РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Девня, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИС.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на
„Азимут Транс"ЕООД, ЕИК: *********, чрез проц. представител - адв. Св. О.
против Наказателно постановление № BG2024/2000-150, издадено на
18.09.2024 г. от с. д. Директора на ТД Митница Варна, с което на дружеството
за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234
ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 023, 42 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно, като твърди, че не е допуснал нарушението, за което е
санкциониран. Счита, че митническите органи неоснователно са променили
декларирания тарифен код на внесената стока, тълкувайки неправилно КН и
ТАРИК. Твърди, че посочения от митницата тарифен код не е приложим за
процесната стока, доколкото същата не представлява „биодизел“. Сочи и на
допуснато при издаването на обжалваното наказателно постановление
съществено процесуално нарушение, за каквото счита неспазването на
едномесечния срок по чл. 52 ал. 1 от ЗАНН. На тези основания претендира
отмяна на атакуваното наказателно. Алтернативно прави искане за
намаляване на санкцията.
1
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощения си
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и исканията,
изложени в нея. Ангажира доказателства във връзка с твърденията си. В
становището си по същество и в представени в срок писмени бележки
доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява
извършването на митническо нарушение, че административно - наказателната
отговорност на въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да
потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2024 г. на Пристанище „Варна - Запад“ пристигнали
контейнери с № TCLU6110528 и № TEMU0971629, натоварени с общо 2 броя
флекситанка с получател дружеството – въззивник „Азимут Транс"ЕООД,
ЕИК: *********.
На 01.02.2024 г. за стоката в двата контейнера била подадена
митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“,
регистрирана в митническата информационна система за внос с MRN
24BG002002110950R2 от 01.02.2024 г. с представител „Лоджистик Груп“ ООД
ЕИК: ********* - пряк представител на получателя на стоката „Азимут
Транс“ ЕООД, ЕИК: *********.
Стоката в двата контейнера била декларирана като „Свободни
мастни киселини за технически цели“ 2 броя колети, код по ТАРИК 3823 19 90
98, със ставка на митото в размер на 2, 9%, приложима спрямо декларираната
държава на произход Малайзия (ERGA OMNES), бруто тегло 43 790 кг., нето
тегло 39390 кг.
За целите на облагането - определяне код по ТАРИК и установяване
вида на стоката, на 08.02.2024 г. от внесената стока - поотделно, от двата
контейнера били взети проби, които били изпратени към Централна
митническа лаборатория /ЦМЛ/ при Агенция „Митници“ за изследване с
писмо рег. №32-734117/12.02.2024 г. и две заявки за анализ.
2
По постъпилата заявка рег.29-МРР/24BG002000M007246/08.02.24 г. в
ЦМЛ била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ №32
14.02.2024/17.04.2024 г., според която анализираната проба с лаб. код №1078
2000 24 в съответствие с получените резултати и експертна оценка, както и
термините и разпоредбите на Глава 38 на КН може да се определи като смес
на 43% монокарбоксилни мастни киселини с моноалкилови естери на мастни
киселини.
По постъпилата заявка рег.№30-МРР/24BG002000M007246/08.02.24
г. в ЦМЛ била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ №33
14.02.2024/22.04.2024 г., според която анализираната проба с лаб. код №1078
2000 24 в съответствие с получените резултати и експертна оценка, както и
термините и разпоредбите на Глава 38 на КН може да се определи като смес
на 45, 6% монокарбоксилни мастни киселини с моноалкилови естери на
мастни киселини. И в двете проби е установено наличие на
моноалкилови/изопропилови естери над 20 % и е коментирано, че същите най
– често се използват като биогориво, самостоятелно или в бинарни или
трикомпонентни смеси с минерален дизел, използван като гориво в дизелов
двигател.
Било изготвено и становище на Дирекция „Митническа дейност и
методология“, според което въз основа на експертизата и на основание
Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и забележка 7, към глава
38 на КН, текста на позиция 3826, класирането на стоките, от които са взети
изследваните в ЦМЛ проби, се извършвало в код 3826 00 90 на КН. Предвид
държавата на произход Малайзия, приложимия код по Тарик следвало да е
3826 00 90 19, в който попадали „Смеси, които са с над 20% тегловно
съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини или смеси на
моноалкилни естери на мастни киселини и парафинови газьоли, получени
посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник“.
Класирането не се извършвало в декларирания код от позиция 3823, тъй като в
нея, съгласно текста, попадали единствено „Промишлени монокарбоксилни
мастни киселини; масла, получени при рафиниране, съдържащи киселини;
промишлени мастни алкохоли“, докато в анализираните проби се съдържали и
моноалкилови естери на мастни киселини.
Така бил достигнат извод за осъществено от „Азимут Транс“ЕООД
митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1
от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код
на стоките с митническа ставка 2, 9 %, вместо с тарифен код с митническа
ставка 6, 5 %, довело до частично избягване на заплащането на дължимите
публични държавни вземания в общ размер на 2 023, 52 лева.
С писмо изх. №32-904491 от 24.06.2024 г. управителят на
3
дружеството - въззивник бил поканен да се яви в тридневен срок в сградата на
МП „Варна Запад“ за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
На 05.07.2024 г. в негово присъствие бил съставен АУАН срещу
дружеството за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ.
Срещу така съставения акт в законоустановения срок не постъпило
писмено възражение, поради което на 18.09.2024 било издадено атакуваното
пред настоящия съд наказателно постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие приобщени по реда на чл.
283 от НПК са писмените доказателства, приложени към АНП. Приети като
доказателства по делото са и представени по искане на въззивника писмени
документи, изхождащи от производителя на внесените стоки, както и такива,
касаещи тяхното предназначение и последващата им реализация и употреба.
Съвкупността от събраните по делото доказателства не налага
различни от гореизложените фактически изводи, а така приетата за установена
фактическа обстановка не се и оспорва от страна на въззивника. Основните му
възражения касаят вида на внесената стока, респ. правилното й
класифициране в съответната тарифна позиции, поради което и по негово
искане е назначена СХЕ.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвено на база
материалите по делото, процесния продукт не отговаря на какъвто и да е
критерий, за да се нарече биодизел и да се използва като такова. Вещото лице
коментира в констативната част на експертизата си резултатите от МЛЕ,
според които установеното киселинно число в изследваните проби е 85, 55 мг
КОН/г в едната и 90, 71 мг КОН/г в другата. Заявява, че при такава
киселинност не може да се говори за гориво дори и да се смеси с такова, то
няма как да бъде използвано. Твърди, че естерите нямат киселинно число, а
един от най - важните критерии след като мастни киселини се естерифицират
за получаване на биодизел /моноалкилови естери/ е, когато реакцията протече
напълно, киселинното число да бъде максимум 0, 5 мг КОН/г. В с.з. уточнява,
че няма разлика между моноалкилови естери и изопропилови естери, че се
касае за едно и също нещо. Категорично потвърждава твърдението си, че
продукт с подобно високо киселинно число не би могъл да представлява
каквото и да било гориво, респ. биодизел, тъй като би увредило не само
двигателят на автомобила, но и всички части, които са метални и податливи на
корозия. Заявява, че само по тази характеристика /киселинно число, каквото е
установено от ЦМЛ/, външен вид и органолептична характеристика на
продукта /каквато също се съдържа в протоколите от МЛЕ/ би могъл да даде
категорично заключение по този въпрос и не е необходимо да прави
4
лабораторен анализ на продукта.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Началника на Митница Варна,
овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед
№ ЗАМ - 502/32-817160/15.04.2024 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Описанието
на нарушението, дадено в двата акта в достатъчна степен индивидуализират
обвинението, така че правото на защита на санкционираното юридическо лице
не е било засегнато. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана
в ЗМ и ЗАНН.
Действително, визирания в разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН срок за
издаване на наказателното постановление в случая не е спазен, но това не
рефлектира върху неговата законосъобразност, доколкото срока е
инструктивен. Преклузивен е шестмесечния срок за издаване на наказателно
постановление, считано от датата на съставяне на АУАН, който в случая е
спазен.
С оглед на това процесуално основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление в случая няма.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалвания административен акт.
В мотивите на Решение по дело С-185/17 Съдът на ЕС в Люксембург
е посочил, че „съгласно постоянната практика на Съда решаващият критерий
за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните
обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от
КН и на забележките към раздела или главата (решение от 19 октомври 2017
5
г., Lutz, C‑556/16, EU:C:2017:777, т. 37 и цитираната съдебна практика).
Съобразявайки горното, в разглеждания казус основният спорен
въпрос се очертава естество на декларираната на 01.02.2024 г. от въззивника
стока, определена съобразно обективните й характеристики и свойства,
определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или
главата.
Подпозиция 3826 00 90 - „Други" с мито 6,5 %, приета за правилна от
митническите органи, е част от позиция 3826, която се отнася до биодизел и
смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от
битуминозни минерали, или ги съдържат, но под 70 % тегловно. За целите на
прилагането на тази позиция забележка 7 към глава 38 от КН определя
понятието „биодизел“ като: „моноалкилови естери на мастни киселини от
видовете, използвани като гориво, получени от животински, растителни или
микробни мазнини и масла, дори вече използвани.“
Чрез независима от страните СХЕ по делото е установено, че
процесните продукти не отговарят на какъвто и да е критерий, за да се нарекат
биодизел, както и че не могат да се използват като гориво. Вещото лице е
категорично в становището си, /дори и без извършването на собствени
лабораторни анализи, а само и единствено въз основа на установените от
самата МЛЕ стойности на киселинно число в двете изследвани проби/ че е
невъзможно стоките да се използват като такова. При изслушването му в с.з.
дава логично, аргументирано и компетентно обяснение за това. От това
следва, че макар и в пробите несъмнено да са установени моноалкилови
естери на мастни киселини, то не е установено същите да са от видовете,
използвани като гориво, получени от животински, растителни или микробни
мазнини и масла, каквото е другото изискване на забележката към глава 3826
от КН, за да се класира дадена стока в тази тарифна позиция. За да се включат
стоките изобщо в глава 3826, съгласно забележка 7 към нея, е необходимо не
просто те да представляват моноалкилови естери на мастни киселини, а да са
от видовете, използвани като гориво.
Че процесните стоки не са от такъв вид се установява не само от
заключението на СХЕ, но и от отговора на „ИК Наталия"ООД, ЕИК:
********* на отправено запитване от Директора на ТД Митница Варна, който
дори не е коментиран в обжалваното наказателно постановление. Според
същия, технически не е възможно стоката, закупена от „Азимут Транс"ЕООД
да се използва като биодизел или друго гориво за отопление или за моторно
гориво. За да се използва с подобна цел тя следва да претърпи преработка от
поне два етапа или два химични процеса.
В пълен унисон и подкрепа на заключението на СХЕ са и посочените
6
контрол стойности на киселинно число на биодизела в Приложение №3 на
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния – максимум 0, 50 mg KOH/g при метод за изпитване БДС EN
14104. Установените от ЦМЛ стойности в изследваните проби от внесените от
въззивника стоки ги надвишават десетократно.
Вещото лице, изготвило СХЕ по делото, освен че е напълно
незаинтересовано от изхода на делото е и препоръчано като експерт в
съответната област от също независимо от страните лице. Затова и съдът
кредитира изцяло и без резерви неговото заключение и няма никакво
основание да се съмнява в неговата обективност и компетентност, още повече,
че то стъпва именно на лабораторните анализи, изготвени от самата
лаборатория на митническите власти. Липсата на извършени анализи на проби
от процесните стоки от страна на вещото лице не разколебава нито
правилността, нито категоричността на заключението му, доколкото, под
страх от наказателна отговорност, вещото лице заяви пред съда, че само въз
основа на установените стойности на киселинно число в продукта и неговите
органолептични характеристики може да даде категоричен отговор, че същото
не може да се използва като гориво. Не са необходими специални технически
познания в областта на химията, за да е ясно, че продукт в нетечно състояние
при стайна температура от 20 градуса по Целзий /а не 25, както е прието в
МЛЕ/ не би могъл да се ползва като гориво за двигател. Предоставянето на
проби от процесните продукти за външен оглед на вещото лице от
представител на страна по делото също не опорочава експертизата. Същите са
му предоставени запечатани с митнически пломби, които са описани в
експертизата, а пробите са огледани лично от него.
Доколкото и двете МЛЕ установяват, че изследваните продукти
представляват смес от монокарбоксилни мастни киселини от растителен
произход /43 % в едната проба и 45, 6 % в другата/ с моноалкилови естери на
мастни киселини /над 20 %/, а представените по делото документи от
производителя доказват, че процесната стока е получена като отпадъчен
продукт в индустриален процес - хидрогенериране на палмово масло в
промишлени количества, следва да се приеме, че тя правилно е декларирана в
глава 3823, която не изключва смеси от масла, съдържащи киселини. Именно
защото продукта не представлява чиста олеинова киселина, то правилно е
класиран в подпозиция „Други“.
По изложените съображения, настоящия съд намира извода на
митническите органи за осъществена от въззивника митническа измама,
изразяваща се в невярно деклариране на тарифния код за неправилен,
необоснован и недоказан. АНО напълно е игнорирал забележка 7 към глава
3826 от КН, като е направил извода си единствено и само на отразеното в
7
коментара на МЛЕ, че изопропиловите естери /което, според вещото лице като
понятие е едно и също с моноалкилови естери/ „най – често“ се използвали
като биогориво. По данни от научната литература същите имали по – добри
свойства на течливост и по – ниска температура на кристализация от
метиловите и етиловите, поради което намирали все по – широко
разпространение при производство на биогориво. Това становище на първо
място противоречи на заявеното от независимия експерт в с.з. Същото е
напълно хипотетично, почива на предположения, а не на безспорно
установени факти и не държи сметка, че по делото липсват каквито и да било
доказателства, че установените в пробите изопропилови/моноалкилови естери
са от видовете, използвани за гориво. Това налага цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, респ. уважаване на жалбата като основателна.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски, които са в общ размер на 2 205, 70 лева –
доказани и реално извършени разходи, от които 1 413 лева заплатено
възнаграждение на един адвокат за осъществено проц. представителство и
заплатени от въззивника пътни и дневни разходи, направени от проц. му
представител във връзка с явяването в с.з. пред настоящата съдебна
инстанция. Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно, тъй като
договореният и заплатен адвокатски хонорар е в пълен унисон както с
фактическата и правна сложност на делото, така и с обема на извършената от
проц. представител дейност по делото и е напълно адекватен паричен
еквивалент на положения от него труд – многократни явявания в съдебно
заседание, ангажиране на доказателства, оборващи твърденията на АНО /и то
без да е длъжен да доказва невинността на представляваната страна/,
пледиране по същество, изготвяне на писмена защита и др.
Същевременно по делото са направени разноски от бюджета на съда
в размер на 918 лева за възнаграждение на вещото лице за изготвяне на СХЕ.
Доколкото атакуваното наказателно постановление се отменя, то на основание
чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 190 ал. 1 от НПК, направените по делото разноски за
експертиза следва да се поемат от органа, издал процесното наказателно
постановление. Бюджетът на съдебната власт е различен от този на
административно - наказващия орган, поради което ТД Митница Варна следва
да заплати по сметка на ДРС разноските за експертиза. Освен това според
нормата на чл. 143 ал. 1 от АПК /към която препраща чл. 63д ал. 1 от ЗАНН/
държавните такси и разноските /в случая за вещо лице/ следва да се поемат,
респ. възстановят от бюджета на органа, издал отмененото НП.
8
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2024/2000-150,
издадено на 18.09.2024 г. от с. д. Директора на ТД Митница Варна, с което на
„Азимут Транс"ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от
Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 023, 42 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ ДА ЗАПЛАТИ
на „Азимут Транс"ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, п.к. 7000, ул. „Плевен“№3, вх. 1, ет. 7, представлявано от
управителя О. Г. В. сумата от 2 205, 70 лева /две хиляди двеста и пет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от
918 лева /деветстотин и осемнадесет лева, 00 ст./, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9