№ 102
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900084 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба вх. № 20230213100718 на „ПРОГЕНЕЗИС“ АД в
ликвидация ЕИК ********* чрез ликвидатора О. Т. К. ЕГН **********,
срещу Отказ № 20230209145352/10.02.2023г. на АВ - ТР, за вписване на
промени по партидата на дружеството.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Дейността му
е прекратена по иск на прокурора, защото в срока по пар.11 от ПЗР на ЗИ на
ТЗ ДВ бр.88/20018г. не е заменил акциите на поименни, не е изменил устава и
е с открито производство по ликвидация. Твърди, че не е започнато
разпределение на имуществото. На 02.02.2023г. е провел ОСА, на което са
взети решения за замяна на акциите на приносител с поименни акции,
издаване книга на акционерите, промяна седалище и адрес на управление,
приемане на нов устав, продължаване търговската дейност на дружеството.
Иска вписване на тези промени, на което длъжностното лице отказва с мотив,
че след като е прекратен по реда на пар.13 от ПЗР на ЗИ на ТЗ Д.в. бр.
88/2018г., не съществува правна възможност да продължи дейността по
правилото на чл.274 от ТЗ. Ликвидацията му е принудителна и това изключва
възможността да продължи дейност въз основа решение на ОСА, като
разпоредбите на пар.11 – пар. 13 от ПЗР на ЗИ на ТЗ Д.в. бр. 88/2018г. не
съдържат такава възможност, а я изключват.
Счита, че правилото на пар.13 от ПЗР на ЗИ на ТЗ Д.в. бр. 88/2018г. е
създадено след приемане на чл.274 от ТЗ през 2003г., поради което
изрояването на хипотезите, при които законът допуска продължаване на
дейността след откриване на производство по ликвидация, не е и не може да
бъде изчерпателно. Според чл.274 от ТЗ е възможно дейността на дружество
1
в ликвидация да бъде продължена, когато е прекратена поради неизпълнени в
даден срок законови изисквания. Правилото на пар.13 от ПЗР на ЗИ на ТЗ Д.в.
бр. 88/2018г. е сходно или аналогично на тези възможности, защото и при
него има неизпълнено законово изискване в определен срок, поради което,
след изпълнението му, макар и след този срок, дружеството вече отговаря на
закона и може да продължи дейността си. При създаване на пар.11 – пар.13 от
ПЗР на ЗИ на ТЗ Д.в. бр. 88/2018г., чл. 274 ТЗ не е променен, поради което е
непълен. При непълнота следва да се тълкува по аналогия като се прилагат
правилата за изрично уредените хипотези с общи признаци на пропуснатите.
Сочи, че целта на закона не е задължително прекратяване на действащо
дружество, временно неотговарящо на негови изисквания, а обратната –
продължаване на дейността, след като изискването се изпълни, доколкото то
зависи от решение на неговия орган и е взето.
В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Поддържа довода за отказ на длъжностното лице. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Жалбата е допустима. Изхожда от заявителя в регистърното
производство при наличие на правен интерес за това – отказ по заявлението
му. Подадена на 13.02.2023г. и е в срок, защото отказът е постановен на
10.02.2023г. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е АД с вписан капитал 51 000лв., разпределен в 51 броя
акции на приносител, с номинал 1000лв. всяка, и внесен капитал 12 750лв.
По т.д. № 875/2021г. на ПОС, XII с., с Решение № 43 от 08.02.2022г.,
влязло в сила, е прекратена дейността на „Прогенезис“ АД по иск на прокурор
на основание чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ във вр. с пар.13 ал.1 от ПЗР на ЗИ на ТЗ
Д.в. бр. 88/2018г.
На 16.02.2022г. решението е вписано в ТР по партидата на дружеството.
На съща дата е вписано откриване на ликвидация със срок 6 месеца и
назначен ликвидатор О. К..
По партидата на търговеца е обявено Решение № 293 от 07.09.2022г. по
т.д. № 492/2022г. на ПОС, XIII с., с което е отхвърлена жалба на дружеството
срещу предходен отказ на АВ – ТР от 19.08.2022г. за вписване на промени,
свързани с промяна на вида на акциите, устава, състава на СД и продължаване
на дейността му.
На 09.02.2022г. е подадено Заявление обр. А5 за вписване на промени
относно състава на съвета на директорите, представляващия АД, вписване на
ЕСК, както следва: заличаване на Е. Н. К. като член на СД и представляващ
дружеството и вписване на М. С. В. за член на СД и представляваща
дружеството; вписване на П. И. С. за ЕСК.
Представен е Протокол от проведено на 02.02.2023г. ОСА, на което са
взети решения за продължаване дейността на дружеството на основание
чл.274 ал.1 ТЗ; за замяна на капитала на дружеството от акции на приносител
2
на поименни акции по чл.178 ал.1 ТЗ; за приемане на книга на акционерите; за
промяна седалището и адреса на управление на дружеството; за промяна на
устава; за избор на нов състав на СД и представляващ дружеството; за
освобождаване на ликвидатора. Към протокола са приложени съответните
документи по свикване и провеждане на събранието – писмена покана; нов
устав; книга на акционерите; Временно удостоверение № 1; декларации по
чл.237 от ТЗ.
По подаденото заявление е постановен отказ като длъжностното лице е
приело, че са заявени за вписване промени на вида акции, на седалището и
адреса на управление, вписване на нов ЕСК, на промени в състава на СД,
които не следва да бъдат вписани, тъй като по представения протокол от ОСА
е взето решение за продължаване дейността на дружеството, а тя е прекратена
на основание чл.252 ал.1 т.4 ТЗ във вр. с пар.13 ал.1 ЗИДТЗ с Решение № 43
от 08.02.2022г. по т.д. 875/2021г. на ПОС. Извършена е принудителна
ликвидация, защото дружеството в срока от 9 месеца, считано от 23.10.2018г.,
не е заменило акциите на приносител с поименни акции, не е издало книга на
акционерите и не е заявило това за вписване, което изключва възможността
дружеството да продължи дейността си по решение на ОСА, каквото сеги се
представя със заявлението. Тази възможност е изключена по аргумент от
чл.274 ал.1 от ТЗ и пар.11 – 16 ПЗР на ЗИТЗ от 2018г.
Посочило е, че продължаване дейността на търговско дружество в
ликвидация се заявява със Заявление обр. Б6, а не с обр. А5, поради което не
са спазени формалните изисквания за сезиране. Идентични обстоятелства са
заявени на 18.08.2022г., отказани са, отказът е обжалван и потвърден от съда с
влязло в сила решение.
При тези данни отказът е законосъобразен.
Жалбоподателят е с прекратена дейност и открито производство по
ликвидация с назначен ликвидатор. Прекратяване на търговската дейност е по
иск на прокурор със съдебно решение. Правното основание за прекратяване
по използвания исков ред по чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ е новосъздадено през 2018г.
със ЗИД на ТЗ ДВ бр.88/2018г., с който отпадна възможността за в бъдеще /от
влизането в сила на промяната като материално – правна норма/ за издаване и
съществуване на акции на приносител при акционерните дружества. С пар.11
и сл. ПЗР на ЗИД на ТЗ се преуредиха заварените от промяната отношения
чрез въвеждане на гратисен период от 9 месеца от влизане на изменението в
сила, в който съществуващите АД /ЕАД с акции на приносител да се
съобразят с новата норма и да издадат поименни акции, с които да заменят
акциите на приносител/респективно временните удостоверения, да издадат
книга на акционерите и да изменят устава си. След този период дружествата,
неизпълнили вмененото задължение и неподали заявление за вписване на
такива промени, се прекратяват по иск на прокурор по реда на чл.252 ал.1 т.4
от ТЗ от съда.
След като едно търговско дружество е с прекратена дейност, открито
3
производство по ликвидация и назначен ликвидатор, представителната
функция на неговите органи също е прекратена, защото ликвидаторът е негов
законен представител /чл.296 ал.1 ТЗ/, поради което липсва правен интерес и
правно основание за искане и вписване на промени относно състава на СД и
на представляващия дружеството. Само на това основание жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, защото със заявлението е
поискано единствено вписване на промени в състава на СД и на
представляващия, а при открита ликвидация това е ликвидаторът, който е
вписан.
Не е заявено със заявление обр. Б 6 продължаване на дейността на АД
въз основа решение на ОСА, каквото се коментира в жалбата и за което
основателно длъжностното лице посочва, че не е предмет на искане към ТР,
защото за това не е подадено надлежно по форма заявление.
Дори да се приеме, че искайки вписване на нов ЕСК, заявителят заявява
за вписване промени във вида акции и оттук продължаване на търговската си
дейност, поради което иска вписване на нов член на СД и нов представляващ,
волята му не може да се извежда по тълкувателен път, защото производството
е формално и започва по писмено искане като формата е за действителност.
Липсва искане за вписване продължаване дейността на ТД със заявление обр.
Б6.
По явно основния спор между страните, очертан в жалбата – може ли
АД, прекратено по иск на прокурор от съд с решение на основание
неизпълнение в срок на изискването на пар.11 ПЗР на ЗИД на ТЗ за замяна на
акциите на поименни, да продължи дейността си въз основа решение на ОСА
по правилото на чл.274 ал.1 от ТЗ, е налице съдебна практика - Решение №
486 от 15.11.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 680/2022 г.; Решение № 614 от
26.09.2022 г. на САС по в. т. д. № 788/2022 г., чието тълкуване отрича тази
правна възможност, защото законодателят, създавайки правилото на пар.13
ПЗР на ЗИД на ТЗ, не дава право на прекратеното търговско дружество в
срока на ликвидацията да изпълни изискването на пар.11 ПЗР на ЗИД на ТЗ
чрез изрично разписано позитивно правило и оттук ОСА да вземе решение да
продължи дейността. Такова правило не е предвидено и чрез изменение на
чл.274 от ТЗ, поради което липсва, а щом липсва, няма правно основание
веднъж обявеното в ликвидация ТД по воля на своя върховен орган да поиска
подобно вписване.
Тълкуване на чл.274 ТЗ по аналогия с изрично уредените от нормата
хипотези на продължаване на дейността въз основа решение на ОС/ОСА не
може да се извърши, защото не може да се приеме, че нормативният акт е
непълен или липсва изрична разпоредба.
Чл.274 от ТЗ представлява изключение от правилото, а изключенията не
се тълкуват разширително и по аналогия, а стеснително и според вложения
смисъл. След като чл.274 от ТЗ не е правило, а изключение, на тълкуване
подлежи законовото правило или принцип, а не изключението.
4
Законовото правило е, че щом един път търговско дружество е с
прекратена дейност и открито производство по ликвидация, ликвидацията се
извършва и дружеството се прекратява и заличава като правен субект.
Изключението на чл.274 от ТЗ е, че търговско дружество в ликвидация, което
не е започнало разпределение на имуществото, може да вземе решение, с
квалифицирано мнозинство/единодушно, от своя върховен орган – ОС/ОСА,
за продължаване на дейността си, само ако: 1. е в ликвидация поради изтекъл
срок; 2. е в ликвидация поради решение на ОС/ОСА; 3. е в ликвидация в
резултат иск на прокурор поради оставяне без управител повече от 3 месеца;
4. е в ликвидация в резултат на иск на прокурор поради намален брой на
членовете на СД повече от 6 месеца.
Между изключенията на чл.274 от ТЗ и пар.11 – 13 ПЗР на ЗИД на ТЗ
липсва сходство и припокриване по общ признак, защото изключенията на
чл.274 от ТЗ касаят преодоляване на порок по непопълнен в срок персонален
състав на представителен и управителен орган – управител/членове на СД,
което нарушава т.нар. външни отношения с трети лица по представителство и
волеобразуване на дружеството. Докато изискването на пар.11 ПЗР на ЗИД на
ТЗ касае порок на капитала на акционерното дружество и оттук кой е
акционер, т.е. съставът на основния върховен орган ОСА, конституирането му
и взимане на решения от него или става въпрос за същността на това
капиталово търговско дружество във вътрешните отношения и неговото
функциониране.
Вярно е, че се говори за срок и неотстранени в срок нередовности като
основание за ликвидация, но визираните от законодателя „пороци“ са
различни и в различна степен „нарушават“ функционирането на ТД, поради
което не са с общ признак.
Вярно е също така, че правилата на пар.11 – 13 ПЗР на ЗИД на ТЗ са
създадени след чл.274 от ТЗ и не изменят чл.274 от ТЗ, което означава, че при
промяната за въвеждане само на поименни акции и преуреждане статута на
заварените акционерни дружества, законодателят не е имал воля и за това не е
предвидил правна възможност в хода на ликвидацията да се изпълни
изискването на пар.11 ПЗР на ЗИД на ТЗ. Ако е имал тази воля, тя би била
изрично уредена, защото нормите за възникване и прекратяване на
юридически лица са с императивен характер.
С оглед новоустановената задължителна практика на ВКС по тълкуване
на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия
Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от
8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова,
разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на
5
производството като едностранно и охранително, чията правна природа не е
променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20230209145352/10.02.2023г. на АВ - ТР, за
вписване на промени по партидата „ПРОГЕНЕЗИС“ АД в ликвидация ЕИК
********* по Заявление вх. № 20230209145352 на ликвидатора О. Т. К. ЕГН
********** за вписване на промени по партидата на дружеството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6