Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово,16.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от тридесети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
и секретар: Радина Церовска, с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово Желева, постави за разглеждане докладваното от
съдия Кирова-Тодорова к. адм. н. д. № 72 на Административен съд Габрово по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна жалба с вх. № СДА-01-1503 от 13.08.2020
г., подадена от М.Ц.К. ***, с ЕГН: **********, против съдебно решение № 278 от 21.07.2020
г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н. а. х. д. № 346 от
2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 494030-F529234 от 10.02.2020 г. на директор Офис Габрово към ТД
на НАП Велико Търново, с което на касатора са наложени десет глоби, всяка в
размер на 50.00 лв. Касаторът иска отмяна на първоинстанционният съдебен акт в
едно с отмяна на потвърденото с него НП.
Нарушенията, за които от К. е
потърсена административно-наказателна отговорност, се изразяват в следното:
В качеството си на
самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като собственик на ЕТ, подава след
законово установения срок декларации обр. № 1 – „Данни за осигуреното лице“ за
периода 01/2019 г. до 10/2019 г., включително, като всички декларации за 10-те
месеца са подадени на 27.11.2019 г. Срокът за тяхното подаване е до 25-то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Съответно в НП
за всеки от 10-те периода е посочен падежът на всяко от задълженията за
подаване на такава декларация. Отчетени са 10 самостоятелни нарушения, макар и
всички те да са на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. Санкциите са наложени на основание
чл. 355, ал. 1 от КСО.
В подадената против това НП
жалба до РСГ К. не излага конкретни мотиви, освен твърденията, че не е
извършила „цитираното в АУАН и НП нарушение“ и че бил нарушен ЗАНН при
съставянето на акта и издаването на постановлението, без да се сочи в какво се
изразява това нарушение.
В съдебно заседание
процесуалният представител на страната, адв. И., сочи, че са изтекли сроковете
за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за нарушенията до 25.08.2019 г.
Освен това АУАН и НП не съдържат съществени данни – наименование на ЕТ,
БУЛСТАТ. Санкцията е несъставомерна, т. к. санкционираното лице е физическо, а
не юридическо такова, но г-жа Кьорова не е самоосигуряващо се ФЛ, а
самоосигуряващ се ЕТ, което е различна хипотеза. В чл. 355, ал. 1 от КСО са
предвидени санкции за самоосигуряващи се лица, които са ФЛ, но не са търговци и
санкцията е минимум 50.00 лв., а имуществените санкции за ЕТ и ЮЛ са на
стойност минимум от по 500.00лв. В случая АНО е наложил санкции под минималния
размер, а това е недопустимо и дори само на това основание НП следва да бъде
отменено. Също така в НП се посочва като нарушена нормативна разпоредба от
Наредба Н-8/2005 г., която обаче е отменена при издаването му считано от
3.01.2020 г. Наредбата е заменена с друга подобна – Н-13 от 17.12.2019 г., в
сила от 3.01.2020 г., а НП е издадено при позоваване на вече отменената.
Алтернативно страната изразява становище, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, т.к. ангажимент за подаването
на процесните декларации е имал счетоводителят и когато жалбоподателката е
разбрала, че декларациите не са били подавани, е предприела своевременно
действия за отстраняване на нарушенията. Освен това тя е възрастна жена, на 70
години, и дори наложените в минимален размер санкции за нея са прекомерно
високи.
За да постанови съдебния си акт
РСГ е счел, че жалбоподателката действително е реализирана състава на 10
самостоятелни нарушения от процесния вид и от нея правилно и законосъобразно е
била потърсена административно наказателна-отговорност, като санкциите са също
законосъобразно индивидуализирани.
Като момент на откриване на
деянието РСГ е счел датата 27.11.2019 г., когато са подадени, макар и със
закъснение, процесните декларации. В този аспект и АУАН, и НП са издадени в
предвидения законов срок. Освен това за този тип нарушения е отчетено
регламентирането на по-дълъг срок за търсене на административно-наказателна
отговорност. Квалификацията на деянията съдът намира също за правилно
реализирана, като приложими са онези норми, които са били в сила при извършване
на нарушенията. Новият закон би следвало да се приложи само в случай, че се
явява по-благоприятен за дееца, но случаят не е такъв. И сега действащата
наредба предвижда аналогични срокове за подаването на декл. обр. № 1. По делото
няма нито твърдения, нито събрани данни, че между жалбоподателката и ЕТ има
трудови отношения, поради което тя се явява именно самоосигуряващо се лице,
поради което правило е приложена и санкционната разпоредба. Освен това съдът
отчита, че забавата при първите декларации е няколко месеца и не става въпрос
за забава в подаването само на една, а на 10 декларации, поради което намира,
че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения
и РСГ е потвърдил процесното НП.
В законния срок привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице е подало касационна жалба с
горепосочените искания. Отново застъпва защитната теза за прилагане на
несъществуваща правна норма при издаването на процесното НП; непосочване наименованието
на ЕТ, ЕИК; несъставомерност на санкцията като наложена глоба в размер от 50.00
лв. на физическо лице, а не 500.00 лв. имуществена санкция, наложена на ЕТ за
всяко отделно деяние; наличие напредпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН –
липса на причинена вреда за бюджета, отстраняване на нарушението по собствена
инициатива, малко забавяне.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. И.,
който поддържа касационната жалба.
Ответната страна, също редовно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на ОП – Габрово
счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Всички
възражения, направени пред касационната инстанция, са били вече обсъдени от
първоинстанционния съд и изводите му са правилни и обосновани.
Съдът извърши служебна проверка
както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност,
така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния съдебен акт.
АУАН и НП са издадени от
правоимащи компетентни органи.
Издадени са при спазване на
процесуалните изисквания и съдържат необходимите и предвидени по закон
реквизити.
В съставения АУАН противоправните
деяния са описани по аналогичен на описанието, съдържащо се в НП, начин.
По делото не е спорно, че К. е
регистрирала фирма като ЕТ. Видно от направена към настоящия момент справка в
публичния ТР това е ЕТ „***– М.К.“***, ЕИК: ***. Едно физическо лице може да
регистрира дейността си като физическо лице по ТЗ само с една фирма като ЕТ. Нецитирането
на фирмата на това ЕТ в АУАН и в НП не може да доведе до объркване у
физическото лице по отношение на това, в извършването на какво по вид нарушение
е обвинено. Дори и да се приеме, че непосочване на пълното наименование на този
ЕТ съставлява нарушение на изискванията за пълнота на НП, то същото не е
съществено и не следва да доведе до отмяна на НП. По делото не е налице спор,
че касаторката не осъществява дейност като ЕТ.
Констатациите, които са от
значение за спора, също не се оспорват от касаторката и се потвърждават от
разпитаните по делото свидетели. Действително въпросната забава в подаването и
на 10-те декларации е налице. Налице е и задължението такива да бъдат подадени.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и
за смърт са „лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци“ или
това са точно физическите лица. Принцип в българското осигурително право е, че
на осигуряване подлежат единствено и само тези лица. Не винаги обаче задължени
за подаване на декларация по образец във връзка с осигуряването са точно тези
лица. Задължен да подаде процесните декларации обр. 1 са, съгласно чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, “Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица
и работодателите“, които периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона
за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Според чл. 5, ал. 1 и
2 от същия Кодекс „осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, а „самоосигуряващ
се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка. В този смисъл самоосигуряващо се лице е не ЕТ, а отново физическото
лице, което обаче има разширена правоспособност, изразяваща се във възможността
да осъществява търговска дейност по занятие, поради което то, като физическо
лице, е регистрирало дейността си като ЕТ, а това не е нов, отделен правен
субект, а същият субект– физическо лице, което, за целите на общественото
осигуряване, се явява и самоосигуряващо се лице, съответно и такова, със
задължение да подава съответните справки и декларации, вкл. процесните декларации
обр. № 1. В този аспект налагането именно на глоба на физическото лице, за
което е и уредено задължението да се самоосигурява, респективно да подава
декларации обр. 1, а не на имуществена санкция, е законосъобразно и правилно.
Наложените санкции са минимални по размер и по-ниски не могат да бъдат
определени.
Съгласно другата сочена като
нарушена подзаконова правна норма – чл. 3, ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8 от
29.12.2005 г., в сила до 3.01.2020 г. и действаща към датите на извършените 10
броя отделни нарушения, декларация образец № 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях. Така цитираната разпоредба съответства на описанието на
процесните нарушения. Според чл. 3, ал.
1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който
е бил в сила по време на извършването му – независимо дали в последствие е бил
отменен или заменен с друг. Изключението по ал. 2 предвижда ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, но това не
означава, че в НП следва да се посочи новата норма, напротив, принципът е, че
се прилага винаги съществувалата към извършване на нарушението, а по
изключение, при наличие на изменение в благоприятен за дееца аспект – тази,
която е по-благоприятна за него.
В случая към издаване на НП и
настоящия момент е в сила Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
като нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а“ от нея предвижда същия ангажимент за
самоосигуряващите се лица – подаване на декларации обр. 1 до 25-то число на
месеца, следващ този, за който се отнасят, така че по-благоприятна материално
правна разпоредба в случая не е налице. Не е налице и по-благоприятна
санкционна норма, т. к. чл. 355, ал. 1
от КСО, приложима за процесните деяния, не е изменян от 2017 година до момента,
включително.
Настоящата съдебна инстанция
споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая деянията са
установени по безспорен начин от обективна и субективна страна и за тях следва
да се носи административно-наказателна отговорност. Правната квалификация е
правилно определена. В случая не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. к. нарушенията са
типични за вида си. Единствено що се отнася до последното нарушение АСГ следва
да приложи константната си практика, че когато в такива случаи става въпрос за
неподаване на данни със забава от няколко дни – в случая два дни след падежа, е
налице маловажност на случая, поради което процесното НП в частта му досежно
нарушението по последния пункт следва да бъде отменено по тази причина и на
това основание. Санкциите в останалите случаи са законосъобразно
индивидуализирани за този вид нарушение, като АНО е отчел, че за всяко отделно
нарушение следва налагане на отделна санкция.
Като е потвърдил НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с едно принципно с едно мотивирано и
законосъобразно решение. С оглед наложената отмяна на НП в частта му относно
нарушението по пункт 10 – забава в подаването на декларация-обр. № 1 за м.
10/2019 г. със срок за подаване до 25.11.2019 г. и наложената за нея санкция от
50.00 лв. АСГ следва да отмени първоинстанционния съдебен акт в тази му част,
както и самото НП в същата.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Съдебно решение № 278 от 21.07.2020 г. на Районен съд Габрово, постановено по
н. а. х. д. № 346 от 2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 494030-F529234 от
10.02.2020 г. на директор Офис Габрово към ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, с
която на М.Ц.К. ***, ЕГН: ********** е наложена глоба в размер от 50.00 лв. на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във
вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., изразяващо се в
неподаване своевременно на декларация обр. № 1 за период 10/2019 г. със срок за
подаване – 25.11.2005 г.
ОСТАВЯ В
СИЛА същото съдебно решение в останалата му част като мотивирано и
законосъобразно.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 494030-F529234 от 10.02.2020 г. на директор Офис Габрово към ТД на НАП Велико
Търново, В ЧАСТТА, с което на М.Ц.К. ***, ЕГН: ********** е наложена глоба в
размер от 50.00 лв. на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2а от Наредба Н-8 от 29.12.2005
г., изразяващо се в неподаване своевременно на декларация обр. № 1 за период
10/2019 г. със срок за подаване – 25.11.2005 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.