РЕШЕНИЕ
№ 1338
гр. Пловдив,29.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХIV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Кичка Казакова, като разгледа касационно административно
- наказателно дело № 1452 по
описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Илиян Д.Т., ЕГН**********,
с адрес *** подадена чрез пълномощника адв. Ш. против Решение № 260037 от 21.04.2021г.,
постановено по АНД № 786/2020г. по описа на Районен съд -Карлово, 3 наказателен
състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №20-0281-001245
от 25.11.2020г. на началник група в РУ-Карлово към ОД на МВР Пловдив, с което
на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Законът за движението по
пътищата /съкр.ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени
са подробни съображения за липса на осъществено административно нарушение, недоказаност
на същото, маловажен случай по чл.28 б.а от ЗАНН, като се прави искане за
отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Не се претендират направените разноски.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР Пловдив, редовно
призован чрез началника на РУ -Карлово не изпраща представители не взима
становище по нейната основателност. Не се претендират разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП от страна на касационният
жалбоподател. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд
относно съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването
му и авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така,
доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща
посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното
нарушение, е дадено коректно, ясно и правно съответно на нормите описание, с
което действието на жалбоподателя да управлява МПС, което не е регистрирано по
съответният за това административен ред е съставомерно на посочената забрана. В
тази връзка районният съд законосъобразно е възприел събраните в хода на
производството писмени доказателства /справка по писмо
рег.№103000-5023/24.02.2021година на началник сектор „ПП“-Пловдив/ за
прекратена регистрация на МПС на 03.09.2020година. Налице е изцяло съставомерно
поведение по посоченият състав. Видно е, че съдът е направил законосъобразен извод
относно правилността на правната квалификация на административното нарушение,
като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди това
подробно в мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение
именно на жалбоподателя, осъществяващо признаците на административно нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Поради това и възраженията на касационният
жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. Следва да се спомене, че
тези възражения са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата
срещу наказателното постановление, на които първоинстанционният съд е дал
подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и
настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени. Съдът се е
произнесъл конкретно и по възражението на жалбоподателя относно наличието на
основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в която връзка са и
изложените пред съда обстоятелства относно семейното, здравословно и
имуществено състояние на жалбоподателя и отражението на последиците от нарушението.
В конкретният
случай правилно е отчетено от негова страна, че законосъобразното приложение на
чл.27 ал.1 -3 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението,обосновава липсата на
основания да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН по отношение на
жалбоподателя. Следва да се отбележи относно възражението на касатора,
че приложимата в случая санкционна норма е обсъдена съобразно възможностите,
предвидени в разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като минималния размер на
наказанието е в достатъчен и изискуем обем обсъден като законосъобразен извод
за постигане на целите на наказанието.
При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно
искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037 от 21.04.2021г.,
постановено по АНД № 786/2020 г. на Районен съд – Карлово - III наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.