№ 3
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100878 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от В. И.
Г., ЕГН **********- лично и като майка и законен представител на И. С. Г., ЕГН
**********, двамата чрез адв. Николай Николаев Димитров и адв. Петра Свиленова, с адрес
за призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на ответника да заплати на ищцата В. Г.- сумата от
250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейния съпруг С.В.Г. ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, съгласно чл.429 КЗ, считано от 16.02.2022г. (датата на уведомяването
на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и
законната лихва на основание чл.497 ал.1 т.1 КЗ- върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 18.02.2022 г. (датата на отказа на застраховател)
до окончателното й изплащане, а на И. Г., действащ чрез своята майка В. И. Г.- сумата от
300 000,00 (триста хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на неговия баща С.В.Г. ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, съгласно чл. 429 КЗ, считано от 16.02.2022г. (датата на уведомяването на
застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и законната
лихва на основание чл. 497, ал. 1,т. 1 от КЗ- върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение считано от 18.02.2022 г. (датата на отказа на застрахователе)
до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 01.02.2022г., около 14:35ч., на път II- 73 Ришки
проход, при км. 57-480 настъпва пътно-транспортно произшествие между тежкотоварен
автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ, управляван от П.С.П., ЕГН
1
********** и тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105.410“ с peг. № В 8832 ТА,
управляван от С.В.Г., ЕГН **********. Сочи се, че причината за настъпилия инцидент е
неправомерното движение на тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН
9312 АТ, управляван от П.С.П., който в зоната на завой частично навлиза в лентата за
насрещно движение, като челно удря движещия се в нея тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ
ХФ 105.410“ с рег.№ В 8832 ТА, управляван от С.В.Г.. В резултат на настъпилия пътен
инцидент е починал водача С.В.Г..
Във връзка с допуснато транспортно произшествие е образувано досъдебно
производство ДП №24/2022г. по описа на РУ Сунгурларе.
Уточнява се в исковата молба, че към датата на събитието за тежкотоварен автомобил
„Волво ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
На 16.02.2022 г., ищците депозирали пред ответното дружество извънсъдебна
претенция, по която била образувана щета № 0000-1000-01-22-7100. Към предявената
претенция били представени пълномощни, акт за смърт, удостоверение за наследници,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В тази връзка ищците се позовават на
разпоредбата на чл. 496 ал.3 т.1 КЗ. Сочат, че констативният протокол за ПТП с пострадали
лица свидетелства за настъпването на процесното произшествие, както и че същият е
надлежно съставен от компетентен държавен орган, съдържа всички необходими реквизити,
включително подпис от длъжностно лице. Излагат доводи за правната природа на
документа, който има обвързваща съда и ответника, материална доказателствена сила
относно механизма на процесното ПТП. Допълнително пред ответното дружество са
представени и други документи от образуваното ДП. Сочи се, че с писмо изх.№ 0000-1000-
01-22-7100/18.02.2022г., ответникът постановил отказ за определяне/ изплащане на
застрахователно обезщетение. Акцентира се върху обстоятелството, че поради неправилно
постановения отказ, в случая е налице забава на кредитора по отношение на плащането.
Цитира се относима, според ищците, практика на ВКС, като се заявява, че се претендира
както законна лихва върху заявените в искова молба суми, съгласно чл.429 КЗ от датите, на
които е уведомен ответника за претенциите за вреди до окончателното изплащане на
главниците, така и законна лихва върху същите тези суми (главниците и законните лихви по
чл.429 КЗ) съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ - считано, от датите на постановените откази до
окончателното им изплащане. Прави се обосновка на така предявените искания, като се
сочи, че вредите, които ищците търпят са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
По отношение на неимуществените вреди се излагат доводи, че загубата на съпруг и
баща, съставлява едно от най- тежките житейски събития и вредата в това отношение е
непоправима и материално неизмерима. Сочи се, че пострадалото лице е било стожерът на
тяхното семейство, работлив, изключително грижовен, със загубата му ищците били лишени
завинаги от пълноценното и щастливо семейство, както и от моралната, съпружеска,
2
родителска и огромна финансова опора. Болките и страданията от неговата загуба щели да
бъдат търпени винаги. В. Г. загубила своята половинка и сродна душа, като заедно с
пострадалия били неразделни и след запознанството им през 1997 г. до 2015 г. минали по
много трудния път на бездетие и инвитро процедури. Двамата били пример за семейство, в
което царят обич, хармония и разбирателство. Посочва се какви житейски препятствия са
преодолели съпрузите, както и че от раждането на детето им И., пострадалият е осигурявал
всички финанси за семейството. В резултат на загубата на съпруга си, ищцата била напълно
съсипана. Нямала време да се отдаде на мъката от загубата, тъй като трябва да осигури
условия на живот за техния син и се налагало да бъде и баща, и майка. Заявява се, че ищцата
изпитвала особено интензивни болки и страдания, причинени от обстоятелството, че след
процесната катастрофа тя е имала надежда, че съпругът й ще се възстанови. През тези 7 дни
от катастрофата до фаталния край, тя вярвала, че той ще оцелее, тъй като той е бил в
съзнание и контактен. Наложило се последната да започне посещения при психолог, за да се
опита да се съвземе от непреодолимата загуба.
За ищеца И. Г. се сочи, че шест годишен е загубил своя баща, с който били
неразделни в изключително силна връзка на взаимна обич. Пострадалият боготворял сина
си. След случилото се детето изпаднало в шок, спряло да общува с връстниците и близките
си, станало тъжно и мрачно. Посещавал детски психолог, според който И. не успявал да
владее емоционалното си състояние. Това се отразило негативно на адаптацията му в
прехода от детска градина към училище.
Уточнява се в исковата молба, че и до настоящия момент ищците страдат от депресия
и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и
тревожност. Двамата станали затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица, като
случилото се оказало изключително неблагоприятно влияние върху живота и бъдещите им
намерения.
На следващо място се прави финансова обосновка на търсения размер на предявените
претенции, като се излагат съображения за икономическата обстановка в страната и се сочи
практика по чл. 52 от ЗЗД.
В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател заявява, че не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния товарен автомобил, но се противопоставя
претенциите да бъдат уважени по основание и размер. Уточнява се, че след образуване на
застрахователна преписка 0000-1000-01-22-7100 от 16,02.2022г. и преглеждане на
представените от ищците документи е преценено, че същите не са достатъчни за изясняване
механизма на случилото се, като са поискани допълнителни доказателства. Оспорва се
твърдението произшествието да е настъпило единствено по причина на виновното и
противоправно поведение на водача П.С.П. при управлението на товарен автомобил „Волво
ФХ 4 X 2 Т“ с peг. № СН 9312 АТ. Възразява се, че пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка между търсените от ищците неимуществени вреди и транспортния
инцидент отсъства. Излагат се съображения, че пострадалият е допринесъл за настъпването
3
на негативния за него резултат, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП,
управлявайки превозното средство без поставен обезопасителен колан. Твърди се в тази
връзка, че травмите на пострадалия са настъпили, вследствие на свободното движение на
тялото във вътрешността на автомобила, поради което се поддържа възражение за
изключителен принос на пострадалия за настъпването им.
Оспорва се от ответното дружество и размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като изключително завишени и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. В тази връзка счита, че в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Изцяло се оспорва иска за присъждане на лихва от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, по аргумент на чл.497 ал.1 т.1 и т.2 КЗ.
Ответникът счита, че установеният от чл.496 КЗ срок не е започнал да тече, поради липса на
обективни данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по основанието на
извънсъдебно предявената претенция.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 01.02.2022г. след 12.20 часа, по второкласен път II- 73 в посока от гр.Шумен към
гр.Карнобат се движил тежкотоварен автомобил марка „Волво ФХ 4 х 2 Т“ с peг. № СН 9312
АТ, управляван от П.С.П.. По същото време и по същото трасе в обратна посока,
пострадалият С.В.Г. шофирал тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № В 8832 ТА.
В района на км.57+ 480, Ришки проход, превозните средства наближили завой- десен за
първото и ляв за второто, гледано в посока на движението им. Валял дъжд, видимостта била
намалена, а пътната настилка мокра. Водачът на влекача с прикачено ремарке марка
„Волво“ поддържал скорост от 61 км/ч, като при тази пътна обстановка, наближавайки завоя,
не успял да задържи автомобила в собствената си лента за движение, навлязъл в насрещната
и последвал силен челен- кос удар с превозното средство, управлявано от пострадалия. След
сблъсъка между предните части на кабините на двата влекача, превозните средства се
завъртели наляво около седловите захващащи устройства. От удара С.Г. получил контузия
на ляв седалищен нерв и ацетабулума в ляво, както и контузия на гръден кош, бял дроб и
корем. Незабавно бил откаран и приет в отделение по реанимация, а след стабилизирането
му, настанен в отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас. По време на
предприетата оперативна интервенция за фиксация на кост на 08.02.2022г. внезапно
настъпила остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на пациента, развила се на
базата на белодробна тромбоемболия и измененията на сърдечния мускул, които независимо
от проведените реанимационни мероприятия, довели до смъртта на пострадалия.
За установяване на изложените в исковата молба фактически твърдения по делото са
приобщени множество писмени доказателства, включително заверени копия на материалите
по досъдебно производство №24/2022г. по описа на РУ-Сунгурларе, в това число
констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него.
Последните документи имат характер на официални удостоверителни такива по смисъла на
4
чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията им, в предвидената
форма и по установения ред, поради което се ползват с обвързваща формална
доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които пък следва да се
приемат за безспорно установени в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т.
о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /. Приобщена е
медицинската документация, съставена след приемането на пострадалия в болничното
заведение, свидетелстваща за предприетите изследвания в отделенията на УМБАЛ- Бургас,
назначената медикаментозна терапия, проведената оперативна интервенция, включително за
извършената аутопсия на починалия.
Представени са писмени материали, удостоверяващи факта на уведомяване на
застрахователя и разменената в тази връзка между страните кореспонденция.
В хода на производството са допуснати и гласни доказателствени средства.
Свидетелката Г.Х. проследява подробно и в детайли състоянието на първата ищца от
момента, в който разбрала за неблагополучния изход при проведеното оперативно лечение
до настоящия момент. Описва силната близост и привързаност между съпрузите, като
набляга на факта, че С.Г. е осигурявал издръжката на семейството. Спира се и на промените
в здравословното състояние на детето, като последица от преживяното. Свидетелят И.И. си
спомня, че се видял с пострадалия преди да го оперират. Описва качествата му на родител и
съпруг. Сочи, че бащата и детето били силно привързани един към друг, а вторият ищец се
променил много след загубата на своя родител- затворил се в себе си, наложили се
посещания при логопед, развил астма. Разказва, че Г. е поддържал финансово семейството-
отглеждал зеленчуци в оранжерии, а работата му като шофьор била много добре платена.
Преразказва твърдения на пострадалия, според когото ако не е бил с поставен колан, можело
да претърпи по-леки травми. Д.И. свидетелства, че починалият се отнасял към семейството
си с рядко срещана любов. Връзката със съпругата му била изключително силна, а детето-
чакано дълго време. Убедителен е в изявленията си, че неговият приятел и колега издържал
близките си, като съпругата му не работила.
Съдът кредитира казаното от изслушаните по делото свидетели, които са
споделили добросъвестно спомените и впечатленията им за състоянието на ищците.
В приетото по делото заключение на допусната съдебномедицинска експертиза се
посочват получените от пострадалия увреждания и непосредствената причина за смъртта,
като е мотивирано становище, че леталния изход се намира в причинна връзка с
претърпяното произшествие и понесените от Г. множество травми. Изразена е позиция, че
пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като не са налице поражения по
тялото му, свидетелстващи за това. Контузиите, според вещото лице, са получени от
действието на твърди тъпи предмети и такива с широка повръхност, какъвто е волана на
автомобила, както и при съприкосновения с части и детайли в кабинната на влекача. Д-р
Милева се спира на травмите, които биха получени от водача на автомобил, без предпазен
5
колан като последица от рязкото му спиране. Уточнява, че долните крайници ще търпят
контузии от арматурното табло и приборите за управление, а гърдите и горната част на
корема от удара във волана. В съдебно заседание вещото лице поддържа становището си, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, изхождайки от пораженията по
тялото му. Спира се подробно на начина, по който са счупени ребрата на пострадалия,
предполагащ директно притискане и отличаващ се с кръвонасядания в ляво на местата на
счупване.
В заключението си вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза,
след обсъждане на всички, приети по делото доказателства описва начина на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините, които са довели до инцидента. Според
него причината за възникването на катастрофата е от субективен харктер и се дължи на
несъобразената с конкретната пътна обстановка скорост, с която се е движил преди
навлизането в завоя водача П.П.. В съдебно заседание уточнява, че ударът е бил със
сумараната скорост на превозните средства, която е около 109 км/ч., като е причинил
деформации основно в лявата част на кабините. Тази на товарния автомобил марка „ДАФ“
получила ромбовидна форма, сплескана по диагонал и по направление на тялото на водача.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, солидаризирайки се
напълно със становищата им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани
заключения и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на товарния автомобил, произтичащо от сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №BG/22/ 12101616887,
с период на валидност 19.06.2021г. - 18.06.2022г. е безспорно установено. Няма спор също
така, че товарният автомобил марка „Волво“ с регистрационен номер СН 9312 АТ е
управляван от водача П.П., а извод за наличие на негово виновно и противоправно
поведение се извежда без колебания от всички, приобщени по делото доказателства,
включително приети експертни заключения. Няма как да бъдат споделени възраженията и
оспорванията на ответната страна, че не е изяснен механизма на произшествието и
причинната връзка между деликта и претърпените увреждания от пострадалия. Такова
успешно доказване е проведено по делото, като е изяснен начина на настъпване на
инцидента, поведението на водача на товарния автомобил марка „Волво“, което е било в
разрез с предписанията на 20 ал.1 и 2 ЗДвП, вменяващи задължение на водачите до
контролират непрекъснато превозните средства, които управляват, като съобразяват
6
скоростта им с конкретните пътни условия /ограничена видимост, мокра пътна настилка и
навлизане в завой/. Безспорно са установени получените увреждания от пострадалия в
резултат на произшествието и причинната връзка между тези травми и възникналите
усложнения довели до настъпилия противоправен резултат и поведението на делинквента.
Доказана е и вина на П. Законът урежда в чл.45 ал. 2 ЗЗД вината при деликтната
отговорност с оборима презумция, като приема, че във всички случаи на установено
непозволено увреждане- противоправно поведение, вината се предполага до доказване на
противното. По делото не е проведено съответното успешно насрещно доказване на
обратното от страна на ответника. При липса на ангажирани убедителни данни за
оборването на законовата презумпция, вината следва да се счита за несъмнено установена.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване на противоправния резултат
от страна на пострадалия, съдът изцяло кредитира заключението на съдебномедицинската
експертиза. Уврежданията по тялото на пострадалия се изразяват в контузии на гръдния
кош, белия дроб и корема и счупвания на ребрата в ляво. Тези травми, причинени най-вече
от съприкосновението на водача с волана и арматурното табло несъмнено биха били
ограничени по своята сила и интензитет, в случай на поставяне на обезопасителен колан.
Казаното при съобразяване на обстоятелството, че ударът е бил челен с насрещно
движещото се МПС, когато обезопасителните колани най-вече проявяват своя предпазен
ефект, кара настоящият състав да приеме, че се касае за поведение на пострадалия, което
също е допринесло за причиняване на противоправните последици. Поначало
съпричиняването от пострадалия е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване
на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Във втората хипотеза,
пострадалият не е причинил настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл
за собственото си увреждане, съответно за увеличаване размера на вредата. Настоящият
случай е именно такъв. При извода, че поведението на пострадалия също е в причинна
връзка с настъпването на вредите от злополуката и основание за приложение на
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, следва да бъде съобразена
степента на приноса за настъпването на вредите, чрез съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до вредоносния резултат. В случая въз основа на паралелното сравнение между
поведението на водача- делинквент и пострадалия водач с оглед и на задълженията, които
всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че реалният принос на потърпевшия е по-
малък, което предопределя и съотношението при разпределянето на отговорността за
причиняването на вредите от деликта. Двамата водачи са допуснали нарушение на
правилата за движение по пътищата. Водачът на товарния автомобил „Волво“ грубо е
пренебрегнал от една страна генералното си задължение по чл.5 ал.1 ЗДвП, с поведението
си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност здравето и
живота на хората и от друга в качеството си на професионален шофьор при управление на
тежкотоварно превозно средство не е съобразил предписанията на закона като избере
подходяща на конкретната пътна обстановка и движението си в планински проход, скорост
на движение. Това дава основание за извод, че допуснатите от водача на застрахования при
7
ответника автомобил нарушения на правилата за движение превишават като брой и тежест
нарушението на увредения. Относителното им значение като причина за настъпването на
произшествието е много по-високо по степен. Поради това, приносът на пострадалия за
настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 30%.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за товарния автомобил марка
„Волво“ води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на ищците
неимуществени вреди. При това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е
доказан по своето основание.
Спорен между страните е и въпросът за размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено- икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения,
възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са
живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Партньорката на починалия, освен със загубата на любимия си човек, за в бъдеще ще
следва сама да се справя с отговорностите по отглеждането и възпитанието на малолетното
им дете. На ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания дали своето трайно отражение върху състоянието и, които продължават и към
настоящия момент. С оглед данните по делото за неочакваната смърт на пострадалия,
осигуряващ прехраната на своето семейство, непреодоляната тъга на ищцата В.Г.,
отражението на загубата върху психическото й състояние, липсата на финансовата и
морална опора, на които е разчитала, болките от загубата на спътник в живота, съдът счита,
че справедливото парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
последната е сумата от 200 000 лева.
При съобразяване на обстоятелството, че връзката родител- дете има най-силна
проява при низходящи в детска възраст, тъй като именно тогава децата се нуждаят от
моралната подкрепа, приятелството и емоционалната близост на родителя съдът приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди на детето следва да бъде в размер на
250 000 лева. Този размер съдът намира за съобразен и с конкретните икономически условия
към датата на увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми
8
(лимит на отговорност) съгласно чл.492 т.1 КЗ. Отношенията между баща и дете са били
топли, като ги е свързвала силна привързаност. Г. се е грижил за детето с голямо внимание,
за да му осигури необходимите условия за живот. Касае се за загуба, която детето ще усеща
и изпитва винаги през целия си живот.
При така приетите по- горе размери на обезщетение, след редуцирането им с
определения процент съпричиняване от 30 %, на ищците се дължи обезщетение за
неимуществени вреди както следва: 140 000 лева на ищцата В. Г. и 175 000 лева за детето И.
С. Г..
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците, считано от
датата на предявяване на претенциите пред застрахователя- 16.02.2022г. Застрахователят
няма как да дължи още веднъж лихва по начина, по който това е поискано от ищците за
времето от 18.02.2022г., поради което и искането в тази му част следва да се отхвърли. В
тази връзка решение №128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.д. №2466/2018г., първо Т.О., в което
изрично е посочено, че на основание чл.493 ал.1 т.5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 КЗ и при липса на произнасяне дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 12 600 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 247.90 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Георги
Георгиев Радков от САК в размер на 26 280 лева. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 вр. чл.36 от Закона за
адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази
връзка определение №70/ 08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение
№41/25.01. 2017г. на ВКС по ч.т.д. №2127/16г. първо т.о. / Основания за увеличаване на
9
присъденото възнаграждение, при съобразяване предмета на делото, правните и
фактическите основания и вложеният труд за защита интересите на ищците, не са налице,
тъй като по делото са проведени общо две заседания и същото не се отличава с правна и
фактическа сложност.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: гр.София, ул.„Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 обезщетение в
размер на 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди,
вследствие причиняване смъртта на нейния съпруг С.В.Г., ведно със законната лихва,
считано от 16.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищеца Г. и за
присъждане на лихва за времето от 18.02.2022г./датата на отказа на застрахователя/ до
окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на И. С. Г., ЕГН **********, чрез
законния му представител и негова майка В. И. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 обезщетение в размер на 175 000
/сто седемдесет и пет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, вследствие
причиняване смъртта на неговия баща С.В.Г., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищеца Г. и за
присъждане на лихва за времето от 18.02.2022г. /датата на отказа на застрахователя/ до
окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса за производството в размер на 12 600 /дванадесет хиляди и шестстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат Георги Георгиев Радков от
САК сумата от 26 280 /двадесет и шест хиляди двеста и осемдесет/ лева адвокатско
възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН ********** и И. С. Г., ЕГН **********, чрез законния му
представител и негова майка В. И. Г., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 да заплатят на „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от
10
247.90 /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11