РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2082/18.10.2019г.
гр.Пловдив, 18 . 10 . 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V състав, в открито заседание на десети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : СТОИЛ БОТЕВ
като разгледа административно дело № 870 по описа за 2019г., взе предвид следното :
Жалбоподателят - “*****” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Соколица, общ. Карлово, обл. Пловдив, ул. “9-та” № 1, представлявано от ,,,, чрез адв. Г. и адв. П. обжалва АПВ № П-16001618190992 -004-001/12.11.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата, както и в представената писмена защита / л.112/ се иска да се отмени АПВ № П-16001618190992-004-001/12.11.2018 г. като незаконосъобразно, затова, че е връчено на неоторизирано лице, с което е нанесена сериозна имуществена загуба на жалбаоподателя, както и да се задължи ТД на НАП - Пловдив да се произнесе с административен акт, като извърши прихващане и възстановяване на дължимите от страна на клиента му средства към ТД на НАП - Пловдив, съобразявайки се с Решение № 1615/13.07.2018 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по АХД № 1664/2016 г. Претендират и съдебни разноски.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез юк. М. счита жалбата за недопустима. В писмената си защита юк М. излага подробно становище относно влезлите в сила съдебни решения , подадените заявления за прихващане , издаването на процесното АПВ и обжалването му по съдебен ред.
Поискано е жалбата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 729.31лв. /по см. на чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в частта на това искане становището да се счита за списък на разноските по чл.80 ГПК/.
Съдът е дал ход
на делото и е събирал доказателства в три поредни заседания от които се установява следната фактическа
обстановка:
С влязло в сила съдебно Решение № 1615/13.07.2018г. по адм.д.№ 1664/2016г., АС-Пловдив е отменен Ревизионен акт № Р-16001615007944-091-001/14.04.2016г., с който на търговското дружество жалбоподател не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 192 731.20лв., ведно със законна лихва в размер на 27 199,62лв.
На 15.10.2018г. с вх. № 94-00-8237 на ТД на НАП - Пловдив, от дружеството е подадено „заявление“ по чл. 128 и сл. от ДОПК, с което е поискано сумата по отменения ревизионен акт да бъде изплатена на лицето в 15-дневен срок от получаването на заявлението.
На 22.10.2018г. във връзка с подаденото искане е възложена проверка по прихващане и възстановяване на „***” ЕООД, а на 12.11.2018г, в 30-дневния срок по чл. 129 ал. 5 от ДОПК е издаден АПВ № П-16001618190992-004-001/ 12.11.2018г. „ с който е констатирано, че от името на дружеството не са постъпвали суми, с които да бъдат погасени изцяло или частично задължения по отменения РА № Р-16001615007944-091-001/14.04.2016г., т.е. липсва сума за възстановяване.
АПВ е връчен по електронен път на 13.11.2018г. на декларирания от „***“ЕООД електронен адрес за кореспонденция с НАП и към настоящия момент не е обжалван по реда на чл. 129 ал. 7 от ДОПК, т. е. по реда на ревизионните актове.
Във връзка с горните обстоятелства, пред Административен съд - Пловдив, VI състав е образувано адм. д. № 3531 /2018г. по жалба на „***“ЕООД, подадена срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП - Пловдив да издаде административен акт по заявление с вх. №94-00-8237/15.10.2018г.
Делото е приключило с влязло в сила определение № 332/12.02.2019г. „ с което съдът е приел, че в случая липсва мълчалив отказ, доколкото е налице изрично произнасяне на органа по приходите чрез издаване на горепосочения АПВ, както че ДОПК предвижда задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия орган, който не е спазен от дружеството.
На 12.02.2019г. „***"ЕООД отново подава искане до ТД на НАП - Пловдив за възстановяване на сумата по отменения РА, като с писмо изх. № 70-00-2493#2/ 27.02.2019г. дружеството е било уведомено, че въпросът вече е бил разрешен с влязъл в сила АПВ № П-16001618190992-004-00/12.11.2018г.
От правна страна, съдът следва да изложи
следното:
- Подадената от
дружеството жалба против АПВ № П-16001618190992-004-001/ 12.11.2018г., се явява недопустима, въз основа на три
отделни правни основания:
1. Жалбата е подадена срещу акт - АПВ № П-16001618190992-004-00/12.11.2018г. по чието оспорване е издаден съдебен акт - определение по адм. д. № 3531 /2018г. , влязъл в сила.
2. Жалбата е недопустима , като просрочена. В Настоящото съдебно производство остана необорен факта , че жалбата е подадена след законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 156 ал. 1 вр. чл. 129 ал. 7 от ДОПК.
АПВ е връчен 13.11.2018г. на обявения от дружеството в НАП електронен адрес за кореспонденция по чл. 29 ал. 4 от ДОПК вр. чл. 101 ал. 5 от ЗДДС.
В тази връзка при съдебното разглеждане на делото беше допуснат и разпитан като свидетел Й.П.К., управител на „***“ ЕООД, което обслужва счетоводно жалбоподателя.
Съгласно показанията на К., управляваното от него дружество е извършвало счетоводни услуги на „***"ЕООД от 2014г. до 14.09.2018г, като в това си качество свидетелят и неговите сътрудници получавали и обработвали първичните счетоводни документи на жалбподателя. К. имал пълномощно да представлява дружеството. След 14.09.2018г. той предал архива, съхраняван при него, на „***“ЕООД и сътрудниците му подали в НАП уведомление за заличаване на ел. подпис и въобще на всякаква комуникация с фирмата. Й.К. отрича пощата на жалбоподателя да е минавала през управляваната от него счетоводната къща, но малко по- късно в показанията си заявява, че е получавал съобщения от НАП - искания за представяне на документи за проверки, в качеството си на лице, което обслужва фирмата. След получаването на документите, К. устно уведомявал управителя на „***“ЕООД - Н.К.“ който идвал в офиса и двамата обсъждали какви действия да предприемат.
Свидетелят заявява, че не си спомня да е получавал процесното съобщение на електронния си адрес, като сочи, че след 14.09.2018г. не е получавал от НАП актове за възстановяване и прихващане, поради което в тая връзка от НАП бяха представени доказателства, както следва:
-Уведомление за упълномощаване на електронен адрес от 11.03.2014г., с което „***“ЕООД упълномощава ЕТ „Й.К. - Януари 41“ със собственик Й.П.К. да подава по електронен път до НАП декларации, данни и заявления по ЗДДС, ЗКПО, свързани със задължителното осигуряване, да декларира трудови договори, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, да получава данъчно-осигурителна информация. В заявлението е посочен електронен адрес: ****и е приложено пълномощно от 07.03.2014г. на името на Й.П.К., с което управителят на „***“ЕООД го упълномощава да представлява дружеството пред ТД на НАП - Пловдив, като изготвя, подава, получава и връща книжа, искания и други актове, включително и актове за прихващане и възстановяване.
-Уведомление за упълномощаване на електронен адрес от 08.09.2016г., с което „***“ЕООД упълномощава „***“ ЕООД, представлявано от Й.П.К. да подава по електронен път до НАП декларации, данни и заявления по ЗДДС, ЗКПО, свързани със задължителното осигуряване, да декларира трудови договори, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, да получава данъчно-осигурителна информация. В заявлението е посочен електронен адрес: ****и е приложено пълномощното от 07.03.2014г.
-Уведомление за упълномощаване на електронен адрес от 29.09.2016г., с което „***“ЕООД упълномощава Й.П.К. да подава по електронен път до НАП декларации, данни и заявления по ЗДДС, ЗКПО, свързани със задължителното осигуряване, да декларира трудови договори, справки по чл. 73 от ЗДЦФЛ, да получава данъчно-осигурителна информация. В заявлението е посочен електронен адрес: **** и е приложено пълномощното от 07.03.2014г. Уведомление за упълномощаване на електронен адрес от 07.09.2018г., с което „***“ЕООД упълномощава Й.П.К. да получава и да предоставя по електронен път документи в рамките на контролни производства, да получава справки за връчените/получените в НАП документи на задълженото лице в рамките на контролни производства, да получава справка относно приключилите и текущи контролни производства. В заявлението е посочен електронен адрес: ш кги51еу@тЬохл5-Ье.пе1 и е приложено пълномощното от 07.03.2014г.
-Уведомление за упълномощаване на електронен адрес от 15.10.2018г., с което „***“ЕООД упълномощава Й.П.К. да подава по електронен път до НАП декларации, данни и заявления по ЗДДС, ЗКПО, свързани със задължителното осигуряване, да декларира трудови договори, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, да получава данъчно-осигурителна информация, да подава искания за издаване на документи. В заявлението е посочен електронен адрес: ****и е приложено пълномощното от 07.03.2014г.
-Декларация на основание чл. 101 ал. 5 от ЗДДС от 10.02.2014г. от Николай Стоев Керев, управител на „***“ЕООД, в която същият заявява, че дружеството има следния електронен адрес за кореспонденция: ****, както и сочи, че е запознат със задължението си при промяна на електронния си адрес да уведоми НАП в 7-дневен срок от промяната, освен ако същата не е направена чрез заявяване в Агенцията по вписванията.
-Справка от информационния масив на НАП, от която е видно, че упълномощаването от „Хрис14-15"ЕООД се оттегля на 20.02.2019г. по отношение на заявените услуги да се подават по електронен път до НАП декларации, данни и заявления по ЗДДС, ЗКПО, свързани със задължителното осигуряване, да се декларират трудови договори, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, да се получава данъчно-осигурителна информация, да се подават искания за издаване на документ. Липсва оттегляне на пълномощията по отношение на услугите да се получават документи в рамките на контролни производства.
-Справка от
електронния масив на НАП относно подадени справки-декларации по ЗДДС от името
на „***“ЕООЗ, от която е видно, че включително на 11.11.2018г.
чрез електронния подпис на Й.П.К. в качеството му на упълномощено лице е подадена справка-декларация от името на
жалбоподателя за данъчен период м. 10.2018г.
3. Жалбата е недопустима , след като АПВ не е обжалван пред директора на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив /видно от писмото на юрк. П./,
което е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на акта от съда
съгласно чл. 156 ал. 2 вр. чл. 129 ал. 7 от ДОПК / адм. д. № 378/15г., 14105/08г. и др. на ВАС /
Съобразно изхода на спора – отмяна ход по същество с оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, разноски не са дължими за присъждане на ответния административен орган, дори при своевременното им предявяване. След като обжалването на АПВ е по реда за обжалване на ревизионните актове, приложима е нормата за разноските – чл.161 ал.1 ДОПК, според която разноски на страните се присъждат, когато делото се разглежда по същество, а настоящият случай не е такъв. /съдебната практика на ВАС е в тази насока - адм. дела № 5033/2011г., № 1164/2008г., № 3381/2012г., № 5761/2012 г. и № 3387/2012 г. на І и VІІІ отделения , вкл. Определение № 1250/2013г. на ВАС/.
В същия смисъл е и възприетото от ВАС по отношение на административни дела, относно спорове по реда на АПК – Определение № 1493/2019г. по адм.д.№ 715/2019г. : „Съгласно чл. 143 от АПК, уреждащ отговорността за разноски, не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски при прекратяване на делото, поради липса на предмет, или при липса на правен интерес от оспорването, нито при прекратяване на делото поради наличие на влязло в сила съдебно решение по оспорване на същия административен акт.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отменя определение за даден ход по същество в открито съдебно заседание от 10,09,2019г.
Оставя без разглеждане жалбата против АПВ № П-16001618190992 -004-001/12.11.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прекратява производството по адм.д.№ 870/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Административен съдия :