№ 149
гр. Сливен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200103 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н. ХР. Д. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, против НП № 566 от 11.02.2021 год., издадено от Директора на ОД на
МВР - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното НП. С
жалбата е направено искане за присъждане на разноските по делото и по делото е
представен списък с разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което
изразява становището си по съществото на делото и моли издаденото НП да бъде
потвърдено, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.02.2021 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 781846 против жалбоподателя
1
за това, че на 02.02.2021 год. около 10,05 часа в гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл. 3, в
приемната на ПИ-РУ-Сливен, при влизането си и престоя си в приемната не е поставил
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не изпълнява
въведената с т. I.7 от Заповед № РД 01-51/26.01.2021 год. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. В
акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 02.02.2021 год. (л. 12 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 566 от 11.02.2021 год.,
издадено от Директора на ОД на МВР – Сливен, с което било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. В
обстоятелствената част на НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което
не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. НП било
връчено на 13.01.2022 год. (л. 14 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния
случай е налице противоречие между фактическата обстановка в съставения АУАН и
квалификацията на нарушението, както и различна правна квалификация в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят не
е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не
изпълнява въведената с т. I.7 от Заповед № РД 01-51/26.01.2021 год. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето,
което в АУАН е квалифицирано, като нарушение на чл. 209, ал. 1 от Закона за
здравето, а в НП – по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Изследвайки съдържанието
2
на посочените разпоредби съдът констатира, че в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от
Закона за здравето законодателят е предвидил ангажирането на
административнонаказателна отговорност на лице, което не се яви на задължителен
профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, а в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето касае ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директора на РЗИ
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2. Различната
квалификация на нарушението в акта и в НП води до неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган нарушение. В Решение № 95/07.06.2021 год. по
КАНД № 63/2021 год. по описа на СлАС изрично е посочено, че правната
квалификация на отразените фактически констатации в акта за нарушение определя
рамките, в които жалбоподателят упражнява правото си на защита още при започване
на административно-наказателното производство; както и че от този момент лицето
следва да се защитава срещу фактическите и правни констатации залегнали в акта. В
същото решение е отразено, че всяко отклонение от тях при издаване на наказателното
постановление ограничава това право; както и че ограничаването, нарушаването на
правото на защита във всички случаи представлява съществено процесуално
нарушение и води до порочност на издаденото наказателно постановление.
В настоящия случай констатираните от съда противоречия между фактическата
обстановка и квалификацията на нарушението в съставения АУАН, както и различна
правната квалификация в АУАН и в издаденото въз основа на него НП води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира
спрямо това адекватно своята защита и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество
В настоящия случай своевременно се явява искането в жалбата за присъждане на
разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в
тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по
- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
3
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. По
делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 10 от
делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 566 от 11.02.2021 год., издадено от
Директора на ОД на МВР - Сливен, с което на Н. ХР. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Н. ХР. Д. с ЕГН
********** от гр. Сливен, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4