РЕШЕНИЕ
№938
09.01.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хайгухи Бодикян
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Костова-Грозева
Цветомира Димитрова
при секретаря Ангелина Латунова в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова, като разгледа докладваното от съдия председателя административно дело №1117
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на
АПК.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура – Хасково, срещу разпоредбите на
чл.4, ал.2, чл.15, ал.3, чл.46, ал.2, чл.47, ал.7, чл.49, ал.5, чл.53,
ал.2, т.1, чл.56, ал.3, т.1, чл.63, ал.2 и ал.4, чл.84, т.7 и т.8 и чл.104,
ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска
собственост на община Хасково.
В протеста се твърди, че при
проверка на съдържанието на Наредбата било установено, че оспорените норми
противоречали на нормативни актове от
по-висока степен. В тази връзка се посочва, че в чл.4, ал.2 от наредбата е предвидено, че в изпълнение на стратегията по
ал.1 общинския съвет приемал годишна програма за управление и разпореждане с
имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. В случая
чл.4, ал.1 от Наредбата не бил съобразен с чл.8, ал.9 от Закона за общинската
собственост (ЗОС), в който се предвиждал, че програмата следвало да съдържа още
и т.5 - обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни
имоти; т.6 - обектите по т.5 от първостепенно значение и т.7 - други данни,
определени от общинския съвет. Посочва се, че разпоредбата на чл.8, ал.9 от ЗОС, с която се определял обхвата на програмата
била императивна.
В разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата били изключени обектите, подлежащи на концесиониране. Актуалната редакция на чл.14, ал.7 ЗОС, за разлика от предходната, не изключвала от кръга на обектите, които можело да бъдат отдавани по наем по реда на същия закон, подлежащите на концесиониране. В този смисъл била налице разлика между подзаконовата и законовата норма.
В разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредбата било предвидено, че наред с дължимите данъци и такси за прехвърлянето на собствеността, купувачът заплащал и 3% режийни разноски върху покупно-продажната цена в полза на общината.
В чл.47, ал.7 от Наредбата било предвидено, че за сделки по чл. 15, ал.5 от ЗУТ се събирали 3% режийни разноски, данъци н такси, съобразно закона и тази наредба.
В разпоредбата на чл.49, ал.5 от Наредбата било предвидено, че наред с дължимите данъци и такси за прехвърлянето на собствеността, купувачът заплащал и 3% режийни разноски върху покупно-продажната цена в полза на общината.
Според разпоредбата на чл.53, ал.2, т.1 от Наредбата в заповедта се посочвали и размерите на дължимите данъци и такси и 3% режийни разноски в полза на общината, които се заплащали от физическото или юридическото лице, върху стойността на по-скъпия имот.
В чл.56, ал.3, т.1 от Наредбата било предвидено, че в заповедта освен данните, по ал.1 се посочвали размерите на дължимите данъци и такси и 3% режийни разноски в полза на общината, които се заплащали от съсобственика върху цената на имота в случай, че го получават в дял.
Според чл.63, ал.2 от Наредбата наред с дължимите данъци и такси за учредяването, приобретателят заплащал и 3% режийни разноски върху цената на правото в полза на общината.
В чл.63, ал.4 от Наредбата било предвидено, че в 14-дневен срок от връчване на заповедта по предходната алинея, заинтересованото лице заплащало допълнителната площ по реда на чл.61, ал.2 с 3% режийни разноски върху тях.
В протеста се посочва още, че с тези разпоредби се претендират режийни разходи, размерът на които не е идентичен във всички случаи, а е пропорционален на посочените стойности.
На следващо място се сочи, че съобразно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ) общинският съвет определял размера на местните такси по ред, установен от закон. Този закон бил Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Посочва се още, че според чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, местните такси се определи
въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи
по предоставяне на услугата. В чл.8,
ал.1, т.10 от ЗМДТ, възстановяването на пълните разходи на общината по
предоставяне на услугата, било посочено като първи принцип, който общинският
съвет бил задължен да спазва при определяне размера на таксите. Според § 1, т.15
ДРЗМДТ пълните разходи включвали всички разходи на общината по предоставяне на
услугата, включително съответните разходи за работни заплати и осигуровки за
персонала, материални, режийни, консултантски, за управление и контрол, по
събиране на такси и други, имащи отношение към формирането на размера на
таксата, определени конкретно от общинския съвет. От това следвало, че
режийните разноски участвали при образуването на таксата по чл.111 от ЗМДТ.
Твърди се, че съобразно изложената уредба в КРБ и ЗМДТ, общинските съвети не разполагали с правомощие да въвеждат с наредба нови по вид такси, неустановени от закон. Таксите, определяни от общинските съвети, по закон винаги трябвало да са свързани с предоставянето на определен вид услуга от страна на общината и това именно било основанието да се изисква плащане на такса. В случая с посочените разпоредби се изисквало заплащане на такси като режийни разноски за случаи, които не били посочени в раздел Местни такси, Глава Първа от ЗМДТ, и по същество не се следвали заради оказани услуги от местния орган на власт, т.е. плащането на таксите се изисквало без основание.
В чл.84, т.7 и т.8 от Наредбата било предвидено, че комисията не допускала до участие в публичния търг, когато участника е лице, имащо данъчни или облигационни задължения към община Хасково; участникът е лице, неизправно по договор, сключен с община Хасково. В чл. 104, ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата предвиждало, че комисията не допуска до участие в публично оповестения конкурс участник, който е лице, имащо данъчни или облигационни задължения към община Хасково, участникът е лице, неизправно по договор, сключен с община Хасково. Излага се твърдение, че с тези разпоредби се целяло да се изключат от възможността за извършване на дейността лица, които били длъжници на общината или не били изпълнили задълженията си по договор с общината. С въведеното ограничение на кръга от лицата, които можело да кандидатстват за участие в търг или конкурс се облагодетелствали едни заявители, тези които били без задължения към общината, дори и само защото не живели на територията и, като по този начин се нарушавал принципът на свободна стопанска дейност. Конституцията в чл.19, ал.2 предписвала държавата да изгради система на правно регулиране на стопанската дейност, която да гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия когато започват стопанска дейност, така и по отношение на нейното организиране и. Чрез отстраняване от възможността за стопанска дейност на неизправни страни на практика се достигало до недопустимо положение – едно нарушение да предизвиква повече от една неблагоприятни последици /договорна отговорност и изключване от тази дейност/.
По изложените в протеста съображения се иска
отмяна на разпоредбата на разпоредбите на
чл.4, ал.2, чл.15, ал.3, чл.46, ал.2, чл.47, ал.7, чл.49, ал.5, чл.53,
ал.2, т.1, чл.56, ал.3, т.1, чл.63, ал.2 и ал.4, чл.84, т.7 и т.8 и чл.104,
ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска
собственост на община Хасково. Претендира се присъждане на направените разноски
по делото.
Ответникът, Общински съвет – Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в
съдебно заседание поддържа протеста.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
От данните по делото става
ясно, че съгласно решение на постоянната комисия по обществен ред и законност
от 25.04.2012г., е допусната за разглеждане на сесия на Общински съвет –
Хасково, докладна записка на кмета на град Хасково, относно вземане на решение
за приемане на Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост (Наредбата). В мотивите на докладната
записка кметът е посочил, като основание за вземане на решение за приемане на
Наредбата, промени в ЗОС, с които действащата по това време Наредба за
общинската собственост не била съобразена.
Видно от доказателствата
по делото, с Решение №155 от 27.04.2012г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА,
във вр. с чл.8, ал.2 и чл.14, ал.8 от ЗОС, Общински съвет – Хасково е отменил
Наредба за общинската собственост, приета с Решение №135 от 27.06.2008г. и
Решения №37/25.01.2008г, 38/25.01.2008г., 616/27.08.2010г., 68/03.02.2012г.,
69/03.02.2012г., 77/03.02.2012г., и е приел
Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост. Представена и приложена е и докладна записка на
кмета на общината (л.90), относно приемането на наредбата, със съответните
становища на постоянни комисии към общинския съвет.
По делото се представя в актуалната и действаща редакция Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост (Наредбата). Видно от §1 от ПЗР към Наредбата, същата е издадена на основание на основание чл.8, ал.2 от ЗОС. В §8 от ПЗР е посочено, че приетата наредба с Решение №155 от 27.04.2012г., е изменена с Решение №159 от 27.05.2016г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване е подзаконов нормативен
акт, действащ на територията на Община Хасково. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Освен
това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на
оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във
времето.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата, като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме за издадена от компетентен орган, Общински съвет – Хасково.
Не е спорно обстоятелството по делото, че протестираните текстове от Наредбата са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на Общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници.
Съгласно §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната е издадена на основание чл.8, ал.2 от ЗОС. Според действащата към момента на приемане на Наредбата, редакция на чл.8, ал.2 от ЗОС, редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област, освен когато е приложим Законът за публично-частното партньорство.
Съгласно чл.7, ал.2 от Закон за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.75, ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл.76, ал.1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл.2, ал.1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които да урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.
С оспорената разпоредба на чл.15, ал.3 от Наредбата, Общински съвет - Хасково е регламентирал отдаването под наем на имоти и части от тях - публична общинска собственост, като е изключил от обхвата й обектите, подлежащи на концесиониране въпреки изменението на аналогичната разпоредба на ЗОС - чл.14, ал.7, ДВ, бр. 15/2011г., която в действащата си редакция не предвижда изключения според вида на обектите - публична общинска собственост, но поради специалния режим на обектите - публична общинска собственост по Закона за концесиите, протестът в тази част е неоснователен. Разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗОС препраща относно реда за отдаване под наем на имоти или части от тях - публична общинска собственост към ал.2, по силата на която отдаването под наем се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс. Предвиден е друг ред, по смисъла на чл.14, ал.7, във вр. ал.2 ЗОС, за предоставяне под наем на обекти - публична общинска собственост и това е редът по Закона за концесиите, който като специален изключва приложението на чл.14, ал.7 ЗОС за обектите, подлежащи на концесиониране, макар и изключението да не е изрично посочено в ал.7. За приложението на общия ред за предоставяне под наем на имоти - публична общинска собственост /чл.14, ал.7 във вр. ал.2 от ЗОС/, следва имотът да не подлежи на концесианиране. В този смисъл е и оспорената разпоредба на чл.15, ал.3 от Наредбата, която като изключва от общия ред за предоставяне под наем на имоти - публична общинска собственост, в съответствие с чл.14, ал.2 от ЗОС, подлежащите на концесиониране обекти, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Обратно, съобразена е със специалния Закон за концесиите, който изключва приложението на общия ЗОС - чл.14, ал.7 във вр. с ал. 2, за предоставянето под наем на обекти от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост. Протестът е мотивиран с противоречие на разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата с чл.14, ал.7 ЗОС без да е съобразен с приложимия специален ред за отдаването под наем на подлежащи на коцесиониране обекти - публична общинска собственост, и както бе посочено по-горе в тази част е неоснователен.
В атакуваната разпоредба на чл.4, ал.2 от Наредбата е посочено, че в изпълнение на стратегията по ал.1 общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата съдържа: 1. прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост; 2. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права или за предоставяне на концесия; 3. описание на имотите, които общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които общината желае да получи в замяна; 4. описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване;
В чл.8, ал.9 от ЗОС, освен посоченото в чл.4, ал.2 от Наредбата съдържание, са включени още т.5 обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти; т.6 обектите по т.5 от първостепенно значение; т.7 други данни, определени от общинския съвет.
Предвид императивния характер чл.8, ал.9 от ЗОС,
изчерпателното посочване на съдържанието на програмата, която съгласно промени
в Закона за концесиите, в сила от 01.01.2018г., трябва да е и в съответствие с
плана за действие за общинските концесии. Програмата трябва да съдържа в своята
цялост в Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на
Община Хасково. Ето защо протестът, касаещ разпоредбата на чл.4, ал.2 от същата
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Останалите оспорени текстове от Наредбата са на чл.46, ал.2, чл.47, ал.7, чл.49, ал.5, чл.53, ал.2, т.1, чл.56, ал.3, т.1, чл.63, ал.2 и ал.4 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост на община Хасково, имат следното съдържание:
Чл.46, ал.2 - Наред с дължимите данъци и такси за прехвърлянето на собствеността, купувачът заплаща и 3% режийни разноски върху покупно-продажната цена в полза на общината.
Чл.47, ал.7 - За сделки по чл.15, ал.5 от ЗУТ се събират 3% режийни разноски, данъци и такси, съобразно закона и тази наредба.
Чл.49, ал.5 - Наред с дължимите данъци и такси за прехвърлянето на собствеността, купувачът заплаща и 3% режийни разноски върху покупно-продажната цена в полза на общината.
Чл.53 - Въз основа на решението на Общинския съвет, кметът на общината издава заповед за замяна на имотите. Съгласно ал.2 в заповедта, освен данните по чл.52, се посочват и: т.1 Размерите на дължимите данъци и такси и 3% режийни разноски в полза на общината, които се заплащат от физическото или юридическо лице, върху стойността на по-скъпия имот.
Чл.56, ал.3, т.1 - В заповедта, освен данни по ал.1 се посочват: т.1 Размерите на дължимите данъци и такси и 3% режийни разноски в полза на общината, които се заплащат от съсобственика върху цената на имота в случай, че го получават в дял.
Чл.63, ал.1 - Въз основа на влязлата в сила заповед и представени документи за извършване на плащанията, се сключва договор с кмета на общината.
Ал.2 Наред с дължимите данъци и такси за учредяването, приобретателят заплаща и 3% режийни разноски върху цената на правото в полза на общината.
Ал.3 Когато в одобрения работен архитектурен проект се предвижда разгъната застроена площ, отклоняваща се от посочената в заповедта и договора за отстъпване на право на строеж, надстрояване или пристрояване, но отговаряща на предвижданията на ПУП, се изготвят заповед за изменение на първоначалната и допълнително споразумение към договора.
Ал.4 В 14-дневен срок от връчване на заповедта по предходната алинея, заинтересованото лице заплаща допълнителната площ по реда на чл.62, ал.2 с 3% режийни разходи върху тях.
Съгласно чл.111 от ЗМДТ, по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. С разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 ЗМДТ, е предвидено местните такси да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и при спазване на следните принципи: 1.възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Пълните разходи по предоставяне на услугата, според §1, т.15.ДР ЗМДТ, включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
В случая, в нарушение на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 ЗМДТ, определената с оспорените разпоредби сума за режийни разноски, е пропорционална на стойността на осъществяваната сделка и не е основана на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Така определената сума не отчита нито вида, нито размера на направените от администрацията разходи по разпореждане с общински недвижими имоти, като необосновано обвързва тези разходи със стойността на сделката, вместо с действителните разходи по предоставяне на подобни услуги. Ответната страна не доказва, че този начин на определяне на таксата се явява законосъобразен, справедлив и оправдан съобразно необходими и действителни разходи на общината по предоставянето на услугата по изготвянето на различните видове разпоредителни договори с недвижимо имущество.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подаденият протест против процесните разпоредби в частта относно дължими режийни разноски се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
При прегледа на оспорените разпоредби на чл.84, т.7 и т.8 чл.104, ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата се установява, че е въведено ограничение на кръга от лицата, които могат да участват в търг или конкурс за отдаване под наем или разпореждане с общинско имущество, като са изключени лицата, които имат данъчни или облигационни задължения към общината, както и лица, неизправни по договор, сключен с Община Хасково. Поради това оспорените разпоредби, в това им съдържание водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност, предвиден в чл.3 ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Тази разпоредба предвижда при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление да не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. С разглежданите в процесния случай норми е ограничен кръгът на лицата, които могат да участват в общински търгове и конкурси, като е въведена административна пречка за граждани, които имат задължения към общината. Това само по себе си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол. Целта на закона, въведена в чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Следователно в случая, чрез въвеждането на ограничения досежно кръга на лицата, участници в общински търгове и конкурси, нормативно предвиденият от Общински съвет – Хасково, административен контрол в процесните норми излиза извън целта на ЗОАРАКСД и противоречи на същия. В настоящия случай административното регулиране не е до обществено оправдани граници по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗОАРАКСД, тъй като целта на оспорените разпоредби е да въведе тежести, а не да улесни извършването на определена стопанска дейност. Оспорените текстове на Наредбата са приети и в нарушение на чл.19 ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която норма икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а с оглед ал.2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Със чл.84, т.7 и т.8 и чл.104, ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да участват в търгове и конкурси отнасящи се до общинско имущество на територията на община Хасково. Следователно оспорените подзаконови разпоредби са незаконосъобразни, като противоречащи на посочените по-горе законови норми.
При така констатираното несъответствие на оспорените текстове на общинската наредба с предвиденото в закона, настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл.46, ал.2, чл.47, ал.7, чл.49, ал.5, чл.53, ал.2, т.1, чл.56, ал.3, т.1, чл.63, ал.2 и ал.4, чл.84, т.7 и т.8, чл.104, ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост на Община Хасково са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При този
изход на спора в полза на Окръжна прокуратура - Хасково следва да се присъдят
направените в производството разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева,
представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193,
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура –
Хасково разпоредбите на чл.4, ал.2, чл.46, ал.2, чл.47, ал.7, чл.49, ал.5,
чл.53, ал.2, т.1, чл.56, ал.3, т.1, чл.63, ал.2 и ал.4, чл.84, т.7 и т.8,
чл.104, ал.3, т.6 и т.8 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска
собственост на Община Хасково.
ОТХВЪРЛЯ
протеста на прокурор при Окръжна
прокуратура - Хасково против разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата за
управление и разпореждане с общинска собственост на Община Хасково.
ОСЪЖДА Общински съвет –
Хасково да заплати на Окръжна
прокуратура – Хасково разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК
при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.