№ 131
гр. Велико Търново , 24.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500084 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С Определение № 260301/29.10.2020 год. по в. гр. д. № 752/2020 год.,
Плевенският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Е. Х.
З. от гр. Плевен срещу отказ на ЧСИ Т. К. да прекрати изп. дело № 1124/2014 год. по
описа на същия съдебен изпълнител на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, обективиран в
съобщение изх. № 29054/16.08.2020 год. и прекратил производството по делото.
Осъдил Е. Х. З. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София
сумата 100 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Частна жалба против определението е подадена от Е. Х. З. чрез пълномощника
адв. Вл. Б.. Счита определението за незаконосъобразно и неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело не защото жалбоподателката не е страна по делото, а
защото има неизплатени такси и разноски относно прекратяването. От това следва, че
жалбоподателката не е загубила качеството си на длъжник по делото и последното не е
прекратено по отношение на него. В молбата си от 09.07.2020 год. взискателят е
поискал прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, но по същество е
уведомил съдебния изпълнител за сключено споразумение и изпълнено задължение от
страна на жалбоподателката. По тази причина ЧСИ е прекратил изпълнителното дело
по отношение на жалбоподателката на осн. чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – изпълнение на
задължението. В тази хипотеза, за да бъде прекратено изп. дело, следва да бъдат
1
платени и разноските по последното – чл. 433 ал. 2 от ГПК. Съгласно тази
разпоредбата, прекратяването се допуска при наличие на две кумулативни
предпоставки – изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението, което в случая не е налице. Жалбоподателката счита, че разноските не
са дължими. Жалбата е допустима, тъй като разноските по изпълнението не са
събрани. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да върне делото
за разглеждане по същество на жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е подала отговор
на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 1124/2014 год. по описа на ЧСИ Т. К. е образувано за
принудително събиране на вземането на „Уникредит Булбанк“ АД към „Медитек“
ЕООД, Виктор Илиев Рибаров и Е. Х. З.. Принудителното изпълнение е насочено
върху имущество на длъжниците, включително и върху това на Е. Х. З. – солидарен
длъжник наред с кредитополучателя „Медитек“ ЕООД.
Въз основа на договор за цесия от 06.11.2017 год. и приложение № 180 към
него, като взискател по делото на мястото на „Уникредит Булбанк“ АД е
конституирана „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и принудителното изпълнение
е продължило.
На 09.07.2020 год. по делото е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в която е посочено, че с длъжника Е. Х. З. е сключено извънсъдебно
споразумение за заплащане на сумата 10 496.36 лв. по изпълнителното дело, която е
преведена и взискателят няма финансови претенции спрямо този длъжник. Направено е
искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК само
по отношение на Е. Х. З., като бъдат вдигнати наложените запори, възбрани и др., след
заплащане на дължимите такси и разноски.
С Постановление от 09.07.2020 год. съдебният изпълнител прекратил
изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК само по отношение на Е. Х. З..
На 15.07.2020 год. до Е. Х. З. е изпратено съобщение от ЧСИ, че има
задължения по изпълнителното дело в размер на 1 133.54 лв. такси по т. 26 от ТТР по
ЗЧСИ и такси за вдигане на наложените запори. Посочено е, че след внасяне на
дължимите суми делото ще бъде прекратено и запорите – вдигнати. Съобщението е
получено от длъжника на същата дата.
2
На 14.08.2020 год. длъжникът Е. Х. З. направила пред съдебния изпълнител
искане за прекратяване на делото на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Със съобщение изх. № 29054/16.08.2020 год. съдебният изпълнител отказал
прекратяване на делото на това основание. Посочил, че са дължими суми по ТТР към
ЗЧСИ, за което ще се предприемат действия по снабдяване с изпълнителен лист.
Отказът е обжалван от длъжника пред ПлОС, който с обжалваното определение
оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане и е основателна
по съществото си:
За да остави без разглеждане жалбата на Е. Х. З. против отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
окръжният съд е приел, че към датата на искането за прекратяване и към датата на
подаване на жалбата по чл. 435 от ГПК жалбоподателката не е страна по делото, тъй
като същото е прекратено по отношение на нея с постановление от 09.07.2020 год.
Въззивният съд не споделя извода за недопустимост на подадената от Е. Х. З.
жалба, представляваща такава по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК против отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело.
По делото няма данни Постановлението на съдебния изпълнител от 09.07.2020
год. за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Е. Х. З.,
постановено по молбата на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да е
съобщено на страните по изпълнителното дело. С оглед на това, следва да се приеме,
че към датата на депозиране на искането на жалбоподателката за прекратяване на
делото на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – 14.08.2020 год., към датата на постановяване
на отказа на ЧСИ – 16.08.2020 год. и към настоящия момент, постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК не е влязло в
сила.
Действията на самия съдебен изпълнител са в подкрепа па този извод.
Независимо, че е прекратил делото по отношение на жалбоподателката съобразно
искането на взискателя, след това той я уведомил за задълженията й за такси и изискал
заплащането им като условие за прекратяването. Отделно от това, отказът на съдебния
изпълнител да прекрати производството на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е по
същество, а не защото жалбоподателката не е длъжник.
В обжалваното определение съдът незаконосъобразно е направил извод за
влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2
3
от ГПК, като го е извел от обстоятелството, че е недопустимо обжалването му от
взискателя – поради липса на правен интерес (защото искането за прекратяване е от
самия взискател). Наличието или липсата на правен интерес от обжалване на един акт
се преценява винаги конкретно и не може да се предполага, а влизането в сила на акта
се определя от извършването на точно предвидена в закона процедура – връчване на
акта и изтичане на посочения в закона срок.
Видно от изпълнителното дело, постановлението от 09.07.2020 год. на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК не е съобщено
на взискателя и длъжниците по делото по реда на чл. 436 ал. 1 от ГПК, съответно – не
е влязло в сила съгласно чл. 433 ал. 3 от ГПК. С оглед на това, подадената от Е. Х. З. –
длъжник по изпълнителното дело жалба против отказа на съдебния изпълнител изх. №
29054/16.08.2020 год. да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК е допустима за разглеждане съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия
състав за разглеждане по същество.
Съдът не присъжда разноски по делото в полза на жалбоподателката, тъй като
със съдебния си акт настоящата инстанция не разрешава по същество спора по жалбата
срещу действията на съдебния изпълнител.
Така мотивиран и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260301/29.10.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по
в. гр. д. № 752/2020 год. по описа на същия съд.
Връща делото на същия състав на съда за разглеждане на жалбата на Е. Х. З.
против Отказ изх. № 29054/16.08.2020 год. на ЧСИ Т. К. за прекратяване на изп. дело
№ 1124/2014 год. на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4