Присъда по дело №246/2021 на Окръжен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 1 |
| Дата: | 13 юли 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Йоланда Мильова Цекова |
| Дело: | 20211500600246 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от частен характер |
| Дата на образуване: | 13 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по Присъда № 1/30.06.2021 г.,
постановена по ВНЧХД № 246/2021 г.
по описа на Кюстендилския окръжен съд
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжител Н. В. Л., подадена чрез повереника
й адв. И.А. срещу Присъда № 260031/7.04.2021 г. на ДнРС, постановена по
НЧХД № 1066/2020 г. по описа на съда, с която подсъдимия И. А. П., ЕГН
**********, от гр. Дупница е признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК и е оправдан по така повдигнатото му
частно обвинение, тъжителката е осъдена да заплати разноските на
подсъдимия в размер на 1200 лв. Релевирани са в жалбата и допълнението
към нея оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на присъдата, като се поддържа, че съдът е изопачил всички доказателства по
делото, вкл. и заключението на СМЕ и некоректно е коментирал датата на
подаване на тъжбата, което според законодателя е в 6-месечен срок от
деянието. Изтъква се, че семейството на тъжителката многократно е
тероризирано от подсъдимия. Налице са свидетелските показания на св. Г.Л.,
очевидец на случая и също пребит от подсъдимия и на св. С.Т., на която
тъжителката се е обадила за помощ и съдействие за свързване с тел.112 и
които показания са пренебрегнати от съда. Влошените отношения не са
основание за пълно изключване показанията на свидетелите-близки
родственици на тъжителката, като същевременно са кредитирани показанията
на семейството и близките на подсъдимия. По тези съображения обвинението
се счита за доказано по несъмнен начин. С жалбата се прави оплакване и
срещу отказа на съда да приеме за разглеждане гражданския иск за причинени
неимуществени вреди на тъжителката, като не се споделя довода за
затрудняване на наказателния процес, тъй като доказателствата и за
гражданския иск, и за обвинението са едни и същи. Моли се цялостна отмяна
на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда, като се приема за
разглеждане и се уважи гражданския иск. Доказателствени искания в жалбата
не са направени.
Във въззивното съдебно производство жалбата се поддържа от повереника
на тъжителката и се оспорва от защитата на подсъдимия, като с оглед
принципа на равнопоставеност бяха допуснати до разпит по един свидетел на
тъжителката и на подсъдимия.
1
Повереникът на тъжителката адв.А. пледира за уважаване на жалбата,
като се отмени оправдателната присъда и се постанови нова осъдителна
присъда поради безспорна доказаност на частното обвинение и с претенция за
присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. М.Г. пледира за потвърждаване на
оправдателната присъда като правилна и законосъобразна, постановена при
спазване на процесуалните правила и претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция .
Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника си и заяви, че не е
извършил деянието. Като последна дума поиска да се потвърди
оправдателната присъда.
С новата присъда КнОС отмени оправдателната присъда на ДнРС и
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.130
ал.1 НК и го осъди да заплати разноските на тъжителката за двете съдебни
инстанции.
За да постанови тази присъда, съдът внимателно се запозна със събраните в
двете съдебни инстанции доказателства, задълбочено обсъди и прецени така
събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 107 ал.2, 301,
303 и 305 ал.2 и 3 НПК и прие от фактическа и правна страна следното:
Въззивният намира за необоснована установената от І-инстанционния съд
фактическа обстановка и при условията на чл. 316 НПК, въз основа на всички
събрани доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка: Тъжителката и подсъдимият живеят на един и същ
адрес, в една къща – на различни етажи. Тъжителката със съпруга си св.Г.Л.
живее на втория етаж, като притежават и гаражи с вход откъм улицата, а
подсъдимият – на първия етаж, като семейството на подсъдимия обитава и
една стая на приземния етаж и също притежава гаражи с вход откъм улицата.
Те са и роднини – съпругът на тъжителката е чичо на подсъдимия.
Отношенията им в последните години били влошени. На 27.07.2020 г.
около 11 часа св.Г.Л., съпруг на тъжителката, се прибрал с микробуса си и го
паркирал на улицата пред гаража на подсъдимия, тъй като пред неговия
гараж била паркирана колата на св.Б.. Св.Б. заедно със сина си св.Й.Й. била по
това време на гости при дъщерята на подсъдимия св.А. П.а, която ги
посрещнала в стаята на приземния етаж. Около обяд св. П.а и гостите й
решили да поръчат обяд, като св. П.а се обадила на приятеля си М. да дойде и
той. М. пристигнал с автомобила си, който паркирал на улицата. При
влизането си в къщата М. срещнал частната тъжителка, която му казала, че
трябва да се премести колата на св. Б. и той като влязъл в стаята на приземния
етаж, съобщил за казаното от тъжителката. Св.Б. му дала ключа да премести
2
колата й, но на стълбите на излизане М. срещнал св.Г.Л., който му казал да не
я мести, че той ще му каже кога да премести колата, след което М. се върнал
обратно на приземния етаж. Св.Л. казал така на М., защото мислел, че св. Б.
скоро ще си тръгне.
Но вече станало 16,30 часа, когато подсъдимият се прибирал от работа, а
колата на св.Б. все още стояла пред гаража на тъжителката и св.Л., поради
което св. Л. казал на тъжителката да отиде и да им каже да преместят колите
един метър по-надолу, за да може да си вкара в гаража микробуса преди
идването на подсъдимия, тъй като микробусът на св.Л. бил паркиран пред
гаража на подсъдимия.
Затова частната тъжителка Л. слязла на приземния етаж. Там обаче между
нея и св.А. П.а възникнала словесна разправия, която била чута от съпруга на
тъжителката св.Г.Л., който слязъл надолу да види какво става.
В резултат от разправията между св.П.а и тъжителката св. П.а позвънила по
телефона на баща си – подс.И.П., а тъжителката и съпругът й св.Л. излезли на
улицата пред портата, за да чакат връщането на подсъдимия.
Навън пред портата излезли също и свидетелите А. П.а, Л. Б. и и
братовчедът на А. –св.Й..
Подсъдимият пристигнал с колата си, паркирал я на улицата и слязъл от
нея. След слизането си от колата той директно се насочил към тъжителката и
най-напред я ударил с юмрук от лявата страна на главата, в областта на
слепоочието близо до окото.От удара тя паднала странично надясно и
ударила главата си в тротоара. Като видял това, св.Г.Л. тръгнал към
подсъдимия да го спре да не бие съпругата му, но подсъдимият ударил и него
с юмрук отляво по главата и той също паднал на земята.През това време
подсъдимият ритнал тъжителката няколко пъти с крак в гърба, в областта на
хълбока и седалището, след което се насочил към св.Л. и го ритнал няколко
пъти.
На мястото на скандала дошли свидетелите М.Т. и В.М., намесила се и
св.Б., която започнала да говори на подсъдимия и така побоят приключил.
Тъжителката се опитала да се обади на тел.112, но не успяла да се свърже и
се обадила на внучката си - св.С.Т., на която казала, че подсъдимият я е
ударил и блъснал на земята и тя да се обади на тел.112. Св. Т. позвънила на
тел.112, но оттам й казали лично тъжителката да се обади. Затова св.Т.
позвънила по телефона на тъжителката, която известно време не вдигала
телефона и когато последната вдигнала телефона, св. Т. чувала викове,
крясъци, писъци й и й казала тя лично да се обади на тел.112, защото така са
й казали.
3
Тъжителката обаче не се свързала и в крайна сметка не се обадила на
тел.112.
На следващия ден тъжителката и съпругът й св.Л. отишли при личния
лекар, който ги насочил за преглед към лекар-хирург – д-р П..Този ден д-р П.
бил дежурен в Бърза помощ и им казал да отидат в кабинета му на следващия
ден – 29.07.2020 г.
На 29.07.2020 г. след преглед на тъжителката от д-р П. й било издадено
медицинско свидетелство амб. № 825, в което са описани следните
уврежсдания на тъжителката:
1/.контузия на главата, изразяваща се в оток, кръвонасядане и болка в лява
зигоматична област на лицето/обхващаща изпъкналата част на бузата под
окото и навън от нея до около средата между външния очен ъгъл и ушната
мида/; 2/.охлузване и кръвонасядане по кожата ан дясна предмишница в
горната й трета/частта на предмишницата към лакътната става, неуточнено
разположение-предно, дясно , странично/; 3/. охлузване на кожата по външна
повърхност на лява глезенна става - в областта на долния край на малкия
пищял на подбедрицата; 4/.данни за възможни контузии /натъртване на меки
тъкани и болка/ в областите на таза и лява глезенна става - за таза
двустранно, в областите на тазовите кости външно странично и на лява
глезенна става/неуточнена част/.
Съгласно заключението на СМЕ, изпълнена след запознаване на вещото
лице с писмените и гласни доказателства и след извършен преглед на
тъжителката от в.л.д-р Н., тези увреждания/обективно установени и
възможни/ могат да се причинят от действие на твърд тъп предмет/по
механизма на удари с или върху такъв/ и е възможно да са получени по
начина, по който съобщава тъжителката и св.Л. – нанесен й удар с ръка/
юмрук или длан/ в горна лява част на лицето; последващо падане надясно
върху пътното платно /улица или тротоар/с удари в него в областта на дясна
предмишница и външна част на дясна глезенна става , възможно и дясна
странична част на таза; последващи удари с крак/ритници/в областта на лява
част на таза и лява подбедрица към глезенната става.
В заключението е посочено, че установените записани в издаденото на
29.07.2020 г. медицинско свидетелство увреждания – блед хематом и оток в
областта на лицето, кръвонасядане със синкав цвят по дясна предмишница и
охлузвания с кора- тези увреждания е възможно да са получени във времеви
диапазон от няколко часа од 3-4 денонощия за кръвонасяданията и отока и от
1 до 4-5 денонощия за охлузавнията преди момента на прегледа.Т.е. е
възможно тези увреждания да са получени по времето на инцидента, за който
се съобщава от тъжителката, заключава вещото лице.
4
Вещото лице е посочило също, че предвид вида и разположението на
уврежданията, разгледани в съвкупност, те не биха могли да се получат
само при еднократно самостоятелно падане на тъжителката от
собствен ръст върху пътна настилка, тъй като са разположени в различни
плоскости. Травмата на лицето/ оток и кръвонасядане в зигоматичната област/
не съответства да е получена при падане на тъжителката върху по-
широка твърда земна повърхност , защото липсват охлузвания или други
увреждания на съседните по-изпъкнали части на лицето. Тази травма
съответства да е получена от удар с или върху предмет с по-ограничена и
равна удряща повърхност.
Останалите увреждания според СМЕ /охлузвания по дясна ръка и десен
външен глезен, както и възможните контузии в областта на таза и ляв глезен/
е възможно да се получат при падания/самостоятелни или предизвикани от
действия на друго лице/, удари в околни предмети.
От охлузванията по десните крайници обаче е възможно да останат трайни
повърхностни белези по кожата, като установените при прегледа на
тъжителката от вещото лице на 15.03.2021 г.
Тази фактическа обстановка въззивният съд установи след извършен
анализ на всички относими към предмета на делото събрани доказателства
съгласно изискванията на чл.14 НПК, чл. 107 ал.5 НПК и чл.305 ал.3 НПК.
Съдът кредитира изцяло като обективна и компетентна изготвената СМЕ
от в.л.д-р В. Н.. Тя е назначена и изготвена при спазване изискванията на чл.
151 и чл. 152 ал.1 НПК, след събиране на писмените и гласни доказателства
по делото. Изцяло се кредитира и издаденото на тъжителката медицинско
свидетелство от 29.07.2020 г. от д-р П., което е издадено след извършен
преглед на тъжителката от лекаря със специалност “хирургия“. Описаните в
него констатирани увреждания на тъжителката отговарят на описаната в СМЕ
давност на причиняването им.
За разлика от І-инстанц.ионния съд въззивният съд кредитира изцяло
показанията на св.Г.Л., независимо от качеството му на съпруг на
тъжителката по няколко съображения. На първо място, той е пряк очевидец
от близок разстояние на нанесения на тъжителката побой от подсъдимия. На
следващо място, неговите показания възпроизвеждат последователността и
вида на нанесените при побоя на тъжителката от подсъдимия удари и тези
негови показания абсолютно съвпадат с констатираните и описани в
медицинското свидетелство и в СМЕ увреждания, както и описаният
детайлно от вещото лице механизъм на причиняване на всяко едно от тези
увреждания – най-напред „удар с юмрук в лявата част на лицето, под окото,
към слепоочието“ , вследствие на който удар тъжителката пада на дясната си
страна на земята, в което положение подсъдимият й е нанесъл няколко удара
5
с ритници „ в областта на хълбока и седалището“. Следва в тази връзка да се
посочи, че св.Г.Л. е разпитан на 26.01.2021 г., а СМЕ е назначена в с.з. на
1.03.2021 г., т.е. далеч след неговия разпит. Именно поради пълното
съответствие между показанията на св. Л., пряк очевидец на побоя над
тъжителката, и заключението на СМЕ, съдът кредитира показанията му като
незаинтересовани и обективни. Те са и преки доказателства за авторството на
деянието. Защото съгласно константната съдебна практика достоверността на
показанията на свидетелите-родственици трябва да се преценяват при
съпоставката им с другите кредитирани по делото доказателства, а не
механично и необосновано да не се кредитират поради заинтересованост
предвид родствената връзка.
Въззивният съд кредитира изцяло и показанията на св.С.Т., внучка на
тъжителката и на св.Л. поради отва, че изнесените от нея факти се подкрепят
от кредитираните доказателства – показанията на св.Л. и заключението на
СМЕ. Тя не е пряк очевидец на побоя, но тъжителката се е обадила първо на
нея и й е казала: “Иван току-що ме блъсна на земята, удари ме, по крака ме
изрита, аз съм паднала и може ли да се обадиш в полицията, защото той
просто ще ни убие“. Самата свидетелка е заявила, че разказаното от нея пред
съда й е разказано от баба й и дядо й, а сама е чула при обаждането до баба си
крясъци, викове. Свидетелката е съобщила също, че когато на другия ден е
отишла да види баба си и дядо си, е видяла баба си/т.е. тъжителката/ с рани по
лакътя и по краката, каквито увреждания са описани в медицинското
свидетелство на тъжителката и в СМЕ. Тази свидетелка е разпитана на
10.02.2021 г., също преди назначаването на СМЕ. А предявеният по
надлежния ред диск от системата 112, след изслушване на звуковия файл в
с.з. напълно потвърждава показанията на св.Т.. В протокола от с.з. на
1.03.2021 г./л.81-гръб-82 от делото на ДнРС/ е записано, че за времето между
16,48-16,51 часа на 27.07.20 г. към оператора се е обадил женски глас, който
съобщава, че не е на място и не е в града и че съсед на баба й и дядо й иска да
се бият, като операторът настоява нейната баба лично да се обади на тел.112.
Показанията на свидетелите С. Л. и Д.Т., съответно дъщеря и внук на
тъжителката, въззивният съд също кредитира като обективни,въпреки
родствената им връзка с тъжителката. Това е така, защото, макар и да са
косвени доказателства, тези свидетели изнасят факти, които изцяло
съответстват на кредитираните гласни и писмени доказателства. Св.Л. е
посетила майка си няколко дни след инцидента и пред нея тъжителката
казала, че „подсъдимият със страшен замах я е ударил с пестник в областта
на слепоочието и тя е паднала на земята пред входната врата на улицата“.
Свидетелката е съобщила за видяни от нея „кръвонасядания по таза, ръката и
по краката, а цялата й дясна страна била синя“. Св.Т. пък се е прибрал в
гр.Дупница вечерта в деня на инцидента от пътуване в Гърция и баба му му е
разказала за случая – че по-рано същия ден подсъдимият ги е пребил отвън на
улицата, че без причина подсъдимият, след като е дошъл с колата си, се е
6
насочил директно към тъжителката и без да пита, с шамар или плесница я е
ударил и тя е паднала на земята. Св.Т. е видял кръв и охлузване по дясната
ръка на тъжителката, както и „отпечатък върху самото й лице, от лявата
страна на лицето беше отпечатъка, в областта на слепоочието“. Т.е. св.Т. не е
очевидец на побоя, но пък е очевидец на уврежданията на тъжителката, които
са описани в СМЕ и медицинското свидетелство, и то в същия ден на
инцидента, вечерта.
По тези съображения въззивният съд не споделя изводите на районния съд
относно доказателствената стойност на свидетелските показания на
свидетелите Г.Л., С.Т., Д.Т. и С. Л.. Изложението на І-инстанциониня съд, че
тези показания разкривали съществени противоречия по отношение
описаното в частната тъжба, категорично е опровергано от видимото писмено
изложение в тъжбата. Освен това, показанията на тези свидетели, разпитани
преди назначаването на СМЕ, което е станало на в с.з-. на 1.03.2021 г., след
разипта на свидетелите Л. и Т., изцяло се подкрепят от описания в СМЕ вид и
механизъм на причиняване на телесните увреждания на тъжителката и са
непротиворечиви помежду си. Всеки от свидетелите добросъвестно е
съобщил на съда лично възприетото или разказаното от тъжителката – св.Л.
за видяния от него побой над тъжителката, а останалите свидетели – за
разказаното им от тъжителката и лично възприетите от всеки от тях
увреждания на тъжителката. Не се констатират противоречия в показанията
на св.Л. при първия и втория му разпит пред съда, както неясно защо е
възприето от І-инстанционния съд. Поради това въззивният съд не намира
никакво основание да не кредитира за достоверни и обективни показанията на
посочените свидетели, независимо от родствената им връзка с тъжителката.
Въззивният съд категорично не споделя извода на І-инстанционния съд, че
показанията на свидетелите Т., Т. и Сп.Л. „са сериозно субективно
деформирани, опосредствани и до голяма степен повлияни от версията на
тъжителката. Да, тези доказателства не са преки, но те следва да се
преценяват в съвкупност с всички останали доказателства, а не с показанията
само на св.М.Т. и В.М., както е сторил в нарушение на чл.305 ал.3 НПК І-
инстанционният съд. Защото от вниманието на І-инстанционния съд е
убягнало съществено обстоятелство – че съобщеното от свидетелите С.Т.,
Д.Т. и С. Л. за лично идияните от тях увреждания на тъжителката/ от св.Т.
същия ден, от св.С.Т. – на следващия ден и от св.Л. - след няколко дни/, както
и съобщения механизъм на причиняването им, се подкрепят изцяло от
отразеното в СМЕ относно времето на причиняване на уврежданията и на
механизма, по който са причинени. Макар и разказан от частната тъжителка,
посоченият от тези свидетели механизъм на причиняване на уврежданията се
подкрепя изцяло от СМЕ. А що се отнася до възникналото у съда недоумение
защо св.С.Т. е посетила баба си на следващия ден, на съда е убягнало
съобщеното от свидетелката при разпита й пред този съд, че тя в деня на
инцидента не е била в града, което е съобщено и при обаждането й на тел.112.
7
Освен това е недопустимо съдът да прави собствен анализ на дължимо
според него неизвършено поведение от свидетел по делото за проверка
достоверност на показанията на този свидетел, защото това излиза извън
дължимите правомощия на съда по чл.14,чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК, но
които правомощия съдът очевидно не е приложил при постановяване на
присъдата и изготвяне на мотивите си.
Въззивният съд намира за необосновани и неправилни изводите на І-
инстанционния и за медицинското свидетелство на тъжителката, защото било
издадено 2 дни след инцидента. Защо е издадено тогава, се установи по
долото – защото инцидентът е станал на 27.07.2020 г. около 16,30 часа, а
тъжителката е отишла при личния лекар на следващия ден. Личният лекар я е
насочил към хирург, но д-р П. в този ден е бил дежурен в спешния център и
ги е насочил за преглед в кабинета си на следващия ден -29.07.,когато е
прегледал тъжителката и е издал медицинското. СМЕ изчерпателно посочва
давността на причинените увреждания –блед хематом и оток в областта на
лицето, кръвонасядане със синкав цвят по дясна предмишница и охлузвания с
кора- които е възможно да са получени във времеви диапазон от няколко часа
до 3-4 денонощия за кръвонасяданията и отока и от 1 до 4-5 денонощия за
охлузванията преди момента на прегледа.Т.е. е възможно тези увреждания
да са получени по времето на инцидента, за който се съобщава от
тъжителката, заключава вещото лице в СМЕ. А този извод категорично не
съответства на пространните съображения на І-инстанционния съд за
изключване доказателствената стойност на медицинското свидетелство на
тъжителката.
Въззивинят съд изразява несъгласие и с изводите в мотивите на
проверяваната присъда относно СМЕ и ги намира за повърхностни и
необосновани. СМЕ също не е преценявана в съвкупност с всички останали
доказателства, какот изисква чл.305 ал.3 НПК. При мотивиране на
законосъобразен съдебен акт не е достатъчно само да има изложени
пространни съображения, но тези съображения следва да са и обосновани/т.е.
да са изведени на база пълен и всестранен доказателстевн анализ на всички
доказателства в тяхната съвкупност/.
Въззииинят съд кредитира като обективни и показанията на разпитаната
във въззивното производство за първи път свидетелка В.М., посочена от
тъжителката. Тя е бивша колежка на тъжителката и случайно е минавала по
ул.“Фенерка“ в близост до къщата на тъжителката в деня на инцидента,
когато се е връщала от пазаруване в магазин и случайно е станала свидетел на
инцидента. Като идвала отгоре по ул.“Фенерка“, св.М. видяла зеленикаво
„Рено, което спряло пред къщата на тъжителката. Свидетелката заяви, че
„това момче, което сега е тука/свидетелката посочи подсъдимия/,направо
рипа от колата и се доближи до Н. и я удари с дясната ръка в главата и тя
падна на земята. След този случай свидетелката и съпругът й търсили
8
няколко пъти тъжителката, но не я намирали в къщи, а пък и в пандемията не
ходили никъде. И една вечер случайно, като се прибирали с мъжа й с колата
по ул.“Венелин“ в гр. Дупница, настигнали тъжителката и мъжът й ,качили ги
в колата си и ги закарали до тях. И се заговорили за случая, като тъжителката
казала, че делото е минало. И тогава св.М. им казала, че е минала и видяла
случилото се. Това е причината тази свидетелка да бъде разпитана за първи
път пред въззивния съд. И тъй като показанията на тази свидетелка
кореспондират с всички кредитирани доказателствени средства, вкл. и със
СМЕ, въззивният съд кредитира показанията й за обективни и
незаинтересовани.
Показанията на втората група свидетели – А. П.а, Л. Б., Й.Й., които са
роднини на подсъдимия, въззивният съд за разлика от І-инстанционния
кредитира частично само в частите им, в които се подкрепят от
горепосочените кредитирани доказателства. Частично се кредитират тези
показания не заради родствената връзка на свидетелите с подсъдимия, а с
оглед анализа им на база кредитираните доказателствени средства.
Показанията на тези свидетели се кредитират в частта им относно събитията
преди инцидента,тъй като в тези части те са непротиворечиви и се
възприемат за обективни. Кредитират се те и относно съобщеното от тях, че е
имало словесна разправия между тъжителката и св.П.а преди инцидента и че
тази разправия е по повод паркирани коли, което е станало причина св.П.а да
се обади по телефона на подсъдимия. В частта им за изречени клетви и обиди
от тъжителката към св.П.а и за словесната разправия между тях преди
инцидента, както и за присъствието на св. Г.Л. след чутите викове на
стълбището и за пререкания и между него и А. П.а показанията им също се
кредитират, но те сочат на обстоятелства преди релевантния за делото
инцидент. В тази връзка съдът прие наличие на словесна разправия между
тъжителката и св. П.а, която предхожда инцидента и това е релевантно по
делото. А точно кой какви думи е изричал не е предмет на делото и затова и
въззивният съд не го посочва в изложението си при установяване на
фактическата обстановка по делото.
Показанията на посочените трима свидетели не се кредитират в частите
им, че тъжителката не е излизала на улицата пред къщата и че не е имало
физическа разправа между подсъдимия, тъжителката и св.Л. и че
подсъдимият не е посягал на тъжителката. Защото в тези им части
показанията на тримата свидетели, макар и да са непротиворечиви, се
опровергават категорично от кредитираните показания на свидетелите Г. Л.,
С. Т., Д.Т., С. Л., както и от медицинското свидетелство и СМЕ.
Въззивният съд кредитира частично показанията на свидетелите М. Т. и
В.М. в частите им, в които кореспондират на кредитираните доказателства.
Св.Т. е заявил, че когато се е прибирал с колата си на въпросната дата, на
улицата били тъжителката, съпругът й св.Л., подсъдимият, дъщеря му св.П.а и
9
че е чул говор на висок тон и караница. Не се кредитират показанията му в
останалата част - че не е видял съприкосновение между подсъдимия и
тъжителката и подсъдимият и съпруга й, както и че не е видял тъжителката да
пада. Защото в тези части показанията му са опровергани от показанията на
св.Л..
Показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел М. Ц., посочен от
подсъдимия и също както и св.М. разпитан за първи път пред въззивния съд,
се кредитират като обективни, защото изнесеното от тях се подкрепя от
кредитираните вече доказателства – че подсъдимият се е карал с вуйчо
си/св.Г.Л./ на улицата пред къщата,където са били паркирани освен неговата
кола и колата на св.Л., че там са били свидетелките П.а и Б., че на мястото са
дошли и свидетелите М. и В.. Свидетелят не съобщи за присъствието на
тъжителката на улицата и заяви, че свидетелите М. и В. не са привили нищо, а
стояли до колите си, но е възможно свидетелят Ц. да е излязъл по-късно на
терасата на къщата си, откъдето е наблюдавал и да не е видял съобщеното от
свидетелите Л., Т., Т. и Л..
Обясненията на подсъдимия се възприемат от ъвззивния съд като защитна
теза, тъй като изнесеното с тях се опровергава категоричон от кредитираните
доказателства.
Останалите доказателства ,намиращи се в кориците на делото и извън
гореописаните доказателства, въззивният съд не намира за необходимо да
обсъжда, тъй като те са ирелевантни за предмета на делото.
При така установено по несъмнен начин по посочените съображения от
фактическа страна се налага единствено възможния обоснован правен
извод,както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, за безспорна доказаност на
авторството и обективната и субективна съставомерност на частното
обивнение.
Съображенията за недоказано авторство в мотивите на ататакуваната
присъда не се споделят от въззивния съд, който обосновано стигна до точно
обратния извод –безспорна доказаност на авторството на деянието от
подсъдимия. Това, че именно подсъдимият е причинал описаните в
медицинското свидетелство на тъжителката и в СМЕ, е безспорно доказано
от преките и косвени гласни доказателства. Пряк очевидец в близък план на
побоя е св.Г.Л., съпруг на тъжителката. А удрянето в лицето на тъжителката
от подсъдимия и падането й на земята макар и от малко по-далечно
разстояние е видяла и св.М.. И двамата са съобщили последователността на
нанесените удари от подсъдимия на тъжителката-първо удара с юмрук в
лявата част на лицето, от което тъжителката е паднала на земята и след това
насенеите й удари с ритници, докато тя лежи на земята. Тези свидетелски
показания не с самоцелни и изолирани, тъй като относно вида и механизма на
10
причинените увреждания напълно кореспондират със заключението на СМЕ.
На следващо място авторството се доказва и от косвените гласни
доказателства – показанията на свидетелите Т., Т., Л.. Дори в показанията си
и св. Т. е казал, че и тъжителката е била на улицата. А никой от свидетелите
не изключва присъствието на подсъдимия на улицата.
От обективна страна се установи безспорно, че подсъдимият е причинил
на тъжителката следните телесни увреждания:
1/.контузия на главата, изразяваща се в оток, кръвонасядане и болка в лява
зигоматична област на лицето/обхващаща изпъкналата част на бузата под
окото и навън от нея до около средата между външния очен ъгъл и ушната
мида/; 2/.охлузване и кръвонасядане по кожата ан дясна предмишница в
горната й трета/частта на предмишницата към лакътната става, неуточнено
разположение-предно, дясно , странично/; 3/. охлузване на кожата по външна
повърхност на лява глезенна става - в областта на долния край на малкия
пищял на подбедрицата; 4/.данни за възможни контузии /натъртване на меки
тъкаин и болка/ в областите на таза и лява глезенна става - за таза
двустранно, в областите на тазовите кости външно странично и на лява
глезенна става/неуточнена част/.
От СМЕ се установи, че тези увреждания/обективно установени и
възможни/ могат да се причинят от действие на твърд тъп предмет/по
механизма на удари с или върху такъв/ и е възможно да са получени по
начина, по който съобщава тъжителката и св.Л. – нанесен й удар с ръка/
юмрук или длан/ в горна лява част на лицето; последващо падане надясно
върху пътното платно /улица или тротоар/с удари в него в областта на дясна
предмишница и външна част на дясна глезенна става , възможно и дясна
странична част на таза; последващи удари с крак/ритници/в областта на лява
част на таза и лява подбедрица към глезенната става.
В заключението е посочено, че установените увреждания, записани в
издаденото на 29.07.2020 г. медицинско като блед хематом и оток в областта
на лицето, кръвонасядане със синкав цвят по дясна предмишница и
охлузвания с кора - е възможно да са получени във времеви диапазон от
няколко часа до 3-4 денонощия за кръвонасяданията и отока и от 1 до 4-5
денонощия за охлузавнията преди момента на прегледа.Т.е. е възможно
тези увреждания да са получени по времето на инцидента, за който се
съобщава от тъжителката, заключава вещото лице. Именно този кредитиран
извод на СМЕ опровергава съмненията на І-инстанционния съд относно
достоверността на медицинското поради издаването му 2 дни след
инцидента.
В експертизата дори е описан механизма на причиняване на отделинте
увреждания, което е възприето едонстранчиво в мотивите на проверяваната
11
присъда. Вещото лице е посочило, че предвид вида и разположението на
уврежданията, разгледани в съвкупност, те не биха могли да се получат
само при еднократно самостоятелно падане на тъжителката от
собствен ръст върху пътна настилка, тъй като са разположени в различни
плоскости. Травмата на лицето/ оток и кръвонасядане в зигоматичната област,
която е получена чрез уднократния удар с юмрук от подсъдимия на
пострадалата/, не съответства да е получена при падане на тъжителката
върху по-широка твърда земна повърхност , защото липсват охлузвания
или други увреждания на по съседните по-изпъкнали части на лицето. Тази
травма съответства да е получена от удар с или върху предмет с по-
ограничена и равна удряща повърхност. А това опровергава защитната теза за
невиновност на подсъдимия. Останалите увреждания според СМЕ
/охлузвания по дясна ръка и и десен външен глезен, както и възможните
окнтузии в областта на таза и ляв глезен/ е възможно да се оплучат при
падания/самостоятелин или предизвикани от действия на друго лице/, удари в
околни предмети и съдът приема, че са получени от падането на тъжителката
на земята, след нанесения удар с юмрук в лицето от подсъдимия, за окето
съобщават свидетелите-очевидци Л. и М. и свидетелите Т., Т. и Л..
Затова съдът приема, че всички описани увреждания са получеин вследствие
на един първоначален удар от подсъдимия в лицето на пострадалата отляво,
от последвалото падане на тъжителката на земята и от нанесените в това й
положение ритници от подъсдимия в областта на хълбока и кръста.
От субективна страна престъплението по чл.130 ал.1 НК е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с нанесените удар
в лицето и ритници по тялото на пострадалата, като ритниците са след
падането й на земята, й причинява разстройство на здравето, но той е желаел
настъпването на именно тези противоправни последици.
На възраженията на защитата съдът до голяма степен отговори с горното
изложение. Въпреки това следва да се посочи още, че мотивите на
проверяваната присъда съвсем не са задълбочени и доказателственият анализ
не е извършен законосъобразно и правилно,както твърди защитата и това се
посочи в горното изложение при анализа на доказателствата. Защо въззивният
съд не приема довода на І-инстанционния съд за недоказаност на обвинението
по несъмнен начин, също подробни съображения се изложиха в настоящите
мотиви. Позоваването на защитата единствено на показанията на свидетелите
М. и Т. за недоказаност на авторството е едностранчиво и изолирано от
всички останали доказателства по делото. Относно достоверността на
показанията на свидетелите-овевидци въззивният съд изложи съображенията
си в настоящите мотиви, както и за останалите кредитирани гласни
доказателства.
Невярно поради опровергаването му от съдържанието на самото
12
медицинско свидетелство е твърдението на защитата, че констатациите за
побой не са преки констатации на хирурга, а на прегледаното лице, т.е.
тъжителката. В мед.свидетелство обаче след извършения от хирурга преглед
са посочени всички констатирани увреждания, а изготвената СМЕ подробно и
детайлно е посочила механизма на причиняването им с уточнението, че те
може да са причинени по начина, съобщен от тъжителката и съпругът й. Но
този извод почива на обоснована и задълбочена преценка на гласните и
писмени доказателства по делото. А давността на причиняване на
увреааднията е описана в СМЕ и поради това издаването на медицинското
свидетелство след 2 дни не внася никакво съмнение във верността на
неговото съдържание. Що се отнася до показанията на св.М., те действително
противоречат на некретидираните показания на свидетелите П.а, Б., Й.. Но
затова пък те кореспондират изцяло с кредитираните показания на св.Л. и на
свидетелите Т., Т. и Л., които пък се потвърждават от заключението на СМЕ
относно вида и механизма на причинените на тъжителката увреждания. Тази
свидетелка е разпитана за първи път пред въззивния съд, както междувпрочем
за първи път е разпитан и сввидетеля на подсъдимия М. Ц.. Но въззивният съд
се обоснова защо кредитира показанията и на св.М., и на св. Ц..Относно
твърдяното от защитата влошено зрение на тази свидетелка предвид
заявеното, че носи очила 4 диоптъра, при наличието на очила съдът не
изразява съмнение във възможността на свидетелката ,както и на всеки човек
с очила, да вижда от разстояние. Защото именно очилата са способ, с
помощта на който се нормализира намаленото зрение.
А 71-годишната възраст на свидетелката също не е повод за съмнение в
достоверността на показанията й. Разсъжденията на защитата кого би било
по-логично подсъдимият да удари първи/на л.12 от последния съдебен
протокол/ – тъжителката или нейния съпруг – са субективни съждения на
защитата и не намират опора в кредитирания доказателствен материал. Това,
че свидетелката М. не могла да опише разположението на колите по пътя и че
свидетелите Т. и М. били дошли с коли, а тя не казала това, не прави
показанията й недостоверни. Защото свидетелката добросъвестно заяви пред
въззивния съд, че не е гледала разположението на колите и не го помни.
Според съда вниманието й е било насочено изцяло към инцидента, а не към
броя,вида и мястото на паркираните коли.
Предвид всичко изложено съдът намери за неоснователни доводите в
жалбата за потвърждаване на оправдателната присъда.
За процесното престъпление НК законодателят е предвидил алтернативни
наказания – „лишаване от свобода“ до 2 години или пробация. Поради
законовия размер на предвиденото наказание“лишаване от свобода“, чистото
съдебно минало и липса на други налагани административни наказания оп
чл.78 а НК съдебният състав прие, че по по отношение на подсъдимия П.
като най-благоприяттна следва да се приложи санкционната норма на чл.78 а
13
НК. Затова съдът с присъдата си го призна за виновен, но го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание“глоба“ в
минимаииня законов размер от 1000 лв. За определяне този размер на глобата
съдът взе предвид като смекчаващо за подсъдимия обстоятелство влошените
отношения между страните.
Според въззивния съд неправилно І-инстанционният съде отказал да
приеме за разглеждане предявения граждански иск, тъй като релевантните
обстоятелства, предмет на делото и за частното обвинение, и за гр.иск са
идентични и не би се затруднило разглеждането на делото от приемането му,
каквато е константната и абсолютно непротиворечива съдебна практика. Но
отказът от приемане на гр.иск не е обжалван своевременно и на настоящия
етап от производството въззивният съд не може да внася корекции в тази
насока.
Предвид постановената осъдителна присъда на осн.чл.189 ал.3 НПК и
своевременно поисканите от тъжителката разноски с присъдата ис съдът
осъди подсъдимия да заплати разноските на тъжителката за двете съдебин
инстанции в общ размер на 1518 лв.
На подсъдимия не се присъждат разноските по делото по арг.от чл.189 ал.3
НПК и постановената осъдителна въззивна присъда.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
14
15