№ 4550
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110106404 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Г. Г. Добазова, с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания
за потребена от ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът Г. Г. Добазова била потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени
редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. **, апартамент 50, абонатен № **, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот
1
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ” ЕООД.
През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите
за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 59070 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответницата
възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г. Г.
Добазова за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Страната оспорва
наличието на основание за заплащане на процесните задължения, тъй като не били
представени доказателства ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния
имот през исковия период, съответно – да е имал качеството потребител на
доставената там топлинна енергия. Според ответника липсвали и основания за
начисляване на такса за дялово разпределение, както и на лихва за забава. Релевирано е
възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от претендираните вземания.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „Директ” ЕООД
изразява становище, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия за
процесните имот и сграда били извършени в съответствие с действащата през исковия
периода нормативна уредба.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът Г. Г. Добазова, в качеството
си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.
2
**, апартамент 50, абонатен № **, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
2262,27 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума, сумата от 359,59 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2020 г. до 14.10.2022 г.,
сумата от 39,81 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.
септември 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума, и сумата от 8,85 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., начислена върху претендираната такса за
дялово разпределение. За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 на 15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 59070 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
3
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства
(а именно: Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ, рег. № 144, том Х, от 12.06.1986 г. /на л. 101/, списък на живущите в процесната
сграда /на л. 24/, протокол от общо събрание на процесната етажна собственост от
05.10.2001 г. /л. 25 - 26/ и справка за заявен обем за отопление /л. 27/, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, съответно – и потребител на топлинна
енергия в същия през исковия период. Обстоятелството, че именно ответницата е
потребявала доставената в процесния имот топлинна енергия се установява и от
изготвения главен отчет за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. /л. 65/, неоспорен в
хода на производството, на който има положен подпис за клиент от името на Г.
Добазова. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът
намира за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия,
дължи заплащането на задълженията за топлинната енергия, потребена в находящия се
в гр. София, ж. к. **, апартамент 50, с абонатен № **, в периода от м. май 2019 г. до м.
април 2021 г.
Съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните
собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното и доколкото от
събраните доказателства по делото (протокол за главен отчет, протокол за неосигурен
достъп, индивидуални справки за отопление и топла вода, известия за доставяне и
сертификати за техническа годност /л. 65 - 81/) се установява, че именно третото лице-
помагач е извършвало дяловото разпределение на доставената през исковия период
4
топлинна енергия, съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира
заплащането цената на услугата „дялово разпределение“, тъй като е налице
нормативно основание за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото
дружество, обосновано и с реалното извършване на дялово разпределение в процесната
сграда.
Обстоятелствата относно количеството и качеството на доставената в
процесния имот през исковия период топлинна енергия, както и относно размера на
претендираните вземания и правилността на начина, по който същите са начислени от
ищцовото дружество, са отделени като безспорни между страните с доклада по делото,
приет за окончателен в проведеното на 14.11.2023 г. първо открито съдебно заседание
по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасяване
по давност на процесните задължения, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.
155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и
изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 31.10.2022 г., то
следва да се приеме, че вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 31.08.2019 г. в общ размер на 400,72 лева, изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК, са погасени по давност.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цената
5
за потребена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1861,55 лева, а за
остатъка до пълния предявен размер от 2262,27 лева и за периода от м. май до м. август
2019 г. – да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване по давност на част
от вземанията. Претенцията за заплащане на цена за услугата „дялово разпределение“
следва да бъде уважена в цялост за сумата от 39,81 лева, тъй като периодът, за който
това задължение е начислено (м. септември 2019 г. – м. април 2021 г.), не попада в
обхвата на погасителната давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми
месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата
фактура. В процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху
незаплатената цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на
чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г.,
възлиза на сумата от общо 359,59 лева. Въпреки начина на изчисляване на лихвата за
забава, съответно – периода, през който е начислявана, непопадащ в обхвата на
приложимата в случая тригодишна погасителна давност, част от вземанията за лихва
също са погасени. Този извод се налага, с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно
което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това,
доколкото част от главното вземане за цена на топлинна енергия, отнасящо се за
периода от м. май до м. август 2019 г. е погасено по давност, погасена се явява и
лихвата за забава, дължима върху погасеното по давност главно вземане, възлизаща на
сумата от 64,73 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Предявеният иск за
установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена въху главницата за
6
топилнаа енергия, се явява основателен до сумата от 294,86 лева, като следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 359,59 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,85 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 155,16 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство – сумата от общо 85,04 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определи в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. В полза на процесуалния представител на ответника, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в хода
на исковото и на заповедното производство в размер на по 88,80 лева, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Г. Д. , ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ж. к. **, апартамент 50, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 1861,55 лева, представляваща стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,81
лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 294,86 лева, представляваща обезщетение за
7
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022
г., за които на 15.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 59070/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на стойността на доставена от „Топлофикация
София“ ЕАД топлинна енергия за разликата над уважените части от 1861,55 лева и
от 294,86 лева до пълните предявени размери от 2262,27 лева и от 359,59 лева, и за
периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., поради погасяване по давност на вземанията,
както и в цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 8,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. **, апартамент 50,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 155,16 лева – разноски в исковото производството, както и сумата от 85,04
лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на
адвокат И. А. Н., САК, с адрес гр. **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., сумата от 88,80 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производството, както и сумата от 88,80 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Директ” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9