвърлил от жилището. Дори баба му се намесила да я защити. Всички тези скандали
ставали пред децата, докато те се нуждаели от непрекъснати медицински грижи и терапии,
на които ги водела само майка им. След поредица от скандали през месец април 2022г.
съпругата отново се прибрала при родителите си в гр. Пазарджик. След като ищецът дошъл
да ги прибере и се извинил за поведението си се прибрали заедно в София, където живели
заедно без проблеми няколко месеца. През месец август отишли заедно на море с нейните
родители, при което възникнал поредния скандал между съпруга и майка й, при което той я
обиждал много. Ядосал се, събрал си нещата, взел си семейния автомобил и си тръгнал.
Наложило се съпругата и децата да се приберат с родителите с в гр. Пазарджик. Скандалите
между съпрузите продължавали, много често и в присъствието на децата. По изложените
съображения моли за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпруга, предоставяне на родителските права по
отношение на двете малолетни деца на майка им, определяне на ответника на редуциран
режим на лични отношения в присъствието на майката, осъждане на същия да заплаща
месечна издръжка в размер на 750 лв. за всяко дете. Съпругата настоява да продължи да
носи фамилията М., с която вече била известна в обществото. В съдебно заседание изрично
отказва направеното предложение на ищеца за постигане на споразумение за прекратяване
на брака, като заявява изрично желание съдът да се произнесе по въпроса кой има вина да
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните.
Всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови
брачни провинения, акцентира върху това, че другият с поведението си е довел до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, пледира за уважаване на исковите му
претенции, претендира разноски. Страните нямат спор само относно упражняването на
родителските права по отношение на общите им деца, които предвид ниската им възраст,
изразяват желание да бъдат възложени на майката.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Н. Н. М. и С. П. М. са съпрузи, сключили са граждански брак на 25.06.2020г. в гр.
София, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 20/28.06.2020г. на Столична Община, район Люлин. При сключването
на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – М..
От брака на страните са родени децата – Александър Николов М., роден на
18.06.2021г. (удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0496/24.06.2021г. на СО-Район „Люлин“) и Адриан Николов М., роден на 18.06.2021г.
(удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0497/24.06.2021г. на
СО –Район „Люлин“). Съгласно представените по делото медицински документи двете деца
са родени в стационар с оперативен механизъм в 31+ г.с. с умерено депресивно общо
състояние. До навършване на една година в Болница Токуда в София е проведена
комплексна Кинезитерапия с отличен резултат. С цел подпомагане и подобряване на психо-
моторното развитие децата се пренасочват от лекуващите си лекари за провеждане на
занимания по плуване.
По време на делото ищецът Н. М. работи по трудово правоотношение с
работодателя „КМСГ“ ЕООД и получава средно месечно възнаграждение за последните
3
дванадесет месеца около 7000 лв. Съпругата С. М. в момента е в отпуск за отглеждане
двете деца, преди е работила по трудово правоотношение с „Биофарма лабораторис“ АД в
гр. Пазадржик с месечно възнаграждение около 6000 лв. Страните са напуснали семейното
жилище, в което са живели в гр. София, квартал Люлин, собственост на трети лица и не
правят искания за предоставяне на ползването му.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Пазарджик. Пред социалните
работници ответникът М. е заявила, че съпругът й по време на съвместния им живот е
упражнявал спрямо нея физическо и психическо насилие, поради което в момента се налага
да посещава психолог. Твърди, че причина за това е поведението на свекърва й, която е
допринесла за влошаване на отношенията в семейството. От момента на раздялата на
съпрузите майката с двете деца живее при своите родители в гр. Пазарджик. В жилището
има добри хигиенно – битови условия за отглеждане на двете малолетни деца Не поддържа
никакви отношения с бащата на децата, който не се интересувал от тях, неговите родители
също.
Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание ,проведено
н 06.02.2023г. Ищецът М. е заявил, че работи в кол център. Осъзнава, че съпругата му е
добра майка и не желае да лиши децата си от нейната грижа, поради което не възразява
родителските права да бъдат предоставени на ответника. В същото време иска определяне
на разширен режим на лични отношения, по време на който спокойно да може да общува с
децата си, без присъствието на майката, защото скандалите помежду им влияели вече зле
децата. Счита, чене е проблем да ходи до Пазарджик да взема децата за осъществяване на
режима на лични отношения. Счита, че може да се справя сам в грижите за децата.
При изслушването по реда на чл. 59, ал.6 от СК съпругата СтИ.а М. заявява, че е по
майчинство в момента, грижи се за децата си с помощта на двамата си родители, при които
живее. Децата имат нужда от рехабилитация, на който ги води сама до гр. София, без дай
помага никой. Имали нужда и от плуване, но нямала финансова възможност за това. Заявява,
че е обидена на съпруга си и предпочита той да вижда децата при нея, в нейно присъствие.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят Недялко
Цветанов М., баща на ищеца, заявява, че страните не живеят заедно то 25.08.2022г.Преди
това живеели заедно в гр. София, кв. Люлин в наследствен апартамент на неговата съпруга
/майката на ищеца/. Страните са се разделяли няколко пъти, като са сменяли семейното
жилище. Заедно били от 2019г., като постоянно имало между тях скандали, в които винаги
се намесвала майката на СтИ.а. Предмет на скандалите били пари и липсата на собствен на
младото семейство апартамент. Като семейство страните са живели при свидетеля и
неговата съпруга в с. Пасарел, за да могат да им помагат в отглеждането на близнаците.
Бащата също помагал с каквото може когато се налагало. Той работел от вкъщи. След
последното заминаване на съпругата при нейните родители, без да се обади на ищеца
отношенията им станали необратими. Страните контактували само по телефон, защото
синът му се страхувал при посещение в Пазарджик, да не му направят някой постановка и да
го злепоставят, както при последното посещение, при което извикали полиция. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля М. които изразяват лични негови впечатления
от семейния живот на страните, хронологично и като съдържание не си противоречат. Освен
това се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.
По делото е разпитана и майката на ищеца – Стоилка Николова М., чиито показания
съдът също кредитира. Според свидетелката страните постоянно се събирали и разделяли.
Случвало се е няколко пъти. Сценарият бил един и същ – скарвали се, тя си събирала багажа
и си тръгвала, той отивал и й прибирал обратно. Явно било,че имат несходство в
характерите, нямали нищо общо нито във възгледите за начина на живот, нито в ценностите
им. По желание на съпругата семейството се преместило в с. Пасарел. След това пак по
желание на съпругата е преместили в Люлин в наследствено на свидетелката жилище, но
явно и там не е било място на тяхното семейно гнездо. Истината е, че съпругата през цялото
време настоявала да бъде закупено отделно жилище на младото семейство, но свидетелите и
съпругът нямали все още такива финансови възможности, защото преди време синът на
4
свидетелката претърпял операция в Турция, което стопило спестяванията им. Според
свидетелката М. в основата на скандалите стояло влиянието на майката на съпругата,
нейните съвети водели до постоянни скандали между страните. Дори се наложило при
престоя на майката на съпругата в Пасарел свидетелката М. да напусне родната си къща и да
отиде на друга място, за да не стават дразги. Свидетелката твърди, че със семейството си
постоянно са помагали на страните. След раждането на близнаците закупили пакет за
осемнадесет месечна терапия в болница Токуда. Когато страните живеели в Люлин бабата
на ищеца помагала в отглеждането на децата.
По делото е разпитана и майката на съпругата – Красимира Тодорова Кацарска.
Съдът кредитира нейните показания, като обективни и изразяващи нейни лични
впечатления. Свидетелката твърди, че младото семейство винаги е имало проблеми, кавги и
разправии. Преди сватбата живеели в Пасарел при родителите му. На входа имало куче, от
което СтИ.а много се страхувала, но въпреки това не го махали от там, дори след като се
хвърлило на гърба й, когато била бременна. Свидетелката разказва за случай, когато дъщеря
й искала да им отиде на гости в Пазарджик, но Н. отказал да й закара, което накарало баща
й да отиде до София да я вземе. След това Н. казал, който я е взел да я върне и не дошъл да
си я прибере. Друг път дошъл в Пазарджик и я измъкнал от салон за маникюр насила, като я
изложил пред всички. Свидетелката разказва за случай на 22.09.2022г. когато свекърва й
дошла да види децата, стояла около три часа, след това се обадила на Н., че се говори за
него, че е безотговорен, той дошъл обезумял и започнал да ги заплашва. Наложило се да
извикат полиция. При един от скандалите Н. изхвърлил съпругата си пред вратата на
жилището, крещейки й, че трябвало да я зареже още когато забременяла. Свидетелката
Кацарска разказва и за почивката на двете семейства на море през август 2022г.
Свидетелката казала, че пицата е нездравословна храна, при която Н. избухнал и започнал
да й обижда. Събрал си багажа, изхвърлил столчетата на децата от семейната кола и си
тръгнал, зарязвайки жена си и двете деца От тогава дъщеря й се чувствала много обидена.
Живеела заедно с децата при родителите с в едно домакинство . Средствата не им достигали
за допълнително лечение на децата и за плуване, което им било препоръчано. Средствата за
лечението на децата в Болница Токуда до края на 2022г. били заплатени от родителите на
съпруга, след това майката поемала разходите.
Съдът кредитира и показанията на четвъртия свидетел, разпитан по делото –
Александър Веселинов Панайотов, приятел на съпругата. Според свидетеля откакто
познавал страните нямало ден, в който да не се скарат. Свидетелят разказва за случай, в
който трябвало да се видят със СтИ.а в София, но тя им се обадила,че съпругът й я оставил
на улицата без кола. Отишли до Пасарел, видели я разплакана и тъжна на улицата, като не
могла да влезе вкъщи, защото в двора имало голямо куче. Съпругата била гладна, ходело й
се до тоалетна, а била бременна около пети месец . Свидетелят и неговата съпруга я взели,
разходили и след като се успокоила я оставили в кафено на родителите на Никол.
Свидетелят твърди,че страните след раждане на децата са живеели в Пасарел, после са се
преместили при баба на Н. в Люлин.
С показанията, дадени от четиримата свидетели, кредитирани в съответните части, в
които почиват на техни преки впечатления и не споделят споделено им от страна по делото,
в която част показанията им са вторични и негодни да установят релевантни за спора факти,
се доказа, че между съпрузите винаги е имало скандали и неразбирателства, както преди да
се родят децата, така и след това. Установява се безспорно, че страните са разделени от края
на месец август 2022г. когато съпругът изоставя двете деца и тяхната майка на почивка на
морето, след пореден скандал с майката на съпругата - свидетелската Кацарска. След този
случай съпругата заедно с родените то брака деца се е установила да живее в жилището на
родителите си, находящо се в гр. Пазарджик. Жилището, в което към момента живеят
майката и децата, при извършеното социално проучване се установява, че се състои от две
стаи и кухня, едната от които била пригодена като спалня за майката и децата, като за
децата имало обособен самостоятелен кът, играчки и лични вещи (от Социалния доклад на
ДСП-Пазарджик). До раздялата на страните последните са живеели в жилище, собственост
5
на роднини на съпруга, находящо се в гр. София квартал Люлин, съвместно с неговата баба,
която помагала за отглеждането на децата. По време на брака съпрузите можели да разчитат
в грижите за децата на както на майката на съпруга – св.М., така и на майката на съпругата
свидетелката Кацарска. Но тази помощ и от двете майки водела до допълнителни скандали и
конфликти в семейството. И двамата съпрузи не могли да преодолеят връзката си със своите
родители и да не позволят техните внушения да влияят на брака им. В отношенията си един
към друг /според св. М. и с Кацарска се карали всеки ден/ двамата съпрузи показали
емоционална и личностна незрялост, която не им позволила да изградят хармонични
семейни отношения, почиващи на взаимно уважение и доверие иден към друг. Позволявайки
на роднините от близкия им кръг да им влияят ида стават поводи на скандали двамата
съпрузи са изразили нежеланието си изградят едно хармонично семейство, в което да
отглеждат своите две деца. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
всеки от двамата има развит родителски инстинкт и желае да прекарва повече време с
децата. Установи се, че въпреки разстоянието, след като съпругата се установила в гр.
Пазарджик бащата продължил да се интересува от своите деца. Но въпреки това под
въздействие на своите родители страните са допуснали да се достигне до настоящото
положение, при което всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от
друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно
уважение. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, брачната връзка няма предписаното от
закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971
г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, макар и не с голяма
давност е резултат на крайно изострените съпружески отношения, през последната една
година бракът е съществувал само формално, поради което и следва да бъде прекратен.
Такова е и желанието на двамата съпрузи.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено и от двете страни, поради което и следва съдът да
изследва въпроса за вината.
За отношенията на страните от запознаството им през 2019г. до фактическата им
раздяла през месец август 2022г. и четиримата разпитани по делото свидетели дават
непротиворечиви показани и те са че страните постоянно са се карали и то най- често по
битови въпроси. От показанията на св. М., св. М. и на св. Кацарска се установи, че причина
за тези скандали са постоянните намеси в живота на младото семейство на родителите на
двамата. От показанията на посочените свидетели съдът може да се направи извод, че
родителите вместо да помагат на младите съпрузи да се справят заедно с
предизвикателствата на семейния живот са ги принуждавали допълнително да изострят
отношенията си, което е довело до трайната им фактическа раздяла, при която потърпевши
са както страните така и двете им малолетни деца. Изложеното мотивира съда да приеме, че
поведението и на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като
нито един от двамата съпрузи не само, че не е положил достатъчно усилия за запазването
й, за преодоляване на конфликтите между тях, както и за отстраняване на външното влияние
върху семейния живот, но е демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в
поведението си. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице
обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и непоправимо разстройство, тъй
като по делото не се събраха достатъчно доказателства страните да са положили
необходимите усилия за запазване на семейната връзка, нито за възстановяването й след
раздялата. Липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях, са
направили брачната връзка само формална и несъответстваща на закона и морала, което
разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи,
установени в Семейния кодекс, а последвалото фактически разделно живеене е последица от
6
това. Или, и двете страни с поведението си са допринесли за разстройството на брачната
връзка, ето защо, съдебният състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е взаимна.
По изложените съображения развод следва да се допусне при вина и на двамата
съпрузи, тъй като нито един от тях не установи, че това се дължи само и единствено на
поведението на другия съпруг.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните имат две малолетни, поради което и съдът дължи произнасяне по
тези въпроси.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
двамата родители, емоционалната и доверителна връзка на децата с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, и най-вече с оглед
възрастта, в която се намират децата и заради която се нуждаят от майчина грижа и ласка,
налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността на майката,
при която да се определи и местоживеенето на децата. Майката познава в дълбочина и се
отнася внимателно и грижовно към нуждите на децата –образование, здраве, осигуряване на
емоционален комфорт, напълно ангажирана е с учебния им процес. На бащата следва да се
определи режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението, който съдът
намира, че не следва да бъде в по-разширени рамки ,за да гарантира пълноценни и
регулярни контакти, чрез които да се запази така изградената връзка на децата с бащата и да
се даде възможност на последния активно да участва в живота на децата. За яснота съдът
намира за необходимо да добави, че поддържането на подходящи лични отношения на
бащата с децата, може да става не само със свиждания, но и чрез водене на кореспонденция
чрез съвременните средства за комуникация, телефонни разговори и т. н., като в решението
на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на опосреден контакт.
Тези допълнителни форми следва да бъдат договорени между родителите, при съблюдаване
желанието и на самите деца, техния дневен режим, учебни, спортни и др. ангажименти.
За яснота на страните обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че последните
следва да разберат в достатъчна степен, че прекъсването на връзката на децата, с който е да
е от двамата родители ще се отрази неблагоприятно върху психическото и емоционално
развитие на децата им, като двете деца не следва да бъдат разделяни при осъществяване на
контактите с баща им. За изграждането на всяко едно от децата като личност двамата
родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на децата им. Те са хората, които следва да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на децата си, тъй като те съществува по волята и тяхното
желание. Майката от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за
режима на личните контакти на бащата с децата, като не допуска поведение насочено към
отчуждаването на децата от бащата и препятстване на контактите им. Чрез лични действия
на всяка от страните по делото, различаващи се по своя интензитет според потребностите на
децата, родителите трябва да създадат необходимите спокойствие и увереност у
малолетните. По този начин, съобразявайки се с предписанията на закона, добрите нрави и
влязлото в сила съдебно решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на
живот на децата си, за да не се чувстват те разкъсани в търсенето на одобрение и подкрепа
от своите родители.
Съдът намира, че в следва да бъде определена месечна издръжка на малолетните
деца на бащата в размер на по 300 лева за всяко едно от децата, считано от 14.09.2022г.
ведно със законната лихва за просрочие (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС №
5/1970г.), като майката следва да поеме останалата част от издръжката на децата, наред с
преките и непосредствени грижи за децата. Размера на издръжката е съобразен с нуждите на
децата –обичайни за деца на тяхната ниска възраст. Следва да бъде отхвърлена като
7
неоснователна и исковата претенция на майката за издръжка на децата до пълния предявен
размер от 750 лева месечно за всяко едно от децата.
Съпрузите не претендират издръжка, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос. Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за фамилното име на съпрузите след
развода, тъй като нито един от тях не го е променял при сключването на брака.
Въпреки, че от брака на страните има ненавършили пълнолетие деца, съдът намира,
че не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище, доколкото по
делото се установи, че последното жилище, в което съпрузите и техните малолетни деца са
живели до фактическата раздяла е апартамент №32, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин, бл.
1, вх. Б, ет. 6, собственост на роднини на съпруга и напуснат от съпругата.
Следва да бъде постановено след развода жената да продължи да носи брачното си
фамилно име –Венкова, тъй като последната не е заявила желание за възстановяване на
предбрачното такова. Точно обратното, поискала е, след развода, да продължи да носи
брачното си фамилно име.
Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, държавната
такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни
по равно, а мъжът дължи на съда и 864 лв. – държавна такса върху размера на присъдената
в полза на двете деца издръжка.
Въпреки претенцията на страните за присъждане на разноски по делото, такива не
им се следват, именно предвид вината за брачното разстройство
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
20/28.06.2020г. на Столрична Община район Люлин, между Н. Н. М. ЕГН **********, и С.
П. М., ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ОБЩА
ВИНА, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата от брака –
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ М., ЕГН ********** и АДРИАН НИКОЛОВ М., ЕГН
**********, на майката С. П. М., ЕГН *********, при която определя местоживеенето на
децата, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Н. М. ЕГН ********** , с
децата АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ М., ЕГН ********** и АДРИАН НИКОЛОВ
М., ЕГН **********, както следва: до навършване на три години: бащата има право да
вижда и взема децата при сее си всяка първа и трета събота на месеца за времето от 10.00
часа до 19.00 часа; до навършване на шест годищшна възраст бащата има право да вижад и
взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за
времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в недела; от шест годишна вързаст до
навършване на пълнолетие бащата има право да вижда и взема децата при себе си всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 19.00
часа в неделя; всяка четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на
първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на
24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка
нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция на децата, определена
от МОН за съответната нечетна година ; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък
до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и четиридесет дни през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА Н. Н. М. ЕГН **********, да заплаща на всяко едно от малолетните си
8
деца - АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ М., ЕГН ********** и АДРИАН НИКОЛОВ М.,
ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител С. П. М., ЕГН
********* месечна издръжка в размер на по 300 (триста ) лева, считано от 14.09.2022г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.,
като отхвърля исковата претенция до пълния предявен размер от по 750 лв.за всяко дете.
ПОСТАНОВЯВА след развода С. П. М., ЕГН *********, да продължи да носи
брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН *********, да заплати по сметка на СРС 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. М. ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по исковете за развод, на основание чл.
329, ал. 1 от ГПК и сумата 864 лв. (осемстотин шестдесет и четири) лева – държавна такса
върху издръжката на двете деца, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9