Решение по дело №6563/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261410
Дата: 5 май 2021 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330106563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            № 261410.                              05.05.2021 година                             град Пловдив

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                                    

 

при участието на секретаря Радка Цекова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6563 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по искова молба на Е.А.А., ЕГН **********, против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК … с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 800 лева за причинени вреди от образувано против ищеца принудително изпълнение.

В исковата молба се твърди, че настъпилите за ищеца вреди в претендирания размер представляват поети разноски за адвокатски хонорар във връзка с образуваното изпълнително дело. По – конкретно излага, че било образувано изп. дело № …описа на ….., с взискател – ответното дружество и длъжник – Е.А.А., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № …. по описа на ПРС, за сумата от общо 9 475.41 лева, от които 9 164.85 лева – главница и 310.56 лева – лихва, за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди още, че след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. № …. по описа на ПРС, „Банка ДСК“ ЕАД първоначално е образувала изп.д. № …., като изп.дело било прекратено на …… на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие било образувано изп.д. № …., прекратено на …., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така, след това е образувано изп. д….. по описа на твърди, че след депозирана от ищеца искова молба, било образувано гр.д. № …. по описа на ПРС, по което било постановено Решение № … с което било прието за установено, че Е.А.А. не дължи претендираната по изп.дело, сума. Решението било потвърдено с Решение № …, постановено по в.гр.д. № ……

Сочи, че депозирал молба по изп.дело, с искане за прекратяване на същото, предвид постановените съдебни актове. В хода на изпълнителното производство били направил разход в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Искането е да се осъди ответникът „Банка ДСК“ ЕАД да му заплати обезщетение, за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатен от него в рамките на изпълнителния процес адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва изложените от ищеца фактически обстоятелства. Възразява, че в хода на изп.дело № …, след постановеното решение по гр.д. № ……, е депозирана по изп.дело една единствена молба, приложена от а…. Т.В.. Затова счита, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е прекомерен на фона на извършеното усилие и дейност или правна сложност, съобразно общата преценка, съобразена с правната квалификация и извършените процесуални действия. Настъпилата последица от самото подаване на молбата по изп.д. е самото прекратяване по отношение на А., а не настъпват евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните. Следвало да се отчете, че липсва друга активност на процесуалния представител на страната – други молби, жалби и изобщо действия, извършени по съответното дело след постановеното решение на ПОС. В тази връзка излага съображения, че фактическата и правна сложност на изп. дело, в случая се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, в т.ч. и несъразмерно високи на правния интерес.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В настоящото производство, ищецът не претендира присъждане на разноски, а обезщетение за вреди, изразяващо се в направени от същия разноски в изпълнителното производство по образувано от ответника изпълнително дело, въз основа на вече прекратено изпълнително дело. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим.

 По основателността на предявения иск, съдът намира следното:

             За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:   ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от лице/лица, на които ответната Банка е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа, както и, че е налице противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на съответния служител/и се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора, а при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докаже погасяване.

            Страните по делото не спорят, а и от приложеното изп.дело № …… се установява, че същото е образувано, въз основа на изпълнителен лист от …, издаден по ч.гр.д. № ….. с който са осъдени длъжниците В… Н…. М…, Н… Т…. К…, Д… Х… П… и Е.А.А., солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от общо 9 475.41 лева, от които 9 164.85 лева – главница за периода от 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.07.2005 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 310.56 лева– лихва, за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., дължими по Договор за кредит за текущо потребление от …, както и разноските по делото в размер на 189.51 лева.

            Страните не спорят, а и от приложеното гр.д. № …. по описа на ПРС, се установява, че с влязло в законна сила Решение № …, е признато за установено в отношенията между страните, че Е.А.А., ЕГН **********, не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 9 164.85 лева – дължима главница за периода от 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., сумата от 310.56 лева –  дължима лихва върху главницата, за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., дължими към 11.07.2005 г. по Договор за кредит за текущо потребление от … сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В… Н… М… в качеството й на кредитополучател и Е.А.А., в качеството му на поръчител, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № …. по описа на ПРС и е образувано изп.д. № ….. от регистъра на КЧСИ, поради погасяването им по давност.

               Решението е потвърдено с Решение № …., постановено по в.гр.д. № …. по описа на ПОС, влязло в законна сила на …

               От изисканото изп.дело № …. по описа на …., се установява, че на ….. е постъпила Молба от Е.А.А., чрез адвокат Т.В. /л.296-298/, с която се моли да се приеме адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие по делото от 17.04.2019 г., от които се установява, че А. е упълномощил а… В. да го представлява по изп.д. № ….., като същият е заплатил на довереника си адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платими изцяло в брой при подписването на договора. С процесната молба е поискано също да бъде издадено удостоверение, от което да е видно какви суми са изплатени, респ. удържани от длъжника Е.А. по делото до деня на подаване на молбата.

               От изисканото изп.дело № …., се установява още, че на … е постъпила Молба от Е.А.А., чрез … Т.В. /л.302-308/, с която се моли на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, изп. производство да бъде прекратено, въз основа на влязлото в законна сила Решение  № ….., постановено по гр.д. № … по описа на ПРС, потвърдено с Решение № … постановено по в.гр.д. № … по описа на ПОС, влязло в законна сила на 07.03.2019 г. Поискано е също да бъдат отменени предприетите принудителни действия спрямо …. Е.А. по делото и да бъдат вдигнати всички наложени запори. Поискано е и да му бъдат присъдени, направените по изп.д. разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за което е приложен и списък на разноските /л.308/.

             С Постановление за прекратяване /л.309/ на ….., въз основа на постъпилата молба от … от Е.А., чрез… Т.А. за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, е прекратено изп. производство по изп. д. № … по отношение на длъжника Е.А.. Видно от същото Постановление, … не се е произнесъл по искането за разноски. 

Основният спорен по делото въпрос, се свежда до обстоятелството, дали ищецът може по настоящия исков ред да претендира вреди, представляващи сторени от същия разноски в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, впоследствие прекратено по отношение на длъжника, въз основа на влязло в законна сила решение за недължимост на сумите, както и дали на същия са му причинени такива.

В конкретния случай, безспорно установено по делото е, че изпълнителното производство по отношение на ищеца е прекратено с постановление на …по изп.д. № …. на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като по отношение на … Е.А. е представено влязло в законна сила   Решение № …, постановено по гр.д. № …, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, а именно: признато е за установено в отношенията между страните, че Е.А.А., ЕГН **********, не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 9 164.85 лева – дължима главница за периода от 28.05.2005 г. – 11.07.2005 г., сумата от 310.56 лева –  дължима лихва върху главницата, за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., дължими към 11.07.2005 г. по Договор за кредит за текущо потребление от… сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В…Н… М.., в качеството й на к… и Е.А.А., в качеството му на п…, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № … по описа на ПРС и е образувано изп.д. № …., поради погасяването им по давност.

На първо място, съдът, намира, че ищецът не може да реализира правата си по реда на чл. 245, ал. 3 вр. с чл. 422, ал. 3 ГПК, които разпоредби, предвиждат възможност за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като цитираните разпоредби се отнасят само до събраните от длъжника суми – за главница, лихви, такси и разноски, които се присъждат на взискателя и на….в изпълнителното производство, но не и до направените от самия длъжник разноски в изпълнителното производство, какъвто е конкретния случай. Поради тази причина, ищецът не би могъл да се снабди с обратен изпълнителен лист, защото претендираните от него разноски не са събрани от съдебния изпълнител, а представляват такива, които самият ищец е сторил за процесуалното му представителство по изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК. Реализирането на отговорността за разноски по чл. 79 ГПК може да стане само в рамките на изпълнителното производство, но и само въз основа на годен изпълнителен титул, обвързващ съдебният изпълнител с изпълнението му. В конкретния случай, ищецът не разполага с такъв изпълнителен титул, поради което и в рамките на изпълнителното производство същият не би могъл да реализира правата си.

Дори да се приеме, че цитираните по – горе процесуални разпоредби, предвиждат възможност за длъжника, да му се присъдят от… направените от същия разноски в рамките на изпълнителното производство, това не обуславя недопустимостта на предявения иск. Посочените разпоредби от процесуалния закон предвиждат една улеснена процедура за събирането на разноски, но не изключват възможността те да бъдат търсени по исков ред. Това е право на страната – да избере по кой ред да реализира вземането си. 

            За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:   ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от лице/лица, на които ответната Банка е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа, както и, че е налице противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на съответния служител/и се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Фактическият състав по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди. /в този смисъл Постановление №7/58г. на Пленума на ВС/.

От събраните по делото доказателства се установяват посочените предпоставки.

От представения по изп.д. № …. договор за правна защита и съдействие по делото от …., се установява, че Е.А. е претърпял имуществени вреди в размер на 800 лева за платено от него адвокатско възнаграждение за защита по изп.д. № ….. образувано въз основа на изпълнителен лист от …, издаден по ч.гр.д. №…., в полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Прекратяването на изпълнителното дело по отношение на ищеца Е.А., въз основа на влязлото в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, несъмнено сочи на незаконосъобразност на образуваното по молба на взискателя – ответник, изп.д. № ….. по отношение на ищеца. Следователно е налице причинна връзка между образуваното изп.д. № … и претърпените вреди, доколкото направените от него в изпълнителното производство разноски са за получаване на квалифицирана правна помощ и представителство, необходима за осъществяване правото на защита на длъжника и същите не биха били извършени, ако спрямо него не беше издаден по молба на ответника изпълнителен лист и образувано изп. дело, впоследствие прекратено, поради погасяването на дължимите по изп. лист суми, по давност, поради бездействието на взискателя – ответник. Вината на прекия причинител, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а ответникът не обори тази презумпция.

Именно, поради подадената от ответника – „Банка ДСК“ ЕАД  молба за издаване на изпълнителен лист, е издаден последния, въз основа, на който е образувано изп. дело № …, поради което и ответната Банка е материалноправно легитимирана да отговоря по иска. За защита на своите права ищецът е упълномощил адвокат, който да го защитава и представлява по изп.д. № …и е направил разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Ищецът не би заплащал адвокатски хонорар, респ. не би претърпял вреди, ако ответника не беше образувал изп.дело срещу него. В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на процесуалния представител, назначен при ответника.

            С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, съдът следва да извърши преценка.

            Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в изпълнителното производство.

             Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 10, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3, е в размер на 401.89 лева.

            Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, тъй като, от една страна материалният интерес по изпълнителното дело е в общ размер на 9475.41 лева, от друга страна по изпълнителното дело са извършвани процесуални действия от страна на пълномощника на Е.А., изразяващи се не само в подаване на молба за издаване на съдебно удостоверение, а и действия, свързани, както с отмяна на предприетите принудителни действия спрямо длъжника, така и такива, свързани с издаването на обратен изпълнителен лист за събрани в хода на изпълнителното дело, суми /л.319-323/. Освен това, изпълнителното дело е със значителен обем, вкл. и с оглед на данните, за образувани предходни изп. дела, както и извършвани справки от процесуалния представител на длъжника, преди депозиране на молбата за прекратяване на изп. дело, въз основа на постановеното Решение по гр.д. № … по описа на ПРС. Ето защо, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на длъжника по изпълнителното дело.

             Предвид изложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

Относно разноските:

             С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски, както следва:  50 лева за заплатена държавна такса и 500 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

            С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка. Ищецът  е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.

Съдът като съобрази, че настоящото дело е с малък материален интерес – 800 лева, не се отличава с фактическа и/или правна сложност, процесуалният представител не се е явил в проведените о.с.з., съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца, по настоящото дело, е 350 лева, от които 50 лева – за държавна такса и 300 лева – за адвокатско възнаграждение.

 

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на Е.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в изпълнително дело № …. и сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.

              РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова.

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.