Мотиви към присъда №41/26.02.2020г. по НОХД №1802/2019г., изготвени на 26.02.2020г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против
подсъдимия П.К.Г. за престъпление по чл.183,
ал.4, вр. ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият редовно и своевременно призован се явява лично.
Явява се в разпоредително заседание майката
на пострадалото малолетно дете и моли да бъде конституирана като майка и
законен представител на малолетното дете в качеството на частен обвинител.
Представител на РП- С. се явява в
разпоредително заседание. Счита, че няма пречка да бъде конституирана майката
на малолетното дете в качеството на частен обвинител.
След
обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът прие същите за изяснени и
насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично, признава се за виновен и моли да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода”, което да бъде отложено за изпитателен срок, за да може да започне
работа и да изплаща дължимата от него издръжка.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ
години. Предлага освен това на подсъдимия да се наложи и наказание „Обществено
порицание”.
В съдебно заседание частният обвинител се
придържа към казаното от прокурора и моли съда да наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” в размера предложен от прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г. и св. В.Б.В. са имали
сключен граждански брак на 07.07.2007г. От брака си двамата имат едно дете Б.П.Г.
с ЕГН **********, роден на ***г. Впоследствие отношенията между Г. и В. се
влошили и с Решение №1085/27.12.2013г. по гражданско дело №4383/2013г. по описа
на PC- С., в сила от 27.12.2013г., бракът между двамата бил прекратен. С това
решение упражняването на родителските права върху детето било предоставено на
майката В.В.. Със същото решение подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна
издръжка на малолетното си дете в размер на 80 лева. Впоследствие с Решение
№788 от 27.10.2016 г. по гражданско дело №2981/2016г. по описа на PC- С., в
сила от 11.11.2016г. посоченият размер на издръжка е бил изменен и подс. П.Г.
бил осъден да плаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Б.Г. в размер на
150 лева.
В периодите януари 2014- декември
2014г. и юни 2015- август 2016г. подсъдимият не заплащал дължимата от него
издръжка и съответно бил осъден на два пъти за престъпления по чл.183, ал.1 от НК- с Присъда №85/18.05.2015г. по НОХД №34/2015г. на Районен съд- С., в сила от
03.06.2015г. и по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК с Присъда №202/02.11.2016г. по
НОХД №1438/2016г. на Районен съд- С., в сила от 18.11.2016г.
Впоследствие подсъдимият П.Г.,
въпреки че бил осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, на сина си Б.Г. не
заплатил дължимата ежемесечна издръжка в периода от месец септември 2016г. до
месец ноември 2019г. Той не е изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно в размер на 39 месечни вноски, представляващи
общо сумата от 5710 лева, от които две вноски по 80 лева за месеците септември
и октомври 2016г. във връзка с Решение №1085/2013г. по гражданско дело
№4383/2013г. по описа на PC- С., в сила от 27.12.2013г. и 37 вноски по 150 лева
за периода от месец ноември 2016г. до месец ноември 2019г. във връзка с Решение
от 27.10.2016г. по гражданско дело №2981/2016г. по описа на PC- С., в сила от
11.11.2016г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие св. В.В.,
тъй като те не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимия тъй като същите кореспондират с показанията
на св. В. и с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че в периода от месец септември 2016г. до месец
ноември 2019г. след като е осъден с Решение №1085/2013г. по гражданско дело
№4383/2013г. по описа на РС- С., в сила от 27.12.2013г. и Решение от
27.10.2016г. по гражданско дело №2981/2016г. по описа на РС- С., в сила от
11.11.2016г. да издържа свой низходящ- малолетното си дете Б.П.Г. с ЕГН **********
и в условията на повторност, след като е осъден по НОХД №85/2015г. по описа на
РС- С. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 39 месечни
вноски, представляващи сумата от 5710 лева.
Деянието е извършено от подс. Г. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпване на общественоопасните му последици. Той е знаел, че е осъден
да изплаща издръжка на свой низходящ, сина си Б.П.Г.. Знаел е, че като не плаща
издръжка за периода от месец септември 2016г. до месец ноември 2019г. ще увреди
детето си, но въпреки това го е сторил. Знаел е, че е бил осъден преди това за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК по НОХД №34/2015г. на С.ски районен съд и
впоследствие с присъда по НОХД №1438/2016г. за престъпление по чл.183, ал.4,
вр. ал.1 от НК и въпреки това през посочения по- горе период месец септември
2016г.- месец ноември 2019г. не е изплащал дължимата от него издръжка.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие искреното му разкаяние.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да му наложи за извършеното от него престъпление, за неплатените 39
месечни вноски издръжка на сина му Б.П.Г. наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да му наложи наказание каквото
предлага прокурора и намира, че е най- подходящо наказанието „Лишаване от
свобода” да бъде за срок от ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита, че подс. Г.
не следва да изтърпи, тъй като са налице условия за прилагане института на
условното осъждане. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че
той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер.
Наложеното му наказание е до три години „Лишаване от свобода”, а именно за срок
от ШЕСТ месеца. За постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на
подсъдимия съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счита, че е
най- подходящо наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца
на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за минималния изпитателен срок от ТРИ
години. Освен това съдът задължително следва да му наложи и наказание „Обществено
порицание”, което следва да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община С. за срок от ЕДИН месец.
Така определените
наказания съдът счита за справедливи и за отговарящи в пълна степен на обществената
опасност на деянието и на подсъдимия.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: